РЕШЕНИЕ
№ 260612 19.04.2021 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХХІ-ви
граждански състав
На девети април две хиляди двадесет и първа година
В публичното заседание в следния състав :
Председател: Моника Яханаджиян
Секретар: Жасмина Славова,
като разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян
гражданско дело №8462 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е образувано по искова молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.Париж”, чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,клон България“, ЕИК ……………….,
със седалище и адрес на управление в …………………,
представляван от Д.Д., подадена чрез пълномощник – юк.Н.М., с
която се иска от съда да постанови решение, с което да да
приеме за установено, че ответникът С.К.К., ЕГН **********, адрес ***, дължи на ищеца
следните суми: сумата от 1392,75 лева, представляваща главница по договор за кредит, сумата от 37,73 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода 01.07.2016 г. – 13.11.2017
г., ведно със
законната лихва, начиная от подаване на заявлението до изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №260232/01.10.2020 г. по
ч.гр.д.№5954/2020 г. на БРС.
В
исковата молба се твърди, че между
страните
е сключен договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
използване на кредитна карта №………………../06.02.2015 г., по силата на който на ответника е предоставена кредитна карта
с максимален кредитен лимит до 10 000 лева. Ищецът твърди, че към момента
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, непогасеното от ответника
задължение е в размер на 1630,48 лева, като на 01.07.2016 г. преустановил
обслужването на кредита, а след подаването му са постъпили плащания в общ
размер на 200,00 лева и е налице неизпълнено задължение в размер на исковите
суми.
Поради липса на доказателства за обявена предсрочна
изискуемост на вземането, ищецът при условията на евентуалност предявява осъдителен иск за сумите по
заповедта.
В подкрепа на исковете
са ангажирани доказателства, претендират се разноски.
В съдебно заседание ищецът не се представлява, представя
молба, вх.№271698/05.04.2021 г.
В срока по
чл.131 от ГПК ответната страна, редовно уведомена, не се възползва от правото
си на отговор.
В съдебно
заседание ответникът се явява лично, не оспорва по основание и размер
предявените искове, не ангажира доказателства.
ПРАВНАТА
КВАЛИФИКАЦИЯ на предявения иск е по чл.422
от ГПК, а на евентуалния такъв по чл.79 и чл.86 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
съдът намира за установено следното от фактическа страна:
Приет като доказателство по делото е Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта ………………. от 06.02.2015 г., от съдържанието
на който е видно, че е сключен между страните по делото. В тази връзка, от справката в ТР и приложените към исковата
молба писмени доказателства, става ясно, че кредиторът по договора „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД е прекратен чрез вливане в ищцовото дружество, което
развива дейността си в Република България чрез своя клон – „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България“, поради което и като универсален правоприемник е
носител на всички права и задължения по процесния договор за кредит.
Според съдържанието на приетия като доказателство
договор, на ответникът е бил предоставен
потребителски паричен кредит за закупуване на стоки в размер на 1567,00 лева. Като размер на кредита е посочена сумата от 1629,68
лева, а като обща стойност на
плащанията (с първоначална вноска) – сумата от 1707,90 лева. Страните са
договорили изплащането да е на вноски - 4 на брой, всяка от които в размер на 426,98
лева, а последна вноска в размер на 426,96 лева. ГПР е договорен в размер на 21,62 %. Към договора е
приложен погасителен план от съдържанието,
на който е видно, че първата дължима вноска е с падежна дата 20.03.2015 г., а
последната падежна дата е на 19.06.2015 г. В чл.12 от договора страните са
договорили освен усвоения кредит за покупката на миялнеа машина ………, абсорбатор …………..
и готварска печка ……………, на кредитополучателят да бъде
отпуснат и револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта с
максимален кредитен лимит до 10 000 лева, задълженията по нея да възникнат само
след активирането й. В тази връзка, договорено е още договорът да е безсрочен,
а всяка трансакция с кредитната карта, чрез въвеждане на ПИН, да представлява
усвояване по него. Според чл.16 от договора, за ползването на кредитния лимит,
кредитополучателят се задължава да заплаща годишна лихва върху усвоената част
от кредита, както и такси за ползване на картата, като техният размер ще бъде
визиран в приложението по т.21 от договора, а според чл.19 от същия, кредиторът
може да преразглежда техните стойности всеки месец. Договорено е между страните
и това платежният документ да бъде връчен на кредитополучателя ведно с
документ-приложение, който е неразделна част от договора и съдържа всички конкретни
условия на револвиращия кредит и процедурата за активиране на картата, както и
правото на кредитора да я блокира при неплащане на една или повече месечни
погасителни вноски, а в случай, че не последва престиране на дължимото в
рамките на два месеца от последното плащане, да се приложи разпоредбата на чл.3
от договора, според която при забава, кредитополучателят дължи обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата. Според
чл.24 от договора, с подписването му кредитополучателят е потвърдил, че е
запознат, разбира и приема условията на договора, екземпляр от който ответникът
е декларирал, че е получил.
Прието като доказателство по делото е и подписано от
ищеца Приложение към договора, л.9, в което е
посочено, че на ответника се предоставя Мастъркард с лимит от 1500 лева, при годишна лихва и такси за ползване, посочени в този документ.
Според чл.13 от документа, погасяването на кредита става на месечни погасителни
вноски, които се правят до 1-во число на месеца, следващ издаването на
извлечението. Видно от чл.12, кредиторът издава месечно извлечение за
осъществените трансакции до 15-то число на месеца и се изпраща на адреса на
електронната поща на кредитополучателя. В чл.17 от документа са визирани и
параметрите на револвиращия кредит досежно лихвения процент, ГПР, такси и др.
По делото е приложено ч.гр.д.№5954/2020 г. по описа на РС-Бургас, образувано на 29.09.2020 г. по заявление на ищеца в настоящето производство, по което съдът
е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №260232/01.10.2020
г., с която е разпоредил длъжникът – ответник в настоящето производство да
заплати на кредитора сумата от 1392,75 лева – главница, 107,21 лева –
възнаградителна лихва за периода 01.07.2016 г. – 13.11.2017 г. и сумата от 130,52
лева – мораторна лихва за периода 13.11.2017 г. – 25.09.2020 г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението.
Ищецът признава с исковата молба, че след подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК са постъпили плащания от страна на длъжника, както
следва: на 07.10.2020 г. в размер на 100,00 лева, на 06.11.2020 г. в размер на
50,00 лева и на 04.12.2020 г. в размер на 50,00 лева, или сума в общ размер на
200 лева, с която са погасени мораторната лихва в размер на 130,52 лева и част
от възнаградителната лихва, от която е налице остатък в размер на 37,73 лева,
който се претендира ведно с главницата от 1392,75 лева.
При така установеното от фактическа страна се
налагат следните изводи:
При
условията на чл.422 от ГПК е предявен иск с правно основание вр.чл.79, ал.1 и
чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване на вземане на ищеца, предмет на издадена по
ч.гр.д.№5954/2020 г.
по описа на БРС Заповед №260232/01.10.2020 г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК. Размерът на иска е под 25 000
лева, поради което и родово компетентен да се произнесе по него е настоящия
съд.
Настоящият
иск е предявен след успешно провеждане на производство по чл.410 от ГПК,
което го прави допустим, като за ищеца в настоящето производство съществува
правен интерес от установяване на вземанията за
главница и лихви със сила на присъдено нещо по
отношение на длъжника С.К.К..
По
иска с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр.чл.240, ал.1, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, в
тежест на ищцовото дружество е да установи при условията на пълно и главно
доказване, наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника, по
което ищцовото дружество е изпълнило
задълженията си точно, както и възникналото в негова пола изискуемо вземане
срещу ответника за заплащане на претендираните парични суми на соченото
основание, както и твърденията относно
размера на дължимата от ответника сума и настъпилата предсрочна изискуемост на
кредита, а така също и забавата на ответника да изпълни задълженията си по
договора в уговорения срок.
Ответникът не оспорва задълженията си по основание,
поради което и съдът приема за доказано съществуването на
облигационна връзка между страните по делото, възникнала по силата на сключения помежду им, на 06.02.2015 г. Договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта …………….
и приложение към него, както
и факта на ползване на сумата по договора за револвиращ
кредит от ответника К.. Същият е сключен
в предвидената в чл.10, ал.1 от ЗПК писмена форма,
на шрифт не по-малък от 12, при ясно постигнато съгласие относно размера на
предоставения кредитен ресурс, общ размер на
плащанията, ГПР. Ответникът не
оспорва задълженията си и по размер, поради което и искът се явява основателен
и следва да се уважи като такъв.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника
следва да се възложат направените от ищеца разноски в размер на 173,17 лева, от
които 73,17 лева за платена държавна такса и 100,00 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Съгласно
дадените в т.12 от Тълкувателно решение №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС указания,
молбата на ищеца за присъждане и на направените в заповедното производство
разноски в общ размер на 82,54 лева, също се явява основателна.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК,
Бургаският районен съд
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че ответникът С.К.К., ЕГН **********, адрес ***, дължи
на ищеца „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.Париж”, чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.,клон България“, ЕИК …………..,
със седалище и адрес на управление в ……………..,
представляван от Д.Д., сумата от 1392,75 лева, представляваща главница по договор за
кредит, сумата
от 37,73 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода 01.07.2016 г. – 13.11.2017 г., ведно със
законната лихва, начиная от подаване на заявлението до изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №260232/01.10.2020 г. по
ч.гр.д.№5954/2020 г. на БРС.
ОСЪЖДА С.К.К., ЕГН **********,
адрес ***, да заплати на
ищеца „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.Париж”, чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.,клон България“, ЕИК ……………..,
със седалище и адрес на управление в …………………,
представляван от Д.Д., сумата от 173,17 лева (сто седемдесет и три лева и седемнадесет стотинки) – разноски
в исковото производство.
ОСЪЖДА С.К.К., ЕГН **********,
адрес ***, да заплати на
ищеца „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.Париж”, чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.,клон България“, ЕИК ……………..,
със седалище и адрес на управление в ……………….,
представляван от Д.Д., сумата от 82,54 лева (осемдесет и два лева и петдесет и четири стотинки) – разноски в
заповедното производство.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : / п /
Вярно с оригинала
Ж. С.