Решение по дело №123/2020 на Административен съд - Варна

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№........................................... 2020г.,  гр.Варна

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Десети състав,

в публично заседание на двадесет и шести февруари 2020г., в състав:

 

                                   Административен съдия: Марияна Ширванян

                                                                  

            при секретаря Светла Великова

с участието на прокурор А.А

като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян

адм. дело №123 по описа на съда за 2020г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на  чл. 203, ал.1 АПК вр. чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.

 

Производството е образувано по искова молба на Х.К.С.  срещу Главна инспекция по труда гр.София с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ и претендирани имуществени вреди в размер на 2000лв. ведно със законната лихва от дата на влизане в сила на решението за отмяна на НП срещу ищеца до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба твърди, че на ищецът е връчено НП 03-009035/28.12.2017г. НП е оспорено пред ВРС и отменено с решение № 1941/23.11.2018г. на ВРС, ХХVІІІ състав по нахд 4531/2018г.. Решението на ВРС е оставено в сила с решение № 482 от 12.03.2019г. по кнахд 66/19г. на АС Варна. Жалбата срещу НП е подадена чрез адвокат, като се сочи, че е заплатено адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство в размер на 2000лв. Претендират се вреди от отмененото НП в размер на 2000лв. за двете съдебни инстанции

В открито съдебно заседание чрез процесуален представител ищецът поддържа иска и моли за присъждане на сторените в настоящото производство разноски.

 

Ответникът, чрез процесуален представител в публично съдебно заседание оспорва предявения иск по основание и размер.

 

Прокурорът в открито съдебно заседание дава заключение за неоснователност на предявения иск.

 

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени представените по делото доказателства, за да се произнесе съобрази от фактическа  и правна страна следното:

Искът при съобразяване на точка 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по съвместно тълкувателно дело № 2/14 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния касационен съд и първа и втора колегия на Върховния административен съд, с която е прието, че делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища е допустим – исковата молба е предявена от лице с активна процесуална легитимация в писмена форма.

Разгледан по същество искът е неоснователен.

 

Видно от представените доказателства НП 03-009035/28.12.2017г. е оспорено пред ВРС и отменено с решение № 1941/23.11.2018г. на ВРС, ХХVІІІ състав по нахд 4531/2018г.. Решението на ВРС е оставено в сила с решение № 482 от 12.03.2019г. по кнахд 66/19г. на АС Варна. Тези факти не са спорни между страните, установяват се от приложените съдебни преписки и съдът ги възприема.

От въззивната дело се установява, че пред въззивния съд по оспорване на НП г-н С. е представляван от адвокат. В съдебната преписка по въззивното дело е приложено пълномощно двустранно копие от пълномощно от кочан, в което не е вписана сума договорена и платена от г-н С. на адв. Г.. От протокола от публично съдебно заседание  проведено на 29.10.2018г. по нахд 4531/2018г. се констатира, че адв. Г. е представлявала жалбоподателя, като е изразил становище по хода на делото, по доказателствата и по съществото на  спора.  От възражение по касационната преписка и от протокол от публично съдебно заседание проведено на 28.02.2019г. по к.нахд. 66/2019г. се констатира, че адв.Г. е представлявал г-н С. пред касационната инстанция. В съдебната преписка по касационното дело не е приложено пълномощно на адв.Г..

Тези факти не са спорни между страните, а и се установяват от документите и решението в приложеното по настоящото производство нахд 4531/2018г. по описа на ВРС и кнахд 66/19г. по описа на АС Варна.

От съдебните преписки по нахд 4531/2018г. по описа на ВРС и кнахд 66/19г. по описа на АС Варна се констатира, че в хода на тези съдебни производства не е представен договор за адвокатска защита и съдействие.

Пред настоящата инстанция са представени в копия две разписки от кочан, с посочени като платени в тях суми в размер на по 1000лв. за всяка от двете инстанции – въззивна и касационна по оспорване на НП. Двете разписки са оспорени от процесуалния представител на ответника като съдържание и като дата и във връзка с това оспорване съдът е открил производство по чл.193 от ГПК и е дал възможност на страната, която е представила изходящия от нея документ да докаже истинността му. Доказването не е проведено успешно.

Разписката за заплатено възнаграждение на адвокат е частен, диспозитивен документ, който носи подписа на лицето, което го представя. Съдът няма задължение да приеме за вярна датата на съставянето му, нито че фактите са настъпили както е посочено в него. При извършено оспорване от страна на ответника и на основание  чл. 193, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца е са установи главно и пълно, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, че датите 23.11.2018г. и 28.02.2019г., сочени като такива на издаването на разписките за заплатено възнаграждение на адвоката отговарят на действителното фактическо положение. Такива доказателства не са събрани. Показанията на свидетеля К.С.Х. разпитан по искане на ищцовата страна не съдържат такива данни. Съгласно същите на свидетеля знае за водените дела и, че синът му е заплащал суми като възнаграждение на адвокат Г., като свидетелят сочи, че е дал на сина си 2000лв. в средата на 2018г. и не сочи кога тези суми са заплатени на адвоката. От представените доказателства за получени трудови възнаграждение на ищеца се налага извод, че трудовото му възнаграждение е в размер, който не позволява изплащане в цялост на възнаграждението на адвоката.

От данните по делото се налага извод за автентичност на разписките за заплатено възнаграждение на адвоката, но не се установи категорично, че сумите посочени в тях са платени по посочения начин – на посочените дати и в посочения размер.

От съдържанието на разписките се налага извод, че сумата заплатена за възнаграждение на адвокат за процесуална защита по нахд 4531/2018г. е предадена на адв.Г. на 23.11.2018г., а възнаграждението на процесуалния представител по кнахд 66/2019г. е предадено на адв.Г. на 28.02.2019г. Решението на ВРС по нахд 4531/2018г. е постановено на 23.11.2018г., като последното публично съдебно заседание по това дело е проведено на 29.10.2018г. Решението по кнахд 66/2019г. е постановено на 12.03.2019г., а последното публично съдебно заседание по делото е проведено на  28.02.2019г. Този анализ налага и извод, че възнаграждението на адвоката за въззивното производство е заплатено /ако бъде прието, че е заплатено/ на датата на постановяване на съдебния акт, т.е. след приключване на съдебното дирене и даване на ход на делото по същество, т.е. същото по арг. от чл.78, ал.1 от ГПК не подлежи на заплащане. Разписката за заплатена сума по кнахд 66/2019г. е с дата от проведеното публично съдебно заседание, но не е представена пред въззивния съд и въпреки че се сочи, че е създадена в хода на съдебното производство, това не се потвърждава от документите по касационното дело.

Съдът съобрази и , че за доказване на направените разходи ищеца представя две разписки, но не представя договор за адвокатска защита и съдействие, а именно договорът за адвокатска защита и съдействие е основанието да бъде прието, какви са уговорките между страните и как са изпълнени.

При постановяване на настоящото решение съдът съобрази съдебната практика по Решение № 3900/20.03.2013г. постановено по адм.д. 7157/12г. от състав на Трето отделение на ВАС, с докладчик П Г ; Решение № 8703/20.06.2011г. постановено по адм.д. 5160/11г. от състав на Трето отделение на ВАС, с докладчик П Г , Решение № 6106/11.05.2010г. постановено по адм.д. 12448/09г. от състав на Трето отделение на ВАС, с докладчик В К ; Решение № 16713/19.12.2011г. постановено по адм.д. 9912/11г. от състав на Трето отделение на ВАС, с докладчик В П , съгласно която за решаване на спора следва да бъде извършена преценка налице ли предпоставките на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за осъждане на ответника издател на отменения акт за заплащане на обезщетение на ищеца.

Съгласно чл. 203, ал.1 и ал.2 АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава. За неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да е основателен иск по чл.1 от ЗОДОВ следва да са налице в кумулативност следните три предпоставки: 1. наличие на вреда.; 2. незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. и 3. причинната връзка между тях. Ищецът следва при пълно и главно доказване да установи наличието на предпоставките по чл.1 от ЗОДОВ.

По настоящия спор както беше посочено ищецът не представи доказателства от които да е видно извършено плащане за адвокатска защита.

Налага се извод за недоказаност на настъпването на вредата и на нейният размер. Не са налице елементи от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. От доказателствата по делото не може да бъде обоснован извод, че е налице първата предпоставка – ищецът  да е извършил разход за заплащане на възнаграждение на адвокат. Налице е само втората предпоставка – наличие на отменен административен акт. Липсват първият и третият елемент от фактическият състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

На изложените съображения съдът намира, че не е доказан фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което искът следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода от спора неоснователно е искането на процесуалният представител на ищеца за присъждане на разноски.

Основателно е искането за присъждане на разноски на процесуалния представител на ответника, като с оглед фактическата и правна сложност на делото, следва да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер – 100лв.

Водим от горното и на основание чл.172 от АПК, съдът,

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ иска предявен от Х.К.С. срещу Главна инспекция по труда гр.София с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ и претендирани имуществени вреди в размер на 2000лв. ведно със законната лихва от дата на влизане в сила на решението за отмяна на НП срещу ищеца до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Х.К.С. да заплати на Главна инспекция по труда гр.София 100лв.

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от връчването му пред Върховния административен съд на Р България.

 

Съдия: