№ 2016
гр. София, 05.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Г.А
при участието на секретаря Г.Х
като разгледа докладваното от Г.А Гражданско дело № 20211110172323 по
описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявен от
*************************** против ********************* иск с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 1 274,66 лева - неустойка за забава за
периода от 11.01.2021г. до 21.06.2021 г. съгл. чл. 11.1, б. "с" от договор №
************************* г., ведно със законна лихва от 24.06.2021г. до
изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение от
14.07.2021 г. по гр.д. № 36870/2021 г. по описа на СРС, 66 състав. Претендира
разноски.
Ищецът твърди в исковата молба и в молба от 23.02.2022 г., че по силата
на договор № СО10016/20.08.2020 г., сключен при ОУ според чл. 1 от
договора, ищецът - изпълнител се задължил срещу заплащане да извърши за
ответника - възложител доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на
оборудване, както и сервиз на същото. Сочи, че престирал точно по договора
- по силата на протокол от 20.11.2020 г. доставил и инсталирал оборудването;
по силата на с протокол 15.12.2020 г. провел инструктаж на служителите;
съгласно протокол от 13.04.2021 г. отстранил недостатъци. Излага, че
съгласно протокол от 11.12.2020 г. по смисъла на чл. 13,04 ОУ, работата била
приета. Сочи, че според чл. 11.1, б. "с" от договора окончателно плащане се
дължи от ответника до 30 дни от подписване на протокола, т.е. с падеж на
11.01.2021 г. Поради неиздължаване на сумата на падежа претендира
неустойка за забава в размер на 1 274,66 лева - неустойка за забава за
периода от 11.01.2021г. до 21.06.2021 г. съгл. чл. 11.1, б. "с" от договор №
************************* г., ведно със законна лихва от 24.06.2021г. до
1
изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение от
14.07.2021 г. по гр.д. № 36870/2021 г. по описа на СРС, 66 състав.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор на исковата
молба, с в който излага доводи единствено относно арбитражната клауза. С
допълнителна молба посочва, че е било прекратено образуваното пред друг
съдебен състав производство, касаещо спор относно главното задължение.
Сочи, че с определение, делото по било прекратено, поради наличие на
процесуален договор за арбитраж, съдържащ се в на договор №
С010016/20.08.2020г., поради което и акцесорното вземане за неустойка не
било дължимо.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът се позовава на арбитражната клауза,
като сочи, че спорът следва да бъде отнесен към АС към БТПП.
С определение № 17822/14.07.2022 г. СРС е прекратил производство по
делото поради наличие на арбитражна клауза поради това, че спорът е
арбитритруем съгл. чл. 19 ГПК и не съществува пречка искът по чл. 422 ГПК
да бъде разгледан от арбитражен съд; именно с отговора ответникът за първи
път може да наведе възражение за наличие арбитражна клауза, по което да
получи произнасяне. По заповедното производство могат да бъдат дадени
единствено указания за предявяване на иск.
С определение № 11419/14.11.2022 г. по в. ч. гр.д. № 11303/2022 г. по
описа на СГС определението е отменено по мотиви, че практиката е
противоречива; решаващият състав на СГС споделя практиката, според която
при предявен иск по чл. 422 ГПК компетентен е единствено държавният съд и
ответникът не може да стори възражение за наличие на арбитражна клауза.
Факт е, че процесуалният закон не предвижда срок в настоящата хипотеза по
подобие на този в чл. 415, ал. 4 ГПК. Следователно искът е подведомствен на
държавния съд въпреки волята на страните, обективирана в договора.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По иска по чл. 92 ЗЗД
За основателността на иска с правно основание ищецът следва да
установи наличието на валиден договор за закупуване и сервиз на техническо
оборудване, по който е изпълнил в срок задълженията си, че е престирал
точно по договора, като съгл. протокол от 11.12.2020 г. по смисъла на чл.
13,04 ОУ; че работата е приета от ответника без забележки; че падежът на
задължението на ответника е настъпил на 11.01.2021 г., като ответникът е в
забава; че в договора или ОУ е уговорена неустоечна клауза със съответното
съдържание; размерът на иска. При установяване на горните обстоятелства в
тежест на ответника е да докаже плащането в срок на предвиденото
възнаграждение по договора.
2
По делото е представен договор за закупуване и сервиз на техническо
оборудване Нетера СО10016/20.08.2020 г., подписан от представители и на
двете страни по него, чиито подписи не са оспорени по надлежния начин в
производство, поради което съдът приема, че същият валидно ги обвързва
при спазване и на Общите условия за закупуване и сервизно обслужване,
чиито клаузи се приемат за неразделна част от сключения договор съгласно
чл.1 от същия. Видно от клаузите в договора Нетера възлага, а доставчикът -
настоящият ищец приема срещу заплащане да извърши доставка, монтаж и
въвеждане в експлоатация на техническо оборудване, описано в офертата на
доставчика (Приложение №2 към договора). Според чл. 10 от договора
общата цена, която Нетера се задължава да плати е в размер на 31312,00 лева
без ДДС, платима по следния начин: авансова плащане с поръчка на
системите - 50% до 10 дни от подписване на договора, междинно плащане
след монтаж - 40% до 10 дни след монтаж и окончателно плащане - до 30 дни
от подписване на протокол по чл. 13.4 от Общите условия на Нетера.
Страните не спорят, че по силата на договор № С010016/20.08.2020 г.,
сключен при ОУ според чл. 1 от договора, ищецът - изпълнител се задължил
срещу заплащане да извърши за ответника - възложител доставка, монтаж и
въвеждане в експлоатация на оборудване, вкл. сервиз.
Съгласно чл. 34 от Общите условия на Нетера, при забава в плащането
от страна на Нетера, ответникът дължи на доставчика неустойка в размер на
0,25% от стойността на дължимата сума за всеки просрочен ден, а след 30-тия
ден на забавата - законната лихва.
Oт приобщения по делото приемо - предавателен протокол от 20.11.2020
г. който не е оспорен от ответника, е вписано, че предаването на доставеното
и монтирано оборудване се извършва съгласно договор С010016/20.08.2020 г.,
поради което съгласно чл. 13,04 ОУ, работата била приета.
Предвид горното и съгласно чл. 11.1, б. "с" от договора окончателно
плащане се дължи от ответника до 30 дни от подписване на протокола, т.е.,
съдът намира, че ответника е изпаднал в забава след 30-тия ден на от датата
на подписване на протокола от 20.11.2020 г., а именно на 20.12.2020г.
Доколкото в исковата молба се претендира неустойка за забава за периода
11.01.2021г.-21.06.2021г., то съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало
вземане за неустойка за посочения период. При тези данни съдът счита,
исковата претенция за доказана по основание.
За установяване размера на претендираната неустойка по делото е
прието заключение на съдебно - счетоводната експертиза, според която за
периода 20.12.2020г.-21.06.2021г. размерът на неустойката възлиза в размер
на 370,53 лева. Настоящият съдебен състав намира, че следва да преизчисли
служебно размера на неустойката, доколкото в исковата молба се претендира
падеж на претендираната неустойка от 11.01.2021г. до 21.06.2021г., което се
явява различен период от този, който е изчислен в експертизата.
Служебно изчислена от съда на база приетата по делото ССчЕ, размера
3
на претендираната неустойка за периода 11.01.2021г.-21.06.2021г. възлиза в
размер на 351,39 лева (За периода от 11.01.2021г.-10.02.2021г.- 30 дни х
0.25.3131.20 лв.= 234,84 лв. За периода от 11.02.2021г. – 24.06.2021г. (законна
лихва) – 116.55 лв. Или общо 234,84 лв.), до който размер искът се явява
основателен и доказан, а за разликата до пълно предявения размер следва да
се отхвърли като неоснователен.
Ответникът не доказа погасяване на задължението преди приключване на
съдебното дирене, поради което претенцията на ищеца следва да се частично.
На ищеца следва да се присъди и законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 24.06.2021г. до окончателното й изплащане.
По разноските
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът, съобразно уважената част от исковете. Предвид
обстоятелството, че уважената част от исковите претенции съставлява 27,57
%, в този смисъл дължимите разноски, направени в производството по чл. 410
ГПК са в размер на 90,29 лв., представляващи заплатена държавна такса и
адв. възнаграждение. За исковото производство ответникът следва да заплати
на ищеца сторените от него разноски, съобразно уважената част от исковете в
размер на 287,82 лв., представляваща заплатена държавна такса, адв.
възнаграждение за исковото производство и за в.ч.гр.д.№ 11303/2022г. СГС,
депозит за изготвена ССчЕ, определено от съда по чл. 78, ал. 8 ГПК.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски,
съобразно с отхвърлената част от исковете. В представения договор за правна
помощ, обективиран в представеното по делото пълномощно (л.170) е
уговорено, че процесуалният представител на ответника има право на
възнаграждение в размер на 1200 лв., за осъществената правна защита в
заповедното производство. Ответникът няма право на отделно адвокатско
възнаграждение в заповедното производството за подадено възражение и
такова не следва да му бъде присъждано /в този смисъл Определение
№45/23.01.2019г. по ч.т.д.№3074/2018г. на ВКС, I ТО, Определение
№140/19.03.2020г. по ч.т.д.№236/2020г. на ВКС, II ТО и др./. Не се доказват
направени разноски в хода на исковото производство, поради което такива не
следва да се присъждат на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че „*********************** ЕИК
******************* , със седалище и адрес на управление
*********************** дължи на „******************************
4
ЕООД ЕИК ************************ със седалище и адрес на управление:
гр. *************************** на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 92
ЗЗД сумата от 351,39 лева, представляваща неустойка забава за периода от
11.01.2021г.-21.06.2021г., дължима на основание чл. 11.1, б. "с" от договор №
************************* г., ведно със законна лихва от 24.06.2021г. до
изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение от
14.07.2021 г. по гр.д. № 36870/2021 г. по описа на СРС, 66 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважената част от 351,39 лв. до пълния
предявен размер от 1274.66 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „*********************** ЕИК ******************* , със
седалище и адрес на управление *********************** да заплати на
„****************************** ЕООД ЕИК ************************
със седалище и адрес на управление: гр. *************************** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 287,82 лева - разноски в настоящото
производство и сумата от 90,29 лева - разноски в заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5