Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично заседание на тринадесети май две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа
докладваното от съдията т. дело N 1430
по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с установителен иск с
правна квалификация чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ.
Ищецът „Т.К.“ ЕООД предявява срещу „Б.“
ЕООД /н/ иск за установяване съществуването на неприети вземания, предявени в
производството по несъстоятелност по т.д. № 2949/2017 г. на СГС, ТО, 21 състав,
в размер на 4107243 лева, на основание споразумение от 15.04.2016 г. Посочва,
че в законоустановения срок е предявил в производството по несъстоятелност
вземания в общ размер от 2100000 евро, ведно със законната лихва до датата на
окончателното погасяване на главницата, произтичащи от споразумение от
15.04.2016 г. Съгласно това споразумение, страните уговарят, че ако до
31.01.2019 г. вписаният залог на търговското предприятие на ищеца, вписан в Търговския
регистър като обезпечение на
задълженията на длъжника по договор за банков кредит № 735/13.05.2013 г.,
сключен с „Б.Б.ЗА Р.“ АД, не бъде заличен, на ищеца се дължи обезщетение от
ответника в размер на 2 100 000 евро. Поддържа, че вписаният залог не е заличен
до 31.01.2019 г., поради което му се дължи уговорената със споразумението сума,
имаща характер на обезщетителна неустойка.
Исковата молба е връчена на ответника „Б.“
ЕООД /н/, като по делото е постъпил отговор на исковата молба, с който се
излагат доводи за основателност и доказаност на предявения иск.
Конституираният, на основание чл. 694,
ал. 4 от ТЗ, синдик на „Б.“ ЕООД /н/- Н.К., счита, че въз основа на
представените от ищеца доказателства предявеният иск е основателен и доказан.
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл.12 и чл.235,
ал.2 ГПК, приема за установено следното:
Предявеният иск e процесуално допустим – ищецът е активно легитимиран да
предяви установителната претенция за установяване съществуването на предявено в
производството по несъстоятелност на ответника - т. д. № 2949/2017 г. на СТС,
ТО, 21 състав, вземане, включено в списъка на неприетите вземания. Искът,
въз основа на който е образувано настоящото производство, е предявен в
законоустановения в чл. 694, ал. 6 от ТЗ четиринадесетдневен срок от обявяване
на определението на съда по чл. 692, ал. 4 ТЗ и има за предмет установяване на предявеното
вземане.
Страните по делото не спорят, а и от представените доказателства по
делото и вписванията и обявените актове по несъстоятелността в търговския
регистър, по партидата на „Б.“ АД /н/ под ЕИК********, се установява, че ищецът
е предявил процесното вземане в производството по несъстоятелност в срока по
чл. 685, ал. 1 ТЗ, синдикът е включил предявеното вземане в списъка на
неприетите вземания, обявен в търговския регистър. Ищецът е възразил в срока по
чл. 690, ал. 1 ТЗ срещу неприемане на вземането по арбитражното решение, като е
поискал в списъка на приетите вземания да бъде включено вземане в размер на
4 107 243 лева. Съдът по несъстоятелността е разгледал възражението,
като с определение № 3502/14.07.2020 г., СГС, ТО, VI-21 с-в, го е оставил без
уважение.
По делото е представено споразумение от 15.04.2016 година, сключено
между „Е.В.“ ООД и „Т.К.“ ЕООД. В споразумението е посочено, че страните по
споразумението като вземат предвид, че на 07.04.2016 година, „Т.К.“ ЕООД е
сключило с „Б.Б.ЗА Р.“ АД договор за особен залог на търговското си
предприятие, съгласно който „Т.К.“ ЕООД е обезпечило задълженията на „Е.В.“ ООД
в качеството му на длъжник към банката по договор за банков кредит
№735/13.05.2013 година. Посочено е, че страните са се договорили да сключат
споразумение, в което да уредят и формализират своите права и задължения,
произтичащи от договора за залог на предприятие, във връзка с което са сключили
споразумението с предмет - „Е.В.“ ООД се задължава да осигури за своя сметка
заличаването на вписания залог на търговското предприятие на „Т.К.“ ЕООД,
вписан в АВ-ТРРЮЛНЦ и вписан в ЦРОЗ, в срок до 31.01.2019 година. Съгласно т.
2, страните се договорят, че стойността на търговското предприятие на „Т.К.“
ЕООД, заложено като обезпечение по договора за банков кредит е в размер на
2 100 000 евро. В раздел I, т.
3, е предвидено, в случай, че до 31.01.2019 година залогът върху търговското
предприятие на „Т.К.“ ЕООД не бъде заличен, или ако собствеността върху част
или цялото търговско предприятие заложено в полза на банката по кредита
предоставен на „Е.В.“ ООД бъде отнета от „Т.К.“ ЕООД без негово съгласие,
независимо дали чрез изпълнително дело или чрез други съдебни процедури, „Е.В.“
ООД се задължава да обезщети „Т.“ К. ЕООД, като му заплати по-високата измежду
цената, на която са иззети и прехвърлени активи собственост на „Т.К.“ ЕООД в
полза на третото лице или договорената стойност на търговското предприятие,
съгласно вписания договор за залог, върху която има вписан залог към 31.01.2019
година, съответната сума ще представлява неустойка с обезщетителна функция, с
която „Е.В.“ ООД се задължава да обезщети „Т.К.“ ЕООД във връзка с вписания
залог или във връзка с отнемане на собствеността върху неговите собствени
активи, представляващи част от търговското предприятие. В т. 4 е предвидено, че
ако след 31.01.2019 година, залогът на търговското предприятие не бъде заличен,
„Е.В.“ ООД се задължава да заплати на „Т.К.“ ЕООД лихва в размер на 1% на месец
върху стойността на обезпеченото вземане, върху което все още има залог, като
неустойка с обезщетителна функция.
По делото е представен договор за особен залог на търговско предприятие
от 07.04.2016 година, сключен между „Б.Б.ЗА Р.“ АД, в качеството на заложен
кредитор и „Т.К.“ ЕООД, в качеството на залогодател. Съгласно чл. 1, ал. 1,
залогодателят учредява по реда и условията на ЗОЗ в полза на заложния кредитор
особен залог върху търговското предприятие на „Т.К.“ ЕООД. В чл. 2 е посочено,
че договорът се сключва за обезпечаването на вземанията на заложния кредитор в
размер до 2 100 000 евро по договор за банков кредит № 735/13.05.2013
година, сключен между банката и „Е.В.“ ООД, в качеството на кредитополучател и
„В.К.П.“ ЕООД, в качеството на съкредитополучател и съдлъжник по кредита.
По делото е представено споразумение от 22.05.2013 година, включено
между „Е.В.“ ООД и „Т.К.“ ЕООД. В споразумението е посочено, че страните като
вземат предвид, че на 13.05.2013 година, „Т.К.“ ЕООД е сключило с „ББР“ АД
договор за особен залог на търговското предприятие, съгласно който „Т.К.“ ЕООД
е обезпечило задълженията на „Е.В.“ ООД в качеството му на длъжник към банката
по договор за банков кредит №735/13.05.2013 година. Посочено е, че страните са
се договорили да сключат споразумение, в което да уредят и формализират своите
права и задължения, произтичащи от договора за залог на предприятие, във връзка
с което са сключили споразумението с предмет- „Е.В.“ ООД се задължава да
осигури за своя сметка заличаването на вписания залог на търговското
предприятие на „Т.К.“ ЕООД, вписан в АВ-ТРРЮЛНЦ и вписан в ЦРОЗ, в срок до
31.01.2019 година. Съгласно т. 2, страните се договорят, че стойността
на търговското предприятие на „Т.К.“ ЕООД, заложено като обезпечение по
договора за банков кредит е в размер на 2 100 000 евро. В раздел I, т. 3, е предвидено, че в случай
до 31.01.2019 година залогът върху търговското предприятие на „Т.К.“ ЕООД не
бъде заличен, или ако собствеността върху част или цялото търговско предприятие
заложено в полза на банката по кредита предоставен на „Е.В.“ ООД бъде отнета от
„Т.К.“ ЕООД без негово съгласие, независимо дали чрез изпълнително дело или
чрез други съдебни процедури, „Е.В.“ ООД се задължава да обезщети „Т.“ К. ЕООД,
като му заплати по-високата измежду цената на която са иззети и прехвърлени
активи собственост на „Т.К.“ ЕООД в полза на третото лице или договорената
стойност на търговското предприятие съответната сума ще
представлява неустойка с обезщетителна функция, с която „Е.В.“ ООД се задължава
да обезщети „Т.К.“ ЕООД във връзка с вписания залог или във връзка с отнемане
на собствеността върху неговите собствени активи, представляващи част от
търговското предприятие. В т. 4 е предвидено, че ако след 31.01.2019 година,
залогът на търговското предприятие не бъде заличен, „Е.В.“ ООД се задължава да
заплати на „Т.К.“ ЕООД лихва в размер на 1% на месец върху стойността на
обезпеченото вземане, върху което все още има залог, като неустойка с
обезщетителна функция.
По делото е представен договор за особен залог на търговско предприятие
от 13.05.2013 година, сключен между „Б.Б.ЗА Р.“ АД, в качеството на заложен
кредитор и „Т.К.“ ЕООД, в качеството на залогодател. Съгласно чл. 1, ал. 1,
залогодателят учредява по реда и условията на ЗОЗ в полза на заложния кредитор
особен залог върху търговското предприятие на „Т.К.“ ЕООД. В чл. 2 е посочено,
че договорът се сключва за обезпечаването на вземанията на заложния кредитор в
размер до 3 500 000 евро по договор за банков кредит № 735/13.05.2013 година,
сключен между банката и „Е.В.“ ООД, в качеството на кредитополучател и „В.К.П.“
ЕООД, в качеството на съкредитополучател и съдлъжник по кредита.
По делото е представено удостоверение №989293/14.04.2016 година издадено
от ЦРОЗ по партидата на „Т.К.“ ЕООД. Удостоверено, е че към 14.04.2016 година
по партидата на дружеството е вписано: вписване №2013052100477, първоначално
вписване на договор за залог, като вписаните права са на „Б.Б.ЗА Р.“ АД, с
дата, на която се прекратява действието на вписването- 21.05.2018 година;
вписване №2016041400467, първоначално вписване на договор за залог, като
вписаните права са на „Б.Б.ЗА Р.“ АД, с дата, на която се прекратява действието
на вписването- 14.04.2021 година. Към удостоверението е представено също така
опис 0989292 на ЦРОЗ на заложеното имущество на „Т.К.“ ЕООД. Посочено е, че
заложеното имущество към вписване № 2013052100477 е особен залог върху
търговското предприятие на фирма „Т.К.“ ЕООД като съвкупност от права,
задължения и фактически отношения със седалище и адрес на управление:*** и
заложено имущество към вписване № 2016041400467 е особен залог върху
търговското предприятие на фирма „Т.К.“ ЕООД като съвкупност от права,
задължения и фактически отношения със седалище и адрес на управление:*** 9.
По делото е представено също така удостоверение изх. № 20210414150822/14.04.2021
година на АВ-ТРРЮЛНЦ, с което се удостоверява, че по партидата на „Т.К.“ ЕООД,
в част „Вписани обстоятелства“ и в част „Обявени актове“ към 14.04.2021 година
е вписан: в поле № 303 заложен кредитор- „Б.Б.ЗА Р.“ АД, с основание договор от
13.05.2013 година, залог на предприятието като съвкупност, с номер на по ред на
залога: 002, с длъжник по обезпеченото вземане „Е.В.“ ООД: в поле № 303 заложен
кредитор- „Б.Б.ЗА Р.“ АД, с основание договор от 13.05.2013 година, залог на
предприятието като съвкупност.
На 28.03.2019 г. по електроното дело на ответника в Търговския регистър
е вписана промяна в наименованието му от „Е.В.“ на „Б.“, а на 25.09.2019 г. е
вписана промяна в правната му форма от ООД в ЕООД.
В производството по чл. 694, ал. 2 ТЗ, в тежест на ищеца е да установи
съществуването на всички обстоятелства, от които произтича основанието за
претендираното вземане. В случая, съгласно разпределената от съда
доказателствена тежест, ищецът следва да докаже съществуването на процесното
вземане, неговата изискуемост и размер.
От събраните по делото доказателства се установява наличието на
процесното вземане, предмет на настоящия иск. Установява се сключването на
процесното споразумение от 15.04.2016
година, сключено въз основа на договора за особен залог от 07.04.2016 година.
Видно от договора за особен залог същият е сключен за обезпечаване на вземания
до размер от 2 100 000 евро, въпреки че целият размер на кредита е
5 100 000 евро. Представени са доказателства, от които се установява,
че особеният залог на търговското предприятие е вписан в ЦРОЗ и в АВ-ТРРЮЛНЦ.
Същевременно страните по процесното споразумение от 15.04.2016 година са
предвидели учреденият особен залог да бъде заличен до 31.01.2019 година.
Доказателства, че учреденият особен залог е заличен, не са представени, а и не
се твърди да има такива. От друга страна не се установява заложеното в полза на
банката търговско предприятие да е отнето от „Т.К.“ ЕООД, поради което следва
да се приеме, че именно договорената стойност на търговското предприятие
съгласно вписания договор за залог- 2 100 000 евро следва да се
приеме за дължима неустойка във връзка с вписания залог. В този смисъл налице
са всички основания да се приеме съществуването и дължимостта на предявените
вземания на „Т.К.“ ЕООД в общ размер на 4 107 243 лева /левовата
равностойност на 2100 000 евро/, в производството по несъстоятелност на „Б.“
ООД.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на Съда дължимата за производството по делото държавна такса в
размер на 41072.43 лв.
Ищецът не е претендирал
разноски, поради което такива не следва да му се присъждат.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 694, ал. 2, т. 1 от Търговския закон, по отношение на длъжника, синдика и
кредиторите в производството по несъстоятелност на „Б.“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК******** със седалище и адрес на
управление:***, офис 10, по иска на „Т.К.“ ЕООД, ЕИК*********, със седалище и
адрес на управление:***, офис 9, че съществува вземане на „Т.К.“ ЕООД, ЕИК*********,
включено в списъка на неприетите вземания в производството по несъстоятелност
на „Б.“ ЕООД /в несъстоятелност/, съгласно определение № 3502/14.07.2020 г., по т. д. № 2949/2017 г. на СГС,
ТО, VI-21 с-в, в размер на 2 100 000 евро /с равностойност в
лева 4 107 243 лева/, представляващо дължима неустойка по сключено
между „Т.К.“ ЕООД и „Б.“ ЕООД /в несъстоятелност/ споразумение от 15.05.2016 г.
ОСЪЖДА „Б.“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК******** със седалище и адрес на
управление:***, офис 10 да заплати по сметка на Софийски градски съд, на асонвание чл. 694, ал. 7 от ТЗ, държавна такса за производството по делото в
размер на 41072.43 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: