Решение по дело №7/2025 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, съгласно чл.63в от ЗАНН, и на основанията, предвидени в чл. 348 от НПК.

Постъпила е касационна жалба от Е. С. С. - председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/ със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ №52, действащ чрез упълномощен процесуален представител гл.експерт /юрист/ при ДАМТН Е. З., против Решение №56/27.11.2024г., постановено по АНД №195 по описа за 2021г. на РС – Омуртаг, да бъде отменено като незаконосъобразно издадено от жалбоподателя Наказателно постановление № НЯСС - 126/07.07.2021г., с което на Община Омуртаг, с адрес на управление: гр.Омуртаг, ул. „Александър Стамболийски” № 2а, с БУЛСТАТ *********, за административно нарушение по чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева на основание чл.83 от ЗАНН, във връзка с чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите.

Визира се незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Изразява се несъгласие с приетия от РСО извод за липса на надлежно връчване на констативните протоколи, с които съответно е било установено адм. нарушение и е било дадено предписание на Община Омуртаг, тъй като тези протоколи са били надлежно входирани от контролните органи на ДАМТН в деловодството на Община Омуртаг и това било достатъчно доказателство за надлежното му връчване. В жалбата са изложени съображения за правомощията на председателя на ДАМТН или оправомощени от него длъжностни лица да издават констативни протоколи съгласно чл. 190, ал. 4 от Закона за водите (ЗВ) и чл. 190б, ал. 1 и ал. 2 от ЗВ. При така направеното надлежно уведомяване за издадените предписания и направени констатации, касаторът извежда довода за бездействие на Община Омуртаг по изпълнение на тези предписания, респ. за осъществяване на визираното в издаденото НП административно нарушение. Поради изложените в жалбата съображения моли за отмяна на обжалваното съдебно решение на РСО, и за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление. Претендира за присъждане на съдебни разноски в двете съдебни инстанции. Моли се, в случай на отхвърляне на жалбата за определяне на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение в минимален размер. В о.с.з. касаторът, редовно призован, не се явява, не се представлява и от същия не е депозирано писмено становище.

Ответникът по касационната жалба – Община Омуртаг със седалище в град Омуртаг, действащ чрез процесуалния си пълномощник адв. Д. М. от АК – Търговище, е депозирал писмен отговор по касационната жалба, с който я оспорва с твърдения, съвпадащи с изложените в обжалваното решение мотиви. В съдебно заседание редовно призования ответник не се явява и не се представлява. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Търговище, изразява становище, че е изтекла абсолютната давност за наказателно преследване, тъй като от датата на извършване на нарушението - 01.07.2020 година до настоящия момент е изтекъл срок от четири години и половина, съобразно субсидиарното приложение на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и Тълкувателно постановление № 1/20.07.2015г.

Настоящият касационен състав, след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, приема същата за допустима.

При разглеждане на спора в пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК, настоящият състав прецени следното:

С Решение №56/27.11.2024г. постановено по АНД № 195/2021г. по описа на РС – Омуртаг е отменено Наказателно постановление № НЯСС - 126/07.07.2021г., с което на Община Омуртаг, с адрес на управление: гр.Омуртаг, ул. „Александър Стамболийски” № 2а, с БУЛСТАТ *********, за административно нарушение по чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева на основание чл.83 от ЗАНН, във връзка с чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите.

Видно от съдържанието на приложените по преписката АУАН №05-006/12.01.2021г. и НП № НЯСС - 126/07.07.2021г., датата на извършеното от ответната страна административно нарушение по чл. 190а ал.2 от ЗВ е 01.07.2020г. Тази дата е възприел като дата на извършване на нарушението и въззивния съд в обжалваното решение.

Процесната касационна жалба е постъпила в АдмСТ на 03.01.2025г., като към тази дата от 01.07.2025г. е изминал период от време равен на 4 год., 6 м. и 2 д.

В касационните производства за проверка на актове по административно наказателни дела по реда на ЗАНН, административният съд прави проверка за наличие на отменителните основания по чл. 348 ал.1 НПК съгласно препращащата норма на чл. 63в ЗАНН. За разлика от облигационните спорове и деликтната отговорност, при наказателната и административнонаказателната отговорност, съдът следи служебно за изтичане на давностните срокове. Това служебно задължение на съда и административнонаказващия орган /АНО/ следва и от тълкуването по т.12 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС. В разпоредбата на чл. 34 ал.1 от ЗАНН са предвидени давностни срокове за започване на административнонаказателното преследване, както и давностен срок за издаване на НП съгласно чл. 34 ал.3 ЗАНН. Нормата на чл. 82 от ЗАНН регламентира сроковете на изпълнителската давност /относно изпълнение на административните наказания по влезли в сила НП или ЕФ/.

В ЗАНН липсва уредба, която да предвижда абсолютна давност за административнонаказателното производство, независимо от спирането и прекъсването на другите посочени давностни срокове за установяване на нарушението и нарушителя. Тази законова празнота е преодоляна с постановеното ТР №1/27.02.2015г. по тълкувателно дело №1/2014г. по описа на ВАС, прието от ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС. Съгласно т.2 от това ТР, разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс. В мотивите на това ТР е посочено, че неприлагането на института на погасителната давност, вкл. и на абсолютната такава, при наказателно преследване на административни нарушения, би довело като краен резултат до неблагоприятно третиране на извършителите на правно запретено поведение с по-ниска степен на обществена опасност, каквото е административното нарушение, спрямо това на извършителите на общественоопасни деяния с най – висока степен на обществена укоримост, каквото е престъплението.

Съгласно това задължително на основание чл. 130 ал.2 ЗСВ за съдилищата тълкуване настоящият касационен състав съобрази чрез препращането от чл.11 ЗАНН нормата на чл.81 ал.3 НК, съгласно която независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. Според предходния чл. 80 ал.1 т.5 НК, наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на: три години за всички останали случаи. Доколкото в чл. 80 ал.1 т.1-4 НК се визират хипотези на предвидени в закона по- тежки наказания като доживотен затвор и лишаване от свобода с различен срок, то в обхвата на т.5 попадат всички по – леки наказания като пробация, конфискация, лишаване от определени права, обществено порицание. Нормата на чл. 13 ал.1 от ЗАНН предвижда, че за административните нарушения могат да се предвиждат и налагат следните административни наказания: а) обществено порицание; б) глоба; в) временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност.

Имуществената санкция, каквато е наложена по настоящия случай, не е сред предвидените административни наказания, но същата е уредена в чл. 83 ал.1 ЗАНН като административнонаказателна санкция за юридически лица и еднолични търговци за неизпълнение на свързани с дейността им техни задължения към държавата и общините, т.е. за тяхната обективна и безвиновна отговорност. За произтичащата от субекта на отговорността в контекста на изпълнителската погасителна давност по чл. 82 ЗАНН разлика между физическите лица, извършили виновни административни нарушения по смисъла на чл.6 ЗАНН, и юридическите лица, носещи обективна отговорност за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност, е налице обсъждане в Тълкувателно решение №3/03.07.2014г. по т.д. №5/2013г. на ВАС – ОСС. Съгласно същото давностните срокове, предвидени за изпълнение на административното наказание „глоба“ в чл. 82 ал.1 б.“а“ във вр.с ал.2 и ал.3 от ЗАНН, са неприложими по отношение на „имуществената санкция“, наложена с влязло в сила наказателно постановление, тъй като се приема, че за последната важи погасителната давност по чл. 171 ал.1 /обща – 5-годишна/ и ал.2 /абсолютна – 10-годишна/ от ДОПК. Именно разликата в субекта и отговорността /виновна и безвиновна/ при физическите и юридическите лица е мотивирала извода в това ТР за недопустимост на прилагане по аналогия на разпоредбите, касаещи наказанието „глоба“, и за имуществената санкция.

Досежно изпълнителската давност обаче има приложима за имуществената санкция като публично вземане разпоредба в ДОПК, докато относно абсолютната давност за преследване и установяване на неизпълнението на задълженията на юридическите лица по чл. 83 ал.1 ЗАНН липсва изрична разпоредба в ЗАНН. Това неизпълнение не се явява административно нарушение в прекия смисъл на понятието по чл. 6 от ЗАНН, но въпреки това настоящият касационен състав намира за недопустимо да се приеме, че преследването му може да е неограничено във времето. По своята същност погасителната давност за общественоопасни деяния е институт приложим служебно, при проявлението на който държавата губи своето материално право да реализира наказателна или административнонаказателна отговорност, респ. да наложи имуществена санкция.

След като за физическите лица /извършители на престъпление или административно нарушение/ е приложима абсолютната погасителна давност, логически се налага извода, че този институт е приложим и досежно юридическите лица. Обратното би означавало продължаване без ограничение във времето на административно наказателното производство, водено срещу юридическо лице за неизпълнение по чл. 83, ал.1 от ЗАНН. Тази логика при тълкуването на закона се подкрепя и от въведената с измененията в ДВ, бр. 109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г., нова разпоредба на чл. 83а, ал.8 от ЗАНН, съгласно която отговорността на юридическото лице се погасява с изтичане на срок, равен по продължителност на този по чл. 81, ал. 3 от НК, считано от датата на извършване на престъплението, от което се е обогатило или би се обогатило юридическото лице.

В чл. 83а, ал.1 от ЗАНН са посочени няколко на брой тежки престъпления, от които се е обогатило или би се обогатило юридическото лице. Именно за това реализирано или възможно обогатяване е предвидено налагане на юридическото лице на имуществена санкция до 1 000 000 лв. Цитираната норма показва, че дори за обогатяване на юридическо лице от престъпна дейност, за което се предвижда налагане на имуществена санкция на същото, законодателят изрично е предвидил възможността за погасяване на отговорността на това лице след изтичане на абсолютната давност по НК. На още по-силно основание, абсолютната давност по чл. 83а ал.1 ЗАНН следва да е приложима и в останалите случаи на отговорност на юридическо лице, за които е предвидено налагане на имуществена санкция и то в значително по- ниски размери.

С оглед на изложените по-горе правни съждения, настоящият касационен състав приема, че за приложението на абсолютната давност в случаите на отговорност на юридически лица по ЗАНН нормата на чл. 80, ал. 1, т.5 от НК обхваща в понятието си „всички останали случаи“ и имуществените санкции, които подобно на глобата са с парично изражение. При това положение и съобразно чл. 81, ал.3 от НК абсолютната давност за реализиране на такава отговорност е 4 години и 6 месеца, получена като сбор от 3 години съгласно чл. 80, ал.1, т.5 НК и половината от този срок - 1 година и 6 месеца съгласно чл. 81, ал.3 НК).

В настоящия случай нарушението е установено от АНО като извършено на 01.07.2020г., което означава, че абсолютната давност за преследването му е изтекла на 01.01.2025г., т.е. след постановяване на обжалваното съдебно решение и преди образуване на настоящото касационно производство, с постъпването на касационната жалба в АдмСТ на 03.01.2025г. Това обстоятелство е самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателното постановление, без да бъдат обсъждани въпросите за неговата формална и материална законосъобразност.

РСО също е отменил обжалваното пред него НП, но на различни основания, произтичащи от разглеждане на спора по същество и след преценка за съответствието на НП с процесуалния и материалния закон. Предвид констатацията за изтекла абсолютна погасителна давност за реализиране на административнонаказателната отговорност това съответствие не подлежи на преценка, като съдът пред който е висящо оспорването на съответния адм. акт е длъжен да прекрати в цялост административно наказателното производство.

При това положение, въпреки съвпадащия правен резултат, изразяващ се в отмяна на НП, с оглед изложените мотиви и направена преценка по същество, решението на РСО следва да бъде отменено по настъпили обективни причини, независимо дали с него е отменено или потвърдено НП. След отмяната на тези актове следва да бъде прекратено и административнонаказателното производство, започнало срещу Община Омуртаг със съставения за деянието АУАН.

Предвид резултата от решаване на спора, който не води до уважаване на касационната жалба, не се следва присъждане на разноски в полза на касатора. Ответната страна е направила претенция за разноски и на същата се следват такива, съобразно изхода на спора и представеното доказателство за реалното им извършване - договор за правна помощ, в размер на 200 лева за адвокатско възнаграждение, които следва да се присъдят на осн. чл.143, ал.3 от АПК, вр. чл. 63д, ал.1 и ал.4 от ЗАНН, в тежест на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/ със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ №52 в качеството й на юридическо лице, в структурата на което е ответният административен орган – по аргумент от §1,т.6 от ДР на АПК

Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2 предл.второ от АПК, касационният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №56/27.11.2024г., постановено по АНД №20213510200195/2021г. по описа на РС – Омуртаг.

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НЯСС - 126/07.07.2021г., с което на Община Омуртаг, с адрес на управление: гр.Омуртаг, ул. „Александър Стамболийски” № 2а, с БУЛСТАТ *********, за административно нарушение по чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева, на основание чл.83 от ЗАНН, във връзка с чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите, като ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство образувано срещу Община Омуртаг с Акт за установяване на административно нарушение №05-006/12.01.2021г., въз основа на който е издадено отмененото НП, поради изтичането на абсолютната давност за административнонаказателно преследване.

ОСЪЖДА Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/ със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ №52 да плати на Община Омуртаг, с адрес на управление: гр.Омуртаг, ул. „Александър Стамболийски” № 2а, с БУЛСТАТ ********* сумата от 200 лева разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 223 АПК.