РЕШЕНИЕ
№ 890/15.5.2023г.
гр. Пловдив, 15.05.2023 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, ХХV състав в
публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
при
секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като
разгледа докладваното от Председателя адм.
дело № 2958 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 215
и следващите от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл. 145
и следващите от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК).
Оспорва се Заповед № 1303 от 21.10.2022г. на Кмета на
Община Родопи, с която е наредено премахването
на незаконен строеж: “плътна ограда“, находящ се в ПИ с идентификатор № *** и
ПИ с идентификатор № *** по КК на с.Ягодово, подробно описан в Констативен акт
№ 16/28.07.2022г, с извършител С.М.К., на основание чл. 225а, ал.1 във вр. с
чл. 225,ал.2,т.2 от ЗУТ.
Жалбоподателката С.М.К., ЕГН **********,***,
твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна поради допуснати процесуални
нарушения. Констативният акт не й бил съобщен по установения ред, съставен е в
нейно отсъствие и не е надлежно уведомена. Твърди да е налице несъответствие
между описанието на строежа и действителните му вид и местоположение. Според
жалбоподателката оградата е изградена изцяло в собствения й имот и не навлиза в
други имоти. Твърди,че в общината са били внесени документи за издаване на
разрешение за строеж. Оспорва и съответствието между фактическите и правните
основания,на които е издадена заповедта поради обстоятелството,че се касае за
земеделска земя. Прави възражение и за това,че е забавена процедурата по
изготвяне на ПУП. Моли да се отмени заповедта, като издадена в нарушение на
материалния закон и при съществени процесуални нарушения. Представя писмени и
гласни доказателствени средства. Претендира разноски.
Ответникът –Кметът на Община Родопи,
чрез процесуалния си представител юрисконсулт И., оспорва жалбата. Излага доводи за правиност и
законосъобразност на оспорваната заповед. Представя писмени доказателства. Претендира
разноски.
Съдът, като разгледа становищата и
възраженията на страните по делото и след преценка на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
По
допустимостта:
Контролираната заповед е връчена на
жалбоподателката на 31.10.2022г.,видно от приложеното известие за доставяне. Жалбата
е депозирана на 10.11.2022г. и е в
изискуемия от закона срок. Поради това съдът приема, че жалбата е процесуално
допустима.
По
същество:
Констатира се, че атакуваната заповед е
постановена от компетентен административен орган, действащ в кръга на дадените
му правомощия, доколкото с разпоредбата на чл.225а кметовете на общините имат
правомощия да издават заповеди за премахване на незаконни строежи от четвърта
до шеста категория, и е издадена в
необходимата писмена форма.
Заповедта е издадена въз основа на
констативен акт № 16 от 28.07.2022г. и след извършена проверка.
Установено е в хода на извършената
проверка, че в имоти, съсобственост на С.М.К. *** с идентификатори *** и *** е
реализирано строителство с възложител С.К. и изпълнител „Вайлет 09“ООД без
одобрени строителни книжа и без разрешение за строеж. Описано е, че в ПИ с ИД ***
по три от имотните граници-югоизточна,югозападна и северозападна е изградена
плътна ограда от стоманобетон в основата и бетонови тухли с височина 2,20м. и
обща дължина 207,22м. При северозападната имотна граница оградата навлиза в другия
ПИ с ИД *** с обща дължина 10,55м. и височина 2,20м.
Констативният акт е съставен в
отсъствието на изпълнителя на строежа, подписан е от извършилите проверката
длъжностни лица и е съобщен по реда на
§4 ал.1 от ДР на ЗУТ, като е изготвено съобщение поставено чрез залепване на
сградата на адресатите.
Доколкото в преписката не е удостоверено
надлежно, че жалбоподателката не е била намерена на адреса, за да се пристъпи
към извършеното залепване на съобщенията, то може да се приеме, че е налице
нарушение на процедурата по §4 от ДР на ЗУТ. Това обаче не е съществено
процесуално нарушение. Правото на защита не е засегнато, нито са преклудирани
по някакъв начин процесуалните възможности за защита, които в пълнота се реализират
по пътя на обжалване на административния акт.
Общия извод е,че при издаването на атакуваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Видно е, че е спазена и разпоредбата на ал.2 на чл. 225а от ЗУТ за предхождащо издаването на заповедта съставяне на констативен акт, съобщен по реда на § 4, ал. 1. В ЗУТ не се предвижда задължение акта да се изготви в присъствието на извършителя на строежа. Дори и да се приеме, че не е била налице предпоставката за връчването му по установения ред, т.е. при отсъствие на заинтересованата страна, нарушението не може да се квалифицира като съществено по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК.
В оспорената заповед
изцяло са възприети фактическите установявания на длъжностните
лица на строителния контрол, съставители на констативния акт, като изрично се
препраща към констативния акт.
Спори се за
вида на строежа, наличието на строителни книжа, статута на терена,в който е
изграден и приложимостта на Наредба № 19/2012г. за строителство в земеделските
земи.
Видно от преписката
е,че строителни книжа не са налице,
а се касае за строеж, изпълнен около
и след 2020г.,поради
което въпросът за търпимост не стои,предвид разпоредбата на § 127 от ПЗР на
ЗУТ.
Представени
са обаче строителни книжа относно
съседните
ПИ с ИД 87240.***
и ПИ с ИД ***
за изграждане на плътна ограда изцяло в границите на имотите,
представляващи
УПИ ***
и УПИ 35.415 с
височина 2,20м. и дължина съответно 44м.
и 23,02м. и
27,07м. Тези два имота се намират, видно от представената скица от СГКК,
от югозападаната граница на процесния имот.
Видно
от заключението на вещото лице
инж. Я.Р.,
което съдът кредитира като компетентно изготвено и неоспорено от страните, въпросната
ограда действително е налице,но не се намира там,където е описана от
административния орган. Установените
технически данни за строежа показват, че процесната
ограда служи за материална граница между собствения на жалбоподателката
поземлен имот и съседните имоти
от югозапад, северозапад и изток, към които е изцяло изградена. Част
от наредената за премахване ограда
всъщност са оградите,изпълнени по представените строителни разрешения за
съседните имоти,а именно от т.2 до т.5 от
приложение № 2 към експертното заключение. Тоест, за тази част от оградата не
само са налице строителни книжа,но и според представените писмени доказателства
извършител на строежа не е жалбоподателката. Нещо
повече, в този участък оградата е изградена изцяло в съседните ПИ
с ИД ***.***
и ПИ с ИД ***.
Тоест, не се намира в нито един от двата посочени в заповедта имоти.
В имота,стопанисван от
общината,
вещото лице констатира да е налице участък с дължина 0,48м.,а
не както е описано в констативния акт,към който препраща оспорваната заповед,
10,55м.
Несъответствията са
твърде съществени, за да се приеме,че така както е описан строежът,
същият е идентичен със съществуващото на място. Налице са разминавания и във
височината на оградата-от 1,90м. до 2,20м. в различните участъци. Вещото лице категорично констатира,че по
цялата югозападна граница оградата е изградена в съседните имоти,а не в имотите
на жалбоподателката.
При така установената
в пълнота характеристика на изграденото, може да се приеме,
че действително се касае за строеж шеста
категория, но само за част от
който няма строителни книжа и само за част от който се установява да е изграден
в процесните два имота на жалбоподателката и този,стопанисван от общината.
Следователно, липсва идентичност между описаното и наредено за премахване и
съществуващото на място, което е достатъчно основание за отмяна на оспорваната
заповед.
От друга страна,
предвид наличието на вече издадени разрешения за строеж за част от
съществуващото ограждение на терена, което,
включително и видно от събраните по делото гласни доказателствени средства,а
именно показанията на свидетеля Мирослав Божидаров Димитров, е едно
цяло и продължаващо по границите на съседните имоти, за административният орган
е съществувало задължение да направи преценка до колко съразмерно и в
съответствие с принципите на чл.6 от АПК е едно такова разпореждане за
премахване на незаконен строеж,
който фактически е единно цяло с очевидно вече извършено законно строителство
от същия вид. Още повече,че се касае
до строителство, което е допустимо според предвижданията на чл.10 от НАРЕДБА №
19 от 25.10.2012 г. за строителство в земеделските земи без промяна на
предназначението им.
Като в този смисъл изложените в заповедта мотиви, почиващи на разпоредбата на
чл.12 от ЗУТ са неправилни.
Предвид изложеното, Съдът приема, че с
оспорваната заповед се нарежда премахването на строеж, който не е точно такъв,
какъвто е описан, не се намира точно в тези поземлени имоти,в които е посочено
и за част от който са налице строителни книжа, издадени по отношение на трети
лица. Ето защо заповедта, като незаконосъобразна, следва да се отмени.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора,в полза на
жалбоподателката следва да се присъдят сторените разноски, които съобразно
представения списък на разноските и представените по делото доказателства са в
размер на 750лв. заплатено адвокатско възнаграждение, 350лв. депозит за вещо
лице и 10лв. държавна такса.
Водим
от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по
оспорване на С.М.К., ЕГН **********,***, Заповед № 1303 от 21.10.2022г. на
Кмета на Община Родопи, с която е наредено
премахването на незаконен строеж: “плътна ограда“, находящ се в ПИ с
идентификатор № *** и ПИ с идентификатор № *** по КК на с.Ягодово,подробно описан
в Констативен акт № 16/28.07.2022г., с извършител С.М.К., на основание чл.
225а, ал.1 във вр. с чл. 225,ал.2,т.2 от ЗУТ.
ОСЪЖДА
ОБЩИНА РОДОПИ да заплати на С.М.К., ЕГН **********,*** сумата от 1110/хиляда
сто и десет/ лв. разноски.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: