№ 203
Гр. Перник, 10.11.2022
година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и четвърти октомври
през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия:
Ивайло Иванов
при съдебния секретар Анна Манчева, като разгледа
докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 391 по описа на съда
за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 172,
ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, във връзка с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/.
Образувано по жалба на С.Н.А., с ЕГН **********,***
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
22-1158-000617 по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП от
01.10.2022 година на младши контрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР
Перник, с която на основание чл. 171, т. 1,
б. „б“ от ЗДвП на настоящия жалбоподател е наложена принудителна
административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на
МПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.
Административният
акт се оспорва с твърдение за незаконосъобразност поради допуснато съществено
нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с
материалноправни разпоредби. Излага се, че прилагането на принудителната административна
мярка е наложена преди да е установено по безспорен и категоричен начин
извършването на нарушението. Твърди се, че същата ще накърни необосновано
правата и интересите на жалбоподателя. Моли съда да отмени оспорения
административен акт.
В проведеното съдебно заседание жалбоподателя С.Н.А. редовно
призован, не се явява и не се представлява. Подробни съображения са изложени в
представените писмени бележки. Претендира присъждане на направените съдебни
разноски.
В
проведеното съдебно заседание ответникът по жалбата Д.И.Ч. – младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР Перник,
редовно призован, не се явява. Представлява се от главен юрисконсулт З.В.,
която оспорва жалбата като неоснователна. Моли съд да я отхвърли. Прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Перник,
като извърши цялостна преценка на събраните по делото
доказателства, прие за установено следното:
Жалбата е
подадена в
законоустановения срок, от лице с правен интерес и срещу подлежащ на обжалване
административен акт, поради което същата е процесуално допустима и следва да
бъде разгледана.
С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка /ЗППАМ/ №
22-1158-000617/01.10.2022 година, издадена от Д.И.Ч. – младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР Перник, на
основание чл. 171, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗДвП на жалбоподателя С.Н.А. е наложена принудителна
административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца, за това, че на 01.10.2022 година, около 18:13 часа, в с.
Г.В., като водач на лек автомобил, с марка „***“, с рег. № СА *** ХВ, управлява
същото МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 98 на хиляда. Същият бил
изпробван с техническо средство за установяване употреба на алкохол „Алкотест
Дрегер 7510“ с фабричен № АRВА-0157. На водача бил издаден Талон за
медицинско изследване № 075132 от същата дата. За извършеното деяние,
съставляващо според полицейския служител нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1
от ЗДвП, срещу С.Н.А. е било образувано и административнонаказателно
производство със съставянето на АУАН серия GА,
№ 715431/01.10.2022 година. В обстоятелствената част на последния е отразена
фактическа обстановка, идентична с тази, описана в оспорената заповед.
По делото, освен процесната
заповед за прилагане на принудителна административна мярка и разписката за
връчването й на жалбоподателя, са приети: Експертно решение № 2371 от 110 от дата 20.07.21 г., с която на настоящия
жалбоподател е определена трайно намалена работоспособност в размер на 71 % и
три броя епикризи, от които се установява, че последния страда от ****
заболяване. Справка за нарушител/водач, Заповед
№ 8121з-1632/02.12.2021
година, издадена от министъра на вътрешните работи и Заповед № 313з-362/28.02.2022
година, издадена от директора на ОДМВР Перник.
Административен
съд – Перник, като прецени доказателствения
материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания
административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, счита жалбата за основателна по следните съображения:
Съгласно
чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, т.
2, т. 2а, т. 4, т. 5, б.“а”, т. 6 и т. 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото са
представени и приети като доказателства Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година,
издадена от министъра на вътрешните работи и Заповед № 313з-362/28.02.2022 година,
издадена от директора на ОДМВР Перник за определяне на длъжностните
лица, които да осъществяват контрол по ЗДвП и да прилагат принудителните
административни мерки по чл. 171 от ЗДвП, съобразно тяхната компетентност на
обслужваната територия на ОДМВР Перник. Сред тези лица са младшите
автоконтрольори, каквато длъжност заема и издателя на процесната заповед Д.И.Ч.. Последният се явява материално и териториално компетентен административен
орган.
Оспорената
заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законовоизискуеми
реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на
възприетото от административния орган наличие на материалноправната
предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а
от ЗДвП /ред. изм. ДВ, бр. 54 от 2017 година/.
Относно
съответствието на процесната заповед с материалния закон, съдът намира
следното:
Съгласно чл. 171, ал. 1, б. „б“ от ЗДвП /изм. ДВ, бр. 101 от 2015 г., в сила от 22.12.2015 година
– редакция към момента на нарушението/ за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилагат следните принудителни административни мерки: 1. временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: б) който
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, или е под въздействието на друго упойващо вещество, както и при отказ
да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско
изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6
месеца; при наличие на медицинско изследване от кръвна проба по реда на чл.
174, ал. 4 установените стойности са определящи.
При тази законова регламентация, необходимата материалноправна
предпоставка за прилагане на мярката е управление на моторно превозно средство
с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско
изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в
кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на друго
упойващо вещество. Т.е. достатъчно е да е извършена проверка с медицинско
изследване или с техническо средство и да е установена концентрация на алкохол
в кръвта над 0,5 на хиляда в издишания въздух. Нарушението на водача следва да
е констатирано със съставен АУАН от компетентните длъжностни лица, който
съгласно чл. 189, ал .2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. В случая,
от приложения АУАН
серия GА, № 715431/01.10.2022 година се установява, че на жалбоподателя е извършена
проверка с техническо средство за употреба на алкохол – факт, който и той не
оспорва. Издаден му е талон за медицинско изследване. Установява се от
доказателствата, че жалбоподателят се е явил своевременно в лечебното заведение,
видно от експертна справка № 148/06.10.2022 година, от която се установява,
концентрация на алкохол в кръвта в размер на 0.89 промила.
С оглед
на гореизложеното съдът намира, че в случая материалноправните предпоставки за
издаване на процесната ПАМ са били налице.
Относно
съответствието на заповедта с целта на закона съдът намира следното:
Съгласно чл. 171,
ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, в приложимата редакция, времевия период, за който
се налага временното отнемане на СУМПС е до
решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. В тежест
на административния орган е да установи всички фактически основания, породили
необходимостта от налагане на ПАМ и нейната продължителност. Принудителната
административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв
вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща
преследваната от закона цел. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на
закона следва да се извършва в съответствие с характера й във всяка една от
хипотезите на чл. 171 от ЗДвП. Заповедта за налагане на ПАМ е индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да
отговаря на изискванията визирани в АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2,
т. 4 от АПК, в акта следва да бъдат посочени фактическите и правните основания
за издаването му. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП мярката се налага с
мотивирана заповед от органа или от оправомощено от него лице. При упражняване
на правомощията по налагане на ПАМ, административният орган действа в условията
на обвързана компетентност, но при определяне на срока на мярката действа при
условията на оперативна самостоятелност. В тази връзка той следва да изложи мотиви
относно срока за който се прилага принудителната административна мярка, което в
настоящия случай не е сторено. Това е довело до нарушаване на изискването по
чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Органът е бил длъжен да определи продължителността
на прилагане на мярката и да обоснове решението си, за да може съдът, на свой
ред, да прецени дали това правомощие е упражнено в съответствие с целите на
закона, което е едно от основанията по чл. 146 от АПК за оспорване на
индивидуалните административни актове. Съдът не следва да гадае или тълкува
съображенията на административния орган, те следва да бъдат изложени в
мотивите, а съдът, анализирайки ги, да прецени дали съответстват и обосновават
разпореденото в административния акт. Като не е направил това,
административният орган не е обосновал упражняването на предоставеното му
правомощие в съответствие с целта на закона. Изискването за мотивиране на
административните актове обезпечава правилно упражняване на съдебния контрол за
законосъобразност и осигурява възможност на страните за защита. Така установената липса на мотиви в тази насока
представлява съществено нарушение и предпоставя отмяната на обжалвания
административен акт като незаконосъобразен.
На
следващо място съобразно разпоредбата на чл. 22 от Закона за административните
нарушения и наказания, ПАМ се налагат с цел предотвратяване и преустановяване
на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях. В конкретния случай не е ясно по какъв начин чрез
налагане на ПАМ ще се предотврати и преустанови извършването на друго нарушение
или на вредните последици от извършеното. В този смисъл е и постоянната
практика на Върховния административен съд, обективирана в Решение № 15796 от
20.12.2017 година, постановено по адм. дело № 10 768/2017 година, VII отделение;
Решение № 910 от 23.01.2018 година,у постановено по адм. дело № 9 379/2017 година,
VII отделение на върховния административен съд/.
Относно
разноските:
С оглед
изхода на делото направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателят
за присъждане на съдебни разноски е основателно, поради което ответникът ОДМВР
Перник следва да бъде осъден да му заплати сумата от 510 /петстотин и десет/
лева, от които 10 /десет/ лева платена държавна такса и 500 /петстотин/ лева
платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1158-000617 по чл. 171,
т. 1, б. „б“ от ЗДвП от 01.10.2022 година на младши контрольор в сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР Перник, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП на С.Н.А., с ЕГН **********,***
е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но
за не повече от 18 месеца, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на министерство на вътрешните работи Перник да заплати на С.Н.А.,
с ЕГН **********,*** направените по делото съдебни
разноски в размер на 510 /петстотин и десет/ лева.
РЕШЕНИЕТО на
основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, не подлежи на обжалване.
Съдия:/п/