Р А З
П О Р Е Ж Д А Н Е
Районен съдия Свилен Жеков,
докладчик по гр.д. № 5133/2020 г. по описа на Старозагорския
районен съд, в з.з. на 14 декември 2020 година, като провери редовността на исковата молба на А.Н. А., намира следното:
Исковата молба е нередовна –
не е изготвена в съответствие с разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 3, 4 и 5 ГПК –
1/ не е посочена цена на всеки един
иск – 1/ за заплащане на трудово възнаграждение, 2/ за заплащане на командировъчни
пари
2/ в обстоятелствената част и
петитума на исковата молба също не е направено разграничение на размера на
претенциите на двата обективно съединени иска, които са различни /вж. напр.
решение № 298/09.01.2019 г. на ВКС по гр.д. № 2180/2018 г., IV г.о., решение № 134/01.08.2018 г. на
ВКС по гр.д. № 4159/2017 г., IV г. о./. Иска за заплащане на командировъчни
пари е с правно основание чл. 215 КТ като в него е регламентирано
обезщетението, което работникът или служителят има право да получи при командироване,
освен брутното си трудово възнаграждение. Командировъчните суми, които включват
пътни, дневни и квартирни пари, не представляват допълнително трудово
възнаграждение с постоянен характер, а обезщетение за допълнителните разноски,
свързани с изпълнението на работата в друго населено място, за посрещане на ежедневни
нужди от храна и нощувка /така напр. решение № 194/18.06.2015 г. на ВКС по гр.
д. № 6546/2014 г., IV г.о./. За да се уважи искът по чл. 215 КТ за осъждане
на ответника да заплати на ищеца командировъчни пари за процесния период следва
ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника през
процесния период, че ищецът е бил командирован и изпълнявал служебните си
задължения в чужбина на посочените дестинации за периода, за който претендира
да му се заплатят командировъчни пари, и техния размер. Иска за заплащане
на трудово възнаграждение е с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и неговото
уважаване е обусловено от кумулативното
установяване на различни предпоставки: наличие на валидно трудово
правоотношение между страните през процесния период, договорено възнаграждение
в претендирания размер и неизпълнение от страна на работодателя на задължението
му за заплащане на дължимото трудово възнаграждение.
Следователно от общо
претендираните 2400,00 евро ищецът следва да посочи по иска с правно основание
128, т. 2 КТ какъв е размера/сумата на претендираното трудово възнаграждение за
м. август 2019 г., а по иска с правно основание чл. 215 КТ да посочи размера/сумата
на претендираните командировъчни за м. август 2019 г., вкл. кои дни /или кой период/ от м. август 2019 г. е бил командирован,
т.е. колко от тези 2400,00 евро представлява трудово възнаграждение и колко
командировъчни пари.
Обстоятелството, че по твърдения
на ищеца документите за размера на трудовото възнаграждение и командировъчните
пари се намирали при ответника има отношение към доказването на претенцията, но
не може да се счете, че ищецът не знае напр. колко е било неговото трудово
възнаграждение или колко дни е бил командирован през м. август 2019 г.
Предвид на изложеното, съдът
Р А З
П О Р Е Д И:
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на основание чл.129, ал.1 ГПК на ищеца в седмичен срок от
връчване на това разпореждане да отстрани констатираните нередовности съобразно обстоятелствената
част от разпореждането, като посочи размер на претендираното трудово възнаграждение за м. август
2019 г. и размер на претендираните командировъчни пари за м. август 2019 г.,
вкл. кои дни /или кой период/ от м. август 2019 г. е бил командирован, т.е.
колко от тези 2400,00 евро представлява трудово възнаграждение и колко
командировъчни пари.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при неизпълнение на това
разпореждане в срок исковата молба ще бъде върната на основание чл.129, ал. 3 ГПК.
Делото да се докладва след
изтичане на срока.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: