Р Е Ш Е Н И Е № 68
гр.Видин, 23.04.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВОС, гражданско отделение, в публично
съдебно заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:
А.П.
В.М.
Г.Й.
при секретаря В.У. като разгледа докладваното от
съдията В.М. в гр.дело № 63 по описа за 2021год. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
Образувано по въззивна жалба
от Т.Д.Т. от гр.В., жк“* „ бл.* вх.* ет.* ап.* ЕГН : *против Решението, постановено от ВРС от
04.08.2020г. по Гр.дело № 2381/2019г, с което
е признато за установено
, че дължи на „*“ ЕООД,
ЕИК* със седалище и адрес на управление гр. С., район*, ж.к.*, ул.*–
Казанджията № 4-6 сумата 1680.26 лева –
главница, частично от общо дължимата и изискуема главница в размер
на 4903.84 лева и договорна лихва в размер на 1319.74 лева за
периода от 20.03.2016г. до 20.12.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 30.05.2019г.
до окончателното плащане по Договор за потребителски паричен кредит PLUS- 11452273 от 23.09.2015г., за което е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1157- РЗ от
31.05.2019г. по ч.гр.д. № 1468/2019г. по описа на РС – В., както и
да заплати разноски по заповедното
производство за платена държавна такса в размер на 60.00 лева, както и
разноски в исковото производство в общ размер от 210.00 лева.
Подържа във въззивната жалба, че решението е постановено въз основа на представени документи в кориците по
делото не му е дадена възможност да се
защити ,да бъдат представени допълнителни доказателства и искания както и
възражения относно направената съдебно-икономическа експертиза и посочени в
решението по делото и допълнителни такива.
Ограничени са правата му като страна
в процеса,призован е с призовка,но не е присъствал в съдебно заседание като с
молба е посочил уважителна причина.
Подържа,
че няма сключен договор за кредит с въпросната фирма *ЕООД, не знае тази фирма каква е и дали е изкупила чрез
договор задължението към БНП Париба , с
който има договорени отношения за потребителски договор.Предвид договора за
кредит с БНП Париба, имал и сключена застраховка към него в която е записано,че
при болнични или телк решение през периода на болничен кредита се покрива от Застрахователното дружество.В периода на погасяване на вноските
по потребителския кредит претърпял тежък
инсулт , което е причината за не редовното обслужване по кредита с БНП Париба.
Посочва,
че уведомления за цесия и за изискуемо вземане
не е получавал.Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на РРС В. като
незаконосъобразно и недоказано.
Постъпил е отговор на въззивна жалба от“*
” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. С., кв. „*”, ул. „*- К.”, №*,
вписано в Търговския регистър с ЕИК*, чрез пълномощника адвокат А.М.К., с ЕГН :
- Ак М., в която подържа, че решенето е правилно, законосъобразно и мотивирано.
Възражението в жалбата, че жалбоподателя не е могъл в
пълен обем да организира защита си, тъй като не е присъствал на проведеното
заседание, поради поставянето му под карантина е неоснователно поради това, че
на първото насрочено открито заседание
на 15.01.2020г. Т.Т. не се явил лично, нито изпратил представител. Не се
явил и на 12.02.2020г., заел пасивно поведение, изразяващо се в неявяване
и не вземане на становище по представените
доказателства, нито поставил въпроси на вещото лице, които към момента в
жалбата поставя.
Поради извънредното положение в страната делото е пренасрочено за 08.06.2020г., като по повод постъпила молба от Т.Д. невъзможността
му да се яви за участие в откритото съдебно заседание, поради поставянето му
под карантина в следствие положителния резултат на съпругата му съдът насрочил
делото за 08.07.2020г. На последното заседание, на което вещото лице
представило заключението си и съдът го приел, Т.Т., отново не се явил, не
изпратил представител и не е взел отношение нито по заключението, нито по
представените до момента доказателства по делото.
Поради това правото му на защита не
е било ограничено по някакъв начин,
напротив имал е достатъчно възможности, в които ако е проявил желание и активно
поведение е могъл да оспорва доказателства, да представя нови, да поставя
въпроси на вещото лице.
Неоснователно е и възражението , че няма сключен договор с „*“ ЕООД и не
знае, че дружеството е изкупило задължението му от първоначалния кредитор. Налице
е валидно прехвърляне на вземането с
договор за цесия, с оглед на което „*“ ЕООД е активно легитимиран да предяви
иска си срещу Т.Т. Правилно и мотивирано първоинстанционния съд в решението си
е постановил, че въззивникът е надлежно уведомен за извършената цесия, с
получаването на препис от исковата молба ведно с приложените доказателства към
нея.
По отношение на сключената застраховка с цедента, посочват, че това не е въпрос относим в настоящето
производство, тъй като тези претенции, касаещи изплащането на задължението, при
реализиране на някой от рисковете, за които е сключена застраховката, е
следвало да бъдат отправени при настъпване на събитието и към „*“ ЕАД.
Предвид гореизложеното, молят съда
да потвърди Решението, постановено от ВРС от 04.08.2020г. по Гр.дело №
2381/2019г. като правилно, законосъобразно, мотивирано и съобразено с
представените доказателства по делото.
ВОС, като взе предвид постъпилата жалба, становището
на ответната по делото страна и съобразявайки представинето по делото
доказателства в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
Искът е по чл.
422 от ГПК във вр. с чл. 240 от ЗЗД и чл.79 от ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД.
С решение на ВРС
от 04.08.2020г. по Гр.дело № 2381/2019г,
е признато за установено
, че Т.Д.Т. от гр.В., жк“* „ бл.* вх.*
ет.* ап.* ЕГН : *дължи на „*“ ЕООД, ЕИК* със
седалище и адрес на управление гр. С., район В., ж.к.*, ул.* № *сумата 1680.26
лева – главница, частично от общо дължимата и
изискуема главница в размер на 4903.84 лева и договорна
лихва в размер на 1319.74 лева за периода от 20.03.2016г. до
20.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението в съда – 30.05.2019г. до
окончателното плащане по Договор за потребителски паричен кредит PLUS- 11452273 от 23.09.2015г., за което е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1157- РЗ от
31.05.2019г. по ч.гр.д. № 1468/2019г. по описа на РС – В., както и
да заплати разноски по заповедното
производство за платена държавна такса в размер на 60.00 лева, както и разноски в
исковото производство в общ размер от 210.00 лева.
По делото се установи, че с Договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта * от*., сключен между „*“ ЕАД като
кредитор и Т.Д. като кредитополучател, е видно, че на последния е предоставен потребителски кредит в
размер на 5000.00лева и застрахователна премия в размер на 1064.00 лева по
сключена застраховка „Защита на плащанията“. Договорени са
посочените в исковата молба клаузи относно естеството и броя на погасителните
вноски – 38 месечни погасителни вноски, всяка една по 205.39 лева, и периодите
им на изискуемост, в които е включена и дължимата договорна
лихва. Посочена е в договора обща сума дължима от заемателя в
размер на 7804.82 лева, при годишен лихвен процент 18.54 % и ГПР – 22.20%.
На основание сключен рамков договор за цесия от 02.06.2015г. и Протокол № 2
от 11.05.2016г. задължението на ответника към кредитора е било
изкупено от ищцовото дружество. От представения Анекс № 1А към Протокол №
12 от 11.05.2016г., е видно че вземането, произтичащо от договор за
потребителски паричен кредит * от*. е прехвърлено в полза на „*“ЕООД. Приложението
е под формата на списък, който е представен по делото във вид на
извлечение, съдържащо името на ответника и размера на вземането по договора /
л. 42 от делото/.
Ищцовото дружество е упълномощило „*– Адвокатско дружество“ –
гр. С.З. да уведоми всички длъжници по цедираните с договора за цесия
вземания. По делото е представено потвърждение за извършената цесия.
Представени
са два броя уведомления от 09.04.2019г., едното за извършената цесия, а другото
за предсрочна изискуемост на вземането. Видно от
представането известие за доставяне, ответникът не е намерен за
връчване на уведомлението. С връчване на исковата молба и книжата към нея, на
ответника е връчено уведомлението за извършената цесия и това е
станало на 30.10.2019г., видно от отрязъка от съобщението.
Ответникът е представил както с възражението по заповедното производство,
така и с отговора на исковата молба множество вносни бележки за внасяни суми в полза
на ищовото дружество.
Вещото лице по назначената и приета по делото съдебно- икономическа
експертиза е посочило, че договорената сума е преведена на
ответника. Първата погасителна вноска е с падеж 20.11.2015г., а
последната погасителна вноска е с падеж 20.12.2018г. Ответникът е
направил общо четири погасителни вноски на стойност 522.80 лева, с
които е погасил две вноски от главницата или общо погасени 130.16 лева, от
договорната лихва са погасени 246.64 лева. Вещото лице е посочило, че други
плащания няма, като последното плащане е на 21.03.2016г. Според
заключението на вещото лице, не платената главница е в размер на 4 903.84
лева, а непогасената договорна лихва за процесния период е 1319.74 лева.
В допълнителното заключение, вещото лице е посочило, че ответникът има два
сключени договора с посочения кредитор, като по втория договор, който не е
предмет на настоящото дело има направени вноски и това са вноските по
представените от ответника вносни бележки.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Предявен е установителен иск по чл. 422 от ГПК във вр.
с чл. 240 от ЗЗД и чл.79 от ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Вземанията на ищеца се основават на договор за потребителски кредит, уреден
в чл. 240 от ЗЗД . Договорът поражда задължение за връщане на
взетата в заем сума, която кредиторът е предал на ответника. От
доказателствата, се установява, че на ответника е предадена заемната
сума по договора и този факт е удостоверен с неговия подпис в договора От
заключението на вещото лице, се установява, че ответника е извършил четири
погасителни вноски на стойност 522.80 лева. Вещото лице е посочило
начина на извършеното от кредитора разпределение на платената сума по пера като
според това разпределение неплатената главница е в размер на 4 903.84
лева. Липсват данни за извършени други плащания по кредита от
ответника. Поради това за ищеца е възникнало правото и основанието
да претендира заплащане на неплатената главница.
От договора е видно, че между страните е била договорена
възнаградителна лихва, чийто размер не
надвишава посочения по-горе размер на законната лихва. Според
заключението на вещото лице дължимата възнаградителна лихва е в размер на
1319.74 лева.
По възраженията във въззивната жалба :
Възражението в жалбата, че жалбоподателя не е могъл в
пълен обем да организира защита си, тъй като не е присъствал на проведеното
заседание, поради поставянето му под карантина е неоснователно поради това, че
на първото насрочено открито заседание
на 15.01.2020г. Т.Т. не се явил лично, нито изпратил представител. Не се
явил и на 12.02.2020г., заел пасивно поведение, изразяващо се в
неявяване и не вземане на становище по
представените доказателства, нито поставил въпроси на вещото лице, които към
момента в жалбата поставя. Поради
извънредното положение в страната делото е пренасрочено за 08.06.2020г., като по повод постъпила молба от Т.Д. поради невъзможността
му да се яви за участие в откритото съдебно заседание, поради поставянето му
под карантина в следствие положителния резултат на съпругата му съдът насрочил
делото за 08.07.2020г. На последното заседание, на което вещото лице
представило заключението си и съдът го приел, Т.Т., отново не се явил, не
изпратил представител и не е взел отношение нито по заключението, нито по
представените до момента доказателства по делото.
Поради
това правото му на защита не е било
ограничено по някакъв начин, напротив имал е достатъчно възможности, в които
ако е проявил желание и активно поведение е могъл да оспорва доказателства, да
представя нови, да поставя въпроси на вещото лице.
Неоснователно е и възражението , че няма сключен
договор с „*“ ЕООД и не знае, че дружеството е изкупило задължението му от
първоначалния кредитор. Налице е валидно
прехвърляне на вземането с договор за цесия, с оглед на което „*“ ЕООД е
активно легитимиран да предяви иска си срещу Т.Т. Вземането е точно
индивидуализирано в представеното Приложение към
договора за цесия / л. 42 от делото/. Посочени са трите имена на
длъжника, договорът, от който произтича вземането, както и размерът на
вземането. Като доказателство в посочения смисъл е и уведомителното
писмо за извършената цесия, като същото е приложено към
исковата молба и е достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба,
поради което съставлява надлежно съобщаване за цесията по чл. 99, ал. 3 пр. 1 ЗЗД и тя е породила действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от
значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при
решаването на делото.
Правилно и мотивирано първоинстанционния съд в
решението си е постановил, че въззивникът е надлежно уведомен за извършената
цесия, с получаването на препис от исковата молба ведно с приложените
доказателства към нея.
По отношение на сключената застраховка с цедента, това не е въпрос относим в настоящето
производство, тъй като тези претенции, касаещи изплащането на задължението, при
реализиране на някой от рисковете, за които е сключена застраховката, е
следвало да бъдат отправени при настъпване на събитието и към „*“ ЕАД.
Първоинстанционният съд правилно е приел исковите претенции за основателни и доказани и е приел за установено
, че Т.Д.Т. от гр.В., жк“* „ бл.* вх.* ет.* ап.* ЕГН : *дължи на „*“ ЕООД, ЕИК* със
седалище и адрес на управление гр. С., район*, ж.к.*, ул.* № *сумата 1680.26
лева – главница, частично от общо дължимата и
изискуема главница в размер на 4903.84 лева и договорна
лихва в размер на 1319.74 лева за периода от 20.03.2016г. до
20.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението в съда – 30.05.2019г. до
окончателното плащане по Договор за потребителски паричен кредит PLUS- 11452273 от 23.09.2015г., за което е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1157- РЗ от
31.05.2019г. по ч.гр.д. № 1468/2019г. по описа на РС – В.
С оглед изхода на делото, и на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК Т.Д.,
следва да заплати разноски във въззивната инстанция за Д.т в размер на
60/шестдесет лева / по сметка ВОС.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
499 от 04.08.2020 по Гр.дело № 2381/2019г по
описа на ВРС.
ОСЪЖДА Т.Д.Т. от гр.В.,
жк“* „ бл.* вх.* ет.* ап.* ЕГН : *да заплати на основание чл.78 ал.6 ГПК,
разноски във въззивната инстанция за Д.т в размер на 60/шестдесет лева / по
сметка ВОС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.