№ 37
гр. Ловеч , 25.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЙОРДАНКА Х. ВУТОВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА Х. ВУТОВА Административно
наказателно дело № 20214310200253 по описа за 2021 година
С Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство - Серия К №2730295 на ОД на МВР Ловеч на Н. Б. К., ЕГН **********
от гр. Стара Загора, е наложена на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП,
глоба в размер на 300,00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, за това, че на
22.03.2019 година, в 12.21 часа в ПП І - 4 км. 65+700, бензиностанция „Петрол”, посока гр.
София, землището на с. Малиново, извън населено място, при въведено ограничение на
скоростта с п.з. В 26/60 км.ч., заснето с АТС тип стационарна SITRDFFIC LYNX и отчетен
толеранс от минус 3 % с МПС л.а. Шевролет Авео вид л.а. с регистрационен номер ***** е
извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство №003059047ВВВ. Посочено е, че при разрешена скорост от 60 км.ч. е установена
скорост от 97 км.ч., като е налице превишаване на разрешената скорост с 37 км.ч.
Срещу Електронния фиш, в законоустановения срок е подадена жалба от Н. Б. К., в
която излага, че на 27.02.2021 г. при извършена му проверка от служители на МВР бил
уведомен, че спрямо него има съставен ЕФ, като същият бил разпечатан и му бил връчен на
27.02.2021 г. Сочи, че въпросният ЕФ бил без дата на съставяне и издаването му. Сочи, че
ЕФ и неправилен, незаконосъобразен и издаден в нарушение на закона. Сочи, че в ЕФ било
посочено, че е собственик на ЕФ и че само на това обстоятелство АНО е издал процесния
ЕФ. Излага, че в хода на проверката не са извършени действия от които да се установи кое
лице е управлявало процесния л.а., както и че не бил търсен и викан да попълни декларация
в горния смисъл. На следващо място сочи, че процесния ЕФ му е връчен почти две години
след извършване на нарушението, като дори съдът да приеме, че е извършил същото то
връчването е станало след изтичане на давностните срокове. Излага, че е нарушена
процедурата по издаване на ЕФ, като от съдържанието на последния по никакъв начин не
1
можело да се установи на коя дата е издаден процесния документ, а това обстоятелство било
от значение за да се прецени, срока за налагане на санкция. Моли да се отмени обжалвания
ЕФ.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него не се
явява и процесуалният му представител адв. Ченалов, който е депозирал писмена молба с вх.
№2888/17.05.2021 г., с която е направил искане да се даде ход на делото в негово отсъствие.
Посочил е, че нямат доказателствени искания и че молят да се приключи съдебното
следствие и са даде ход на делото по същество. Същия е изложил подробни аргументи за
отмяна на обжалвания Еф и е направил искане за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение.
Ответникът – ОД на МВР Ловеч - редовно призовани, не изпращат представител.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е
процесуално допустима, но по същество е неоснователна.
Съдът приема, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано
лице, поради което е допустима. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП (Нова - ДВ,
бр.10 от 2011 г.) Електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата
срещу електронния фиш се подава в 14 - дневен срок от получаването му, а когато е
направено възражение по ал. 6 - в 14 - дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране
на фиша. По делото няма спор между страните, че процесния ЕФ е връчен на
жалбоподателят на 27.02.2021 г., поради което съдът намира, че жалбата е депозирана в срок
и от лице имащо право на такава, поради което е допустима.
Съдът намира, че при издаването на обжалвания електронен фиш за налагане на глоба
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство не са допуснати сочените в
жалбата нарушения. От формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми
съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано точно
извършеното административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, като е посочено, че МПС
се е движило със скорост от 97 км/ч при ограничение на скоростта 60 км/ч, с превишение от
37 км/ч. Посочено е и мястото на извършване на нарушението – „ПП І - 4 км. 65+700,
бензиностанция „Петрол”, посока гр. София, землището на с. Малиново, извън населено
място.”. Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от
автоматизираното техническото средство и приложения снимков материал, като същите са
годно доказателствено средство.
В хода на съдебното производство не бяха събрани доказателства, установяващи
различни от посочените факти.
Безспорно установено е по делото, че описаната в процесния ЕФ скорост е била
констатирана със система за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx ERS 400 ID
2
№003059047ВВВ. По делото е приложен и снимков материал, приет като доказателство, от
който се установява, че процесния л.а. се е движил с превишена скорост от 101 км.ч., в пътен
участък, за който е важало ограничение от 60 км.ч., въведено с п.з. В - 26. Използваната в
случай система е автоматизирана и сама приспада 3 % толеранс /в приложената разпечатка,
снета от паметта на системата, е налице отбелязване в такава насока/, съгласно
методическите указания за експлоатацията й. С оглед на което правилно в ЕФ е вписана
скорост от 97 км.ч. за която именно жалбоподателят е санкциониран.
Безспорно установено е по делото, че процесния автомобил е бил засечен с
техническо средство - система за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx ERS 400
ID №003059047ВВВ, одобрен на 06.10.2009 год., със срок на валидност до 06.10.2019
година, който фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и
точния час, посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети и вложени като
доказателства - удостоверение за одобрен тип средство за измерване №09.10.4823 издаден от
БИМ на 09.10.2009 год., Протокол от проверка №11-С-ИСИ/26.04.2018 година на ГД
„МИУ”, схема за организация на движението за процесния пътен участък, от които се
установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо
средство, наличието на п.з. В - 26 и табела показваща, че в процесния участък от пътя има
поставена камера за контрол на скоростта, както и че ограничението на скоростта е 60 км. ч.,
за процесния участък от пътя. Видно от електронния фиш видът, наименованието и номерът
на техническото средство присъства, като от приложената разпечатка от стационарната
система за контрол на скоростния режим също е видно и точното наименование на
използваната система и мястото на извършване на нарушението.
Съдът намира, че обжалвания електронния фиш отговаря на всички законови
изисквания, изчерпателно посочени в чл.189, ал.4 от ЗДвП, който урежда процедурата по
издаване на ЕФ, която е облекчена и при която не се съставя АУАН преди издаване на ЕФ.
Видно от ЕФ, същият е издаден от ОД на МВР - Ловеч и именно тази дирекция е
компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението. В ЕФ е направено
пълно описание на нарушението, като се съдържат всички елементи на твърдяното
административно нарушение - дата и час, място на извършване, рег. номер на автомобила, с
който е извършено нарушението, посока на движение, въведено ограничение на скоростта,
разрешена и установена скорост, както и превишението на разрешената скорост.
Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП „Собственикът или този, на когото е предоставено
моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство.”. Разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП
регламентира, че „Електронният фиш по ал.4 се изпраща на лицето по чл.188, ал.1 или 2 с
препоръчано писмо с обратна разписка. В 14 - дневен срок от получаването му собственикът
заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството
на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и
3
копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето,
посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.4 за извършеното
нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.”. Видно от събраните по
делото писмени доказателства: в това число справка за собственост на процесното МПС,
жалбоподателят е собственик на процесния лек автомобил и правилно е ангажирана
неговата отговорност. Наказанието е наложено при условията на чл.188, ал.1 от ЗДвП, и ако
жалбоподателят е счел, че не е извършил нарушението е следвало след като му е бил връчен
ЕФ да упражни правата си по чл.189, ал.5 от ЗДвП в срок, като депозира писмена
декларация, с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на посоченото в декларацията лице. В случая
видно от събраните по делото доказателства жалбоподателят не е депозирал декларация от
която се установява, че не той а друго лице е управлявало процесното МПС на процесната
дата, като не е представил и копие на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на такова лице. Последният не е направил и възражение по смисъла на чл.189, ал.6
от ЗДвП. По тези съображения съдът приема, че правилно е санкциониран Н.К. като
собственик на процесния автомобил, с който е извършено нарушението.
От приетите по делото и неоспорени от страните доказателства съдът намира, че в
конкретния случай контролните органи са ползвали стационарна радарна система
“SITRAFFIC ERS 400“, с № 003059047BBB, която е одобрен тип система и притежава
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване с № 09.10.4823 от 06.10.2009 г., със
срок за валидността на направените измервания на нарушенията на правилата за движение
по пътищата до 06.10.2019 г., копие от която е приложено по делото. Посочената
стационарна радарна система представлява “средство за измерване“ по смисъла на §1, т.27
от ДР на субсидиарно приложимия Закон за измерванията. Мястото на измерването е
предварително обозначено, заедно с пътен знак “В 26“. По делото е приложена схема на
организация на движението за процесния участък от пътя от който се установява наличието
на пътният знак, както и наличието на нестандартна табела, указваща, че е налице камера за
контрол на скоростта. Относно установеното превишение на разрешената скорост, съдът
намира, че същата е правилно посочена в издадения ЕФ, тъй като е отчетен толеранс на
измерената скорост от 3 %. Правилно е определен вида и размера на наложеното
административно наказание в съответствие с разпоредбата на чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП.
В хода на административно - наказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, като в ЕФ са описани в достатъчна
степен всички елементи от състава на административното нарушение и няма съмнение, че
тези факти индивидуализират нарушението от обективна и субективна страна. Не са
допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му, като е направено точно
описание на нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е
било извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени. Правната квалификация по
чл.21, ал.2 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на
административното нарушение, тъй като именно разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП е
4
специалният текст, въз основа на който се санкционират водачите на МПС за управление с
превишена скорост извън населено място, когато е налице въведено ограничение с пътен
знак.
По делото е представена Схема на местоположението на пътните знаци за процесния
участък от пътя от която е видно, че за процесния участък от пътя е важало ограничение от
60 км.ч. въведено с п.з. В-26 и ПЗ Е – 24. В случая в процесния ЕФ е посочено, и че
ограничението на скоростта е въведено с п.з. В 26 и ПЗ Е -24.
По делото е представен снимков материал, снет от паметта на системата, от които са
видни координатите, където е засечен автомобилът, наличието на ограничение от 60 км.ч.,
самият автомобил и измерената скорост.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като
фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай, не указват на маловажност по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. За да е налице "маловажен случай" на административно
нарушение, то следва извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи вината обстоятелства да представлява
по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение
от съответния вид. Съдът намира, че в хода на производството не се изтъкнаха доводи и не
са ангажираха доказателства, които да сочат на по - ниска степен на обществена опасност на
извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи.
По делото е приета и вложена като доказателство разпечатка от Система за
управление на фишовете и плащанията по тях, от която е видно, че процесния ЕФ е издаден
на 09.05.2019 г., т.е. в срока по чл.34 от ЗАНН. Същия е вречен на жалбоподателят на
27.02.2021 г. от което следва, че е спазен и законоустановения срок за обжалване на същия
/Жалбата срещу процесния ЕФ е с входящ номер от 08.03.2021 г./, като след като на
нарушителят е бил връчен ЕФ същия го е обжалвал в предвидения от закона срок, т. е.
реализирал е пълноценно правото си на защита.
На следващо място, в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д.№ 1/2013 г.
на ВАС изрично е прието, че електронния фиш е своеобразен властнически акт с
установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и
наказателно постановление, но само по отношение на правното му действие, не и по форма,
съдържание, реквизити и процедура по издаване. Изискванията за форма, съдържание,
реквизити и ред за издаване на АУАН и наказателно постановление, регламентирани в
ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно електронния фиш
следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити,
сред които не фигурира дата на издаване на ЕФ, име на издателя му и негов подпис, а само
териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението.
Електронният фиш се издава след протичане на съкратено производство, което с оглед
5
ускорената процедура няма състезателен характер. Предвид изложените съображения
обжалваният електронен фиш се явява законосъобразно издаден и следва да бъде потвърден,
като направените в тази връзка възражения се явяват изцяло неоснователни.
С оглед събраните по делото писмени доказателства, съдът намира, че в случая
жалбоподателят е санкционирана при условията на чл.188, ал.1 от ЗДвП за нарушение на
правилата за движение по пътищата, извършено на 22.03.2019 г. Съгласно чл.11 от ЗАНН по
въпросите за вината, вменяемостта и обстоятелствата, изключващи отговорността се
прилагат разпоредбите от общата част на НК. Обстоятелство изключващо отговорността е
давността. Чл.80 и 81 от НК уреждат института на абсолютната преследвателна давност за
извършено престъпление. Извършителят на административно нарушение не може да бъде
поставян в по - неблагоприятно положение от извършителят на престъпление, поради което
и законодателят е създал специален административен ред за налагане на административно
наказание, а именно ЗАНН. Съгласно чл.80, ал.1, т.5 и чл.81, ал.3 от НК, деяния за които се
предвижда административно наказание глоба/имуществена санкция се погасяват с
абсолютна давност четири години и половина. Видно от събраните по делото доказателства
нарушението е извършено на 22.03.2019 г., като абсолютната давност за административно
наказателно производство ще изтече на 22.09.2023 год. и една от този момент нататък
административно наказателното производство ще се яви незаконосъобразно, като е без
значение дали административно наказателното производство е започнало и приключило в
сроковете по ЗАНН.
Съдът намира, че в случая, към настоящия момент, както е посочено и по - горе, не е
изтекъл предвиденият в закона давностен срок, който е четири години и половина, поради
което и направеното от жалбоподателят възражение за изтекла давност се явява
неоснователно.
При определяне на наказанието наказващият орган е съобразил правилно
основанието за налагането му и е наложил единственото предвидено в закона наказание за
това нарушение.
По изложените съображения съдът намира, че обжалвания електронен фиш е
законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
При този изход на процеса следва да се остави без уважение искането на процесуалният
представител на жалбоподателят за присъждане на направените по делото разноски, в това
число и за адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
6
автоматизирано техническо средство - Серия К №2730295 на ОД на МВР Ловеч, с който на
Н. Б. К., ЕГН ********** от гр. Стара Загора е наложена на основание чл.189, ал.4 във вр. с
чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, глоба в размер на 300,00 лева за извършено нарушение на чл.21,
ал.2 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалният представител на
жалбоподателят за присъждане на направените по делото разноски, в това число и за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд
по реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
7