Решение по дело №4311/2020 на Софийски градски съд

 

 

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. София, 01.12.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:

                                   

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ: ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН

                                                              Мл. съдия ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-

                                                                               МЛАДЕНОВА

 

при секретаря Нина Светославова, като разгледа докладваното от мл. съдия Костадинова-Младенова в.гр.дело № 4311 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 4452 от 08.01.2020г. по гр.д. № 28824/2018г. по описа на СРС, 49-ти състав, е отхвърлен  предявеният  от З. „Б.В.И.Г.“ АД ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** с правно основание чл. 411 КЗ за сумата от 138.60лв. , представляваща  заплатено застрахователно обезщетение за отстраняване на вреди по лек автомобил марка „Тойота“ модел „Корола“, с ДК№ *******, настъпила вследствие на ПТП от 15.01.2018г.- попадение в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно в гр. София, на бул. „Ломско шосе“ пред № 218а. С обжалваното решение ищецът е осъден да заплати на ответника думата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца З. „Б.В.И.Г.“ АД, представлявано от Изпълнителните директори Н.Ч.и К.Р.чрез процесуалния представител  адв. Г.С.Я.с мотиви, изложени в жалбата. Твърди се, че процесното решение на СРС е неправилно, необосновано, като изводите на съда не се подкрепят от събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност. От тях е несъмнено установено наличието на всички елементи от фактическия състав, пораждащ регресното право на ищеца срещу ответника.  От разпитаните свидетели и заключението на назначената по делото съдебна експертиза е установен механизмът на осъществяване на ПТП, а именно при завиване на дясно по бул. Ломско шосе в гр. София, пред № 218А застрахованият автомобил попада н несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на което е увредена предна дясна гума. В нарушение на установеното, за да отхвърли изцяло исковите претенции, първоинстанционният съд неправилно и приел, че липсва причинно следствена връзка между настъпилото ПТП и увреждането на автомобила. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното като като неправилно и необосновано в неговата цялост и да бъде уважен изцяло предявеният иско.  Претендира разноски за двете съдебни инстанции, включително и адвокатско възнаграждение.

Въззиваемият – ответник С.О., представлявана от кмета Й.Ф.оспорва изцяло въззивната жалба. Твърди, че обжалваното решение  е правилно, законосъобразно и кореспондира с представените по делото доказателства. Правилно е отхвърлен предявеният иск, защото за доказване на същия в хода на първоинстанционното производство не са събрани достатъчно непротиворечиви  и обективни доказателства, сочещи по езспорен начин реализирането на твърдения от ищеца механизъм на ПТП. Сочи, че  съдът подробно и задълбочено е изследвал всички релевантни обстоятелства, за да отхвърли изцяло исковите претенции. Поради което моли съда да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди изцяло обжалваното решение като правилно. Претендира присъждане на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

         Съдът приема, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

          Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. В рамките на законоустановения обсег на дължим въззивен контрол настоящият състав на съда приема обжалваното решение да е валидно, както и допустимо, а релевираните с въззивната жалба доводи за неговата неправилност намира за основателни.

Установено е по делото, че лекия автомобил марка „Тойота“ модел „Корола“ с рег. № ******* е застрахован по застраховка "Булстрад Каско стандарт" при ищовото дружество, с полица № 50887738/30.10.2017г. с валидност от 02.11.2017г. до 01.11.2018г. за застрахователна сума от 31 600 лв.

По делото е доказано, че на 15.01.2018г. е настъпило ПТП, при  което е увреден застрахования автомобил. Установено е и мястото на настъпването на ПТП – пред № 218А по бул. „Ломско шосе“ при извършване на маневра завой на дясно.  Не се спори от страните по делото, че пътят е общински и С.О. носи отговорност по чл. 49 ЗЗД за действията по ремонтирането и поддържането му в безопасен вид / чл. 31 и § 1, т. 12, 13 от ДР на Закона за пътищата и чл. 3, ал. 1 ЗДвП. Нанесените щети са описани в декларация за настъпило застрахователно събитие с вх. № 0725/22.01.2018г.  и приложен към нея опис претенции.

По делото е установено и не се спори от страните, че в резултат на инцидента е увредена предна дясна гума.  Щетите са определени на база на цени и методика на застрахователя като въз основа на калкулация по щета № 470417181802858 и подадена  за обезщетение е определена сума в размер на 138.60 лв. Установено е по делото, че с доклад от 25.01.2018 ищцовото дружество е одобрило да се изплати на собственика на увредения автомобил сума в размер на 138.60 лв., която сума е изплатена с платежно нареждане на 31.01.2018г.

По делото се установи, че с регресна покана изх. № 01402 от 16.03.2018г. ищцовото дружество е  отправило претенция към С.О. за възстановяване на сумата от 138.60лева – заплатено застрахователно обезщетение. Видно от известието за доставяне поканата е получена на 22.03.2018 г. от С.О..

От събраните по делото писмени и гласни доказателства е механизмът на настъпване на ПТП, при който е увреден застрахованият автомобил. От показанията на водача свидетелят Касим  М.Р.Б.се установява, че при движение в квартал Обеля и извършване на  маневра завой на дясно автомобилът попаднал в необозначена на пътя дупка, в резултата на което се спукала предната дясна гума. Свидетелства, че дупката била голяма, необозначена, нямал е възможност да я избегне, защото улицата била двупосочна и имало насрещно движещи се автомобили. В същия смисъл са и показанията на свидетеля К.Х.И., който бил в автомобила  по време на инцидента, които съдът кредитира като последователни и обективни. Паказанията на двамата свидетели са изцяло в съответствие и с констатациите на вещото лице по назначената по делото съдебно-техническа експертиза. Според заключението на вещото лице, което съдът напълно кредитира,  при завой предното дясно колело попада в дупка на пътя, в резултат на което се спуква гумата. Въззивният съд не намира основание да не цени показанията на този свидетел. Същите се потвърждават и от заключението на вещото лице по съдебно - автотехническата експертиза. Към него е представен и снимков материал от произшествието, от който се установява наличието на необозначени неравности по пътя, които са го предизвикали.

             

При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:

Софийски районен съд е бил сезиран с иск, с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.

В чл. 410 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилото на чл. 74 ЗЗД, тъй като при настъпване на застрахователното събитие застрахователят не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл. 410, ал. 1 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Когато причинител на вредата е лице, комуто е възложена някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнение. Макар че в правната норма, регламентирана в чл. 410, ал. 1 КЗ, не е предвидена правната възможност заплатилият по имуществено застраховане обезщетение застраховател да встъпи в правата на увредения срещу носещия гаранционно - обезпечителна отговорност възложител на виновното лице, в т. 15 от Постановление № 7/1977 г. на Пленума на ВС се приема, че суброгацията на застрахователя включва и правната възможност той да предявява искове за реализиране на отговорността по чл. 47 - 49 ЗЗД, когато са налице основания за нея. Въззивният съдебен състав намира, че макар тези тълкувателни разяснения да са дадени при действието на отменени правни разпоредби, същите са приложими и при тълкуването на чл. 410, ал. 1 КЗ.

Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително - гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Съгласно разясненията, дадени в цитираното постановление, лицата, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност.

В процесния случай, от фактическите твърдения на ищеца в исковата молба се установява, че той е предявил спорното регресно право, основавайки го на виновното поведение на определени физически лица, на които ответникът С.О. е възложила да поддържат в изправност общинските пътища и носи отговорност за бездействията на тези лица. Ответникът като признато от правото юридическо лице не е деликтоспособна, тъй като формира и изразява правновалидна воля чрез своите органи - физически лица и носи единствено обезпечително - гаранционна отговорност по чл. 49 ЗЗД като възложител за вредите, причинени виновно от съответните физически лица при или по повод на изпълнение на възложената им от агенцията работа. В този смисъл, ищецът иска да бъде ангажирана гаранционната отговорност на ответника по чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, в качеството на собственик на процесния път, за виновното поведение на съответни физически лица, на които е възложено да поддържат в изправност пътищата на територията на Общината. Необходимо е да се посочи и че съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.

Предпоставка, за да възникне регресното притезателно право на застрахователя по имуществено застраховане срещу възложителя за имуществените вреди, причинени виновно от изпълнителя при или по повод възложена нему работа, е установяване осъществяването кумулативно следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата - арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа и 4) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ.

Механизмът на ПТП се установява въз основа на заключението на Съдебно-автотехническата експертиза, както и въз основа на свидетелските показания и той е следният: при завой на дясно по бул. Ломско шосе“ пред № 218А в  участък от пътя с двупосочно движение водачът на л.а "Тойота Корола“ попада с предно дясно колело на неравност на пътя-дупка, при което гумата се спуква.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства настъпилото пътно транспортно произшествие и вредите от него са доказани. За произшествието не е съставен протокол за ПТП, но самото ПТП не попада в случаите по чл. 125, т. 1-8 от ЗДвП, в които службите за контрол на Министерството на вътрешните работи посещават задължително мястото на пътнотранспортното произшествие. Съгласно чл. 6, ал. 1 от Наредба № I3-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между МВР, КФН и Информационния център към Гаранционния фонд /издадена на основание чл. 125а, ал. 2 от ЗДвП и чл. 294, ал. 7 от КЗ (отм.); / не се посещават от органите на МВР – "Пътна полиция" и не се съставят документи за: 1. повреди на МПС, възникнали в резултат на природни бедствия; 2. пожар на МПС; 3. повреди на МПС, възникнали в паркирано състояние; 4. повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС; 5. повреди по стъклата на автомобила. Процесният случай попада в приложното поле на хипотезата по т. 4. Освен това се касае за ПТП с един участник, при което автомобилът може да продължи движението си на собствен ход, поради което по аргумент от противното от чл. 125, т. 8 от ЗДвП не е задължително за ПТП да бъде съставен протокол. Настъпването на застрахователно събитие се установява от уведомление за настъпване на ПТП, събраните гласни доказателства и САТЕ.

Необоснован е изводът на пъвноинстанционния съд за недоказаност на наличието на причинна връзка между ПТП и твърдените имуществени вреди. Видно от приетата и неоспорена от страните съдебна - автотехническа експертиза, която съдът кредитира като компетентна и обективно изготвена, вещото лице дава заключение, че описаните щети на застрахования лек автомобил, се намират в пряка причинно - следствена връзка с настъпилото на 15.01.2018 г. на бул. Ломско шосе в гр. София. Вещото лице дава заключение, че стойността необходима за възстановяване на причинените щети на автомобила възлиза на сумата от 222.20 лв.

            Недоказано остава възражението на ответника за съпричиняване от водача на процесния автомобил, поради несъобразяване с пътните условия. От свидетелските показания на св.Баша и св. Иванчев се установява, че дупката не е била обозначена и не е могла да бъде избегната, тъй като е имало автомобили и в двете посоки. С оглед на което съдът приема, че водачът на процесния автомобил се е съобразил с пътните условия и не е налице съпричиняване на ПТП-то.

Съгласно чл. 410 от КЗ, с плащане на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

Мястото на което е станало произшествието е общински път по смисъла на чл. 3 от ППЗП, доколкото е път с местно значение и осигурява маршрут от общински интерес. С.О., в съответствие с чл. 19, ал.1, т.2 и чл. 31 от ЗП, е задължена да осъществява дейности по изграждането, ремонта и поддръжката на общинските пътища. От друга страна разпоредбата на чл. 167, ал.1 от ЗДвП задължава лицата, стопанисващи пътищата, да ги подържат в изправност, да сигнализират за препятствия и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Задължение за означаване на съответната дупка или препятствие с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението е въведено и с разпоредбата на чл. 13 от ЗДвП. Общината, като юридическо лице, осъществява дейностите по чл. 31 от ЗП, чл. 13 и чл. 167, ал.1 от ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението.

По делото се установи, че вследствие на неизпълнение от страна на С.О. на задължението й да поддържа общинските пътища в добро състояние, е настъпило произшествие, при което е бил увреден процесния автомобил, че във връзка с възникналото застрахователно събитие е била образувана щета в ищцовото дружество и изплатено застрахователно обезщетение в претендирания размер. Установи се, че изплатеното обезщетение е по-ниско от средните пазарни цени за такъв тип ремонти и че ответникът е бил поканен да възстанови изплатеното обезщетение, на 22.03.2018 г. Установи се причинна връзка между поведението на ответника, изразяващо се в неподдържане на пътя в добро състояние и причинената вреда.

Неоснователно е възражението на ответника, че вредите не са причинени от покрит риск. Видно от застрахователната полица МПС-то е било застраховано по застраховка "Пълно Каско". От общите условия за сключване на застрахователни договори на ищцовото дружество се установява, че клаузата "Пълно Каско" задължава застрахователя да покрива щети, причинени от ПТП, какъвто е и настоящия случай. Застрахованото МПС е претърпяло пътно-транспортно произшествие при пропадане в дупка, което е довело до вреди по автомобила му, подлежащи на обезщетяване по застрахователната полица.

Съществуването на необезопасени дупки на пътното платно е проявление на противоправно бездействие от служители на държавата или общината. С нормата на чл. 31 Закона за пътищата на общините е възложено задължението за изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища.Неизпълнението на задължението за стопанисване на пътния участък от отговорните служители, представлява противоправно поведение при изпълнение на възложената им работа.

Само по себе си обаче противоправното поведение не е достатъчно за ангажиране отговорност за непозволено увреждане. Необходимо е да съществува, наред с останалите елементи от фактическия състав, и причинно-следствена връзка между противоправното поведение на ответника /съществуването на дупка на пътното платно/ и вредите върху застрахованото МПС.

Причинно-следствената връзка между вредите и ПТП-то се установява въз основа на свидетелските показания и заключението на САТЕ.Според вещото лице описаните увредени части в декларацията са в зоната на удара и са повредени в причинно-следствена връзка от процесното ПТП. В настоящия случай, съвкупната преценка на събраните по делото доказателства- писмени и гласни доказателства /свидетелски показания на водача на увредения автомобил, дадени под страх от наказателна отговорност /чл. 290 НК/, и заключение на вещо лице по допусната съдебно- автотехническа експертиза, обосновава извод на въззивния съд за доказаност на твърдяния от ищеца механизъм на ПТП и начина на причиняване на вредите по застрахования при него лек автомобил  

Настоящият състав намира за основателен претендирания от въззивника-ищец  размер на застрахователното обезщетение:

     Не се спори между страните, а и видно от представените по делото доказателства, за претърпените имуществени вреди ищецът е заплатил на собственика на автомобила, застрахователно обезщетение в размер на сумата от 138.60 лв. Следователно съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 от КЗ, ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредите от процесното ПТП, респективно срещу ответника по делото.

          Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитие-то. По силата на разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а съгласно ал. 2 на същата норма – за възстановителна заст-рахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, без прилагане на обезценка. При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата към момента на осъществяване на застрахователното събитие, т. е. по пазарната цена на същата, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан от минималните разме-ри по методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН /в т. см. и константната съдебна практика, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК: реше-ние № 79/02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 52/08.07.2010 г. до т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ІІ ТО; решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1 069/2010 г. на ВКС, II ТО, решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ІІ ТО и др., приложима и по отношение на действащия КЗ/.

 Заплатеното от ищеца обезщетение на имуществено застрахования му клиент от 138.60 лева е в границите на средната пазарна стойност на нанесените щети, определена от заключението на приетата съдебно автотехническа експертиза и е в границите на застрахователната сума по договора „Пълно Каско“ от  222.20 лв, Следователно искът на ищеца се явява изцяло основателен в предявения размер на главницата. Ето защо решението на СРС следва да бъде отменено, а предявеният иск- уважен.

         Съобразно този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски за въззивното производство се поражда само в полза на въззивника – ищец З. „Б.В.И.Г.“ АД. На основание чл.78, ал.1 от ГПК въззиваемата страна дължи на ищеца разноски за първата инстанция размер на 721.70 лв. и за въззивното производство – 360 лв.

На основание чл. 280, ал. 3 от ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.

   Воден от горните мотиви, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

                                                Р Е Ш И:

 

 ОТМЕНЯ решение № 4452 от 08.01.2020г. по гр.д. № 28824/2018г. по описа на СРС, 49-ти състав като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА С.О., с адрес гр.София, ул. „*******, представлявана от кмета Й.Ф.да заплати на З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, пл. „*******на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 138.60лв., представляваща заплатено застрахователно обезщетение  за отстраняване на вреди по л. а.  марка „Тойота“, модел „Корола“  с ДК№ СВ 4726ВТ, настъпили  вследствие не ПТП на 15.01.2018г.- попадане  несигнализирана и необезопасена дупка  на пътното платно в гр. София, на бул. „Ломско шосе“, пред № 218А, ведно със законната лихва от 04.05.2018г. до окончателното й изплащане.

 ОСЪЖДА С.О., с адрес гр.София, ул. „*******, представлявана от кмета Й.Ф.да заплати на З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, пл. „*******на основаниена основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 721.70 лв.., представляваща разноски за първата инстанция и сумата от 360 лв. представляваща разноски във въззивна инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ :                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                             2.