№ 70
гр. Пловдив, 14.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Елена Д. Герцова
при участието на секретаря Славка Н. И.а
като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно
наказателно дело № 20225330205378 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 30 от 05.09.2022г. на
Директор на РИОСВ - Пловдив, с което на „Маримпекс“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: **, представлявано заедно и
поотделно от ** З.Ф.М. и Д.П.П., на основание чл.156, ал.1, вр. чл.113, ал.3
от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/, е наложено административно
наказание „Имуществена санкция“ в размер на 5000 /пет хиляди/ лева за
административно нарушение по чл.156, ал.1, вр. чл.113, ал.3 от ЗУО.
Жалбоподателят „Маримпекс“ ООД, в жалбата и в съдебно заседание
чрез процесуалния му представител, оспорва наказателното постановление
/НП/, като неправилно и незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна РИОСВ-Пловдив, чрез процесуалния й
представител ** С., навежда доводи за отхвърляне на жалбата и прави искане
за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. Претендира
присъждане на разноски за осъществена юрисконсултска защита. Прави
възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.
Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на
1
обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и
приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното Наказателно постановление е издадено против
„Маримпекс“ ООД, ЕИК ********* за това, че на 25.02.2022г. при извършена
комплексна проверка във връзка със Заповед № РД-28 от 21.02.2022г. на
Директора на РИОСВ – Пловдив и утвърден от Министъра на околната среда
и водите План за контролна дейност на РИОСВ – Пловдив за 2022г. в обект:
„Цех за производство на екструдиран полистирен и фасадна изолация
гр.Пловдив“, с местонахождение – **, стопанисван от „Маримпекс“ ООД,
гр.Пловдив, е констатирано, че дружеството извършва дейност по
предварително третиране с код R12 – мелене, дробене на производствен
отпадък – екструдиран полистирен /фасадна изолация/ преди влагането му в
производствения плоцес за рециклиране. В издаденият регистрационен
документ № 09-РД-599-00 от 22.08.2017 г. дружеството не притежава
разрешение за извършване на дейност с код R12 – размяна на отпадъци за
подлагане на някоя от дейностите с кодове /R1-R11/, включваща мелене,
дробене, сортиране и др.
Във връзка с горното е дадено предписание, в срок до 11.03.2022г.
дружестото да предприеме процедура по изменение и/или допълване на
регистрационен документ № 09-РД-599-00 от 22.08.2017 г. с оглед добавяне
на нова дейност с код R12, извършвана от дружеството.
При направена справка на 14.03.2022г. в система за документооборот и
управление на административните процеси „Акстър офис“ на РИОСВ –
Пловдив, както и в Националната информационна система „Отпадъци“
/НИСО/ към Изпълнителна агенция по околната среда – София, дружеството
„Маримпекс“ ООД не е предприело процедура по изменение и допълнение на
регистрационен документ № 09-РД-599-00 от 22.08.2017 г., от което е видно,
че даденото предписание с Констативен протокол № 0011321 от 25.02.2022г.
не е изпълнено в срок.
Нарушението е извършено на 14.03.2022г. в РИОСВ – Пловдив,
гр.Пловдив, бул.“Марица“ № 122, а същото е установено с Констативен
протокол № 0011493 от 14.03.2022г.
С това деяние „Маримпекс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
2
на управление: **, представлявано заедно и поотделно от ** З.Ф.М. и Д.П.П.,
е осъществило състава на чл.156, ал.1, вр. чл.113, ал.3 от ЗУО, като не е
изпълнило даденото предписание.
Наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН № 31 от
16.05.2022г., съставен от В. Н. К., заемащ длъжността „**“ в отдел
„Управление на отпадъците и опазване на почвите“ в РИОСВ - Пловдив, в
който фактическата обстановка е изложена по идентичен начин на тази в
АУАН.
Описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена
от събрания доказателствен материал, преценяван самостоятелно и в
съвкупност, като цени както писмените доказателства, така и свидетелските
показания на актосъставителя В. Н. К., тъй като всички те са обективни,
логични, непротиворечиви и взаимноподкрепящи се.
От събраните по делото доказателства, категорично се установява, че
„Маримпекс“ ООД е бил адресат на дадено с Констативен протокол
задължително предписание по чл.113, ал.3 от ЗУО, както и че в дадения му
срок, същото не е било изпълнено. Безспорно е, че на 25.02.2022 г. на
жалбоподателя е било дадено предписание по чл. 113, ал. 3 от ЗУО от
упълномощено от директора на РИОСВ – Пловдив длъжностно лице, което
той е следвало да изпълни в срок до 11.03.2022 г. С предписанието било
указано в посочения срок дружеството да предприеме процедура по
изменение и/или допълнение на регистрационен документ № 09-РД-599-00 от
22.08.2017г. с оглед добавяне на нова дейност с код R12, извършвана от
дружеството. След изтичане на срока, контролният орган извършил проверка
и установил, че предписанието не било изпълнено. В случая единствено
релевантният за отговорността на жалбоподателя факт е, дали е изпълнил или
не е изпълнил даденото предписание в дадения срок. Следва да се посочи, че
по правило даденото предписание представлява индивидуален
административен акт, който е могъл да се оспори от жалбоподателя в
производство, различно от настоящото. Само в производство по оспорване на
предписанието би могъл да бъде изследван и въпросът за неговата
законосъобразност, в аспекта на повдигнатите в настоящото производство
въпроси. Липсата на данни за такова развило се производство означава, че
предписанието е влязло в сила и е станало задължително за своя адресат. В
3
рамките на настоящия съдебен контрол е недопустимо да се извършва косвен
съдебен контрол за законосъобразност върху издадения административен акт
/процесното предписание/. Проверката, която следва да се извърши в
настоящото производство се заключава в това, дали има задължително
предписание и дали действително същото не е изпълнено. Отговорът и на
двата въпроса в случая е положителен, което обосновава и извода за
извършен състав на визираното административно нарушение. В случая от
дружеството-жалбоподател не са били представени доказателства, че до
11.03.2022 г. е предприел действия и е изпълнил даденото предписание.
Такива не бяха представени и в хода на настоящото производство. Поради
това, настоящият съдебен състав приема, че безспорно установено е
извършването на административно нарушение от „Маримпекс“ ООД,
свеждащо се до неизпълнение на дадено задължително предписание.
Осъществяването му е доказано по несъмнен начин, което предопределя
извод за законосъобразност на НП.
Неизпълнението на горното установено от закона задължение е довело до
съставомерността на вмененото нарушение, поради което за
административнонаказващия орган е възникнало задължението да
санкционира тази противоправна деятелност по реда на чл.156, ал.1 от ЗУО.
Посочената разпоредба предвижда за неизпълнение на предписание по чл.
113, ал. 3 или чл.120 на физическите лица налагане на глоба в размер от 2000
лв. до 10 000 лв., а на юридическите лица имуществена санкция в размер от
5000 до 20 000 лв. Видно от съдържанието на цитираната норма същата
препраща към разпоредбата на чл.113 ал.3 от ЗУО, която сочи, че въз основа
на констатирани нарушения при извършена проверка, директорът на РИОСВ
или оправомощено от него длъжностно лице дава задължителни предписания
с определен срок за тяхното отстраняване и/или съставя актове за
установяване на административни нарушения. При правилно определена
административнонаказателната разпоредба, въз основа на която е
санкционирано дружеството-жалбоподател, правилно е определен и вида на
наложеното наказание – „имуществена санкция“, предвидена за нарушение,
извършено от юридическо лице. Законосъобразно е определен и размера на
наказанието – 5000 лв., като същият е в законоустановения минимум,
предвиден в санкционната разпоредба и не подлежи на корекция от съда.
Правилно наказващият орган не е приложил разпоредбата на чл. 28 от
4
ЗАНН, тъй като не би могло да се приеме, че е налице маловажен случай на
извършеното нарушение, което в случая не представлява такова с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Касае се
за административно нарушение, което от обективна страна се изразява в
бездействие, при наличие на нормативно задължение за действие, а като
допълнителен признак е указан определен срок за извършване на дължимото
действие. Отделно от това, от страна на жалбоподателя не бяха представени
доказателства за липса или незначителност на вредни последици или наличие
на смекчаващи обстоятелства, от които да бъде формиран извод за по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушението от същия вид.
При служебния контрол за законосъобразност на проведеното
административнонаказателно производство, съдът не констатира допускането
на съществени процесуални нарушения, водещи до порочност на крайния акт
– НП. АУАН и наказателното постановление съдържат всички задължителни
реквизити, издадени са в законоустановените срокове. Изпълнителното
деяние на процесното административно нарушение е описано в достатъчно
конкретна степен, с оглед императивните изисквания на чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН. Наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и е описал
нарушената законова разпоредба.
Ето защо, съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото – потвърждаване на НП, жалбоподателят като
страната в процеса, следва да понесе в своя тежест разноските по делото,
направени от въззиваемата страна за осъществена юрисконсултска защита.
Юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено съобразно
чл.63д, ал. 4 от ЗАНН, във вр. с чл.37 от ЗПрП, във вр. с чл. 27е от Наредба
да заплащането на правната помощ, който предвижда размер на
възнаграждението за защита по дела по реда на ЗАНН от 80 до 150 лв. В
случая, с оглед фактическата и правна сложност на делото и извършените
процесуални действия, съдът намира, че в полза на въззиваемата страна
следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 /осемдесет/ лева.
5
С оглед на всичко гореизложено настоящият съдебен състав счита, че
атакуваното Наказателно постановление № 30 от 05.09.2022г. на Директор на
РИОСВ - Пловдив, с което на „Маримпекс“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: **, представлявано заедно и поотделно от **
З.Ф.М. и Д.П.П., на основание чл.156, ал.1, вр. чл.113, ал.3 от Закона за
управление на отпадъците /ЗУО/, е наложено административно наказание
„Имуществена санкция“ в размер на 5000 /пет хиляди/ лева за
административно нарушение по чл.156, ал.1, вр. чл.113, ал.3 от ЗУО, следва
да бъде ПОТВЪРДЕНО като правилно и законосъобразно.
За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.
По застъпените мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 30 от 05.09.2022г. на
Директор на РИОСВ - Пловдив, с което на „Маримпекс“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: **, представлявано заедно и
поотделно от ** З.Ф.М. и Д.П.П., на основание чл.156, ал.1, вр. чл.113, ал.3
от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/, е наложено административно
наказание „Имуществена санкция“ в размер на 5000 /пет хиляди/ лева за
административно нарушение по чл.156, ал.1, вр. чл.113, ал.3 от ЗУО.
ОСЪЖДА „Маримпекс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: **, представлявано заедно и поотделно от ** З.Ф.М. и Д.П.П. да
заплати на РИОСВ – Пловдив сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща
направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му, по реда на Глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6