Р Е Ш Е Н И Е
№…
гр. Варна, 22.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII състав, в открито
публично заседание на дванадесети юни през две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при участието на секретаря Антоанета Димитрова, сложи за разглеждане гр. дело № 1118 по описа
за 2020 година, докладвано от съдията, и за
да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от Л.Т.Б., ЕГН **********,*** срещу „Ч.М.“
АД, ЕИК ***, със седалище ***, и адрес на управление:***, искове с правно основание чл. 128 ал.1 т.2 от КТ и чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 6 656.54
лв. /шест хиляди шестстотин петдесет и шест лева и 54ст./, представляваща сбор от неплатени трудови
възнаграждения за времето от 01.04.2018г. до месец юни 2019 г. вкл., и сумата
от 812.15 лв. /осемстотин и дванадесет
лева и 15 ст./, представляваща сбор от мораторните лихви върху всяка
дължима сума, изчислена от падежа 25-то число на месеца, следващ отчетния, до
деня на завеждане на исковата молба в съда, както и законната лихва върху
посочената главница от 6 656.54 лв., считано от завеждане на делото в съда
– 29.01.2020г. до окончателното й изплащане. Претендират се и рзаноски.
Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича
претендираното право са:
В исковата молбата ищецът
твърди, че ищецът е постъпил на работа
по срочен трудов договор за времето от 06.07.2015 г. до 01.01.2016 г. в
ответното търговско дружество като шлосер, квал.степен 4, код по НКПД 7222
3011, с изпитателен срок от три месеца по чл. 70 ал 1 от Кодекса на труда, при
условията на пълно работно време. След изтичане на сроковете, той е продължил
да работи без противопоставяне на ответника и трудовият му договор е станал със
срок постоянен. Поради неплащане на трудовото възнаграждение ищецът е прекратил
трудовото си правоотношение на основание член 327 ал. 1 т. 2 от Кодекса на
труда, считано от 11.06.2019 г., видно от заповед № 047/ 03.06.2019 г.
По трудов договор е било
договорено трудовото възнаграждение да се заплаща до 25-то число на месеца,
следващ отчетния. Работодателят обаче не е заплатил ТВ на работника, както
следва:
За месец април 2018 г. –
216.68 лв. Към завеждане на делото сумата се дължи с мораторна лихва – 38.39
лв.;
За месец май 2018 г. -
611.08 лв. Към деня на завеждане на делото сумата се дължи ведно с мораторна
лихва – 103.03 лв.;
За месец юни 2018 год. –
587.44 лв. Към деня на завеждане на делото сумата се дължи ведно с мораторна
лихва – 94.15 лв.;
За месец юли 2018 д. –
574.40 лв. Към деня на завеждане на делото сумата се дължи ведно с мораторна
лихва – 87.11 лв.;
За месец август 2018 г. –
603.24 лв. Към деня на завеждане на делото сумата се дължи ведно с мораторна
лихва 86.29 лв.;
За месец септември 2018 г.
– 601.00 лв. Към деня на завеждане на делото сумата се дължи с мораторна лихва
– 80.97 лв.;
За месец октомври 2018 г.
– 503.77 лв.: Към деня на завеждане на делото сумата се дължи ведно с мораторна
лихва – 63.53 лв.;
За месец ноември 2018 г. –
473.73 лв. Към деня на завеждане на делото сумата се дължи ведно с мораторна
лихва - 55,79 лв.;
За месец декември 2018 г.
– 314.47 лв. Към деня ня завеждане на делото сумата се дължи ведно с мораторна
лихва – 34.33 лв.
За месец януари 2019 г. –
378.85 лв. Към деня на завеждане на делото сумата се дължи ведно с мораторна
лихва – 38.10 лв.;
За месец февруари 2019 г.
– 341.65 лв. Към деня на завеждане на делото сумата се дължи ведно с мораторна
лихва – 31.70 лв.
За месец март 2019 г. –
275.39 лв. Към деня на завеждане на делото сумата се дължи ведно с мораторна
лихва – 23.26 лв.;
За месец април 2019 г. –
242.49 лв. към деня на завеждане на делото сумата се дължи ведно с мораторна
лихва – 18.39 лв.;
За месец май 2019 г. –
264.43 лв. Към деня на завеждане на делото сумата се дължи с мораторна лихва –
17.78 лв.;
За месец юни 2019 г. –
667.92 лв. Към деня на завеждане на делото сумата се дължи ведно с мораторна
лихва – 39.33 лв.
В срока по чл.131 от ГПК НЕ е постъпил писмен
отговор от ответника.
Със
становище от 10.06.2020 г. ответната страна „Ч.М.“ АД прави признание на иска
за трудовите възнаграждения в размер на 6 656.54 лв. /шест хиляди шестстотин
петдесет и шест лева и 54ст./, като не
сочи нищо по отношение на сумата от 812.15 лв. /осемстотин и дванадесет лева и
15 ст./, представляваща сбор от мораторните лихви върху всяка дължима сума,
изчислена от падежа 25-то число на месеца, следващ отчетния, до деня на
завеждане на исковата молба в съда.
В хода по същество на делото
ищецът моли за постановяване на решение, с което да бъдат уважени и двата
предявени иска. Ответникът не изпраща представител.
Съдът приема за
установено следното:
Налице са предпоставките на чл. 237 от ГПК за
постановяване на решение при признание на иска само по отношение на иска за
сумата от 6 656.54 лв. /шест хиляди шестстотин петдесет и шест лева и 54ст./, представляваща
сбор от неплатени трудови възнаграждения за времето от 01.04.2018г. до месец
юни 2019 г. вкл.
Следователно съдът следва да изложи мотиви по
отношение на иска за мораторните лихви:
Видно от Трудов договор № 038/06.07.***., между ищеца и ответника е възникнало ТПО, по силата на
което ищецът е приел да изпълнява работа на длъжността „шлосер“ в направление
„ТОП“ в цех „Технологично оборудване“. Уговорено е основно месечно трудово
възнаграждение размер на 380лв., платимо на „25-то число на следващ месец“. Доколкото
падежът на задължението за заплащане на трудовото възнаграждение е 25-то число
на следващ месец, от тази дата ответникът изпада в забава за плащане на същото,
на основание чл. 245 ал. 2 от КТ във вр. с чл. 84 ал. 1 от ЗЗД. От датата на
забавата същият дължи и мораторна лихва в размер на законната такава, на
основание чл. 245 ал. 2 от КТ. Доколкото ответникът не е оспорил размера на
дължимата мораторна лихва върху дължимите трудови възнаграждение, съдът намира,
че искът с правно основание чл. 86 от ЗЗД се явява изцяло основателен и по
основание и по размер.
Направено е искане за присъждане на разноски от
ищеца, а ответникът прави искане за приложение на чл. 78 ал. 2 от ГПК.
Съдът намира искането за освобождаване на
ответника от заплащане на разноските на ищеца по реда на чл. 78 ал. 2 от ГПК, за
неоснователно. За да бъде приложена разпоредбата, следва да бъдат налице две законови
предпоставки – признание на иска от ответника и той с поведението си да не е
дал повод за завеждане на делото. На първо място, по настоящото дело не е
налице пълно признание на предявените претенции, доколкото е заявено само
признание на исковете за незаплатени трудови възнаграждения, а не е заявено
признание на исковете за мораторната лихва върху тях. На второ място съдът
намира, че не е налице и другата предпоставка на чл. 78 ал. 2 от ГПК –
ответникът, с неизпълнението на задълженията си да заплаща на ищеца трудовите
възнаграждения в срок и неизплащането им до датата на завеждане на иска, е
станал повод за завеждане на делото, следователно следва да бъде осъден за
заплати разноските на ищеца. Същите са в размер на 703лв., заплатено адвокатско
възнаграждение.
Ответникът,
на основание чл. 78 ал.6 от ГПК следва да внесе по сметка на ВРС и д.т. върху
исковите претенции, за които е осъден, а именно сумата от 316.26лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Ч.М.“ АД, ЕИК ***, със
седалище ***, и адрес на
управление:***, ДА ЗАПЛАТИ
НА Л.Т.Б., ЕГН **********,***, сумата от сумата
от 6 656.54 лв. /шест хиляди
шестстотин петдесет и шест лева и 54ст./,
представляваща сбор от неплатени трудови възнаграждения за времето
от 01.04.2018г. до месец юни 2019 г. вкл., и сумата от 812.15 лв. /осемстотин и дванадесет лева и 15 ст./, представляваща
сбор от мораторните лихви върху всяка дължима сума, изчислена от падежа 25-то
число на месеца, следващ отчетния, до деня на завеждане на исковата молба в
съда, както и законната лихва върху посочената главница от 6 656.54 лв.,
считано от завеждане на делото в съда – 29.01.2020г. до окончателното й
изплащане, на основание чл. 128 от КТ и чл. 245 ал. 2 от КТ във вр. с чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА
„Ч.М.“ АД, ЕИК ***,
със седалище ***, и
адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ НА Л.Т.Б., ЕГН **********,***, сумата от 703лв.
/седемстотин и три лева/, представляваща разноски в настоящото
производство, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Ч.М.“
АД, ЕИК ***, със седалище ***, и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на ВРС сума в размер на 316.26лв. /триста и шестнадесет лева и 26ст./,
представляваща държавни такси за производството, на основание чл. 78 ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Страната,
срещу която е постановено неприсъствено решение, може да поиска от ВОС в
едномесечен срок от връчване на решението да го отмени ако е била лишена от
възможност да участва в делото при някоя от хипотезите по чл.240, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК. На
страните да се връчат преписи от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: