О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ V- 321 21.02.2019 г. град Бургас
Бургаският
окръжен съд, гражданско отделение, V-ти въззивен състав
На
двадесет и първи февруари
две хиляди и деветнадесета година
В
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ БЕЛЕВА
мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Белева
частно
гражданско дело № 1857 по описа за 2018 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.275 и сл. ГПК, вр. чл.83, ал.2 ГПК.
Бургаският окръжен съд е сезиран с частна жалба,
подадена от Д.Й.Д. с настоящ адрес ***, чрез пълномощника адв.Д.Ф., против
определение № 6231 от 3.09.2018 г., постановено по гр.д.№6373/2018 г. по описа
на РС- Бургас, с което е оставена без уважение молбата ѝ за освобождаване
от заплащане на държавна такса и разноски по делото, както и срещу определение
№7600 от 19.10.2018г. по същото дело, с което е оставена без разглеждане
последващата молбата на ищцата от 17.10.2018г.
Изложени са оплаквания, че определенията са незаконосъобразни и необосновани. Сочи, че съдът е
формирал незаконосъобразен извод, че не са налице предпоставките за
освобождаването ѝ от заплащане на държавна такса и разноски по делото. Изтъква,
че в константната си практика ВКС приемал, че съдът е длъжен да се ръководи от
имущественото състояние на молителя към момента на искането, а не от
предположения за евентуални бъдещи доходи, които могат да бъдат реализирани от
продажба на имущество или от отдаването му под наем. Еднопосочно различни
състави на ВКС извели разрешението, че обстоятелството, че молителят е в
трудоспособна възраст и липсват медицински противопоказания за възпрепятстване
на трудова дейност не могат да обосноват извод, че той разполага с доходи, като
са цитирани множество съдебни актове на ВКС. В противоречие с цитираната от
жалбоподателката практика, районният съд
приел като критерий за преценка на условията по чл.83, ал.2 ГПК
предполагаеми и очаквани възможни приходи на ищцата, без да се ръководи от
действителното ѝ и актуално имуществено състояние. Релевантен юридически факт
за преценката дали разполагала с материална възможност да заплати дължимата
такса бил, че е в трудоспособна възраст, понеже потенциалната възможност да
генерира доходи не можело да се отрази на действителното имуществено положение-
единствен критерий, визиран в нормата на чл.83, ал.2 ГПК. В разрез със
становищата на различни състави на ВКС решаващият състав не извършил преценка
на подадената след прекратяване на трудовия договор втора декларация от страна
на жалбоподателката, според която тя вече не получавала доход от трудова
дейност. В противоречие със съдържанието и целта на нормата на чл.83, ал.2 ГПК
съдът приел, че за уважаване искането е необходимо молителката да страда от
тежко заболяване и да са налице всички фактори, визирани в нормата. Счита, че
изброяването на обстоятелствата в чл.83, ал.2 ГПК е примерно и неизчерпателно,
а в практиката на ВКС се приемало, че решаващият съд следва да извърши
преценката дали молителят разполага с доходи за заплащането на държавна такса и
разноски въз основа на някои от тези фактори, които не следва да са налице
кумулативно, включително да бъдат преценявани непосочени в разпоредбата
фактори, като целта е да се формира извод дали страната разполага с възможност
за заплащането или не, за да се обезпечи правото ѝ на достъп до
правосъдие. Жалбоподателката посочва, че
общото ѝ материално състояние не позволява да заплаща държавна такса дори
в минимален размер, поради което моли за отмяна на обжалваните определения и
постановяване на друго, с което да бъде освободена от заплащане на държавна
такса и разноски по делото. Не ангажира доказателства.
Претендира на основание чл.38, ал.2 ЗА да се присъди адвокатско
възнаграждение на адв.Ф. за оказаната ѝ безплатна помощ за настоящото
частно производство.
По допустимостта на производството Бургаският окръжен
съд намира следното:
Частната жалба е подадена в законния срок, против
подлежащи на обжалване съдебни актове и от надлежно упълномощен процесуален
представител на лице, което има правен интерес от обжалването. Същата е
допустима и следва да бъде разгледана по същество
Бургаския окръжен съд, като взе пред вид изложените в
жалбата съображения, при съобразяване данните по делото и разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбоподателката Д.Й.Д. е предявила против “Изи Асет
Мениджмънт“ АД иск за прогласяване нищожността на сключения между страните
договор за паричен заем № 3131657/19.01.2018 г., а в условията на евентуалност
моли да се прогласи нищожността на клаузата на чл.4 от договора.
Исковете са с посочена от Д. цена- 1032,08 лв. за
главния и 454,24 лв.- евентуалния.
С исковата молба е направено искане за освобождаването
на ищцата от заплащане на държавна такса и разноски по делото на основание
чл.83, ал.2 ГПК с оглед доходите на ищцата, имущественото ѝ състояние,
трудовата ѝ заетост и всички релевантни обстоятелства, които обуславят
липсата на възможност тя да ги заплаща.
Представила е декларация за материално и гражданско
състояние от 25.08.2018г., в която е декларирала следните обстоятелства: че
получава месечно брутно трудово възнаграждение от 970 лв., не е в граждански
брак, не е посочила дали осигурява издръжка на други лица, че притежава жилище
– къща в с.Ковачево, общ.Раднево с площ от 70 кв.м., не е посочила дали
притежава МПС, не притежава парични влогове, нито дялове и акции в търговски
дружества, не е декларирала дали страда от някакви заболявания, които да налагат постоянни
разходи. Посочила е още, че заплаща наем в размер на 300 лв., а от брутното си възнаграждение
заплаща данъци и осигуровки.
Представила е също трудов договор № 204/09.07.2018 г.
с „Парадайз тур инвест“ ООД, видно от който е приела да работи като охранител в
хотел в с.Равда по срочен договор за времето от 10.07.2018 г. до 30.09.2018 г.
с месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 970 лв. Представила е и
договор за наем от 01.08.2018 г., съгласно който наемодателят „Дияна Божинова“
ЕООД е отдал под наем на ищцата Д.Д. и на лицето Петранка Чанкова, като
наематели, за временно и възмездно ползване една стая на втори етаж от жилищна
сграда в с.Равда, ул.“Несебър“ № 23, срещу заплащането на месечен наем в размер
на 300 лв., за срок от 01.08.2018 г. до 31.08.2018 г.
С обжалваното определение № 6231/03.09.2018 г.
районният съд е приел, че ищцата е на 48 години, не е семейна, няма задължения
за издръжка към други лица, получава
трудов доход от 970 лв.; притежава собствен недвижим имот- къща в с.Ковачево, живее
в с.Равда, където заедно с трето лице ползва под наем стая срещу месечен наем
от общо 300 лв. При тези обстоятелства, съдът е приел, че дължимата държавна
такса от 50 лв., както и дължимите в бъдеще разходи за счетоводна експертиза,
която е поискана от ищцата, няма да затруднят особено ищцата. Затова е оставил без уважение молбата
ѝ за освобождаване от заплащането на държавна такса и разноски по делото.
След постановяване на обжалваното определение, с което
на ищцата са дадени и указания за
внасяне на дължимата държавна такса по делото, ищцата е представила молба
вх.№42190/17.10.18г., с която е заявила, че са налице изменения в декларираните
обстоятелства- трудовото ѝ правоотношение било прекратено със заповед от
4.09.2018г., а освен това в предходната декларация не се съдържали данни за
всички релевантни обстоятелства. Цитирала е съдебна практика и отново е
поискала съдът да я освободи от заплащане на държавна такса и разноски.
Приложена е декларация за материално и гражданско
състояние /без дата/, в която е декларирано, че не получава месечен доход, не
упражнява дейност като ЕТ, нито извършва услуги с личен труд, нито извършва
селско-стопанска дейност; не е в брак, не осигурява издръжка за други лица;
притежава жилище- къща от 70 кв.м. в с.Ковачево; е притежава МПС, дялове и
акции в дтърговски дружества, не притежава парични влогове. Декларирала е, че
не страда от заболяване, което да налага постоянни разходи. Приложила е още
нотариален акт от 1996г., установяващ собствеността ѝ върху дворно място от
1608/2608 кв.м. ид.ч., ведно с постройките в него. Приложена е и заповед
№101/4.09.2018г., съгласно която трудовото правоотношение на ищцата е
прекратено по взаимно съгласие от 6.09.2018г.
С определение №7600 от 19.10.2018г. районният съд е оставил
без разглеждане второто искане за освобождаване от държавна такса и разноски,
поради това, че първото определение не е влязло в сила и подлежи на обжалване.
На 26.11.2018г.
по пощата е подадена и частната жалба против първото определение, с
което е отказано освобождаване от държавна такса и разноски.
Правни изводи:
Съгласно на
чл.83, ал.2 ГПК, такси и разноски в производството не се внасят от физическите
лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят.
При преценката по искането за освобождаване от такси и разноски съдът взема предвид доходите на лицето и неговото семейство; имущественото
състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното
състояние; трудовата заетост; възрастта и други констатирани обстоятелства.
Неоснователни са
възраженията на жалбоподателката, че районният съд е
приел като критерий за преценка на условията по чл.83, ал.2 ГПК предполагаеми и
очаквани възможни приходи на ищцата, без да се е ръководил от действителното ѝ
и актуално имуществено състояние. В конкретния случай, мотивите на съда
не са в противоречие с цитираните в жалбата решения на ВКС, които освен че не
съдържат подобен извод, се отнасят и до коренно различна фактическа обстановка
/съвкупно са преценявани различни от процесните факти/. В съответствие със
закона първоинстанционният съд е взел предвид имущественото
състояние на ищцата именно към момента на искането за освобождаване от такси и
разноски, като преценката му е въз основа на декларираните от ищцата факти. В
първото от обжалваните определения няма изложени мотиви, че с оглед данните за
налично недвижимо имущество, ищцата би могла да реализира доход от отдаването
му под наем или да се разпореди с този имот, нито за това, че ищцата е в
трудоспособна възраст и би могла да реализира доходи от труда си.
В случая, районният
съд е обсъдил всички декларирани от жалбоподателката обстоятелства- получавания към този момент трудов доход от 970 лв., че
не е в граждански брак, че не осигурява издръжка на други лица, че притежава
жилище- къща на село с площ от 70 кв.м., че не притежава парични влогове, нито
дялове и акции в търговски дружества. Правилно е съобразил и че декларирания
наем от 300 лв. се дължи по равно с трето лице.
Предвид така
декларираните обстоятелства, въззивният съд намира, че не са налице основания
да се приеме, че ищцата няма достатъчно средства, за да заплати дължимата за
производството държавна такса, която е в минималния размер, както и разноските
по делото.
Тъй като
изводите на двете инстанции съвпадат, жалбата е неоснователна и следва да се
остави без уважение.
Въззивната
инстанция не следва да обсъжда представената след произнасянето на първата
инстанция нова декларация за материално и гражданско състояние, тъй като същата
касае второто искане за освобождаване от държавна такса, което е мотивирано с
твърдения за изменение на обстоятелствата в имотното състояние на ищцата.
Макар в жалбата
да не се съдържат каквито и да било съображения за неправилност или
незаконосъобразност на този акт, доколкото в настоящото производство съдът
действа като пълен въззив, това обстоятелство не е пречка за произнасянето по
същество. В тази връзка съдът намира, че второто обжалвано определение е
неправилно, тъй като страната се е позовала на изменение в обстоятелствата,
обуславящи преценката по чл.83, ал.2 ГПК, поради което съдът е бил длъжен да се
произнесе по искането, независимо, че първото определение за отказ от
освобождаване от държавни такси и разноски не е било влязло в сила. Ето защо
второто обжалвано определение следва да бъде отменено, а делото върнато на БРС
за произнасяне по второто искане за освобождаване от държавна такса, заявено с
молбата от 17.10.2018г.
Предвид изхода
на делото на жалбоподателката не се дължат разноски за адвокатско
възнаграждение. За да се уважи това искане е необходимо не само адвокатът да е
осъществил безплатна защита на материално затруднено лице, но и е следвало да
са налице и условията за ангажиране отговорността на насрещната страна по реда
на чл.78 ГПК /така определение №515/2.10.2015г. по ч.т.д.№2340/2015г. на ВКС, I т.о. и определение №70/8.02.2017г. по
ч.т.д.№2445/2016г. на ВКС, II т.о. /. В случая
производството е едностранно и липсва насрещна страна, която да бъде осъдена да
заплати разноските. Затова не са налице предпоставките по чл.38, ал.2 ЗА за
присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв.Ф..
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена от Д.Й.Д. с
настоящ адрес ***, чрез пълномощника адв.Д.Ф., против определение № 6231 от 3.09.2018
г., постановено по гр.д.№6373/2018 г. по описа на РС- Бургас, както и искането
за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА в полза на адв.Ф..
ОТМЕНЯ определение №7600 от 19.10.2018 г., постановено
по гр.д.№6373/2018 г. по описа на РС- Бургас И ВРЪЩА делото на Бургаския
районен съд за произнасяне по втората молба за освобождаване от държавна такса
и разноски- вх.№42190 от 17.10.2018г. по описа на БРС.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.