№ 20557
гр. София, 12.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:БС
при участието на секретаря СД
като разгледа докладваното от БС Гражданско дело № 20231110114895 по
описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба,
подадена от „ТС“ ЕАД, ЕИК ..................., срещу О. А. К. и К. А. К., в
качеството им на съсобственици на топлоснабден имот- Апартамент № 104,
находящ се в гр. .......................................................... с присъединен абонатен №
................, с която моли от съда ответниците да бъдат осъдени да заплатят при
условията на разделна отговорност следните суми:
- ½ за О. А. К., а именно: сумата от 757,91 лв., представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
30.05.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата
молба- 22.02.2023 г., до окончателното й изплащане, сумата от 85,05 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 27.02.2023 г.,
сумата от 0,00 лв., представляваща главница за ДР, и сумата от 0,27 лв.,
представляваща лихва за забава върху платената главница за ДР за периода от
15.09.2020 г. до 27.02.2023 г., и
- ½ за К. А. К., а именно: сумата от 757,91 лв., представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
30.05.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата
молба- 22.02.2023 г., до окончателното й изплащане, сумата от 85,05 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 27.02.2023 г.,
сумата от 0,00 лв., представляваща главница за ДР, и сумата от 0,27 лв.,
представляваща лихва за забава върху платената главница за ДР за периода от
15.09.2020 г. до 27.02.2023 г.
1
В исковата молба ищецът „ТС“ ЕАД поддържа, че ответниците О. А. К.
и К. А. К., в качеството им на съсобственици на топлоснабден имот
Апартамент № 104, находящ се в гр. .......................................................... с
присъединен абонатен № ................, по смисъла на 153, ал.1 от ЗЕ се явяват
клиенти на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания
имот. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на
договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а именно
одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна
енергия от „ТС” ЕАД на потребители за битови нужди, които са в сила и
съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е
установено задължение за изплащане на месечните задължения в определения
за това срок, считано от датата на публикуването на фактурите на интернет
страницата на ищеца, като обезщетение за забава се начислява само по
изготвените изравнителни сметки. Посочва, че публикуването на данни за
дължими суми за ТЕ в интернет страницата на дружеството ищец се
извършва в присъствието на нотариус, за което се съставят констативни
протоколи. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна
собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано
от „Н” ЕАД съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна
собственост договор. Твърди, че ответниците са изпаднали в забава, поради
което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
върху главницата. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са подали идентични по
съдържание отговори на исковата молба, чрез адв. В- САК, с които оспорват
предявените искове като неоснователни. Оспорва се наличието на
облигационна връзка между страните. Релевира се възражение за погасителна
давност. Оспорва се да извършена доставка на топлинна енергия до
посочения имот, като се посочва, че радиаторите са демонтирани и затапени.
Поддържа се, че за процесните отоплителни сезони показанията на уредите са
„0“. Твърди се, че за ищеца липсва правен интерес от предявяването на
сумите за мораторни лихви върху главницата за ДР. Претендират се разноски.
По делото е постъпило становище от „Н“ ЕАД, в което е изложено, че в
процесния имот, намиращ се в сграда-етажна собственост, е била
разпределяла топлинна енергия по система за дялово разпределение от
дружеството. Сочи, че в имота имало монтирани 2 бр. топлинни
разпределители върху двата присъединени към разклоненията на общата
отоплителна инсталация радиатора, както и на два индивидуални водомера за
топла вода. Сочи, че на 30.03.2021 г. била извършена подмяна на уредите за
дялово разпределение с уреди с радио функция поради изтекъл
експлоатационен срок на старите прибори. За отчетен период 01.05.2019 г.-
30.04.2020 г. дължимата сума била определена съгласно изискванията на в т.
6.5 от Приложението към чл. 61 НТ, прилагайки екстраполация по
максимален специфичен разход за отопление на сградата, а дяла за топла вода
2
е пресметна по чл. 69, ал. 2 НТ поради неосигурен достъп до имота за отчет и
проверка след приключване на отоплителния сезон. Били издадени
изравнителни сметки на абонатната станция за периодa 01.05.2020 г.-
30.04.2021 г. по показания на топлинните разпределители и водомера за топла
вода, чиито данни били снети в края на посочените отоплителни сезони.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и
правна страна намира следното:
Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо
ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже,
установи при условията на пълно и главно доказване следните факти: 1/ че
процесният имот е бил топлофициран в процесния период и че се е намирал в
сграда в режим на етажна съсобственост, присъединена към топлопреносната
мрежа; 2/ начина на извършване на дялово разпределение и дела на ответника
за отопление на процесния недвижим имот, за сградна инсталация и за битово
горещо водоснабдяване; 3/ потребената топлоенергия в определеното
количество и стойностите й през исковия период от страна на ответника,
както и обогатяване на последния, изразяващо се в спестяване на разходите за
заплащане на стойността на ползваната през процесния период ТЕ.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните
факти е да докажат погасяване на задълженията.
По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главното вземане и момента, от който е станало изискуемо. В тежест на
ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция
за периода до 17.07.2012 г.) и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ
(приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на
топлинна енергия през процесния период е физическо лице- ползвател или
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази
законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на
топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване. Клиенти на топлинна
енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази
хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и
като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
3
топлопреносното предприятие.
Видно от приложения по делото и приет като писмено доказателство
Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за
държавните имоти от 19.07.1989 г. ответниците О. А. К. и К. А. К. са
придобили правото на собственост върху процесния имот, представляващ
Апартамент № 104, находящ се в
.............................................................................
С оглед изложеното по делото е установено, че ответниците притежават
качеството на съсобственици на процесния имот, касателно исковия период,
при квоти от по 1/2 ид.ч., доколкото няма данни за учредено вещно право на
ползване или сключен договор за наем за имота. От същото следва, че
ответниците са страна по облигационно правоотношение с „ТС“ ЕАД по
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при
публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на
ДКЕВР - чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца, клиентите заплащат цена
за услугата „дялово разпределение“, извършвана от избран от клиента
Търговец /ФДР/, като стойността й се формира от цената за обслужване на
партидата на клиента, вкл. изготвянето на изравнителните сметки и цена за
отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на
Клиента, за отчитане на уредите за дялово разпределение извън обявените от
търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от
Продавача. Редът и начина на заплащане на услугата дялово разпределение се
определя от продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата.
На следващо място, по делото е представен е Протокол от 25.07.2002 от
проведено Общо събрание на етажните собственици в жилищната
кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето решение за
сключване на договор с ТНИ“ ООД за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия, като с последния е бил подписан договор
на 28.08.2002 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда-етажна собственост (СЕС) се извършва по
система за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ и в Наредба № 16- 334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на СЕС се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите
/чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление
на имотите в СЕС, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти.
По делото е представен Договор от 02.06.2017 г. между „ТС” ЕАД и „Н“
ЕАД относно обстоятелството, че ищецът и това лице са валидно обвързани
по облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно отчитане на
доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната
4
собственост, като за процесния период именно „Н“ ЕАД, е извършвало
услугата дялово разпределение за сградата, в която се намира процесният
имот, потвърждаващо се от приложените именно от това лице отчетни
документи и изравнителни сметки. Предвид изложеното съдът намира за
доказано, че процесният имот е топлоснабден.
На следващо място, по делото е допуснато изслушване на съдебно-
техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира, като компетентно
изготвено, пълно и обективно. От него се установява, че за процесния период
дялово разпределение на топлинна енергия за сградата- етажна собственост
се е осъществявало от „Н“ ЕАД съобразно изискванията на действащата
нормативна уредба. За абоната била изчислена топлинна енергия за
отопление на имот с 2 броя радиатора по максимален специфичен разход за
сградата, като е представен констативен протокол за липса на достъп за отчет.
Също така се установява, че през м. 03.2021 г. в процесния имот са сменени
топлинните разпределители и водомери с дистанционни. В имота не е
отчетено потребление за 2021 и 2022 г. За процесния период общите
топломери в процесната СЕС са преминали задължителните проверки за
техническа изправност и годност. От заключението се установява, че
сградата, в която се намира процесният имот, е с непрекъснато
топлоснабдяване за исковия период, за абонатната станция е действал общ
топломер от търговски тип, който е бил изправен. От извършен от вещото
лице оглед на място се установява, че в процесния имот всички отоплителни
тела са демонтирани- 4 бр. радиатора и 1 бр. щранг-лира. Водомерите са 2
бр., сменени с нови през м. 03.2021 г.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
настоящото производство съдебно-счетоводна експертиза, което при
преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се
установява, че за процесния период има извършени плащания за главници за
ТЕ и лихви за ТЕ в общ размер от 380,40 лв., от които сумата от 20 лв.-
платени главници за ТЕ за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г.,
приспаднати с обща фактура от 31.07.2020 г.; сумата от 217,25 лв.- платени
мораторни лихви по обща фактура от 31.07.2020 г.; сумата от 140,05 лв.-
платени главници за ТЕ за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г.,
приспаднати с обща фактура от 31.06.2021 г.; сумата от 3,10 лв.- платени
мораторни лихви по обща фактура от 30.06.2021 г. За периода от 01.05.2021 г.
до 31.05.2022 г. резултатът е 0,00 лв. Дължимите суми за главница за ТЕ за
периода от 01.05.2019 г. до 30.05.2021 г. са в общ размер от 1515,82 лв.
Размерът на мораторната лихва върху ТЕ е в размер на 170,10 лв., а за дялово
разпределение в размер на 0,30 лв.
От изложеното се установява, че дължимата сума за отчетен период от
30.04.2020 г. до 31.04.2021 г. е била погасена чрез плащане на сумата от
сумата от 140,05 лв., които са били приспаднати с обща фактура от 31.06.2021
г., а за периода от 01.05.2021 г. до 31.05.2022 г. резултатът е 0,00 лв.
По делото не се твърди и не се установи плащане на процесните суми от
страна на собствениците на имота.
5
Основателно е обаче направеното от ответниците възражение за изтекла
погасителна давност за част от процесните вземания.
Съдът приема, че е приложим тригодишният давностен срок, съобразно
с чл. 111, б. ”в” от ЗЗД. Задължението по чл. 155, ал. 1 от ЗЕ представлява
задължение за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през
определен период от време еднородни задължения, в посочен от Общите
условия падеж. В този смисъл е и ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк.д.
№ 3/2011 г. Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД погасителната давност
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а ал. 2 на
същия текст предвижда, че ако е уговорено, че то става изискуемо след
покана давността започва да тече от деня, в който вземането е възникнало.
Законодателят е уредил институтът на погасителната давност по начин, че
началният момент, от който погасителната давност се прилага да се свързва с
обективно осъществени факти и да не зависи от волята на страните по
правоотношението. Поканата по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД е необходима, за
да възникне отговорността на длъжника за забава, но не и за възникване на
вземането, от който момент започва да тече погасителната давност.
Задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената
енергия са възникнали като срочни и съгласно Общите условия месечните
суми за топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Следователно за всяка една от претендираните
месечни суми, дължими за топлинна енергия относно процесния период
тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срока за
тяхното плащане. Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод,
че в случаите на чл.155, ал.1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите
за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от
изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат
самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта
на месечните вноски в установените за тях срокове, а води до възникване на
ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в
размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и
стойността на действително доставеното количество топлинна енергия,
отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените
прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността
на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края
на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза
на топлопреносното предприятие. Новото „изравнително“ вземане обаче
винаги е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното
предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до
корекция на тези вноски със задна дата. Теченето на давността се прекъсва на
основание чл. 116 ЗЗД с предявяването на заявлението от ищеца по чл. 410
ГПК пред съда. Ето защо вземанията на ищеца, възникнали преди 22.03.2020
г. са погасени по давност. Поради това настоящият съдебен състав приема, че
към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
вземанията, възникнали за доставка на ТЕ за периодите от 01.05.2019 г. до
31.01.2020 г. в общ размер на 69,95 лв. са погасени чрез плащане в размер на
6
20 лв., която сума е била приспадната с обща фактура от 31.07.2020 г., и по
давност за сумата от 49,95 лв.
Следователно е останала дължима главница за топлинна енергия в
размер на 1465,82 лв. за отчетен период от 01.02.2019 г. до 30.04.2020 г., с
оглед което искът за главница за ТЕ следва да се уважи спрямо всеки от
ответниците за ½ от посочената сума, а именно- 732,91 лв.
По отношение на претенциите за мораторни лихви.
Съгласно Общите условия на „ТС“ ЕАД за продажбата на топлинна
енергия за битови нужди, приложими за процесния период (одобрени с
решение на КЕВР от 27.06.2016 г.), потребената топлоенергия се заплаща на
месечни вноски в 45-дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнася
съответното задължение (чл. 33). Падежът кани потребителя да погаси
задължението си в срока по ОУ, поради което изтичането му го поставя в
забава, без да е небходима покана. Ето защо претенцията за мораторна лихва
върху тази главница, която не е погасена по давност, се явява основателна.
Съдът намира, че правилото на чл. 33 от Общите условия не се отнася по
аналогия към главницата за дялово разпределение, тъй като това перо е
изключено от редакция на текста, т.е. за да се присъди търсената върху тази
главница мораторна лихва е следвало потребителят да е бил поканен да
плати. По делото няма данни за такава покана, нито дори за връчване на
фактурите на абоната, които да служат за покана за плащане. Ето защо
лихвата за забава върху главницата за дялово разпределение не следва да се
присъжда и искът по нея следва да бъде отхвърлен като недоказан.
Относно лихвата за забава върху уважената част главницата за топлинна
енергия- същата следва да е в размер на 368,19 лв., изчислена с помощта на
лихвен калкулатор, като след приспадане на платените лихви / 220,35 лв./
остава непогасена мораторна лихва в размер на 147,84 лв. Следователно
искът за мораторна лихва върху ТЕ следва да бъде уважен срещу ответниците
за ½ от общо дължимата сума, а именно- 73,92 лв.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски за производството имат и
двете страни съобразено уважената, респективно отхвърлената част на
исковете.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в общ размер от 640,76 лв., представляващи разноски за държавна
такса, платени депозити за вещо лице по СТЕ и ССчЕ и юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците имат право на разноски
съразмерно отхвърлената част на исковете, като съгласно 2 бр. Договори за
правна помощ и съдействие всеки от ответниците е заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв. Следователно ищецът следва да заплати
на всеки от ответниците разноски за платен адвокатски хонорар в размер на
16 лв. съразмерно отхвърлената част от исковете.
Воден от горното, съдът
7
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника О. А. К., ЕГН **********, с адрес гр.
.......................................................... ап. 104, да заплати на „ТС“ ЕАД, ЕИК
..................., със седалище и адрес на управление гр. ...........................................,
представляванo от АА и ИЕ- изпълнителни директори, сумата от 732,91 лв.,
дължима главница за топлинна енергия за отчетен период от 01.02.2019 г. до
30.04.2020 г. доставена до топлоснабден имот с адрес гр.
.......................................................... ап.104, ведно със законна лихва от датата
на подаване на исковата молба- 22.02.2023 г., до окончателното й изплащане,
и сумата от 73,92 лв., представляваща лихва за забава за периода от
15.09.2020 г. до 27.02.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна
енергия за горницата над уважения размер от 732,91 лв. до 757,91 лв, иска за
мораторната лихва върху ТЕ за горницата над уважения размер от 73,92 лв.
до 85,05 лв. и иска за мораторна лихва върху вземането за ДР в размер на 0,27
лв. за периода от 15.09.2020 г. до 27.02.2023 г., като погасени по давност.
ОСЪЖДА ответника К. А. К., ЕГН **********, с адрес гр.
.......................................................... ап. 104, да заплати на „ТС“ ЕАД, ЕИК
..................., със седалище и адрес на управление гр. ...........................................,
представляванo от АА и ИЕ- изпълнителни директори, сумата от 732,91 лв.,
дължима главница за топлинна енергия за отчетен период от 01.02.2019 г. до
30.04.2020 г., доставена до топлоснабден имот с адрес гр.
.......................................................... ап.104, ведно със законна лихва от датата
на подаване на исковата молба- 22.02.2023 г., до окончателното й изплащане,
и сумата от 73,92 лв., представляваща лихва за забава за периода от
15.09.2020 г. до 27.02.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна
енергия за горницата над уважения размер от 732,91 лв. до 757,91 лв, иска за
мораторната лихва върху ТЕ за горницата над уважения размер от 73,92 лв.
до 85,05 лв. и иска за мораторна лихва върху вземането за ДР в размер на 0,27
лв. за периода от 15.09.2020 г. до 27.02.2023 г., като погасени по давност.
ОСЪЖДА ответника О. А. К., ЕГН **********, с адрес гр.
.......................................................... ап. 104, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да
заплати на „ТС“ ЕАД, ЕИК ..................., със седалище и адрес на управление
гр. ..........................................., представляванo от АА и ИЕ- изпълнителни
директори, сумата от 320,76 лв., представляващи сторените пред СРС
съдебноделоводни разноски по настоящото исково производство.
ОСЪЖДА ответника К. А. К., ЕГН **********, с адрес гр.
.......................................................... ап. 104, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да
заплати на „ТС“ ЕАД, ЕИК ..................., със седалище и адрес на управление
гр. ..........................................., представляванo от АА и ИЕ- изпълнителни
директори, сумата от 320,76 лв., представляващи сторените пред СРС
съдебноделоводни разноски по настоящото исково производство.
ОСЪЖДА ищеца „ТС” ЕАД, ЕИК ..................., със седалище и адрес на
управление гр. .................................., представлявано от изпълнителния
8
директор АА, да заплати на ответника О. А. К., ЕГН **********, с адрес гр.
.......................................................... ап. 104, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 16 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ищеца „ТС” ЕАД, ЕИК ..................., със седалище и адрес на
управление гр. .................................., представлявано от изпълнителния
директор АА, да заплати на ответника К. А. К., ЕГН **********, с адрес гр.
.......................................................... ап. 104, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 16 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „Н ”
ЕАД.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9