Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. К., 10.04.2019
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на дванадесети
март две
хиляди и деветнадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: СНЕЖАНА ДАНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
1774 по описа за 2018 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание
чл. 200 от КТ.
Ищцата Л.П.П.
твърди, че работила в ответната Детска градина “З.“ до 27.11.2018 г. на
длъжност перач, с място на работа детска градина „З.“ гр. К.. На 08.12.2017 г.
около 13.30 ч. по време на работа в двора на детската градина, в близост до
входа на пералното помещение, на пътеката, вървейки от едната сграда към
другата се подхлъзнала и паднала. Вследствие на това падане си счупила лявата
ръка в лакътя - долния край на хумеруса, закрито -
фрактура хумери син. ин партис
дисталис интраартикуларис.
Известно време лежала на земята, когато се съвзела , изпитвала силна болки в
ръката, станала и седнала на близкото стъпало (циментова площадка) пред
кухненската част. Там постояла известно време, а болките в ръката не
отшумявали. Останала на стъпалото около
10-15 минути, след това тръгнала да потърси помощ от колегите в детската
градина. Влязла през главния вход и се насочила към кухнята, където казала на
служителките и на медицинската сестра, която била в това време при тях, че нещо
ѝ има на ръката, защото е паднала и много я
боли. Медицинската сестра видяла, че
ръката ѝ явно била счупена, казала ѝ да полегне на
другата страна и тогава, вместо да извикат бърза помощ, позвънили на дъщеря ѝ. Дъщеря ѝ дошла и заедно с
една от учителките - Д.Ч., с нейната кола я закарали в болницата в гр. К.. От
там я насочили към ортопед д-р О., където след платен преглед, и направена
рентгенова снимка, установили, че счупването било сериозно и я насочили към
ортопедия в П.. Отишли в УМБАЛ „С.Г.“ ЕАД гр. П.. Там отново я прегледали,
направили изследвания, тестове за упойка и други процедури, подготвящи я за
операция. Казали ѝ, че ще трябва да поставят в ръката ѝ специални метални
планки с винтове и метална игла – консумативи, които здравната каса не
заплащала и ищцата следвало да заплати.
Показали на ищцата няколко различни марки на такива медицински пособия и
ѝ препоръчали един от комплектите, който не бил нито
най-скъпия, нито най-евтиния, като я убедили, че бил най-подходящият. Цената
била 1560 лева, а иглата към него 36 лева. Трябвало да ги заплатят веднага,
иначе нямало да я оперират. Ищцата заплатила консумативите на регистратура и
около 21 часа я вкарали в операционна. До момента, в който ѝ поставили упойка,
през целия ден изпитвала силни болки и на моменти дори ѝ прилошавало.
Операцията продължила близо 4 часа до около 01 часа. Настанили я в отделението
по ортопедия и травматология, където престояла три дни, а дъщеря ѝ останала като
придружител. След което я изписали за домашно лечение, предписали ѝ лекарства и болкоуспокоителни, посочили кога да се сменят превръзките. Ищцата
много трудно се обслужвала сама, дори за елементарни нужди и се налагало дъщеря
ѝ постоянно да ѝ помага. Въпреки че изпълнявала
предписанията на лекарите, пиела лекарствата, които ѝ предписали, на
третия ден от изписването ѝ, на 14.12.2017 г. ръката я боляла много, започнала
да се подува видимо и отекла цялата, ищцата вдигнала температура и я втрисало.
Отишли на хирург в болницата в К., при д-р И., който след преглед я насочил към
болницата, в която направили операцията. Ищцата се обадила на Д-р И.Ч., който
извършил първата операция, казала му за състоянието на ръката си и че я
насочват към него. Лекарят назначил час за следващата сутрин. Ищцата отишла
рано сутринта, приели я по спешност и направили втора операция, а на ръката
поставили дренаж. Останала в болница три дни с дъщеря си за придружител. След
изписването било назначено домашно лечение и смяна на превръзката през 3-4 дни.
И към този момент ищцата не можела да се обслужва сама, налагало се дъщеря ѝ да ѝ помага, като
последната не ходела на работа, наложило се да ползва и неплатен отпуск, а
впоследствие ходела в обедната си почивка и дори в работно време при съгласие
на работодателя. Раната видимо заздравявала, въпреки, че изпитвала болка, както
при опит да движи ръката си, така и ако се наложило да излезе навън, заради
студеното време. Ходила няколко пъти в болницата в П., за да ѝ свалят конците,
като ги сваляли през един, и през няколко дни, за да не се разтвори раната.
След като свалили конците от последните шевове, минали няколко дни и раната
образувала корички. При падане на една от коричките в средната част на раната
(като цялата рана била около 20с см) се видяла металната игла, която излязла
извън кожата ѝ. Още същия ден на 03.02.2018 г. отишла в спешен
кабинет в УМБАЛ „Св.Г.“ ЕАД гр.П. и след преглед я приели веднага отново за
операция. Същия ден я оперирали, което било вече за трети път. Отново я приели
за три дена в болницата след операцията. Изписали я и ѝ предписали да пие
антибиотици, лекарства за разреждане на кръвта и болкоуспокояващи. След като
позаздравяла раната, ищцата започнала отново да ходи няколко пъти в същата
болница, за да махат конците. През месец април 2018 г. ѝ назначили
физиотерапия за раздвижване на ръката в болницата в гр. К.. Тези терапии
продължили седем дни, но движението на ръката си останало частично, ограничено
и то значително. Можела само да я свива, но не и да я разгъва напълно в лакътя, а само до определен ъгъл,
малко повече от правия ъгъл. Терапевтът ѝ казал, че според него ръката няма да може
да се разтвори много повече от това и вероятно ще си остане инвалид с нея.
Ищцата го приела много тежко и при мисълта, че няма да може да ползва нормално
ръката си, често плачела и се разстройвала. На 05.06.2018 г. била
освидетелствана от ТЕЛК след преглед, като ѝ била определена 100% трайна
неработоспособност и отпускът ѝ по болест бил удължен два пъти с по 30 дни. На
29.08.2018 г. отишла на преглед при Д-р И.Ч., който казал, че все още е рано да
се извадят железните планки и иглата от ръката, тъй като счупването било много
лошо и ако се извадели сега, то ръката можело в тази област да се счупи отново.
Казал, че след около половин година ще направи отново обстоен преглед и ако
тогава позволява възстановяването на раната, ще направят първо операция за
изваждане на иглата, а впоследствие – още една за изваждане на планките и
болтовете. И след известен възстановителен период, щяла да се подложи на нова
рехабилитация. Мнението на лекаря било, че ищцата няма да може да се възвърне
на 100% движението на ръката в лакътя си, както е била преди счупването, което
също ѝ се отразило негативно на психо-емоционалното
състояние. В болнични била всичките месеци, считано от датата на увреждането
08.12.2017 г. до 06.08.2018 г. почти осем пълни месеца. След това била в платен
годишен отпуск един месец, после с двумесечно предизвестие от работодателя от
16.10.2018 г. за прекратяване на трудовото ѝ правоотношение и на 27.11.2018 г., без да
спази предизвестието, работодателят я освободил от работа на основание чл. 328,
ал.1, т.2 от КТ, поради съкращаване на щата. За тези почти 8 месеца отпуск по
болест получавала по 100 лева по- малко парична сума ежемесечно, от колкото
получавала когато осъществявала трудовата си дейност. Т.е. реализирала доход с
800 лева по-малко поради трудовата злополука. За нея тази разлика се явявала
вреда (пропусната полза) между получаваното от нея трудово възнаграждение преди
трудовата злополука и полученото обезщетение (болнични) за временна
неработоспособност. Сумата за металните планки, болтове и игла била в размер на
1596 лева, лекарствата, които се налагало да закупува, за да ѝ бъдат имплантирани
в ръката. Заплатила и сумата от 272.32 лева за лекарства, консумативи и такси
за прегледи, преди операциите и след тях непосредствено за лечение. Единствено
тя не била застрахована в детската градина, въпреки, че работодателят бил
длъжен да застрахова и нея, като част от персонала. Не получила по повод на
трудовата злополука никакво застрахователно обезщетение. Нито работодателят ѝ изплатил каквото и
да било обезщетение, или някаква парична сума след злополуката и във връзка с
нея. Трудовата злополука била декларирана от работодателя пред ТП на НОИ П., с
Декларация изх.№ АСД-02-143/11.12.2017 г., регистрирана ТП на НОИ П. с вх.№
5101-15-385/15.12.2017 г. От ТП на НОИ П. имало издадено Разпореждане №
5104-15- 378/19.12.2017 г. за приемане на трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО, което не било обжалвано и било влязло в сила. Вследствие на злополуката се
променил начинът ѝ на живот, преживяла тежък психо-емоционален
шок и физически дискомфорт, дори и към настоящия
момент имала затруднения и болки при движение на лявата ръка, не можела да я
използва пълноценно, ръката стояла свита в лакътя, силата на захвата ѝ била чувствително намалена. Трудно се обличала и
събличала, трудно вършела домакинската си работа, проблемно се обслужвала във
всяко едно отношение. Чувствала болки в областта на раната при промяна на
метеорологичните условия. Върху ръката ѝ щял да остане значителен белег, което за
нея също било притеснително и смущаващо да има такъв козметичен дефект и това ѝ създавало дискомфорт. Притеснявала се, че няма да може да си намери
подходяща работа и дори дали ще си намери такава. От друга страна през целия
оздравителен процес работодателят не се интересувал по никакъв начин от
лечението ѝ, и не заплатил никаква парична сума. Счита, че е
налице трудова злополука по смисъла на чл.55 от КСО, тъй като изпълнявайки
служебните си задължения по време на работа претърпяла счупване на лявата ръка
в лакътя - долния край на хумеруса, закрито, довело
до временна неработоспособност, което счупване било във връзка с упражняваната
от нея дейност по трудово правоотношение. По силата на чл.200 ал.1 вр. с ал.2 от КТ работодателят ѝ дължал обезщетение
за причинените ми неимуществени и имуществени вреди. Поради обстоятелството, че
вследствие на трудовата злополука и временна неработоспособност била лишена от
възможността пълноценно да упражнява труд, който да ѝ бъде адекватно
заплащан и от причинените ѝ болки и страдания вследствие на счупването на лявата
ръка в лакътя счита, че ответникът следва да носи отговорност и да ѝ заплати на
основание чл.200 от КТ парична сума в размер на общо 15 468.32 лева, подробно
посочени по-горе.
МОЛИ съда да постанови решение, с което
осъди ДЕТСКА ГРАДИНА „З.“ да заплати на Л.П.П.
сумата 12 000 (дванадесет хиляди)
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и
страдания вследствие счупване на лявата ръка в лакътя на 08.12.2017 г. в
резултат на претърпяна трудова злополука по време на работа в Детска градина „З.“
гр.К., ведно с лихвата за забава в размер на 800 (осемстотин) лева, считано от
датата на увреждането до предявяване на иска, както и законната лихва, считано
от подаване на исковата молба13.12.2018 г. до окончателното изплащане на
сумата.
сумата 2 268.32 лева (две хиляди
шестстотин шестдесет и осем лева тридесет и две стотинки), представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, както следва: 1868.32 лева за
медицински пособия, консумативи, болнични такси и лекарства; 800 лева,
представляваща разликата от реално получаваното преди злополуката трудово
възнаграждение и получаваното в продължение на почти 8 месеца обезщетение за
временна неработоспособност (болничен) с по 100 лева за периода от 08.12.2017
г. до 04.08.2018 г., ведно с лихвата до окончателното изплащане. Претендират се
разноските по делото.
Ответникът ДЕТСКА ГРАДИНА „З.“ оспорва
исковете по размер. Твърди, че безспорно установено било, по реда на чл. 60,
ал. 1 от КСО, че на 08.12.2017 година, около 13.30 часа ищцата Л.П.П., в качеството си на перачка при ДГ З., излизайки от
сградата на детската градина до пералното помещение се подхлъзнала и паднала,
вследствие на което получила счупване на долния край на хумеруса
на лявата ръка. След травматичното увреждане П. била настанена за лечение в
лечебно заведение, където и били направени три операции - на 08.12.2017 г., на
15.12.2017 г. и на 03.02.2018 г. След първоначалната операция състоянието на
пациента не се подобрило, въпреки проведеното лечение. Постъпила на 15.12.2017
г. за лечение с данни за възпалителен процес. Третото оперативно лечение се
наложило поради миграция и проминиране на поставените
метални тела.
В периода от 08.12.2017 г. до 04.08.2018 г.
ищцата била в отпуск за временна неработоспособност и получавала дължимото и се
обезщетение.
За претендираните
имуществени вреди, с произход - разходи по лечение ищцата представила два броя
фактури, издадени от УМБАЛ Св. Г. АД - № ********** от 08.12.2017 г. на
стойност 1560.00 лева и № ********** от 09.12.2017 г. на стойност 36 лева, или
общо двете на стойност 1596.00 лева. В случай, че тези разходооправдателни
документи установявали заплащане на средства за лечение, те се обхващали от
предвиденото в чл. 200, ал. 3 обезщетение и подлежали на плащане. Отговор на
въпроса, дали описаните във фактурите средства били вложени в лечението би
могъл да се даде от поисканата от ищцата съдебно-медицинска експертиза. Представени
били също така и четири броя фискални бонове, три от които издадени от Е.ЕООД -
на 08.12.2017 г. за сумата от 35.00 лева, 10.12.2017 г. за сумата от 17.00 лева
и на 12.12.2017 г. за сумата от 180.32 лева. Тези
фискални бонове не могли да установят какви санитарни материали били закупувани
и имат ли те връзка с проведеното лечение, поради което счита, че те не
доказвали разходи по лечението, подлежащи на обезщетяване. Представеният
фискален бон от дата 08.12.2017 г. имал час на издаване 08.19 ч., по време,
което значително предхождало часа на настъпване на трудовата злополука (около
13.30 ч.), поради което счита, че той бил получен по неустановен начин, с цел
да бъде представен като доказателство за извършен разход по лечението, но който
на практика нямало как да доказва подобно обстоятелство, доколкото бил издаден
по време, когато ищцата била на работното си място. По тази причина счита, че и
другите два фискални бона не доказвали разходи по лечението. Не оспорва
фискален бон, издаден от д-р О. за проведен преглед на 08.12.2017 г. По делото
липсвали доказателства, че ищцата получавала месечно обезщетение по
общественото осигуряване в размер по-малък със сто лева от трудовото и
възнаграждение и по този начин за целия период на временна неработоспособност
била калкулирана загуба в размер на 800 лева, подлежащи на обезщетяване. Оспорва
претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди в предявен размер
от 12 000 лева. Счита този размер за прекомерно завишен и несъответстващ на
реално претърпените вреди от трудовата злополука. Счита също, че било налице
основание чл. 201, ал. 2 от КТ за намаляване на отговорността на работодателя,
поради допусната от работника груба небрежност. Работникът допуснал нарушение
на трудовата дисциплина, като напуснал работното си място по време, когато
трябвало да изпълнява трудовите си задължения на перачка в пералното помещение.
Ищцата не предоставила никакви данни кое наложило излизането и от помещението,
в което работи и придвижването и в двора на детската градина, което довело до
настъпване на злополуката. На следващо място проведените повече от една
операции на ищцата не били в пряка връзка с трудовата злополука, а са се
наложили поради усложнения, настъпили в лечебния и оздравителен период.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да
отхвърли исковете в предявените им размери. Претендира за разноските по делото.
В ХОДА НА
ДЕЛОТО ищецът е направил частичен отказ от иска за заплащане на разликата между
полученото обезщетение и трудовото възнаграждение, което би получила, за
разликата над 704.16 лева до пълния предявен размер от 800 лева.
От събраните
по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
Не се спори и
се установява от представените допълнителни споразумения към трудов договор,
предизвестие и заповед (л.37-40), че страните са били в трудово правоотношение
до 01.12.2018 г., като последното е било прекратено със заповед № Рд-10-65 от
27.11.2018 г., на основание чл. 328, ал.1, т.2 от КТ. Не се спори, че на
08.12.2017 г. около 13:30 ч. ищцата е претърпяла инцидент, излизайки от
сградата на пералното помещение се подхлъзнала и паднала върху лявата си ръка.
Вследствие падането получила счупване на лявата ръка в лакътя - долния край на хумеруса. По делото са представени три броя епикризи УМБАЛ „Св.Г.“ гр.П. – КОТ, издадени по история на
заболяването (нататък – ИЗ) № 75886/2017 г., по ИЗ № 77425/2017 г. и ИЗ №
7872/2018 г., от които се установява, че ищцата е постъпвала на лечение в
периодите от 08.12.2017 г. до 12.12.2017 г., от
15.12.2017 г. до 18.12.2017 г. и от 03.02.2018 г. до 06.02.2018 г. при първото
постъпване и след проведеното лечение е поставена окончателна диагноза: S42.40
Счупване на долния край на хумеруса, закрито -
Фрактура хумери син. ин партис
дисталис интраартикуларис.
Придружаващи заболявания: Увреждане на ретината, неуточнено. На 08.12.2017 г. е
извършена операция – друго въстановяване на лакетна става. На 15.12.2017 г. е извършена втора операция,
при която е извършена ексцизия на лезии
на друга мека тъкан. На 03.02.2018 г. е извършена трета операция – друго
разделяне на кост, по повод оплаквания на пациента – на лява лакътна става, от няколко дни миграция и проминиране на металните тела. От представените болнични
листове за периода от 08.12.2017г. до 05.06.2018г. (л.14-19); Експертно решение
№ 2743 от 101/05.06.2018 г. на ТЕЛК при УМБАЛ „П.“ АД (л.20), Болнични листове
за периода от 06.06.2018г. до 04.08.2018г. (л.21-22)
се установява, че ищцата е ползвала общо 8 месеца отпуск по болест по повод на
увреждането описано по-горе. От представените амбулаторни листове № 900706 от 13.02.2018
г., № 000390 от 12.04.2018 г., № 2203 от 08.06.2018 г., № 002313 от 03.09.2018 г.
(л.10-13) се установява, че ищцата е посещавала различни лекари с оплаквания и
са регистрирани болка, ограничени движения вследствие на контрактура,
отслабена мускулна сила. Във връзка с провежданото лечение отпускът по болест е
бил продължават, предписани са криотерапия, физиотерапия, рехабилитация. Представени
са по делото документи за извършени плащания както следва: фискален бон от
08.12.2017 г. на стойност 35.00 лева; фискален бон от 08.12.2017 г. на стойност
40.00 лева; фискален бон от 10.12.2017 г. на стойност 17.00 лева; фискален бон
от 12.12.2017 г. на стойност 180.32 лева (л.28); фактура
№ ********** от 09.12.2017 г. на стойност 36.00 лева и фискален бон към нея
(л.29); фактура № ********** от 08.12.2017 г. на стойност 1560 лева и фискален
бон към нея (л.30); всичко разходи за медицински изделия и санитарни материали
в размер на 1 868.32 лева. С декларация № АСД-02-143 от 11.12.2017 г.
осигурителят – ответник в процеса е декларирал злополуката като трудова
(л.31-32). На основание чл. 60, ал.1 от КСО, злополуката е приета за трудова по
чл. 55, ал.1 от КСО с разпореждане № 5104-15-378 от 19.12.2017 г. на НОИ, ТП-П.
(л. 33). По делото е представено Експертно решение № 2072 от 127 от 22.08.2018 г.
на ТЕЛК при УМБАЛ „П.“ АД (л. 34), с което комисията е дала становище във
връзка с предстоящо прекратяване на трудовото правоотношение, като е посочила,
че заболяването не попада в наредба № 5. В същото решение е посочено, че на
ищцата са определени 100% намалена трудоспособност, без право на чужда помощ.
От неоспореното
заключение на съдебно-медицинската експертиза се установява, че след претърпяна
злополука на 08.12.2017 г. около 13.30ч. по време на работа, Л.П.П. е получила счупване на долния край на лявата мишнична кост в областта на ставната повърхност на лявата лакътна става. Била оперирана с поставени метални елементи
за фиксиране на фрагментите. Три дни след изписването била хоспитализирана
повторно по повод възпаление на оперативната рана. За трети път е била
хоспитализирана през м.февруари 2018 г. по повод миграция на метален елемент и
била оперирана за трети път. Провела физиотерапия и рехабилитация. Вследствие
на обездвижването е получила контрактура и хипотрофия на мускулатурата на левия горен крайник с
ограничаване на движенията в лява лакътна става.
Приемала лекарства срещу болката, антибиотици, противосъсирващи.
Увреждането на здравето на Л.П.П. вследствие на
претърпяната злополука на работното място на 08.12.2017 г. се изразява в остро,
внезапно травматично увреждане и по-конкретно - счупване на долния край на
лявата мишнична кост в областта на стаената
повърхност на лявата лакътна става. Увреждането е
причинено от действието на твърд тъп предмет по механизма на удар с или върху
него и напълно отговаря да е било получено по време и начин, както ищцата
съобщава. Налице е причинно-следствена връзка между падането върху терена и
установените веднага след това травматични увреждания. Няма единна методика за
оценка на болката. Според условна класификация за болка може да се посочи, че
непосредствено след злополуката пострадалата е изпитвала силна болка.
Впоследствие болката е стихвала до умерено силна, особено след приложението на
обезболяващи средства. Такава е била и по време на миграцията на металния
елемент. След развитието на контрактура всеки опит за
движение е бил свързан с чувство за болка със слаба интензивност, каквато е
възможно да изпитва и до момента. Вещото лице сочи, че в случай, че до момента
(на изготвяне на заключението) не е проведена, то предстои операция по повод
изваждане на металните елементи, което ще бъде направено по преценка на
лекуващите лекари. Към момента на изготвяне на заключението не може да се
направи точна прогноза относно функцията на лявата ръка, която зависела от
възстановяването на ставната повърхност и мускулите. Рехабилитацията е
задължителен елемент от възстановяването. От обясненията на вещото лице, дадени
в съдебно заседание се установява, че след първата, последващите
две операции на ищцата са в причинно-следствена връзка с трудовата злополука,
доколкото същите се дължат на усложнения, настъпили във връзка с счупването и
последвалото го лечение.
От
заключението на неоспорената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
разликата между полученото обезщетение за временна нетрудоспособност в резултат
на трудова злополука за периода от 08.12.2017 г. до 04.08.2018 г. и трудовото
възнаграждение, което би получила ищцата е в размер на 704.16 лева.
От показанията
на св. М., дъщеря на ищцата, се установява, че в деня на злополуката била
повикана от служители в детската градина. Отишла на място и видяла майка си,
която изглеждала доста зле, била бледа. Казали на свидетелката, че майка ѝ трябва да отиде в болница. Една от
учителките закарала ищцата в ЦСМП – К., откъдето ги препратили към ортопед, а
последният след личен преглед поставил временна гипсова шина и казал на ищцата
и дъщеря ѝ, че трябва да
отидат в болница в П. за операция. По време на прегледа и по пътя на ищцата на
няколко пъти и прилошавало. Първата операция продължила около 4 часа, от 21:00
часа до 01:00 часа през нощта, а след това ищцата останала в отделението три
дни. Дъщеря ѝ останала като
придружител, защото ищцата не можела да се обслужва сама. След два дни ръката
на майка ѝ започнала да
се подува, лекар установил, че има възпаление и ищцата отново била приета в
болница, при която претърпяла нова операция. След операцията на ищцата бил
поставен дренаж. Впоследствие се наложила и трета операция, защото металната
шина се показала през тъканта. Всеки път ищцата престоявала в болница по три
дни. През цялото време свидетелката била при майка си, която не можела да се
обслужва сама, не можела да си приготви нещо, нито да се нахрани или изкъпе
сама. Боляло я, вечер плачела, затворила се в себе си, не искала да излиза,
нито искала някой да ѝ ходи на
посещение вкъщи. Притеснявала се, че ръката няма да се раздвижи, че няма да
може да работи и ще я освободят от работа, както се случило. По време на
физиотерапията казали на майка ѝ, че дори да махнат железата, ръката
вероятно ще остане в положението, в което е в момента и няма да може да се
раздвижи повече. До момента ищцата не можела да извършва пълноценно
домакинските си задължения, не можела да натоварва ръката, а болките продължили
доста дълго време и понастоящем имала болки. Когато движела ръката си, усещала
железата в нея, те били затегнати с тел, опъвали я, било трудно да извършва
нормални движения. Сега предстояли две нови операции едната за изваждане на
иглата, втората за извъждане на другата планка. Ищцата се регистрирала в Бюрото
по труда, но от там казали, че вероятно заради обездвижването няма да могат да
предложат подходяща работа. Свидетелката познавала разположението в детската
градина, пералното помещение било отделно от сградата с децата, до нея се
стигало по пътека през двора. Понякога майка ѝ
помагала в градината, замествала възпитателките (лелите). В деня на инцидента
също била повикана да замества. Помощ оказвала като сервирала храна на децата, отсервирала, стояла при тях да ги гледа. Това заместване не
било инцидентно, такава била практиката в детската градина, случвало се и друг
път. Задълженията като перачка включвали пране, простиране или сушене на
сушилня, гладене и носене на готовите покривки и спално бельо по групите,
вземане от там на друго пране. Сутрин ищцата почиствала коридорите на детската
градина. Мястото на инцидента било равна пътека с плочки, нямало препятствия.
Непосредствено след инцидента измерили кръвното налягане на ищцата, стойностите
били 60/90, границите били близки. Ищцата страдала от заболяване на очите –
„кокоша слепота“, имала имплантирани лещи след отстраняване на „перде“, имала и
загуба на слуха.
От показанията
на св. Д., на длъжност завеждащ административна служба в ответната детска
градина, се установява, че ищцата работела като перачка в детското заведение,
задълженията ѝ включвали
пране, простиране, гладене. Работното място било в пералното помещение.
Понякога се налагало ищцата да замества помощник-възпитателите. През последните
години ищцата била зле, не виждала добре децата, не можели да поставят задача
да бъде в групата, заради заболяването на очите и намаления слух. Ищцата
споделяла със свидетелката, че изпитва затруднения в ориентацията при влизане в
помещение. Злополуката станала докато ищцата се придвижвала от пералното
помещение към сградата на детската градина, пътеката била равна, настилката –
плочки, времето било сухо, нямало дъжд или сняг. Самата ищца не могла да обясни по какъв начин
е паднала, отговорила само, че изведнъж ѝ
причерняло
и паднала. Свидетелката не разбрала по каква причина е напуснала пералното
помещение, в този ден на ищцата не било възложено да замества възпитател, не
носела пране, Имала право да влиза в сградата с децата, обядвала в нея.
Обикновено сутрин вземала бельото и покривките, които са за пране, а на
следващият ден, пак сутрин, носела чистото пране в групите. Обедната ѝ почивка била от 12:00 часа до 12:30
часа. След инцидента ищцата прежълтяла, всички много се изплашили и веднага се
обадили на дъщеря ѝ, която дошла
на място. Колежка откарала двете до болницата. След като поотминала силната
болка, ищцата била адекватна, разказала, че просто се спънала и паднала, но не
успяла да обясни как е станало. Поговорила със свидетелката.
Въз основа на
така установената и възприета фактическа обстановка, съдът изграждайки
вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:
Съдът намира, че между страните е било налице трудово правоотношение и
по този факт не се спори. Ищецът е бил приет на работа в ответната детска
градина като правоотношенията между страните са били прекратени именно по реда
на трудовото законодателство. Предвид изложеното настоящият спор се явява
трудов, следва да бъде разглеждан като такъв и претендираните
права произтичат от едно съществувало между страните трудово правоотношение.
ОТНОСНО ИСКА по чл. 200 от КТ за неимуществени вреди:
За да бъдат уважени предявените искове с правно основание чл.200 от КТ
е необходимо по делото да бъде установено наличието на определените в закона
предпоставки, а именно: страните по делото да са били в трудово правоотношение,
което в настоящия процес не е спорно; ищецът, в качеството му на работник, да е
претърпял трудова злополука по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО, а именно внезапно
увреждане на здравето станало през време и във връзка, или по повод на
извършваната работа, като този факт се установява от представеното разпореждане
на НОИ; от същата за ищеца да е настъпила временна нетрудоспособност, описана в
исковата молба – за този факт са ангажирани множество доказателства – болнични
листове, епикризи, амбулаторни листове, експертно
решение на ТЕЛК; както и причинна връзка между внезапното увреждане на здравето
и настъпилата нетрудоспособност – тя е доказана с неоспорената съдебно-медицинска
експертиза и с писмените доказателства, приложени по делото. При тези
условия може да бъде ангажирана отговорността на работодателя, която е
договорна, на основание трудовото правоотношение с увредения. Това изключва
приложението на деликтната отговорност по ЗЗД с
изключения на правилата, към които препраща КТ с разпоредбата на член 212 от КТ
за определяне обезщетението за неимуществени вреди. Надлежният ред за установяване на трудова злополука е нормативно
определен с разпоредбите на чл. 57 и сл. КСО и Наредбата за установяване,
разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, приета с ПМС № 263
от 30.12.1999 г., обн. ДВ, бр. 6 от 21.01.2000 г., в
сила от 1.01.2000 г., изм. ДВ бр. 61 от 25.07.2000 г., изм. и доп. ДВ бр. 19 от
19.02.2002 г., в сила от 1.01.2002 г., ДВ бр. 17 от 28.02.2014 г., в сила от
1.01.2014 г., изм. ДВ бр. 18 от 10.03.2015 г., в сила от 1.01.2015 г., ДВ бр.
28 от 4.04.2017 г., в сила от 1.01.2017 г. В конкретния случай редът е спазен, за
съда е налице задължителен индивидуален административен акт, който го обвързва
и самият работодател не оспорва наличието на трудова злополука, а и при наличие
на влязъл в сила акт на НОИ, оспорването по съдебен ред е недопустимо. При установените в производството факти,
всички предпоставки за ангажиране отговорността на работодателя за налице –
налице е злополука, приета за трудова по надлежния ред, причинена е вреда –
телесни увреждания, т.е. налице са неблагоприятни последици, установена е
причинната връзка между злополуката и вредите.
При наличието на доказана трудова
злополука, релевантно определяне на размера на обезщетението е наличието на
евентуално съпричиняване на вредоносния резултат от страна на работника при
проявена груба небрежност, каквото възражение се поддържа в настоящия процес.
Съгласно разпоредбата на чл. 201 ал. 2 КТ отговорността на работодателя може да
се намали, ако пострадалия е допринесъл за злополуката, като е допуснал груба
небрежност. Като субективно отношение тази форма на вина се изразява в знанието
на пострадалия за вредоносния резултат и неправилната му преценка, че може да
го предотврати. Работникът проявява груба небрежност само в случаите, когато не
е положил грижа, каквато и най-небрежния би положил в подобна обстановка. В
връзка с твърденията си за проявена груба небрежност, работодателят е едно
възражение – пострадалата е напуснала работното си място по време, когато е
следвало да изпълнява трудовите си задължения на перачка в пералното помещение
и не е предоставила никакви данни кое е наложило излизането от помещението.
Тези доводи съдът намира за недоказани в процеса. Работодателят не установи,
при негова доказателствена тежест, с длъжностна характеристика или друг акт,
забрана ищцата да напуска пералното помещение, особено по времето, когато е изпълнила
трудовите си задължения по пране, гладене, доставка на чисто пране и приемане
на мръсно. Обратно, от разпитаните свидетели се установи, че на нея са били
поставяни задачи, касаещи посещения в сградата при децата, понякога е
замествала помощник-възпитатели, понякога е обядвала в нея, друг път е вземала
храната си на табла. Установено е, че понякога е възлагано на ищцата да
почиства коридори. Т.е. причините да напусне работното помещение може да са
били много, но не се установява те да са свързани с груба небрежност, доколкото
работодателят не доказа ищцата да е имала забрана да напуска помещението в
процеса на работа. Не е установена причината за спъването на ищцата. същата би
могла да бъде стъпване накриво, или внезапно прилошаване, за каквото има индиция по делото. И
двете не могат да се окачествят като груба небрежност от страна на ищцата –
такава, каквато и най-небрежния би положил в аналогична ситуация – хората се
спъват, залитат без причина или им прилошава и от това може да последва падане.
Конкретната причина е без правно значение, доколкото работодателят е този,
който следваше да установи поведение на ищцата, което може да се окачестви като
груба небрежност, и съответно да го докаже, което в процеса не бе сторено и
размерът на обезщетението за причинени неимуществени вреди съдът следва да
определи по реда на чл. 52 от ЗЗД.
При определяне
на паричния еквивалент на претърпените от ищеца неимуществени вреди от
злополуката на 08.12.2017 г., КрлРС приема, че за репарирането
им е необходима сумата 10 000 лева. Този размер на обезщетение би бил адекватен
на претърпените в продължение на осем месеца вреди – болки и страдания, дискомфорт от обездвижването, затруднения и неудобстве в бита, като в началото на процеса и при всяко
от двете установени усложнения болките са били интензивни. Меродавният момент
за определяне размера на обезщетението е към постановяване на съдебния акт, а
не към момента на злополуката. За да определи този размер като справедлив,
съдът отчита освен продължителния период от време на болка, лечение,
невъзможност от самостоятелно обслужване, така и емоционалния дискомфоркт, който ищцата е изпитвала – да търси помощ от
дъщеря си, да не е сигурна, че ще успее да работи, защото липсва сигурност
затова, дали ръката ще се възстанови. Следва съдът да осъди ответника да
заплати на ищцата сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за
причинените неимуществени вреди – болки и страдания, ведно със законната лихва,
считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане, като за разликата
над тази сума, до пълния предявен размер от 12 000 лева искът следва да се
отхвърли като неоснователен. Като неоснователен и недоказан следва да се
отхвърли иска за заплащане на сумата от 800 лева, представляваща обезщетени за
забавено плащане в размер на законната лихва, считано от датата на увреждането
до окончателното плащане.
ОТНОСНО ИСКА по чл. 200 от КТ за имуществени вреди:
Искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, съдът намира основателен.
Налице са имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на киршнерова
игла на стойност 36 лева, заключваща плака за медиална фрактура на Тибия в комплект със заключващи винтове на стойност 1560
лева, и доказателства за заплатени санитарни материали на стойност 237.32 лева,
или общо причинените имуществени вреди като разходи за медицински изделия и
санитарни материали в размер на 1 833.32 лева и до този размер искът следва да
се уважи, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до
окончателното плащане. Съдът намира за основателно възражението на ответника, касаещо фискален бон от 08.12.2017 г. на стойност 35.00
лева, в който е посочен час преди този на злополуката и за тази сума искът
следва да се отхвърли.
ОТНОСНО иска по чл. 200, ал.3 от КТ:
Съгласно чл. 200, ал. 3 КТ работодателят дължи обезщетение за
разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена, включително
пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване.
В тази връзка е изслушана и ССчЕ, която е посочила,
че разликата между полученото обезщетение и трудовото възнаграждение, което
ищцата би получила е в размер на 704.16 лева. Разпоредбата на чл. 200, ал.3 от КТ има приложение, свързано със задължението на работодателя да обезщети една
имуществена вреда, изразяваща се в пропуснатото по-високо възнаграждение и
полученото обезщетение за временна нетрудоспособност или пенсия. Приема се, че
вредата трябва да се търси като разлика между трудовото възнаграждение, което
работникът или служителят би получил, ако беше здрав и работеше и полученото
обезщетение и/или пенсията по общественото осигуряване, тъй като само между
тези величини има причинно-следствена връзка. По тези съображения искът следва
да се уважи в пълния претендиран размер от 704.16 лева, ведно със законната
лихва, считано от предявяване на иска до окончателното плащане.
ОТНОСНО
РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО
С оглед изхода
от процеса и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК следва да се осъди ответника да
заплати на ищеца направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение,
съобразно с уважената част от иска в размер на 978.70 лева (изчислени при цена
на иска в размер на 15 372.48 лева след частичния отказ). Ответникът също
претендира разноски и такива му се следват за адвокатско възнаграждение
съразмерно с отхвърлената част от иска или в размер на 73.77 лева. При това
положение следва да се осъди ответника да заплати на ищеца разноски по
компенсация в размер на 904.93 лева.
На основание
член 78, ал. 6 от ГПК, съдът следва да се осъди ответника да заплати, с оглед
уважаване на предявените искове, държавна такса по сметка на КрлРС в размер на 501.50 лева общо по двата кумулативно
съединени иска, както и направените по делото разноски за възнаграждения на вещи
лица в размер на 400.00 лева.
Мотивиран от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 200 ал.1 и ал.3 от КТ, ДЕТСКА ГРАДИНА „З.“, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***
представлявана от Г.П.да заплати на Л.П.П. с ЕГН **********,***:
сумата 10 000 (десет хиляди) лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и
страдания вследствие счупване на лявата ръка в лакътя на 08.12.2017 г. в
резултат на претърпяна трудова злополука по време на работа в Детска градина „З.“
гр.К., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска - 13.12.2018
г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата над 10 000
лева, до пълния предявен размер от 12 000 лева, и претенцията за заплащане
на сумата от 800 (осемстотин) лева, представляваща лихва за забава, считано от
датата на увреждането до предявяване на иска, ОТХВЪРЛЯ като неоснователни;
сумата 1 833.32 лева (хиляда осемстотин
тридесет и три лева тридесет и две стотинки), представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди, в размер на заплатените медицински изделия и
санитарни материали, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска
- 13.12.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата над 1
833.32 лева до пълния предявен размер от 1868.32 лева, ОТХВЪРЛЯ иска като
неоснователен;
сумата от 704.16 лева (седемстотин и четири
лева и шестнадесет стотинки), представляваща разликата между полученото
обезщетение за временна неработоспособност и трудовото възнаграждение, което
ищцата би получила, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска -
13.12.2018 г. до окончателното изплащане на сумата
ОСЪЖДА
ДЕТСКА ГРАДИНА „З.“, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***
представлявана от Г.П.да заплати на Л.П.П. с ЕГН **********,***
разноски по компенсация в размер на 904.93 лева (деветстотин и четири лева
деветдесет и три стотинки.
ОСЪЖДА
ДЕТСКА ГРАДИНА „З.“, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:*** да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд К.,
държавна такса в размер на 501.50 лева (петстотин и един лева и петдесет
стотинки) и направените по делото разноски в размер на 400 (четиристотин) лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д.