№ 699
гр. София, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА Гражданско
дело № 20221110115457 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното
насилие /ЗЗДН/.
Образувано е по молба с вх. № 58777/25.03.2022 г., уточнена с молба с
вх. № 61712/29.03.2022 г. и с молба с вх. № 95801/13.05.2022 г., по чл. 8, т. 1
от ЗЗДН, подадена от Й. Е. Й., с която търси защита срещу К. Н. Н., за когото
твърди, че е лице, с което е живяла във фактическо съпружеско съжителство.
В молбата са изложени твърдения за системни актове на насилие,
упражнявани от ответника спрямо молителката, като са посочени конкретни
три такива, попадащи в срока по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, а именно от 21.03.2022
г., 22.03.2022 г. и 23.03.2022 г.
В съдебно заседание ответникът, чрез упълномощения му по делото
процесуален представител, оспорва изцяло молбата за защита и изложените в
нея фактически твърдения, като счита същата за неоснователна и претендира
оставянето й без уважение.
Със заповед за незабавна защита № 69 от 25.03.2022 г. съдът е наложил
мерки за защита срещу ответника по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3, пр. 1 от ЗЗДН.
Софийски районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По допустимостта и основателността на молбата.
Молбата за защита е подадена от пълнолетно лице, за което се твърди,
че е пострадало от актове на домашно насилие, поради което съгласно чл. 8,
т. 1 от ЗЗДН е налице валидно сезиране на съда от процесуално легитимирана
за това страна. Същата е подадена срещу пасивно легитимиран да отговаря по
молбата ответник съгласно чл. 3, т. 2 от ЗЗДН, в качеството му на лице, с
което молителката е живяла във фактическо съпружеско съжителство –
1
обстоятелство, което не е спорно между страните, а и се установява
еднопосочно от целия събран по делото доказателствен материал.
В молбата се твърди, че ответникът е осъществявал спрямо
пострадалата системни актове на насилие, като са посочени конкретни три
такива, а именно от 21.03.2022 г., 22.03.2022 г. и 23.03.2022 г., поради което е
спазен и преклузивният срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН на молбата, подадена на
25.03.2022 г.
Съгласно чл. 2 от ЗЗДН „Домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство. За психическо и емоционално насилие върху дете
се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.”.
Съгласно това определение актът на домашното насилие представлява
специален деликт, поради което и за него следва да са налице
характеристиките на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД: виновност и
противоправност на деянието на извършителя. Описаните в молбата действия
представляват домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, тъй като е
налице твърдение за осъществено физическо и психическо такова спрямо
молителката.
В производството по ЗЗДН тежестта на доказване е върху молителя
/пострадал или субституент/, като са допустими всички доказателствени
средства по ГПК – документи, свидетелски показания, експертизи, признания
и т. н. В чл. 13, ал. 2 от ЗЗДН са предвидени и нарочни писмени
доказателствени средства. Документите по чл. 13, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗЗДН
могат да послужат за доказването само на настъпилите вредни последици от
насилническия акт /арг. от чл. 4, ал. 3 от ЗЗДН/.
Към сезиращата молба е представена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН,
в която са посочени извършени от ответника спрямо молителката актове на
домашно насилие на дати 21.03.2022 г., 22.03.2022 г. и 23.03.2022 г.
Декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е доказателствено средство, чрез което
се доказва конкретният насилнически акт и неговото авторство, както и
евентуалните последици от този акт. Декларацията е частен свидетелстващ
документ, който притежава материална доказателствена сила за
удостоверените от пострадалия изгодни за него факти /за разлика от исковия
процес, където частните свидетелстващи документи имат материална
доказателствена сила, ако удостоверяват неизгодни за издателя факти/. За да е
годно доказателствено средство, тази декларация трябва да индивидуализира
акта на насилие. Когато последният е извършен в отсъствието на очевидци
/„на четири очи“/, декларацията е достатъчна, за да се приложат спрямо
ответника мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН /чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН/, именно
предвид нейната материална доказателствена сила. Ако обаче в обективния
мир има други доказателства за извършеното насилие /напр. очевидци/ и
носещата доказателствената тежест страна не положи дължимата грижа за
събирането им, съдът не може да уважи молбата за защита.
В процесния случай, представената по делото декларация в достатъчна
степен индивидуализира актовете на насилие, но по отношение заявените
такива от 21.03.2022 г. и 23.03.2022 г., същата не може да бъде годно
доказателствено средство поради наличието на посочени очевидци на
2
случаите – за 21.03.2022 г. се твърди това да е била майката на ответника, а за
23.03.2022 г. – майката на ответника и лицето Яна Кръстева. Що се касае до
претендираната защита за сочения акт от 22.03.2022 г., както вече беше
посочено, декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН съдържа надлежно описание
на същия, поради което е и годно доказателствено средство за него, като
изложеното в нея се подкрепя косвено и от останалата налична по делото
доказателствена съвкупност. Поради което, след като няма други
доказателства относно визирания в молбата акт на насилие от 22.03.2022 г.,
представената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е достатъчно доказателство
за извършването му, респ. за установяването ответникът да е осъществил
сочените от молителката спрямо нея действия на тази дата.
По отношение заявените актове на насилие от 21.03.2022 г. и 23.03.2022
г., в хода на производството са разпитани сочените за очевидци на същите –
Филиана К.ова Н.а /майка на ответника/ и Яна Д.а Кръстева /лице, с което
ответникът е живял във фактическо съпружеско съжителство/. При
внимателен анализ на показанията на тези свидетели, при преценката им
както поотделно, така и съпоставяйки ги освен помежду им, но и с останалия
събран по делото доказателствен материал, включително съблюдавайки ги с
оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, настоящият съдебен състав не дава
вяра на същите с изключение на частта им, в която се посочва, че Й. Й. и К. Н.
са живели във фактическо съпружеско съжителство в дома на последния.
Нещо повече, в разказите на тези две свидетелки се съдържа диаметрално
противоположно описание на факти и обстоятелства, на които те самите
съобщават да си присъствали заедно и непосредствено да са възприели.
Наблюдава се значителна тенденциозност, в голяма степен нелогичност и
преднамереност в сведенията им, сочещи на откровено желание и намерение
от тяхна страна да подкрепят поддържаната от ответника защитна теза,
включително самите те да му изградят допълнителна такава. В хода на
разпита на св. Яна Кръстева се откроява допълнително и липсата на
последователност в разказа й при изложението на възприетото от нея за
случило се на процесната дата от 23.03.2022 г., непрекъснато заявяване на
взаимно изключващи се твърдения, както и липсата на обоснованост по
правилата на обикновената житейска логика на голяма част от съобщените за
извършени както от нея, така и от Й. Й. и К. Н. действия. Всички това води до
единственото възможно заключените, че показанията на посочените
свидетели по никакъв начин не могат да бъдат кредитирани от настоящия
съдебен състав за изясняване динамиката и интензитета на процесните
събития, още по-малко да доведат до извод за липсата на съпричастност на
ответника към тях.
Не така стои въпросът с показанията на св. Петър Георгиев Русев, които
СРС, преценявайки ги включително по реда на чл. 172 от ГПК, кредитира
изцяло с оглед тяхната логичност, последователност и непротиворечивост
както помежду им, така и с оглед останалия събран по делото доказателствен
материал. Соченият свидетел, макар и не пряк очевидец на твърдените от Й.
Й. за извършени спрямо нея действия от К. Н., е възприел състоянието на
последната непосредствено след случилото се на 23.03.2022 г., като
възпроизвежда точно и конкретно не само споделеното му в този ден лично
от св. Яна Кръстева и от молителката по отношение времето, мястото и
начина на упражненото от ответника спрямо последната физическо насилие,
но и сам описва физическото състояние на Й. Й. и индивидуализира нейните
наранявания. Заявеното от св. Русев влиза в колизия както с изложените от
3
молителката в молбата й за защита фактически твърдения, така и с данните,
съдържащите се в материалите на приобщената в хода на производството
прокурорска преписка № 11853/2022 г. по описа на СРП.
Показанията на св. Емил И. Ангелов СРС не намира за необходимо да
обсъжда, доколкото от същите не се установяват факти и обстоятелства във
връзка с процесните инциденти.
Предвид изложеното съдът намира, че от наличния по делото
доказателствен материал се установява безспорно описаното в молбата за
защита поведение на ответника от дати 21.03.2022 г., 22.03.2022 г. и
23.03.2022 г., с което същият е осъществил актове на психическо и физическо
насилите спрямо молителката. Така установените действия от страна на
ответника спрямо последната осъществяват от обективна страна състава на
домашно психическо и физическо насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН.
Доколкото по делото се установи извършено домашно насилие спрямо Й.
Й. и неговото авторство, на извършителя следва да бъдат наложени мерки по
чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН.
Съдът при налагането на мерките по чл. 5 от ЗЗДН не е обвързан от
искането на страните, а следва да наложи по своя преценка една или повече
защитни мерки /чл. 16, ал. 1 от ЗЗДН/. Настоящият съдебен състав намира, че
спрямо ответника следва да бъдат наложени мерките за защита, посочени в
чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3, предл. 1, и т. 5 от ЗЗДН.
Задължаването на ответника да се въздържа от извършване на домашно
насилие по отношение на Й. Й. – чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, само по себе си ще
даде защита на пострадалата, тъй като предвидените в чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН
последици ще имат превантивен ефект спрямо извършителя на насилието.
Мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗЗДН в полза на молителката ще
създаде и допълнително гаранция за същата, че в бъдеще няма да бъде отново
обект на домашно насилие, а тази по чл. 5, т. 5 от ЗЗДН ще мотивира и самият
извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице. На ответника
следва да му бъде забранено да се приближава до Й. Й. на разстояние по-
малко от 200 метра, за срок от 18 месеца, считано от издаване на заповедта,
както и да посещава специализирана програма за лица, извършители на
домашно насилие, за срок от 12 месеца.
Съгласно чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът
е длъжен да наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от
200,00 до 1000,00 лева.
Съдът, като съобрази извършеното от ответника домашно насилие,
настъпилите последици за пострадалата от извършеното спрямо нея деяния,
счита, че на К. Н. Н. следва да бъде наложена глоба в размер на 500
/петстотин/ лева.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има единствено
молителката, която претендира такива на основание чл. 38 от Закона за
адвокатурата. В представеното в хода на производството пълномощно е
отразено, че помощта е оказана на основание чл. 38 от Закона за
адвокатурата.
Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски,
4
съобразно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. адвокатът, оказал на страната
безплатна правна защита, има право на адвокатско възнаграждение, в размер,
определен от съда, което възнаграждение съдът присъжда на адвоката.
С оглед предоставената безплатна правна помощ по реда на чл. 38 от
ЗАдв. на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, във вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., вр.
чл. 22 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения ответникът следва да заплати на адв. Я. С.
сумата от 720 лева с включено ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение в минимален размер за настоящото производство за
процесуално представителство на молителката.
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН дължимата държавна такса по
делото следва да се възложи в тежест на ответника, която съгласно чл. 3 от
Тарифата е в размер на 25 лева, дължима в полза на съда, доколкото съгласно
чл. 11, ал. 1 от ЗЗДН тя не се внася предварително от молителката.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН,
срещу К. Н. Н., ЕГН **********, с адрес в гр. София, кв Обеля, ул. 3-та № 10,
като
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, К. Н. Н., ЕГН
**********, да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на лицето Й. Е. Й., ЕГН **********, с адрес гр. София, кв. Обеля,
ул. 8-ма, № 13.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗЗДН на К.
Н. Н., ЕГН **********, да приближава лицето Й. Е. Й., ЕГН **********, на
разстояние по-малко от 200 /двеста/ метра, за срок от 18 /осемнадесет/
месеца, считано от 16.01.2023 г.
ЗАДЪЛЖАВА К. Н. Н., ЕГН **********, на основание чл. 5, ал. 1, т. 5
от ЗЗДН, да посещава специализирана програма за лица, извършители на
домашно насилие, финансирана от Министерство на правосъдието,
предоставена от Фондация „Център отворена врата“ гр. София, кв.
Хиподрума, ул. Юнак 24, ет. 4, офис 1, **********, е-mail:
***************@*******.***, за срок от 12 /дванадесет/ месеца, считано от
16.01.2023 г.
ПРЕДУПРЕЖДАВА К. Н. Н., ЕГН **********, че при констатирано
от полицейските органи неизпълнение на настоящата заповед, на основание
чл. 21, ал. 3 ЗЗДН полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да
уведоми органите на прокуратурата, като неизпълнението на настоящата
заповед представлява престъпление по чл. 296, ал.1 от Наказателния кодекс
/НК/.
ЗАПОВЕДТА ЗА ЗАЩИТА подлежи на незабавно изпълнение /чл. 20
от ЗЗДН/.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН на К. Н. Н., ЕГН
**********, глоба в размер на 500,00 /петстотин/ лева, платима в полза на
държавния бюджет.
5
ОСЪЖДА К. Н. Н., ЕГН **********, да заплати по сметка на
Софийски районен съд, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН държавна такса в
размер на 25,00 /двадесет и пет/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, във вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗАдв., вр. чл. 22 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения К. Н. Н., ЕГН **********, да заплати на
адвокат Я. В. С., член на САК, сумата от 720 лева с включено ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ в настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд
в 7-дневен срок от връчването му на страните (чл. 17, ал.1 ЗЗДН).
Препис от решението да се изпрати на полицейските управления по
адресите на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6