№ 94
гр. В., 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В. в публично заседание на двадесет и трети април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЙМ
при участието на секретаря ААТ
като разгледа докладваното от ВЙМ Гражданско дело № 20231300100043 по
описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба от адвокат В. В. О. от САК, със
съдебен адрес: гр. С.***, тел.: **********, пълномощник на Е. Й. Н., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. В., *** и Е. М. П., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
С.*** СРЕЩУ: ЗД „БИ“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С.***, представлявано заедно от Изпълнителните директори ССП и КДК.
Посочват, че на 16.09.2022г., около 14:25 часа, в гр. В., по бул. „П.“, в
района на кръстовището, образувано с вход-изход на ж.к. „Г.“ и ж.к. „П.“, с
посока на движение от ,Д. - 2“, към магазин „К.“, И. Е. Х., управлявала лек
автомобил марка „Ф.“, модел „С.“, с per. № В***. Пътното платно на бул. „П.“
се състои от две платна, разделени със затревена ивица, като е предназначен за
двупосочно движение на автомобилите, като за всяка посока има по три пътни
ленти за движение. В началото на кръстовището, образувано с вход-изход на
ж.к. „Г.“ и ж.к. „П.“, гледано спрямо посоката на автомобила има изградена
пешеходна пътека, пресичаща напречно бул. „П.“, обозначена с пътен знак ,Д
17“. Разрешената максимална скорост на движение за автомобилите в района е
50 км/ч., като е регулирана с поставен пътен знак „В26“. По същото време, в
района на горепосоченото кръстовище МПН, предприел пресичане на
кръстовището, със спокоен ход на движение, от дясно на ляво спрямо посоката
на движение на лекия автомобил и на обозначеното за това с пътен знак „Д17“
място.
1
Съгласно разпоредбата на параграф 6, т. 54 от Допълнителните разпоредби на
ЗДвП, "пешеходна пътека е част от платното за движение, очертана или не с
пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за
преминаване на пешеходци. На кръстовищата пешеходни пътеки са
продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение“.
Когато МН пресякъл първата пътна лента и достигнал до средата на втората
пътна лента, на около 4,80 метра по платното за движение бил блъснат от
управлявания от И. Х., лек автомобил марка „Ф.“, модел „С.“, с per. № В***.
Поддържа се, че водачът на лек автомобил марка „Ф.“, модел „С.“, с per. №
В***, нарушил правилата за движение по пътищата поради което настъпило
пътнотранспортно произшествие с пресичащия на обозначеното за това място
пешеходец МПН, който вследствие на удара паднал върху платното за
движение. Твърди се, че водачът на лекия автомобил е имал възможност да
възприеме ищеца и да предотврати настъпването на удара, както и
техническата възможност да предотврати настъпване на пътнотранспортното
произшествие, ако същият бе съобразил скоростта си на движение и бе
предприел „аварийно спиране“, за да пропусне преминаването на пешеходеца
и след това да продължи движението си.
След пътнотранспортното произшествие МПН е откаран и приет по спешност
в МБАЛ „СП“ - В., с реална опасност за живота. Поради причинените
множество тежки телесни увреждания същия починал, малко по-късно на
същия ден в болничното заведение.
Посочват, че починалият МПН, с ЕГН: ********** е съпруг на ищцата
Е. Й. Н. и баща на ищеца Е. М. П.. Ищците преживяват много тежко загуба на
своя съпруг, респективно баща, към когото са били силно привързани.
Връзката между ищците и починалия се характеризирала с взаимна обич,
уважение, подкрепа и емоционална близост. Връзката между ищците и
починалия била изключително силна. Неговата неочаквана и ненавременна
смърт довела до продължителни морални страдания от загубата му. Смъртта
на МН е изключително голям удар за ищците. Доверителите ми са загубили
скъп за тях човек, на когото имали пълно доверие, и от когото очаквали
подкрепа във всяка една житейска ситуация. Цялото семейство било в шок от
бруталната смърт на МН.
Поддържа се , че ищците непоносимо тежко понасят внезапната смърт на
2
съпруга и респективно баща си в резултат на настъпилото пътнотранспортно
произшествие. Нелепата и внезапна смърт на МН е много голям удар за
ищците. Същите живеят постоянно с мисълта за неговата смърт и не могат да
преодолеят шока от загубата. Ищците преживяват огромни морални
страдания, поради внезапната и нелепа смърт на МН. Парична сума в какъвто
и да било размер не може да намали или премахне мъката на ищците по
преждевременно, трагично и нелепо загиналия им съпруг, респективно баща.
Посочва се, че във връзка с процесното ПТП е образувано досъдебно
производство № 3683М-195/2022г., по описа на ОД на МВР - В., пр. пр. №
2267/2022г., по описа на Окръжна прокуратура - В..
В хода на съдебното дирене е постановена Присъда № 12/29.10.2024г., по
НОХД № 227/2024 по описа на ОС-В., влязла в законна сила , с която И. Е. Х.
е призната за виновна в това, че на 16.09.2022г. в гр.В., при управление на лек
автомобил марка „Ф.“, модел „С.“, с per. № В*** по бул. „П.“, в района на
кръстовището, образувано с вход-изход на ж.к. „Г.“ и ж.к. „П.“, с посока на
движение от ,Д. - 2“, към магазин „К.“ е нарушила чл.21 ал.1 от ЗДвП и по
непредпазливост е причинила смъртта на пешеходеца МПН.
Представена е справка от информационната система на Гаранционен фонд, за
управлявания от И. Е. Х., лек автомобил марка „Ф.“, модел „С.“, с рег. №
В***, има валидно сключен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”, сключен със ЗД „БИ”, с полица №
ВС/02/122002248656, валидна от 01.08.2022г. до 31.07.2023г.
С молба с вх. № ОИ-782580/03.11.2022г. са сезирали ответното дружество ЗД
„БИ“ АД, за изплащане на обезщетение на ищците за претърпените от тях
неимуществени вреди - морални болки, страдания и стрес, като с молба, с вх.
№ ОК- 843228/30.11.2022г., са посочили банкова сметка, по която да бъде
изплатено обезщетението, но до настоящия момент не е изплатено такова.
Молят Съда да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество ЗД „БИ“ АД, в качеството му на застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност” относно лек автомобил марка „Ф.“, модел „С.“, с
per. No В***, чийто водач има вина за настъпилото на 16.09.2022г., около
14:25 часа, в гр. В., на бул. „П.“, в района на кръстовището, образувано с вход-
изход на ж.к. „Г.“ и ж.к. „П.“, пътнотранспортно произшествие, да заплати на
ищците обезщетение, което съответства доколкото е възможно на
3
причинените им неимуществени вреди - претърпени от тях морални болки и
страдания вследствие смъртта на техния съпруг, респективно баща МПН,
както следва:
1.На Е. Й. Н., с ЕГН : ********** сумата от 200 000/двеста хиляди /., лв,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на
претенцията към ответното дружество-03.11.2022г до окончателното
изплащане.
2.На Е. М. П., ЕГН : ********** сумата от 200 000/двеста хиляди /., лв, ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на претенцията
към ответното дружество-03.11.2022г до окончателното изплащане.
Сочат Банкова сметка: Съгласно изискванията на чл.127 ал.4 от ГПК, по
която може да се извършва плащане: Титуляр: Е. М. П.; IBAN:
BG08UNCR70001523239717; BIC: UNCRBGSF; БА.: УниКредит Булбанк
Представят се : Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
233/16.09.2022г.;Докладна записка до началника на РУ - В.;Докладна записка
до началника на Сектор „Пътна полиция“ - В.;Докладна записка до началника
на РУ - В., от 16.09.2022г.;Фотоалбум на ПТП от 16.09.2022г., съдържащ 30
броя снимков материал;Протокол за оглед на местопроизшествие от
16.09.2022г.;Писмо Окръжна прокуратура - В., с рег. № 368000-
9009/09.09.2022г.;Препис - извлечение от акт за смърт № 0667/
17.09.2022г.;Удостоверение за наследници, с изх. № АО-01-АУ-06-
4055/19.09.2022г.;Молба до ЗК „БИ“ АД, с вх. № ОИ-
782580/03.11.2022г.;Молба до ЗК „БИ“ АД, с вх. № ОК-
843228/30.11.2022г.;Писмо от ЗК „БИ“ АД, с изх. №
НЩ7252/10.11.2022г.;Писмо от ЗК„БИ“ АД, с изх. №
НЩ7253/10.11.2022г.;Писмо от ЗК „БИ“ АД, с изх. №
НЩ7915/08.12.2022г.;Писмо от ЗК „БИ“ АД, с изх. №
НЩ7914/08.12.2022г.;Справка от информационната система на Гаранционен
фонд с изх. № 24-01-432/03.11.2022г.;Нотариално заверено пълномощно от Е.
Й. Н.;Удостоверение за банкова сметка на Е. М. П., Присъда № 12/29.10.2024г.,
по НОХД № 227/2024 по описа на ОС-В..
Постъпил е Отговор на искова молба от ЗД „БИ” АД , ЕИК № ***,
представлявано от ССП и КДК, чрез пълномощника адв. Ал. И.,
преупълномощен от адв. М. Г. Съдебен адрес: гр. С.***, в който се оспорва
4
иска изцяло по основание и размер.
Оспорват Констативният Протокол за ПТП, относно посоченото
обстоятелство като причина за ПТП, а именно: „Отнемане на предимство на
пешеходец на пешеходна пътека.”.
Правят евентуално възражение за съпричиняване на вредата от страна на
покойния МН. Твърди се, че с поведението си се е поставил в превишен
спрямо нормалния риск, като е допуснал да настъпи удар, който обективно е
можел да избегне при проявена нормална и дължима грижа към собствения
живот и здраве. Посочва се, че пострадалият е пресичал пътното платно
вероятно на пешеходна пътека, но без да се съобрази с посоката и скоростта на
приближаващото го МПС, за което е имал обективна възможност. С
поведението си се поставя в превишен риск, като не е реагирал адекватно на
видима за него опасност, която е можел да избегне. Поведението му има пряка
връзка с ПТП, защото дори да е бил с предимство в конкретната пътна
ситуация, то неговото деяние способства за настъпване на ПТП, което е било
предотвратимо за него при проявена нормално дължима грижа.
Посочват, че ищецът не е спазил задължението си визирано в чл. 113 ал. 1 т. 1
ЗДП и по - точно изискването, преди да навлезе на платното за движение, да
се съобрази с приближаващите се пътни превозни средства, което поведение
конкретно го поставя в превишен риск и има пряка връзка с ПТП. Следва да се
имат предвид следната практика на ВС: ППВС № 17/63 година -
Обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. В случая е от значение
наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, а не на вина.
Оспорват исковата претенция като прекомерна .Сумата, която се
претендира е прекомерно завишена, като установеното от съдебната практика
не отговаря като справедлив размер на обезщетението за подобен род вреди.
Посочват, че критериите определени от ВС /чл. 130 ал. 2 ЗСВ) водят до
извода, че обезщетението на ищците в случая следва да е значително под
средните стойности на обезщетенията за подобни вреди. Възрастта на
покойния е 87 години и е по - висока от средната продължителност на живота
при мъжете за годината, в която е настъпило процесното ПТП. Това е възраст,
в която човек вследствие на естествени биологични процеси е далеч от
5
активната възраст със силно ограничени социални контакти, липса на
възможност за развитие и т.н.
Поддържат, че претенцията за лихва е неоснователна и не е съобразена с
чл. 380 КЗ и чл. 497 КЗ. След предявяване на претенцията от увредените лица,
застрахователят е изискал допълнително документи за установяване
основателността й. Такива не са представени от молителите, а съгласно чл. 497
ал. 1 т. 2 КЗ: Застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера
на застрахователното обезщетение... освен в случаите, когато увреденото лице
не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.
106, ал. 3, какъвто е настоящия случай. Следователно дружеството не е в
забава и попада в законовото изключение, според което застрахователят не
дължи лихва, поради неизпълнение от страна на увреденото лице.
В.ският окръжен съд, като взе предвид постъпилата искова молба,
становището на ответната по делото страна и съобазявайки всички
факти по делото, прие за установено следното :
С присъда №12/29.10.2024г. по НОХД №227/2024г. по описа на Окръжен
съд В., прекия причинител -И. Е. Х. с ЕГН **********, е призната за
виновна за това че на 16.09.2022г., в ранния следобед, в гр.В. на бул. „П.“,
движейки се в посока от ГКПП „Д. 2 В.-К.“ към хипермаркет „К.“
непосредствено преди кръстовището с вход-изхода за ж.к.“П.“ при управление
на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ф.“, модел „С.“ с per.
№ВН *** - собственост на ДН, нарушила правилата за движение по пътищата
както следва:
Чл.21, ал.1 - „При избиране скоростта на движение на водача на пътното
превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта
в км/ч, а именно за пътно превозно средство от категория В - 50 км/ч за
населено място“, като е управлявала моторно превозно средство категория В -
лек автомобил марка „Ф.“, модел „С.“ с per. №ВН ***, движейки се със
скорост от около 64км/ч при разрешена скорост от 50км/ч за населено място по
непредпазливост е причинила смъртта на пешеходеца МПН от гр.В., който е
предприел пресичане на платното за движение непосредствено преди
кръстовището на бул. „П.“ с вход- изхода за ж.к.“П.“, от дясно на ляво пред
автомобила в южна посока, на около 8,6м. преди пешеходната пътека -
престъплението по чл. чл.343, ал.1, б.“в“, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, във вр. с
6
чл.21, ал.1 от ЗДвП.
В нарушение на забраната, въведена с чл.21, ал.1 от ЗДвП, установяваща
максимално допустимата скорост за движение в населено място от 50 км/ч.,
подсъдимата Х. се движела по бул. „П.“ със скорост от 64 км/ч. с посока на
движение от „Д. 2 В.-К.“ към хипермаркет „К.“.
В същото време, на около 121м. пред управлявания от подсъдимата Х.
автомобил, непосредствено преди кръстовището на бул. „П.“ с вход- изхода за
ж.к. „П.“, пешеходецът МПН предприел пресичане на платното за движение
от дясно на ляво спрямо посоката на движение на управлявания от Х. лек
автомобил.
Когато Н. изминал около 8м. по платното за движение, на около 8.60м. преди
пешеходната пътека бил блъснат от подсъдимата Х. в лявата подбедрица от
предната част на лекия автомобил, в областта на лявата част на предната
броня, на около 0,40м. от левия габарит на автомобила.
Вследствие на получения голям ударен импулс, пострадалият Н. бил
изхвърлен напред на разстояние около 21 метра от мястото на удара.
Поради превишената си скорост на движение подсъдимата Х. не успяла
своевременно да възприеме пресичащия платното за движение пешеходец
като опасност за движението, като не е предприела аварийно спиране и
причинила смъртта на Н..
Вследствие на удара, на пострадалия МПН били причинени съчетана травма
глава-гръден кош и таз със счупване на лицеви кости - нос, дясна орбита,
синуси, счупване на черепния покрив в лява, контузия на мозъка,
субарахноидален кръвоизлив, кръв в мозъчните стомахчета, контузия на
малкия мозък, счупване на пет ребра в ляво, нараняване на левия бял дроб,
частичен пневмоторакс в ляво, контузия на белите дробове, остър кръвоизлив
в гръдната кухина, счупване на кръстцовата кост /сакрума/ и хълбочната кост
в ляво.
Смъртта на пострадалия Н. се дължи на травматично- хеморагичен шок
вследствие гореизброените травматични увреждания.
Смъртта е в пряка причинна връзка с настъпилото пътно-транспортно
произшествие.
Към момента на настъпването на смъртта лицето не е било употребило
7
алкохол. Последното е установено от протокол за химическа експертиза
№53/21.09.2022г.
Съгласно чл. 413, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), влезлите
в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите:
извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието.
Аналогична е разпоредбата и на чл. 300 ГПК. Следователно и при отчитане на
обективните и субективни предели на влязлата в сила присъда , настоящият
съдебен състав, счита че трябва да зачете силата на пресъдено нещо на
съдебния акт и да приеме, че от него се установяват първите три от
посочените предпоставки по чл. 45 ЗЗД, а именно, че е извършено деянието,
че то е противоправно, че деянието е извършено виновно, както и че с
деянието е причинена смъртта на наследодателя на ищците, която е в пряка
причинна връзка с извършеното противоправно деяние, поради което и е
задължителна за гражданския съд (решение № 135 от 13.10.2014 г. по т. д. №
3945/2013 г. на ВКС, І т. о., решение № 22 от 05.05.2011 г. по т. д. № 368/2010
г. на ВКС, І т. о. и др.). Ето защо и съдът приема, че по делото е установено, че
в резултат на виновното и противоправно поведение на застрахования при
ответника водач, на горепосочената дата, на пострадалият Н. са причинени
описаните травматични увреждания, довели до неговата смърт.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност", който, съгласно ал. 2 на чл. 432 КЗ,
може да прави възраженията, които произтичат от договора и от гражданската
отговорност на застрахования.
Видно от заключението на Автотехническата експертиза от 12.06.2023 по
настоящето дело се установява, че на 16.09.2022 г., около14:25 часа на при
сухо и ясно, с добра видимост време, лек автомобил „Ф.“, модел „С.“ с per. №
ВН *** управляван от И. Е. Х. се движи в средната лента на бул. «П.» в гр. В. в
посока от «Д. 2» към магазин К. с превишена скорост .Когато лекият
автомобил се е намирал на около 63 м. преди кръстовището на булеварда с
вход — изхода за ж.к. «П.», пешеходеца МПН предприема пресичане на
платното за движение от дясно - на ляво пред автомобила.
Нито един от участниците не възприема и не реагира на другия участник като
опасност за движението и когато пешеходеца е изминал около 4,80 м. по
8
платното за движение, на около 4,80 м. преди пешеходната пътека е блъснат в
лявата подбедрица от предната част на лекия автомобил, в областта на
средната част на предната броня. Това е типичен удар под центъра на тежестта
на тялото, известен като “бампер удар” с последващо повдигане, падане, удар
и плъзгане върху предния капак. Счупване предното панорамно стъкло около
средната му лява част и странично изпадане на тялото.
Тези удари най-често завършват фатално заради придобитият голям въртящ
момент около таза на пешеходеца. Колкото бронята на автомобила е по-ниска
и пешеходеца - по-висок, толкова с по-голяма сила тялото на пешеходеца се
стоварва върху предния капак на лекия автомобил. Значителни натоварвания,
респективно травми, тялото получава и от удара в челното стъкло и падането
върху асфалта.
В резултат на произшествието пешеходецът е получил травматични
увреждания довели до летален изход, а автомобила повреди и деформации,
изразяващи се в деформиране на предния капак в предната лява част и
счупване на челното стъкло.
На местопрозшествието липват отложени спирачни следи от гумите на лекия
автомобил.
Вероятната скорост на движение на лекият лек автомобил марка „Ф.“, модел
„С.“ с per. № ВН *** в момента на удара с пешеходеца е била около 64 км.ч.
През цялото време на траене на опасността, двамата участници са имали
обективна възможност да се възприемат един друг. Нямало е пречки, които
биха ограничили, или намалили видимостта между тях.
Вещото лице посочва като причини за произшествието - субективните
действия на двамата участници :Водачът на лекия автомобил не е наблюдавал
непрекъснато пътя пред автомобила. Най- вероятно към момента на
инцидента е бил с отвлечено внимание.
Пешеходецът е предприел пресичане на булеварда на нерегламентирано за
това място.
Като обикновен участник в движението той е трябвало да осигури предимство
на преминаване на движещия се по булеварда с предимство лек автомобил.
Пешеходецът МН се е включил в движението по пресичането на булеварда
извън пешеходната пътека, като се е движил срещу пътен знак Б2 - „Стоп!
9
Пропусни движещите се по пътя с предимство". Той е можел да предотврати
произшествието ако е спрял и е пропуснал движещия се автомобил по пътя с
предимство.
Когато лекият автомобил е бил на около 236 метра от кръстовището, неговия
водач е имал визуален контакт с мястото на удара.
Когато е бил на около 63 метра от мястото на удара, пешеходеца е предприел
пресичане на платното за движение от дясно на ляво пред автомобила.
Опасната зона на спиране на автомобила е била около 38 метра, която е по-
малка от горните две разстояния и неговия водач е имал техническа
възможност да предотврати произшествието чрез аварийно спиране.
От момента на предприетото пресичане, пешеходеца е бил постоянно в
полезрението на водача.
Съдът приема като обективно изготвеното от автоексперта заключение, което
е в синхрон с изготвеното такова и по НОХД 227 / 2024 г по описа на ВдОс, по
което е постановена влязлата в сила Присъда № 12 / 29.10.2024г.
От изготвената по делото Съдебно-Медицинска Експертиза се
установява, че пострадалият Н., вследствие на ПТП е получил множество
травми, довели до смъртта му - масивно кръвонасядане на меките тъкани в
лява челно теменна и тилна области,фрактурна линия над лява
орбита,кръвоизлив под меките мозъчни обвивки в ляво фронтално и дясно
теменно тилно,контузия на мозъка с оток,контузия на малкия мозък,счупване
на левия фронтален синус,склероза на мозъчните съдове,зацапване с кръв на
горните дихателни пътища,излив на кръв в гръдната кухина ,контузионни
огнища в паренхима,малък пневмоторакс в ляво,склероза на коронарните
артерии,счупване на 2- ро,3-то,4-то,6-то и 7-мо ребра по предна мишвнична
линия,с проникване в гръдната кухина.Кръвонсядане на меките тъкани на
малкия таз.Счупване на кръстцовата кост в ляво, с разчленяване от хълбочната
кост и счупване на последната.
Вещото лице посочва, че описаните травматични увреждания се дължат на
удари от или върху тъп,твърд предмет и добре отговарят да са причинени при
ПТП-блъскане от лек автомобил с директен удар в лява подбедрица,с „бампер
фрактура „ в горната й част,падане на тялото върху лява половина на
капка,удар на главата в предното стъкло, с последващо падане върху асфалта.
10
При разглеждане на рентгенографиите в Рентг. отделение се установява
счупване на лява подбедрица в горната трета с изместване на долната част на
големия пищял назад с раздробяване на костта към коленната ямка ,счупване
на малкия пищял под главичката с разместване.Характеристиката на това
счупване говори за удар нанесен отпред в горната част на подбедрицата,под
колянната става.
Към момента на удара пострадалият е бил обърнат с предна част на тялото
към автомобила, което личи от характера на счупването на костите на лява
подбедрица.
Вещото лице посочва, че смъртта е в пряка причинна връзка с претърпяното
ПТП.
За установяване на претърпените болки и страдания е назначена
съдебно-психологическа експертиза. След беседа и интервюиране,
наблюдение и биографичен метод в.л установява, че и двамата ищци са били
в силни и хармонични отношения със загиналия в процесното ПТП. Въпреки,
че проявленията са различни и с различна насоченост и при двамата ищци е
настъпил първо шок от неочакваното събитие, след това силен стрес, усещане
за сриване на всичко познато, отказ и неумение да го приемат и да се
примирят. Смъртта му се е отразила на всичко познато за тях до момента.
Довела е до влошаване и на здравословното им състояние и на финансовото
им такова. Стресовото събитие е повлияло за развиването на депресивно
състояние и тревожност, с изявени симптоми и към днешна дата. Наблюдават
се отчаяние, огорчение, чувство за несправедливост. И двамата имат проблеми
със съня, неумение да контролират емоциите си, що се касае за загубата им.
Ищцата е в тежко псхическо и емоционално състояние. Не успява да приеме
случилото се. Проявява симптоми на продължителна депресия. Към момента
прегледа, от състоянието й може да се прогнозира по-скоро влошаване на
нейното състояние.Предвид внезапната загуба на техния съпруг и баща и
начинът, по който той е открит и предаден на тях, неговата смърт е довела до
сериозни психически и емоционлни травми за ищците. Травматичното
събитие се е отразило и със сериозни здравословни нарушния, психически
реакции и при двамата. Такова преживяване не може да отшуми и не може да
бъде преодоляно. Предвид и възрастовата група, в която попадат ищците,
почти е невъзможно да намерят и методи за справяне, с които да се опитат да
11
привикнат към новата обстановка и да се научат да живеят с нея.Ищцата е в
състояние на дълбока скръб, липса на желание за живот. Симтоматиката й е
присъща за тежка депресия. Ищецът е в състояние на самосъжаление, липса
на мотивация, отчаяние. Не е сподобен да се грижи пълноценно за себе си и
семейството си. Отчитат се нарушения в краткосрочната памет, последици от
претърпян инсулт, което състояние се е влошило вследствие от
стреса,преживян от загубата на бащата.
По делото е разпитана свидетелката ДА-снаха на ищцата Е. Н., съпруга
на ищеца Е. М..
Същата установява, че ищците са приели тежко и болезнено смъртта на техния
родственик.Всички били шокирани и в тежко състояние. Пострадалият бил
опора на ищцата Е., тя е с нарушено зрение, не може да се движи сама. Преди
излизали заедно на разходки, пазар. Сега е сама,без подкрепа. Задружното им
семейство се разпаднало, преди често идвали във В. за рождени дни и
празници .
Свидетелката посочва, че съпругът й Е. П. тежко приел смъртта на баща си.
Самият Е. е в тежко здравословно състояние след инсулт, след смъртта на
баща си се е влошил. Е. е освободил тялото на баща си от болницата и
преживяното и гледката от това са рефлектирали изключително негативно
върху здравословното му състояние.
При така изяснената фактическа обстановка В.ският окръжен съд,
прие за установено следното от фактическа страна :
Исковата претенция е предявена от Е. Й. Н., с ЕГН: **********, с адрес:
гр. В., *** и Е. М. П., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С.*** против: ЗД“ Бул
Инс“АД гр.София, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.***.
Искът е с правно основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 432 от КЗ. за сумата 200
000 лева, за всеки един от ищците, за причинените им неимуществени вреди
от смъртта на техния съпруг и баща МПН , ведно със законна лихва върху
сумата, считано от 03.11.2022г.-датата на която ответника е уведомен за
настъпилото застрахователно събитие, съгласно чл.429, ал.З от КЗ до
окончателното изплащане.
Ищецът предявява срещу Застрахователното дружество иск за обезщетение
за неимуществените вреди, тъй като целта на законодателя е всяко увредено
12
лице в резултат на виновно причинено от водач на МПС пътнотранспортно
произшествие да получи еквивалент на претърпените щети.
Производството по делото е образувано по искове, квалифицирани по
чл. 432, ал. 1 от КЗ. Законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ обвързва
допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по
доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и
застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и
изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред
застрахователя или пред негов представител. Касае се за рекламационен срок,
въведен от законодателя с действащия към датата на събитието КЗ, с цел
предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид
спорове.
По делото е установено, че преди подаване на ИМ ищците са отправили
писмена претенция по реда на чл. 380 КЗ към застрахователя,но
застрахователят не е изплатил обезщетение.Не се спори ,че претенцията към
застрахователя е отправена и получена на 03.11.2022 г. , като застрахователя
не е изплатил такова.
Доколкото уреденото в КЗ производство по искане за плащане на
застрахователно обезщетение пред застрахователя е изчерпано като
възможност за извънсъдебно уреждане на спора в срока по чл. 498 КЗ, съдът
намира, че за ищеца се е открила възможността да предяви всичките си
претенции пред съда.
Съобразно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 КЗ със сключването на договор за
застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят поема задължението
да покрие отговорността на застрахования към трети лица за причинените
имуществени и неимуществени вреди. Същевременно разпоредбата на чл.
477, ал. 1 и 2 КЗ предвижда, че обект на застраховане по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените
от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства.
Предявеният иск черпи правното си основание от разпоредбата на чл. 432,
ал.1 КЗ.
Искът е пряк и е предоставен на увреденото лице срещу застрахователното
13
дружество, с което причинителят на вредата се намира в облигационно
правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност".
Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за
обезщетяване на причинените в резултат на застрахователно събитие вреди
предполага установяването при условията на пълно и главно доказване от
страна на ищеца на валидно застрахователно правоотношение, настъпило
застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, настъпилите вреди, резултат
от поведението на застрахования водач, включително обосноваване на техния
вид и размер.
Както бе посочено в приетата фактическа установеност фактът, че лекият
автомобил ,в който се е движел ищецът , е бил застрахован при ответното
дружество по задължителната застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите“ , като наличието и и валидността □ към датата на
произшествието също не са предмет на спор между страните по делото,
поради което застрахователят е материалноправно легитимирана страна по
прекия иск.
Налице е влязла в сила присъда, обвързваща гражданския съд относно това
дали е извършено деянието,неговата противоправност и виновността на дееца
поради това (Чл.300 ГПК ).
Съгласно Чл.432 ал.1 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Налице
е основанието по чл. 432 , ал. 1 от КЗ за ангажиране отговорността на
ответника за причинените на ищците неимуществени вреди, свързани с
претърпените от тях болки , страдания и негативни изживявания, последица
от настъпилата смърт на техния съпруг и баща.
Функционалната връзка между деликтната отговорност и отговорността на
застрахователя предпоставя пораждането на задължението на последния по
горецитираната правна норма, при реализиране на визираните в нея
предпоставки. На първо място, това е установяване на застраховане на
гражданска отговорност на виновния за ПТП водач при ответника -
застраховател по време на настъпването на застрахователното събитие и на
второ - осъществяването на елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане.
14
Ответникът, по силата на застрахователното правоотношение, е поел
задължение да обезщети вредите, причинени на трети лица от водача на
застрахованото превозно средство.
На основание чл. 51, ал. 1 вр. чл. 52 от ЗЗД В.ският окръжен съд намира, че за
възмездяване на претърпените от ищците неимуществени вреди
справедливият размер на обезщетение е 150 000 лв .,като този размер на
обезщетение е от естество да репарира негативните емоционални
преживявания и страдания на ищците , вследствие загубата на техния съпруг
и баща –МПН.
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление
№ 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и последователната съдебна практика на
ВКС, при определяне на размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът се
ръководи от критерия за справедливост. Уточнено е, че понятието
"справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на
конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За да
се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали
същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура
в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на
съответния етап от развитие на обществото в Държавата във връзка с
нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите.
При анализа на всички обективни обстоятелства в конкретния казус -
настъпилата внезапна и трагична смърт на моралния стожер в семейството,
продължителността и степента на претърпените неимуществени вреди,които
продължават да търпят неговите съпруга и син , икономически условия и
съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне
на обезщетението момент, които следва да се отчитат като ориентир за
определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение,
независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие (в този
15
смисъл е даденото разрешение в практиката на ВКС, формирана в множество
решения - Р № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II ТО, Р
№1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II ТО, Р № 189/04.07.2012
г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II ТО, Р № 95/24.10.2012 г. по т. д. №
916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., Р № 121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на
ВКС, ТК, II ТО и други съдебни актове), съдът намира за справедливо
претърпяните неимуществени вреди да се остойностят в размер на 150 000
лв., за всеки един от ищците.
С причинената смърт Е. Н. и Е. М. загубват моралната и физическа подкрепа
на своя съпруг и баща , на когото са разчитали, да помага в грижите за
болната си съпруга. Моралните им страдания се изразяват в претърпяната
скръб от невъзвратимата и нелепа загуба на техния родственик , която ще ги
съпътства през остатъка от живота им. Преживяната загуба се отразява
изключително тежко на емоционалното им състояние , търпят много болки и
страдания във връзка с причинената смърт на техния съпруг и баща.
С причинената смърт те загубват моралната и физическа подкрепа, която са
имали в лицето на загиналия МН и на която са разчитали да имат и в
бъдеще.Те не са могли да приемат и преодолеят случилото се-смъртта на
техния съпруг и баща. Тези обстоятелства се установяват от приетата съдебно-
психологическа експертиза и от разпита на свидетелката.
С оглед на изложеното, причинените болки и страдания на ищците , следва
да бъдат компенсирани. Безспорно неимуществените вреди имат по-голямо
значение и съответно се оценяват по-високо. Паричното обезщетение не може
да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило
удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да
компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално,
заличаване на неблагоприятните последици от причинената смърт.
Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително
пълен обем психическите и емоционални болки, страдания и изобщо
нематериалните последици от вреди на ищците от безвъзвратната загуба на
съпруга и баща. Определеното от съда застрахователно обезщетение винаги
трябва да бъде съобразено с икономическата обстановка в страната, като
съдът следва да присъди в полза на пострадалия застрахователно
обезщетение, адекватно на инфлацията в страната, обезценяването на лева и
16
нарастването на цените. Това становище е застъпено в редица актове на ВКС,
като например Решение № 749/05.12.2008 г.. постановено по т. д. № 387/2008
г„ ВКС, II ТО.
С оглед на изложеното страданията на ищците вследствие на безвъзвратната
загуба , следва да бъдат компенсирани в размер 150 000 лв./сто и петдесет
хиляди лева .
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ВЪЗРАЖЕНИЕТО ЗА НАЛИЧИЕ НА
СЪПРИЧИНЯВАНЕ
В.ският окръжен съд намира ,че размерът на дължимото
обезщетение следва да бъде намален поради наличието на
съпричиняване от страна на пострадалия .
По въпроса за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, следва да изходи от указанията , дадени в т. 7 от ППВС №
17/1963 г., както и от принципните становища по приложението на чл. 51, ал. 2
ЗЗД, изразени в задължителна, по смисъла на т. 2 от Тълкувателно решение №
1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС практика- решение по т. д. № 525/2008 г.,
решение по т. д. № 977/2010 г., решение по т. д. № 618/2011 г. и други.
В т.7 от Постановление № 17 от 18.XI.1963 г., Пленум на ВС се приема ,че
обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. В случая е от значение
наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина. Затова, когато малолетно дете
или невменяемо лице допринесе за настъпване на резултата, съобразно с
обстоятелствата на случая следва да се приложат разпоредбите на чл. 51, ал. 2
ЗЗД независимо от това, че такова лице не може да действа виновно.
В Решение № 45 от 15.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 525/2008 г., II т. о., ТК,
докладчик съдията Камелия Ефремова се приема,че за да бъде намалено
обезщетението за вреди, увреденият трябва да е допринесъл за тяхното
настъпване. Необходимо е обаче този принос да е конкретен - т.е. да се
изразява в извършването на определени действия или въздържането от такива
действия от страна на увреденото лице. Съпричиняване на вредоносния
резултат ще е налице само ако именно поведението на увредения е станало
причина или е повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя
на вредата.
17
Отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди
произтича от сключения застрахователен договор, а не от непозволено
увреждане. Доколкото обаче отговорността му е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, то
застрахователят отговаря за всички причинени от него вреди и при същите
условия, при които отговаря самият причинител на вредите.
Относно въведеното с отговора по чл.131 ГПК възражение за съпричиняване
от страна на пострадалият и установената от АТЕ втора причина за
настъпването на ПТП и приложението на чл.51 ЗЗД в настоящият случай,
съдът приема следното :
Пешеходецът МПН е предприел пресичане на платното за движение на
нерегламентирано за това място- на около 8,6 м от налична пешеходна пътека.
Допуснатото от пострадалото лице нарушение на чл. 113, ал. 1 т. 1 от ЗДвП,
поради пресичане на пътното платно извън обозначеното за целта място (не на
пешеходна пътека) и най-вече без да прецени разстоянието на приближаващия
се автомобил и скоростта му на движение преди да навлезе на пътното платно,
каквато обективна възможност е съществувала за него при неограничената
видимост, която е имал към приближаващия се автомобил (в този смисъл и т.
6г от Тълкувателно решение № 2 от 22.12.2016 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на
ОСНК на ВКС), води до наличие на съпричиняване от страна на пострадалия.
Макар да е налице такова, Съдът намира, че степента на съпричиняване
от страна на пострадалия пешеходец е незначителна. Това е така, тъй като
макар и да е предприел пресичане на нерегламентираното за това място, то
пострадалия Н. го е сторил в близост да пешеходната пътека, а подсъдимата
Х., е имала възможност да го възприеме, но поради превишената скорост не го
е възприела и изобщо не е предприела действие за намаляване на скоростта
и/или спиране, макар, че се е приближавала към пешеходна пътека, поради
което е следвало да съобрази скоростта си с това и да повиши вниманието си,
досежно движение на пешеходци, но не го е сторила.
Дори да се приеме, че пострадалия е нарушил законовоустановено
задължение, съгласно ЗДвП, то следва да се има впредвид, че отговорността
му е в по-малък обем в сравнение с отговорността на водача на лекия
автомобил, каквато е трайната практика на съдилищата у нас, при подобен род
случаи. Според формираната практика на ВКС по приложението на чл.51, ал.2
18
ГПК, обективирана в решение № 206 от 12.03.2010г. по т.д. N 35/09г. на ВКС,
ТК, II т.о., решение № 98 от 24.06.201Зг. по т.д. N 596/12г. на ВКС, ТК, II т.о.,
решение № 151 от 12.11.2012г. по т.д. № 1140/11 г. на ВКС, ТК, II т.о.,
решение № 169 от 02.10.201Зг. по т.д. N 1643/12г. на ВКС, ТК, II т.о. решение
N916 от 04.02.2014г. по т.д. № 1858/13г. на ВКС, ТК, I т.о. и решение № 92 от
24.07.2013г. по т.д. № 540/12г. на ВКС, ТК, I
т.о. , както и решение № 97 от 06.07.2009г. по т.д. N° 745/2008г. на ВКС, ТК, II
т.о., решение № 33 от 04.04.2012г. по т.д. N° 172/2011г. на ВКС, ТК, II т.о.,
решение № 96 от 15.10.2012г. по т.д. N° 936/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., решение
N° 39 от 16.07.201Ог. по т.д. N° 551/2009г. на ВКС, ТК, II т.о., решение N° 43
от 15.04.2009г. по т.д. N9 648/2008г. на ВКС, ТК, 11 т.о., решение N 159 от
24.11.2010г. по т.д. N° 1117/2009г. на ВКС, ТК, II т.о., решение N 52 от
08.05.2008г. по т.д. N° 1498/2013г. на ВКС, ТК, II т.о., решение N 118 от
27.06.2014г. по т.д. N° 3871/2013г. на ВКС, ТК, II т.о., решение N 150 от
18.12.2017г. по т.д. N° 1834/2016г. на ВКС, ТК, II т.о., Определение N 1368 от
20.12.2023 г. по т. д. N° 2526 /2022 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.
Отделение. /, при определяне степента на съпричиняването подлежи на
съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за
да бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е
допринесъл за настъпването на пътното произшествие.
Съдът отчете и това, че съгласно чл.20 ЗДвП отговорността на водачите на
МПС за осигуряване безопасност на движението е значително по-голяма,
включително и чрез вмененото им задължение за избиране на такава скорост
за движение, че да може да спрат пред всяко препятствие, което са могли и са
били длъжни да предвидят.
В случая в нарушение на забраната на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за превишаване на
стойности на скоростта в км/ч, водачът е управлявал автомобила (превозно
средство от категория „В“) със значително по-висока от позволената за
населеното място скорост - 64 км/ч. При движение с позволените 50 км/ч и
реакция спрямо тази скорост, водачът е имал възможност да реагира
адекватно, като предотврати пътния инцидент посредством аварийно спиране.
Управлението на автомобила със скорост над разрешената в населено място
на платно за движение в жилищен район, където живеят хора, има движение
на пешеходци, велосипедисти и възрастни хора, прави приноса на водача за
настъпване на ПТП значително по-голям спрямо този на пешеходеца/решение
19
№ 4 от 22.01.2024г. по т.д. №2458/2012г. на ВКС, ТК, I т.о. и др.1
По тези съображения, Съдът приема съпричиняване от страна на
пострадалия МПН-20 %.
С оглед на това размера на дължимото обезщетение за причинените
на ищците неимуществени вреди следва да се намали съответно, като се
определя от съда в размер на 120 000 лв. За всеки един от ищците .
До този размер съдът счита, че исковете са основателни и следва да
бъдат уважени.
За разликата над този размер до предявеният размер от 200 000 лв. За
всеки от ищците претенцията е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЗАКОННАТА ЛИХВА
Безспорно при деликт, ответникът дължи лихви за забава. Съгласно чл.
429, ал. 3 от КЗ застрахователя отговаря пред увреденото лице, като дължи
законна лихва за забава от датата на уведомяването за процесното ПТП или от
виновния водач, или от датата на образуване на щета пред него от увреденото
лице, на една от двете по-ранни дати. В случая законната лихва върху
присъденото то съда обезщетение се дължи от -03.11.2022г., датата на която
застрахователят е бил уведомен за настъпилото ПТП.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски, съразмерно уважената част на иска, в случай, че такива
са направени и доказани.
Съдът констатира, че с протоколно определение № 112 от 02.03.2023г.
по настоящото дело /л.62/ , ищците са освободени от внасяне на такси и
разноски по делото. Процесуалният представител на ищците посочва,
че размерът на дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде
определен на основание чл. 38, ал.1 т.2 ЗАдв.
С оглед размера на уважената искова претенция и на основание чл. 7, ал.
2, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения,/ 8650+4% за горницата над 100 000 лв./
съобразно уважената част от иска , дължимото възнаграждение е в размер
20
на 9 450лв.
Основанията, при които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска
помощ и съдействие, са предвидени в чл. 38, ал. 1 ЗАдв.: 1/ лица, които имат
право на издръжка; 2/ материално затруднени лица; 3/ роднини, близки или на
друг юрист. В посочената разпоредба не е уредено изискване клиентът да
доказва наличието на някое от посочените основания при сключване на
договора за правна помощ. Преценката дали да окаже безплатна правна
помощ и дали лицето е материално затруднено или не се извършва от самия
адвокат и е въпрос на договорна свобода между адвоката и клиента.
Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат,
оказал безплатна правна помощ, са посочени в разпоредбата на чл. 38, ал. 1 и
ал. 2 ЗАдв.: адвокатът да е оказал безплатна правна помощ на някое от
основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 – 3 ЗАдв.; в съответното производство
насрещната страна да е осъдена за разноски, т. е. да е постановено позитивно
решение за страната, представлявана от съответния адвокат /чл. 38, ал. 2
ЗАдв. във връзка с чл. 78 ГПК/.
При осъществяване на посочените предпоставки и заявено своевременно
искане за присъждане на адвокатско възнаграждение съдът е длъжен да
определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна
помощ адвокат в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал.
2 ЗАдв.,Правото да определи размера на възнаграждението (в размер на по-
нисък от предвидения в наредбата по чл.36 ал.2 ЗАдв.) е предоставено на съда.
В конкретния случай ВОС е определил възнаграждението,
съобразявайки се и с конкретните обстоятелства и с осъществените от адв. В.
В. О. процесуални действия . При оказана безплатна адвокатска помощ
присъденото възнаграждение цели да възмезди положения труд от адвоката, а
не представлява присъждане на разноски (по своята правна същност
обезщетение) на спечелилата делото страна по чл.78 ГПК. В хипотезата
по чл.38 ал.2 ЗАдв. липсва уговорен и реално заплатен адвокатски хонорар от
представляваният като предпоставка за неговото заплащане съгл. т.1 от
Тълк.решение №6/6.11.2013г. по т.д.№6/2012г. на ВКС, ОСГТК. Меродавен за
определяне размера на възнаграждението по чл.38 ал.2 ЗАдв. при
съобразяване с нормативно предвидения минимален размер, е принципът за
възмездност на адвокатския труд (чл.36 ал.1 ЗАдв.), който принцип е взет
21
предвид отВдОкр. съд.
На адв. В. В. О. от Софийска адвокатска колегия, процесуален
представител на ищците, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, се следва
присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 9 450/ девет
хиляди четиристотин и петдесет /лв., съразмерно на уважената част от
исковете.
При този изход на делото ответното застрахователно дружество следва да
заплати по сметката на ОС-В. на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, държавна
такса в размер на 9600 / деветхиляди и шестстотин лева / лв.
ЗД „БИ“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.***,
представлявано заедно от Изпълнителните директори ССП и КДК следва ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Окръжен съд-В. направените разноски за
възнаграждение на вещи лица в размер на 1000 /хиляда / лв.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БИ“ АД, ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление: гр. С.***, представлявано заедно от
Изпълнителните директори ССП и КДК ДА ЗАПЛАТИ на Е. Й. Н., с ЕГН :
********** с адрес: гр. В., *** сумата от 120 000/ сто и двадесет хиляди
лева / лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
предявяване на претенцията към ответното дружество-03.11.2022г до
окончателното изплащане, като в останалата част до пълния предявен
размер-200 000/двеста хиляди /лева ОТХВЪРЛЯ като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БИ“ АД, ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление: гр. С.***, представлявано заедно от
Изпълнителните директори ССП и КДК ДА ЗАПЛАТИ на Е. М. П., ЕГН :
********** , с адрес: гр. С.*** сумата от 120 000/сто и двадесет хиляди
лева /лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
предявяване на претенцията към ответното дружество-03.11.2022г до
22
окончателното изплащане, като в останалата част до пълния предявен
размер-200 000/двеста хиляди /лева ОТХВЪРЛЯ като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Банкова сметка по която може да се извършва плащане: Титуляр: Е. М.
П.; IBAN: BG08UNCR70001523239717; BIC: UNCRBGSF; БА.: УниКредит
Булбанк.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БИ“ АД, ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: гр. С.***, представлявано заедно от
Изпълнителните директори ССП и КДК ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Окръжен съд-В. направените разноски за възнаграждение на вещи лица в
размер на 1000/хиляда лева / лв.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЗД „БИ“ АД, ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление: гр. С.***, представлявано заедно от
Изпълнителните директори ССП и КДК ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Окръжен съд-В. държавна такса върху уважения размер на исковете в
размер на 9 600 / девет хиляди и шестстотин / лв.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БИ“ АД, ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление: гр. С.***, представлявано заедно от
Изпълнителните директори ССП и КДК да заплати на адв. В. В. О. от
Софийска адвокатска колегия, процесуален представител на ищците, на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, вр. с чл. 7, ал. 2, от Наредба № 1/09.07.2000
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения сумата в размер
на 9 450/ девет хиляди четиристотин и петдесет лева /лв., с ДДС
,съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – В.: _______________________
23