Р Е Ш Е Н И Е № 400
гр.ВРАЦА,16.12.2016 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд,гражданско отделение,в открито
съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди и шестнадесета година в
състав:
Председател: МИРОСЛАВ ДОСОВ
с участието на
прокурора Цветелин Радойнов и при секретаря В.В.,като разгледа докладваното от
съдията Мирослав Досов гр.дело №384 по описа за 2016 год.,за да се
произнесе,взе предвид следното:
Г.Г.Х. *** Слатина е
предявила иск против Прокуратурата на Република България за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40000.00 лева, претърпени
вследствие незаконно обвинение,повдигнато от Районна прокуратура гр.Бяла Слатина,по което ищцата е
била оправдана с влязла в сила оправдателна присъда.Претендира се и присъждане на законната лихва,считано от датата на влизане
в сила на оправдателната присъда - 20.06.2012 год. до окончателното изплащане
на обезщетението.
Твърди се,че на 17.03.2008 год.
против ищцата било образувано досъдебно производство по прокурорска преписка №1357/2007
год. по описа на РП гр.Бяла Слатина /ДП №100/2008 год. по описа на РП Бяла
Слатина / за престъпление по чл.311,ал.1 НК, като на 09.03.2009 год. е била
привлечена като обвиняема за същото престъпление,а на 26.08.2009 год. против
нея РП-Бяла Слатина е внесла обвинителен акт за посоченото
престъпление.Образувано било НОХД №1124/2009 год. по описа на РС Враца,като в
периода от м.август 2009 год. до 19.12.2011 год. според ищцата са били
проведени десет съдебни заседания,на които са събирани доказателства.Сочи се,че
с присъда от 19.12.2011 год.,постановена по НОХД №1124/2009 год. по описа на РС
Враца,е била оправдана по повдигнатото й обвинение.Оправдателната присъда била
протестирана от прокуратурата,при което с решение от 20.06.2012 год. по ВНОХД №43/2012
г. Окръжен съд-Монтана е потвърдил същата.Решението е влязло в законна сила на 20.06.2012
год.
Ищцата поддържа, че
по време на производството е претърпяла неимуществени вреди,които най-общо се
изразяват в следното:самото наказателно преследване сериозно е накърнило честта
и достойнството й на човек и професионалист,като е била принудена непрекъснато
да обяснява,че не извършила престъпление и то във връзка с професионалната си
дейност.Обвиненията срещу нея са получили публична известност, тъй като живее в
малко населено място,а и градът,в който работи е малък и нейни приятели и
клиенти са били сериозно разколебани в отношението си към нея.Твърди,че е била
притеснена да излиза от къщи,станала е асоциална,раздразнителна към околните,
недоверчива,живеела в пълен страх и е била потисната.Твърди,че негативните
изживявания били засилени и поради това,че ищцата е юрист и работи като нотариус,
вписана под №407 в регистъра на Нотариалната камара на Република България с
район на действие РС-Бяла Слатина,при което когато трябвало да се явява на
разпити и други процесуално-следствени действия,тя изпитвала силно неудобство
от това,че много хора я познават.Наказателното производство,образувано срещу
нея е станало известно на всички магистрати в Област Враца,тъй като
наказателното дело първоначално е било образувано в Районен съд-Бяла
Слатина.След самоотвод на целия съдийски състав, делото е разгледано в РС-Враца.Впоследствие
при въззивното обжалване на оправдателната присъда съдиите от Окръжен съд-
Враца също са се самоотвели и делото е разгледано в Окръжен съд-Монтана.
Твърди също,че през времето
докато е траел наказателния процес срещу нея, съпругът й е имал сериозни здравословни
проблеми и не е могла да го придружава при извършване на медицинските
манипулации и да му окаже нужната помощ,тъй като същите съвпадали с дните на
съдебните заседания и тя е била силно притеснена за него.
Към исковата молба
са приложени писмени доказателства:постановление за образуване на досъдебно
производство от 17.03.2008 год.; постановление за привличане като обвиняем от
09.03.2009 год.; протокол за предявяване на досъдебното производство от
09.03.2009 год.;обвинителен акт от 26.08.2009 год. на РП Бяла Слатина;присъда
от 19.12.2011 год.,постановена от РС-Враца;протест и допълнителен протест на РП-Враца;
Определение от 09.03.2012 год. на ОС-Монтана;Решение от 20.06.2012 год. на ОС-
Монтана по ВНОХД №43/2012 год.;пълномощно;вносна бележка за платена държавна
такса.Направено е искане за допускане на гласни доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от Прокуратурата на Република България,подаден чрез
прокурор при Окръжна прокуратура-Враца,в който се оспорва предявения иск.Прави
се възражение,че искът не е доказан по основание,тъй като не са представени
доказателства за вредите и за това,че евентуалното им наличие е в пряк и
непосредствен резултат от обвинението.Претенцията за неимуществени вреди се
оспорва и по размер,като се твърди, че е силно завишена.Навеждат се доводи,че спрямо
ищцата не са вземани мерки за неотклонение,както и че съдебното производство е
удължено във времето не по вина на Прокуратурата.Прави се искане за прилагане
на НОХД №1124/ 2009 год. по описа на РС Враца.
Правното основание
на предявения иск е чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ.
По делото са събрани
писмени и гласни доказателства.Приложени по делото са: НОХД №1124/2009 год. по
описа на РС Враца;ВНОХД №43/2012 г. по описа на ОС- Монтана;прокурорска
преписка №1357/2007 год. по описа на РП-Бяла Слатина/ДП №100/2008 год. по описа
на РП-Бяла Слатина/ДП №792/2007 год. по опис на РУ на МВР- гр Бяла Слатина - 3
бр. папки /;ЧНД №257/2009 год. по описа ВКС;НОХД №627/2009 год. по описа на РС-Враца;
НОХД №143/2009 год. по описа РС Бяла Слатина; ВНОХД №55/2012 год. по описа ОС-Враца;ЧНД
№374/2012 год. по описа ВКС.
Съдът,като взе
предвид събраните по делото доказателства,които прецени поотделно и в тяхната
пълнота, намира за установено следното:
Между страните не се
спори относно изложените в исковата молба твърдения за образувано наказателно
производство,привличане на ищцата като обвиняема, внасянето на обвинителен акт
в съда,поддържането му,постановяването на първоинстанционна оправдателна
присъда,протестирането й и нейното потвърждаване.
Спори се относно
настъпването на описаните в исковата молба неимуществени вреди,относно техния
размер,както и наличието на причинна връзка между евентуалните вреди и
действията на органите на ответника.
Страните не спорят,а
това се установява по косвен начин и от събраните по делото доказателства,че ищцата Г.Х.
изпълнява длъжността "нотариус", вписана под №407 в
регистъра на Нотариалната камара на Република България,с район на действие този
на РС-Бяла Слатина и към настоящия момент.
Не се спори също,а
това се установява и от приложените НОХД №1124/2009 год. по описа на РС-Враца;ВНОХД
№43/2012 г. по описа на ОС-Монтана;прокурорска преписка №1357/2007 год. по
описа на РП-Бяла Слатина/ ДП №100/2008 год. по описа на РП-Бяла Слатина/ДП №792/2007
год. по опис на РУ на МВР-гр.Бяла Слатина/,че с постановление от 17.03.2008 год.
по преписка вх.№1357/2007 год. по опис
на РП-Бяла Слатина същата прокуратура е образувала досъдебно производство
против ищцата Г.Х. за това,че на 12.02.2007 год. в гр.Бяла Слатина,Област Враца
в качеството си на длъжностно лице - нотариус под №407 в списъка на
Нотариалната камара в кръга на службата си е съставила официален документ-Пълномощно
№979/12.02.2007 год.,в което е удостоверила неверни обстоятелства за извършено
пред нея лично упълномощаване от С. Х. С. от гр.Русе на И. Х. И. *** с цел то
да бъде използвано от И. като доказателство за тия обстоятелства- съставляващо
престъпление по чл.311,ал.1 НК. Въз основа на това постановление е
образувано и е водено досъдебно производство №100/2008 год. по
описа на РП-Бяла Слатина.
С постановление на Е.
Т. - разследващ полицай при РУ на МВР-гр. Бяла Слатина от 09.03.2009 год. ищцата
Г.Г.Х. е привлечена като обвиняема за престъпление по чл.311,ал.1 вр. с чл.26,ал.1 НК.
На 03.04.2009 год. РП-Бяла
Слатина е внесла в Районен съд- Бяла Слатина обвинителен акт срещу Г.Г.Х. за
престъпление по чл.311, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 НК.Образувано е НОХД №143/2009
год.,по което всички съдии от РС- Бяла Слатина са си направили отвод от
разглеждане на делото и същото с разпореждане на председателя на съда от 23.04.2009
год. е изпратено на ВКС за определяне на друг равен по степен съд, който да
разгледа делото.
С определение №76/20.05.2009
год. постановено по ЧНД 257/2009 год. състав на ВКС е определил РС-Враца да разгледа дело №143/2009
год.
На 22.05.2009 год. делото
е постъпило в Районен съд-Враца и е образувано под нов номер - НОХД №627/2009
год. по описа на РС-Враца,по което с разпореждане №1454/30.06.2009 год. съдията-докладчик
е прекратил съдебното производство и делото е върнато на Районна прокуратура-Бяла
Слатина за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения,като са
дадени конкретни указания за това.
На 26.08.2009 год.
РП-Бяла Слатина е внесла в РС-Враца обвинителен акт срещу Г.Х. за престъпление
по чл.311,ал.1,вр. с чл.26, ал.1 НК и на 27.08.2009 год. е образувано НОХД №1124/2009
год. по описа на РС-Враца.
С разпореждане на
съдията-докладчик №2154/18.09.2009 год. делото е насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание за 04.11.2009 год.За периода, през който е разгледано
НОХД №1124/2019 год.- от 04.11.2009 год. до 19.12.2011 год.,делото е отлагано 11
пъти поради неявяване на свидетели и за събиране на нови доказателства.На 19.12.2011
год. съдебният състав е постановил присъда №156 по НОХД №1124/2009 год., с
която е признал подсъдимите Г.Г.Х. и И. К. И. от гр.Мездра за невиновни по
повдигнатите им обвинения по чл.311,ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК и ги е
оправдал.
Присъдата е
протестирана от прокурор при РП-Враца пред ОС-Враца като въззивна инстанция и е
образувано ВНОХД №55/2012 год. по описа на ОС-Враца. След направен отвод от
всички съдии делото е изпратено на ВКС за определяне на друг въззивен съд,който
да го разгледа.С определение №45/29.02.2012 год. по ЧНД №374/ 2012 год. състав
на ВКС е изпратил делото за разглеждане на ОС-Монтана.В ОС- Монтана е
образувано ВНОХД №43/2012 год.,по което с решение от 20.06.2012 год. състав на
съда е потвърдил присъдата на първоинстанционния съд и от тази дата-20.06.2012 год.,същата
е влязла в сила.
За установяване на
настъпилите от незаконното обвинение по воденото срещу ищцата Х. наказателно
производство неимуществени вреди по настоящето дело са събрани и гласни
доказателства.Разпитаната по делото свидетелка М.Ц.М.-П.,която е
адвокат,вписана към Адвокатска колегия - Враца,установява, че познава ищцата от
повече от 20 год. и са в добри колегиални и приятелски отношения. Свидетелката
сочи,че първоначално е познавала ищцата като много спокоен, ведър и тих човек и
амбициозен професионалист.Семействата им общували често заедно,ходили са по
екскурзии,на почивка,на гости в дома й в с.Нивянин,но след образуването на
наказателното производство срещу нея през 2008 год. тя се е променила.Според
свидетелката,ищцата от най-малкото нещо се е разстройвала,дори по времето на
водения срещу нея съдебен процес, в едно от съдебните заседания, на което и тя
е участвала като свидетел,е видяла как ищцата е реагирала емоционално,
разплакала се е,изпаднала е в нервен шок и се е наложило съдия К.да прекъсне
заседанието.Свидетелката М. сочи още,че през времето на воденото срещу ищцата
досъдебно и съдебно производство съпругът й е имал сериозни здравословни
проблеми,но поради съдебните заседания,в които е участвала,тя не е могла да му
укаже нужната помощ и подкрепа и това й се е отразило много негативно.
Аналогични показания
дава и свидетелят И.И.,който също е в добри колегиални и приятелски отношения с
ищцата.Свидетелят сочи, че е адвокат от повече от 16 години.Предимно се
занимава с нотариална дейност и контактите му с ищцата са ежедневни и е знаел
за воденото срещу нея наказателно производство. Твърди още, че през 2008 год. е
започнало досъдебното производство срещу нея и то е била ежедневна тема в
разговорите им,в смисъл,че тя постоянно е говорела за този проблем. Всеки ден
тя се е възмущавала и негодувала от факта,че е несправедливо обвинена.Според
свидетеля, ищцата е принципен и отговорен човек и професионалист,която трудно
преживявавала обвинението и обсъждането й от околните,била
под непрекъснат стрес и напрежение, още повече,защото се чувствала невиновна.Нотариус
Х. е имала и семейни проблеми, най-вече здравословни, със съпруга си, който е
диабетик с доста усложнения вследствие на това заболяване и тя често го е придружавала
по болници и изследвания, но вследствие на това повдигнато обвинение тя не е
могла да се грижи за него.Често е отсъствала и от работа.
Въз основа на изложеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.2,ал.1,т.3
от ЗОДОВ,държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи,прокуратурата или съда,при
обвинение в извършване на престъпление,ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това,че деянието
не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или
поради това, че наказателното производство е образувано след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.Тази отговорност
на правозащитните органи е обективна и възниква при наличие на изчерпателно
посочените в закона основания.
От събраните по делото доказателства се установи, че
законовите предпоставки по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността
на държавата са налице,тъй като срещу ищцата е водено разследване,повдигнато й
е обвинение за престъпления по чл.311,ал.1 вр. с чл.26, ал.1 НК,изготвен е и е
внесен обвинителен акт,а в хода на съдебното производство е постановена
оправдателна присъда,която е потвърдена при предизвикания от прокуратурата
инстанционен контрол.При наличие на тази хипотеза законодателят квалифицира
обвинението като незаконно и предвижда-чл.4 от ЗОДОВ, че за всички имуществени
и неимуществени вреди,които са пряка и непосредствена последица от
увреждането,независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице,
държавата дължи обезщетение.
Със ЗОДОВ законодателят е уредил
специална отговорност на държавата, която е обективна и не е обвързана с вина
на длъжностното лице-пряк причинител на вредите. Отговорността на държавата по
ЗОДОВ обхваща всички вреди, пряка и непосредствена последица от
увреждането. На репариране подлежат само действително настъпилите вреди.
За разлика от имуществените вреди, размерът на претърпените неимуществени вреди
се определя от съдилищата на база на критерия за справедливост - чл. 52 от ЗЗД. Понятието справедливост по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно.То е свързано
с преценката на редица конкретно съществуващи обстоятелства,обуславящи размера
на обезщетението.Обезщетението следва да е съразмерно с конкретно претърпените
вреди, като удовлетворява изискването за справедливост.Такива обстоятелства са
продължителността на наказателното производство,тежестта на престъплението, за
което е обвинението,броят на деянията,по които е било незаконното повдигнатото
обвинение, ограничаването на гражданските права, вида на мярката за
неотклонение и нейния срок, личностните качества на ищеца,общественото му
положение и начина,по който се е отразило обвинението на ищеца-върху
личния,професионалния,обществения му живот, чувствата,честта и достойнството
му,продължителност и интензитет на терзанията. Когато обвинението е за умишлено
престъпление в област,в която е професионалната реализация на ищеца,то следва
да се прецени и как обвинението се е отразило на възможностите му за
професионална реализация,изяви и развитие.От правно значение са само
действително търпените неудобства в резултат на обвинението.
С оглед събраните по делото
доказателства,съдът приема за установено,че ищцата Х. е претърпяла
неимуществени вреди,изразяващи се в стрес, притеснения,тревожност, усещане за
проявена несправедливост,уронване на престижа й в обществото и накърняване на
доброто й име. В тази връзка съдебния състав напълно кредитира показанията на
разпитаните по делото свидетели,установяващи настъпването именно на посочените
неимуществени вреди.Ищцата е заемала високо обществено положение,има много
добра професия и образование,ползвала се е с много добра професионална репутация,поради
което е безспорно,че наказателното производство е повлияло негативно както на
собственото й емоционално и психическо състояние, така и на репутацията му в обществото.Всички тези вреди
са в доказана причинна връзка с воденото против ищеца наказателно производство
и подлежат на репариране по реда на ЗОДОВ.
Освен, че
наказателното производство е продължило не малко време-4 години,то е било
свързано и с редица усложнения, в т.ч. връщане за доразследване и повторно внасяне на обвинителен акт.Същевременно с това
производството е образувано и протичало в период,през който ищцата е имала
високо обществено положение- нотариус. Незаконното обвинение е свързано именно
с длъжността й,поради което е уронен не само нейният обществен авторитет,но и професионалния,при
което преживените стрес и безпокойство са пряко свързани не само с личния живот
на ищцата,но и с нейното професионалното бъдеще и развитие.Всички тези
обстоятелства безспорно са довели до негативни психически преживявания за Х.,стрес,чувство
за несигурност, притеснения,усещане за несправедливост и пр.По силата на §1 от
ДР на ЗОДОВ специалният закон препраща към разпоредбата на чл.52 от ЗЗД относно
начина на определяне на посочените вреди,поставяйки изискване за справедливост
при определянето.Това изискване от своя страна е свързано с преценката на
конкретните и обективни факти, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, а именно: продължителност на наказателното производство, възраст и
обществено положение на ищеца, вида и интензитета на реално доказаните
неимуществени вреди-безпокойства, неудобства, психически страдания и пр., както
и от социално-икономическите условия в страната към момента на приключване на наказателното
производство и към настоящия момент.
По изложените
съображения,предвид изведените от разпоредбата на чл.52 от ЗЗД критерии за
справедливост и установените по делото вид,характер и интензитет на
вредите,съдът намира,че за обезщетяване на претърпените от ищцата неимуществени
вреди, ще следва да се присъди сумата от 10000.00 лв., ведно със законната
лихва върху същата,считано от 20.06.2012 г. до окончателното й изплащане. В
останалата му част до пълния предявен размер от 40000.00 лв. искът се явява
неоснователен и недоказан и като такъв ще следва да бъде отхвърлен. При
определянето на този размер на обезщетението съдът съобрази от една страна
продължителността на наказателното производство-4 години, личностните качества
на ищцата, общественото й положение, и конкретно доказания вид, продължителност
и интензитет на неимуществените вреди-притеснения, стрес, терзания. От друга
страна обаче,при определяне размера на обезщетението съдът взе предвид и
това,че не се касае до квалифициран състав на обвинението,че не е вземана мярка
за неотклонение,че обвинението не се е отразило върху трудовата заетост на ищцата
/не е имала затруднения в обема й на
работа и не твърди такива/.Обективно няма доказателства за особен вид,тежест и
интензитет на вредите, което да е над обичайното и да налага присъждането на
по-висок размер на обезщетението.
При този изход на
делото на основание чл.10,ал.3 от ЗОДОВ ответникът дължи заплащане на внесената
от ищеца държавна такса,както и на заплатеното от него адвокатско
възнаграждение-съобразно уважената част от иска.Ищцата е представила
доказателства за внесена от нея държавна такса в размер на 25 лв., както и е
представила адвокатско пълномощно,в което изрично е записано, че е платено
адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. При това положение и на
основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът дължи заплащане на внесената от ищцата
държавна такса от 10.00 лв.,каквото е разпоредбата,определила таксата /чл.2а,
т.1 от Тарифата за държавните такси,които се събират от съдилищата по ГПК / и
платеното адв. възнаграждение съразмерно уважената част на иска- 250.00 лв.Остатъкът
от недължимо внесената от ищцата държавна такса от 15.00 лв. подлежи на връщане
след поискване.
Водим от горното,
Врачанският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България ДА ЗАПЛАТИ на Г.Г.Х.
с постоянен адрес ***,с ЕГН********** сумата 10000.00 /десет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение
в извършване на престъпление,по което наказателното производство е приключило с
оправдателна присъда №156/19.12.2011 год.,постановена по НОХД №1124/2009год. по
описа на РС-Враца,потвърдена с Решение от 20.06.2012 год. постановено по ВНОХД №43/2012
год. по описа на ОС-Монтана,ведно със законната лихва върху тази сума,считано
от 20.06.2012 год. до окончателното й изплащане, както и сумата от общо 260.00
лв./двеста и шестдесет лева/ -250.00 лева разноски за адвокатско възнаграждение
пред настоящата инстанция и 10.00 лв. платена държавна такса.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск в
останалата му част до пълния предявен размер от 40000.00 лева, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: