Определение по дело №411/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С исковата молба от пълномощника на П. И. С., Н. К. Г., И. К. М., Й. К. Р., М. Б. К. и Н. Б. Б. всички в качеството на наследници на И. С. Г. са предявени искове на основание издадено в полза на ищците Решение № 2542 от 12.10.2004г. на ОСЗГ - гр. Р. за възстановяване правото на собственост върху нива с площ от 5232 кв.м., IX категория, находяща се в терен по параграф 4 от ЗСПЗЗ на гр. Р. в м. “Ж.” при граници, подробно посочени в решението. Поддържа се от ищците, че при реституцията на имота е било издадено удостоверение по чл. 13, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, в което е отразено нанасянето на имота в помощния план на гр. Р.. Сочат, че въпреки реституцията и след извършването й, е сключен договор за замяна между търговско дружество “. 2. Е. с ЕИК ...и Държавната А. по Г. с правоприемник на същата Изпълнителната А. по Г., с който договор от 22.01.2009г. поземлен имот № 61813.775.99 с площ от 9 226 кв. м., в който е включен и имот № 171 по издаденото удостоверение от община Р. с площ от 5 232 кв.м., е заменен с друг имот. В резултат на това, посоченият поземлен имот № 61813.775.99 с площ от 9 226 кв. м., е преминал в патримониума на “. 2. Е.. Твърдят, че преди сключването му е издаден нищожен АДС№ 1382 от 21.02.2006г. на О. А. Б., в който имотът е обявен за държавен, въпреки реализираната реституция. Излагат съображения и за унищожаемост на същия.

Въз основа на горните твърдения са предявили срещу Д., П. от М. на З. и Х., срещу О. А. - Б. и срещу “. 2. Е. установителен иск за собственост с пр. осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК, иск за обявяване на нищожността на договор за замяна № 36 от 22.01.2009г., сключен между “. 2. Е. и Държавната А. по Г. с правоприемник на същата Изпълнителната А. по Г. с пр. осн. чл. 26, ал. 1, пр. първо от ЗЗД и искане за отмяна на АДС № 1382 от 21.02.2006г. на О. А. Б. с правното основание в чл. 17, ал. 2 от ГПК.

Ответникът О. А. Б. излага възражения, че е спазен фактическият състав по издаването на АДС от 21.02.2006г. на О. А. Б., в резултат на което е реализирана законосъобразна процедура по чл. 15 “б” от Закона за Г. /отм./. Поддържа се също, че реституционното решение на ищците не е окончателно по смисъла на ЗСПЗЗ и не може да служи като документ, създаващ право на собственост за тях. Според О. А. Б., планът на новообразуваните имоти за м. “П.” не е одобряван от Областния управител, а помощният кадастрален план, в който претендираният имот е отразен с кадастрален № 171 не е приложен, поради което не е породил правни последици.

Ответникът И. А. по Г. поддържа възражение, че решение № 2542 от 21.10.2004г. на ОСЗГ - гр. Р. не е придружено със скица на възстановения имот, поради което същото не доказва правото на собственост на ищците, както и, че имотът е възстановен по неодобрен план за м. “П.” и скицата не отразява действителното фактическо местоположение. Възразява се също срещу твърденията в исковата молба с довода, че актовете послужили за оформяне на преписката по реда на чл. 15 “б” от Закона за Г. /отм./ са законосъобразно издадени и същите са били в срока си на валидност, в изискуемата им форма и издадени от компетентен орган. Ето защо се навежда правният довод, че към момента на реализиране на сделката за замяна поземлен имот № 61813.775.99 с площ от 9 226 кв. м. е бил държавна собственост, поради което сделката не страда от порок по смисъл на чл. 26, ал. 1 предл. първо от ЗЗД.

В писмения отговор на исковата молба на процесуалния представител на М. на З. и Х. се поддържа, че ищците не са собственици на претендирания от тях имот, както и че атакуваният договор за замяна е сключен при спазването на българското законодателство.

Ответникът “. 2. Е. не представя отговор на исковата молба и не изразява становище по исковете.

В хода на производството е П. ищецът П. И. С., на чието място в същото процесуално качество са конституирани неговите наследници И. П. С. и Г. П. С..

Окръжният съд, като обсъди приетите писмени доказателстав и заключението на изслушаната съдебно - техническа експертиза, прие следното от фактическа страна :

Ищците са законни наследници на И. Г. С. , П. на 20.09.1944г., тъй като са деца на неговите три деца П. И. С., Е. И. Г. и Н. И. С. Първият от тях е П. в хода на настоящото производство, а вторите две преди образуването му.

Със заявление №831/17.01.1992г. до ОПК - гр. Р. П. И. С. като наследник на И. Г. С. е поискал да му бъде възстановена собствеността върху земеделски земи, между които нива в местността "Ж." с площ от 5дка. За доказване на правото си на собственост е представил нотариално заверена декларация по чл. 12, ал. 3 от ЗСПЗЗ в редакцията й преди отмяната й с ДВ, бр.13 от 2007г. За този имот са били издадени няколко решения на ПК - гр. Р., първото от които е решение №831 от 19.08.1992г., с което е признато правото на собственост на наследниците на И. Г. С. и е посочено, че им се възстановява правото на собственост върху нива от 5 дка в стари реални граници, находяща се в землището на гр. Р., в м."Ж." без да са посочени границите на имота. Същото съдържа и отметка, че за издаването на констативен нотариален акт и сделки с имота е необходима скица на същия. Предвид това и липсата на посочване, че към решенито има скица на имота, това решение има характер на предварително такова. След него е било издадено на основание чл. 14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ и чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ решение №2386/01.07.2002г., с което е възстановено правото на собственост на наследниците на И. Г. С. върху нива от 5, 232 дка, находяща се в терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на гр. Р. в м. "Ж." , представляваща имот №171 и при съседи: път и пасбище. Отразено е, че възстановяването на правото на собственост върху него ще се извърши при условията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти.

Последното решение, с което ищците обосновават настъпването на реституция за тях е решение №2542/12.10.2004г. на ОСЗГ - гр. Р., с което на основание чл. 14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ и чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост на наследниците на И. Г. С. върху нива от 5, 232 дка, находяща се в терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на гр. Р. в м. "Ж." , при съседи: юг-имот №70, запад - имот №149, север - имот №147 и запад - имот №29. Отразено е, че възстановяването на правото на собственост върху него ще се извърши при условията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл. 28, ал.9 от ППЗСПЗЗ.

Общинска А. гр. Р. е издала удостоверение №528 от 04.10.2004г. на осн. чл. 13 от ППЗСПЗЗ, в което е удостоверила, че имот №171 е нанесен в регулационния план на гр. Р., м."Ж." с обща площ от 5 232кв.м., от които всичките за възстановяване. Същата А. е издала и скица №68/26.08.2002г. на имот №171 по кадастралния план на земите раздадени по ПМС за местността "0" в землището на гр. Р.- параграф 4 от ЗСПЗЗ. Посочено е, че имотът е собственост на наследниците на И. Г. С. и е с площ от 5 232кв.м. и са изброени съседите му. В скицата е посочено, че важи за съда, а не че се издава за възстановяване на имота, т.е. че е по чл. 13, ал. 6 от ППЗСПЗЗ.

С акта за частна държавна собственост №1382 от 21.02.2006г., издаден на основание чл. 68, ал.1 от ЗДС като държавна собственост е бил актуван имот №629099 с площ от 9 226кв.м.

С договор за замяна на недвижим имот № 36 от 22.01.2009г. сключен между Държавната А. по Г. и “. 2. Е. на дружеството е било прехвърлено правото на собственост върху имоти - горски фонд, частна държавна собственост, между които и поземлен имот с идентификатор 61813.775.99(стра 629099). За него е била издаден скица №1017/29.01.2009г. на началника на СГКК- Б., от която е видно, че имотът е отразен с горния идентификатор в кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-18-33/15.05.2006г. на изпълнителния директор на АК, че е с площ от 9 226кв.м. и че е собственост на “. 2. Е. на основание вписан в Службата по вписванията - гр. Р. договор №99, т. 1, рег.144 от 27.01.2009г.

Като доказателство е прието и копие от писмо с изх.№94-00-2774/02.12.2009г. , подписано от кмета на община Р., в което се сочи, че нива в м."Ж." от 5 232кв.м. не попада в терените включени в §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а за същата местност има изработен помощен план, който е неразделна част от одобрания със заповед №РД18-33/15.05.2006г. кадастрална карта и кадастрални регистри за землището на гр. Р..

Останалите писмени доказателства съдът преценява като неотносими към същността на правния спор, поради което счита, че не следва да ги обсъжда.

От заключението на приетата съдебно - техническа експретиза, изпълнена от вещо лице специалист по кадастър, се установява, че за възстановяването на имот с пл.№171 в м."П.", подместност "Ж." е използван кадастралният план от 2002г. , след който е бил изготвен и приет помощен план за м."П.". При разпита в с.з. допълва, че в помощния план имотът на ищците не е отразен. Констатирал е също, че по картата на възстановената собственост този имот не съществува. В нея е нанесен имот №629.099. В изработените и приети след тях кадастрална карта и кадастрален регистър за м. "П." в землището на гр. Р. е нанесен имот с идентификатор № ... с площ от 9 226кв.м. При съпоставката на предходните планове с последния е установил, че в северната част на имот с идентификатор № ... с площ от 9 226кв.м. се намира бившия имот с №171 по кадастралния план от 2002г. с площ от 5 232 кв.м. Констатирал е, че в Поземлената комисия при възстановяването на собствеността е представена само скицата от кадастъра без да е продължена процедурата по отразяването на имота в помощния план. Заедно с това според вещото лице в удостоверението по чл.13, ал.5 от ППЗСПЗЗ не е записана площта на имот №171, а има само отразяване на свободната площ.

Сочи, че имотът на ответника “. 2. Е. първо е бил отразен в картата на възстановената собственост и оттам е бил нанесен в кадастралната карта, като кадастралната карта отразява кадастралните планове на населените места и плановете на новообразуваните имоти плюс картата на възстановената собственост, както и че към онзи момент този имот е бил имот 99. Тъй като след издаването на решението за възстановяване на собствеността имотът на ищците не е бил нанесен в картата на възстановената собственост, липсвало е отразяване на такъв имот и той не е пренесен в кадастралната карта, одобрена през 2006г.

Експертът изяснява, че по кадастралния план от 2002г. основанието да бъде записан имот №171 в разписния лист на И. С. е, че е имало подадено заявление за реституция на имота и неговите наследници са присъствали при заснемането на имота.

През 2004г. към момента на издаване на решението за възстановяване правото на собственост на ищците, помощен план за техния имот не е имало и затова ПК не им е издала скица. Няма го претендираният от ищците имот в картата на възстановената собственост, тъй като след представяне на скицата от техническа служба по кадастралния план не е продължена процедурата по отразяването му в помощния план.

Сочи също, че в същата местост не е одобряван план на новообразуваните имоти, тъй като в нея не е имало такива, придобити по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Въз основа на изложените факти, съдът прима следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК:

Установителният иск за установяване на принадлежността на правото на собственост към момента на предявяване на иска в патримониума на ищците се основава на придобивния способ наследяване и земеделска реституция. Той е с предмет имот с №171 по кадастралния план на гр. Р. от 2002г., представляващ нива от 5 232кв.м. м."Ж.", при граници и съседи : юг-имот №70 пасище, запад имот №149 пасище, север имот №147 пасище и запада имот №29 пасище и е предявен срещу Д., срещу “. 2. Е. и срещу О. А. на О. Б.. Съдът приема, че искът е положителен установителен по чл. 124, ал.1 от ГПК, а не установителния иск по чл. 53, ал.2 от ЗКИР, тъй като ищците излагат фактически твърдения, че не могат да впишат в службата по вписванията оформената в нотариална форма доброволна делба на същия имот, а не че повод за завеждане на делото е спор във връзка с отразяването на имота в действащата кадастрална карта. Такова отразяване те не са искали и не сочат, че им се оспорва правото на собственост в административна процедура по ЗКИР.

Видно е от доказателствата по делото, че процесната земеделска земя се е намирала още към момента на заявяване на реституционната претенция в урбанизирана територия, поради което редът за възстановяването й е този по чл. 11, ал.1 от ППЗСПЗЗ. Съгласно тази разпоредба, Общинската служба по земеделие постановява решение за възстановяване правото на собственост върху имоти в границите на урбанизираните територии въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а. Установява се в приложената преписка от ОС"Земеделие" - гр. Р. на наследниците на И. Г. С., че същите са представили удостоверение по чл. 13, ал. 5 от ППЗСПЗЗ от 04.10.2004г. В преписката се съдържа и скица от техническата служба на общината №68/26.08.2002г., която настоящият състав не приема, че е скица по чл. 13, ал.6 от ППЗСПЗЗ. От отбелязването върху нея се установява, че е издадена на наследниците на И. Г. С., за да им послужи пред съда, а не за възстановяване на право на собственост пред ОС"Земеделие и гори" - гр. Р.. Заедно с това, върху нея е направено заверяване "Вярно" без да е посочено от кой е заверена на 30.06.2005г. , т.е. след издаването на решение №2542 от 12.10.2004г. на ОС"ЗГ" - гр. Р.. Заедно с това, в посоченото решение, в което е постановено възстановяване на правото на собственост, не е посочено че имотът се въстановява въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал.5 и ал.6 от ППЗСПЗЗ, а че възстановяването ще се извърши при условията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ и имотните граници ще се определят въз основа на плана на новообразуваните имоти. С оглед на гореизложените констатации на вещото лице, че в процесната местност няма имоти по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ следва да се направи извод, че ОС"ЗГ" - гр. Р. не е процедирала правилно при издаване на решението си за възстановяване на правото на собственост върху процесния имот. За земите в урбанизираните териотрии следва да се изработи помощен кадастрален план по чл. 13а от ППЗСПЗЗ. Експертът е установил, че такъв план за подместност "Ж." в местността "П." е бил изработен, но в него не е нанесен имотът, за който е издадено решение №2542 от 12.10.2004г. на ОС"ЗГ" - гр. Р.. Предвид изложеното, окръжният съд приема, че това решение е незаконосъобразно, тъй като е постановило възстановяване на правото на собственост на материлноправни основания - чл. 14, ал.1 ,т.3 от ЗСПЗЗ и чл. 28 от ППЗСПЗЗ, които са неприложими за процесния имот. Той не е имот по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. И тъй като при спор за собственост съдът има правомощие да упражни косвен съдебен контрол върху решението за възстановяване на собствеността, приема, че то е незаконосъобразно и не е възстановило правото на собственост върху бившата земеделска земя. Както съдът посочи по - горе, реституцията на процесния имот е следвало да се извърши по реда на чл. 11, ал.1 от ППЗСПЗЗ и след издаването на решение въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал.5 и ал.6 от ППЗСПЗЗ да се извърши нанасяне на имота в плана по чл. 13а от ППЗСПЗЗ. Последното не е направено в случая, поради което е безспорно, че реституционната процедура не е завършена и към момента на предявяване на иска наследниците на И. Г. С. не се легитимират като собственици на имот с №171 по кадастралния план на гр. Р. от 2002г., представляващ нива от 5 232кв.м. м."Ж.", при граници и съседи : юг-имот №70 пасище, запад имот №149 пасище, север имот №147 пасище и запада имот №29 пасище. Постоянна и непротиворечива е практиката на ВКС на Р България, че разпоредбите на чл. 14, ал.1 от ЗСПЗЗ и чл. 18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ изискват в решението да се опише размерът и категорията на имота, неговото местоположение, граници, съседи, ограниченията на собствеността и основанията за тях, като към решението се прилага скица и влязлото в сила решение, придружено със скица, е това което удостоверява правото на собственост, освен случаите по чл. 10, ал.7 от ЗСПЗЗ. В тези случаи, когато се иска възстановяване имоти в границите на урбанизирани територии се представя удостоверение по чл. 13, ал.5 и ал.6 от ППЗСПЗЗ. Следователно, в тази хипотеза индивидуализацията на имота, която в останалите случаи се съдържа в решение и скица към него на органа на поземлената собственост, се извършва още при осъществяване на административната процедура чрез издадените удостоверения и скица по чл. 13, ал. 5 и ал.6 от ППЗСПЗЗ. Поради това, в тази хипотеза реституционната процедура приключва с постановяване на решение за възстановяване на правото на собственост без да е необходимо издаване на последваща скица(виж Решение №414 от 06.02.2012г. на ВКС по гр.д.№1117/2010г., Іг.о., ГК). В настоящия казус не се доказа преди постановяване на решението за възстановяване на собствеността да е била представена скица по чл. 13, ал.6 от ППЗСПЗЗ, а и от самото решение не се установява да е такова по чл. 14, ал.1, т.1 във вр. с чл. 10, ал.7 от ЗСПЗЗ. Ето защо установителният иск за собственост на ищците срещу “. 2. Е. и срещу Д., П. от М. на З. и Х. е неоснователен.

Същият иск, предявен срещу Областната А. на О. с административен център Б. според съда е недопустим, тъй като липсват фактически твърдения за оспорване от страна на същата на правото на собственост на ищците, а бъдеща процедура по отразяване на имота в кадастралната карта не обосновава към настоящия момент правен интерес от иска за собственост срещу този ответник. Ето защо, по отношение на него производството по делото следва да бъде прекратено.

По иска за нищожност с правно основание чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД:

Видно е от уточнението, направено от пълномощника на ищците в първото с.з. преди доклада на съда по чл. 146 от ГПК, че се поддържа довод за нищожност на договор за замяна на недвижим имот № 36 от 22.01.2009г. сключен между Държавната А. по Г. и “. 2. Е., с който на дружеството е било прехвърлено правото на собственост върху имоти - горски фонд, частна държавна собственост, между които и поземлен имот с идентификатор ... (стар 629099), поради противоречие със закона. Като такова се изтъква нарушение на разпоредби от Закона за държавната собственост, регламентиращи процедурата по издаване на актовете за държавна собственост, без да са посочени конкретно тези норми, въпреки въпросите на съда към пълномощника на ищците в с.з. от 14.02.2012г., на които той отговори в изявлението си преди доклада по чл. 146, ал.1 от ГПК. Договор за замяна е нищожен, поради противоречие със закона, когато с него се нарушава императивна правна норма, съдържаща забрана, установяваща изискване и др., отнасящи се до конкретния вид сделка. Процесната е сключена на основание чл. 15б от Закона за Г.(отм.), която разпоредба поставя специфични изисквания към сделките за замяна на земи от горския фонд-частна държавна собственост със земи, собственост на физически или юридически лица. Ищците обаче не излагат фактически твърдения за нарушение на тези правила, а на процедурата по съставянето на АДС №1382 от 21.02.2006г. , която процедура не е част от елементите на договора за замяна на земи от горския фонд-частна държавна собственост със земи, собственост на физически или юридически лица.

Дори и да са установени нарушения в административната процедура по издаването на горния АДС, те не влияят на действителността на процесния договор за замяна от 22.01.2009г. Нормите, уреждащи материалноправните предпоставки за издаването на АДС и тези уреждащи процесуалните правила за издаването му не са правила, относими към договорите, сключвани по реда на чл. 15б от ЗГ(отм.). Пороците на АДС(ако са установени такива) не засягат действителността на договора за замяна, тъй като АДС не съзадава права, а само констатира възникнали такива преди издаването му.

Заедно с това, съдът прие, че към момента на предявяване на иска ищците не се легитимират като собственици на процесния имот на основание възстановяването му по реда на ЗСПЗЗ в качеството им на наследници на бившия собственик И. Г. С., поради което и на това основание искът за прогласяване на нищожност на договора е неоснователен.

Поради изложените до тук съображения искът за прогласяване нищожността на договор за замяна на недвижим имот № 36 от 22.01.2009г. сключен между Държавната А. по Г. и “. 2. Е., с който на дружеството е било прехвърлено правото на собственост върху имоти - горски фонд, частна държавна собственост, между които и поземлен имот с идентификатор ... (стар 629099) следва да бъде отхвърлен.

В с.з. от 14.02.2012г. пълномощникът на ищците поддържа и че договорът за замяна е нищожен, тъй като нарушава мораториум на НС. Съдът счита, че това искане също следва да се квалифицира като искане за нищожност по смисъла на чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД . Съгласно чл. 86, ал.2 от Конституцията на Р България, законите и решенията на Народното събрание са задължителни за всички държавни органи, организациите и гражданите. Тази разпоредба придава на решенията на НС правна стойност равнозначна на правната стойност на правните норми, съдържащи се в закон. Поради това, следва да се приеме, че неспазването на решение на НС, с което се взема решение за налагането на мораториум за извършване на определени сделки, е противоречие с правна норма по смисъла на чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД. Решаващият състав приема, че и на това основание искът за прогласяване на нищожност на горния договор следва да бъде отхвърлен, поради липсата на материалноправна легитимация на ищците като собственици на реституиран имот, за които се поддържа, че е част от имота, предмет на договора. Ищците не са носители на материалните права, които искат да защитят с иска за обявяване на нищожност на договор, по който не са страна. Поради това и доводите им за нищожност според настоящия състав са неоснователни.

По искането за отмяна на АДС№1382 от 21.02.2006г. на Областната А. на О. Б.:

Актът за държавна собственост не създава право на собственост, а само констатира възникнало на друго правно основание право на собственост в патримониума на Д.. Постоянна и непротиворечива е и практиката на ВКС на Р България, че съставянето на акт за държавна собственост няма конститутивно действие, а има констативен характер. Предвид това, материалната доказателствена сила на този официален докумен следва да се преценява с оглед на всички доказателства по делото.

Заедно с изложеното, редът и формата за актуване на имот като държавна собственост представляват вътрешнослужебна дейност на държавната А., с оглед на което в практиката си ВАС на Р България се приема, че актът за държавна собственост не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК.

Предвид изложеното, съдът счита, че е недопустимо разглеждането на искане за отмяна на АДС в исково производство пред граждански съд. Гражданските съдилища осъществяват косвен контрол за законосъобразност на конститутивните административни актове, какъвто настоящият не е. В този смисъл е и приетото в Тълкувателно решение №6 по тълкувателно дело №6/2006г. на ВКС. Когато в рамките на исково производство се осъществява косвен контрол за законосъобразност на административен акт, който не е конститутивен, изводите във връзка с този контрол се съобразяват от съда при преценката на основателността на предявения иск. Гражданския съд по реда на косвения контрол за законосъобразност не може да отменя административни актове.

С оглед на изложеното не е допустимо на основание чл. 17, ал.2 от ГПК да се разглежда искане за прогласяване на нищожност на АДС№1382 от 21.02.2006г. и на искане за отмяната му като унищожаем, тъй като същият не е индивидуален административен акт и не подлежи на контрол за законосъобразност.

Поради горните мотиви производството по делото относно тези искания следва да бъде прекратено.

Ищците са направили искане за присъждане на направените от тях разноски по делото, което е неоснователно по аргумент от чл. 78, ал. 1 от ГПК, с оглед отхвърлянето на исковете им . Ето защо, разноски в тяхна полза не следва да бъдат присъждани.

Водим от изложеното, Благоевградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ иска предявен от И. П. С., Г. П. С.,Н. К. Г., И. К. М., Й. К. Р., М. Б. К. и Н. Б. Б. всички в качеството на наследници на И. Г. С. , със съдебен адрес гр. С., ул."Г. И." №1, .2 против “. 2. Е., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в с. Г. Д., община Р., представлявано от управителя Г. Т. П. за признаване за установено, че са собственици на имот с №171 по кадастралния план на земите, раздадени по ПМС за местност"0" в землището на гр. Р., О. Б., представляващ нива от 5 232 кв.м., девета категория, находяща се в терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на гр. Р. в местността "Ж.", при граници : юг-имот №70 пасище, запад - имот №149 пасище, север-имот №147 пасище, запад-имот №29 пасище като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото по отношение на иска, предявен от И. П. С., Г. П. С.,Н. К. Г., И. К. М., Й. К. Р., М. Б. К. и Н. Б. Б. всички в качеството на наследници на И. Г. С. , със съдебен адрес гр. С., ул."Г. И." №1, .2 против Д., П. от М. на З. и Х. с адрес гр. С., бул."Х. Б." №55 и против О. А. на О. Б., П. от областния управител за признаване за установено, че са собственици на имот с №171 по кадастралния план на земите, раздадени по ПМС за местност"0" в землището на гр. Р., О. Б., представляващ нива от 5 232 кв.м., девета категория, находяща се в терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на гр. Р. в местността "Ж.", при граници : юг-имот №70 пасище, запад - имот №149 пасище, север-имот №147 пасище, запад-имот №29 пасище, поради недопустимост на иска.

ОТХВЪРЛЯ иска предявен от И. П. С., Г. П. С.,Н. К. Г., И. К. М., Й. К. Р., М. Б. К. и Н. Б. Б. всички в качеството на наследници на И. Георгиев С., със съдебен адрес гр. С., ул."Г. И." №1, .2 против “. 2. Е., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в с. Г. Д., община Р., представлявано от управителя Г. Т. П. против Д., П. от М. на З. и Х. с адрес гр. С., бул."Х. Б." №55 и против Изпълнителната А. по Г., със седалище в гр. С., бул."Х. Б." №55, П. от изпълнителния й директор за прогласяване нищожността на договор за замяна на недвижим имот №36 от 22.01.2009г.,сключен между Държавната А. по Г., П. от нейния председател и “. 2. Е. в частта му за имот 61813.775.99 (стар 629099) като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ПРЕКРАТЯВА производството по искането на И. П. С., Г. П. С.,Н. К. Г., И. К. М., Й. К. Р., М. Б. К. и Н. Б. Б. всички в качеството на наследници на И. Г. С. , със съдебен адрес гр. С., ул."Г. И." №1, .2 против О. А. на О. Б., П. от областния управител за прогласяване като нищожен на АДС№1382 от 21.02.2006г., издаден от същата.

ПРЕКРАТЯВА производството по искането на И. П. С., Г. П. С.,Н. К. Г., И. К. М., Й. К. Р., М. Б. К. и Н. Б. Б. всички в качеството на наследници на И. Г. С., със съдебен адрес гр. С., ул."Г. И." №1, .2 против О. А. на О. Б., П. от областния управител за отмяна като унищожаем на АДС№1382 от 21.02.2006г. , издаден от същата.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред САС, а в прекратителните му части, които имат характер на определение, в едноседмичен срок с частна жалба.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :