Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 264 19.02.2020 година гр.Бургас
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Бургаският административен съд, ХХІІІ състав, на
седемнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в публично заседание в
следния състав:
Председател: Галя Русева
при секретаря В.С., като разгледа
докладваното от съдията Русева административно дело № 3001 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.40,
ал.1 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/ вр. чл. 145 и сл. АПК.
Образувано е по жалба на „Искра Медия“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Бургас, *****, представлявана от управителя С.М.П., подадена
чрез адв. Н., против мълчалив отказ на кмета на Община Бургас за предоставяне
на достъп до обществена информация във връзка с подадено от жалбоподателя заявление
вх.№ ЕД-3622/08.11.2019 г.
В жалбата се сочи незаконосъобразност на
отказа, тъй като според жалбоподателя исканата информация е в обхвата на чл.2
от ЗДОИ и следва да бъде предоставена. Иска се отмяна на отказа и задължаване
на ответника да отговори писмено на жалбоподателя, като му предостави исканата
информация.
В с.з. жалбоподателя се
представлява от адвокат, който поддържа жалбата и претендира присъждане на
разноски.
Органът, ответник по жалбата – кмет на Община
Бургас, не представя други доказателства освен депозираното от жалбоподателя
пред него заявление за достъп до обществена информация, и не изразява становище
по жалбата. В с.з. не се представлява, редовно уведомен.
Съдът, като прецени доводите на жалбоподателя, събраните по делото доказателства и приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Със заявление вх.№ ЕД-3622/08.11.2019 г., адресирано до кмета на Община Бургас, жалбоподателят „Искра Медия“ ЕООД,
собственик на сайта Iskra.bg, чрез управителя си С.П., е поискал да му бъде
предоставена следната обществена информация на осн.чл.4, ал.1 от ЗДОИ:
1.
Какъв е общият размер на задълженията на Община Бургас към финансови
институции, съответно към дата 01.11.2011 г., към 01.11.2015 г. и към
01.11.2019 г.?
2.
Какъв е общият размер на задълженията на Община Бургас към юридически лица
извън тези по т.1, съответно към дата 01.11.2011 г., към 01.11.2015 г. и към
01.11.2019 г.?
3.
Какъв е общият размер на задълженията на Община Бургас към физически лица,
съответно към дата 01.11.2011 г., към 01.11.2015 г. и към 01.11.2019 г.?
4.
Какъв е общият размер на обезпеченията и гаранциите, предоставени от Община
Бургас във връзка с изпълнението на проекти, финансирани от ЕС, съответно към
дата 01.11.2011 г., към 01.11.2015 г. и към 01.11.2019 г.?
5.
Какъв е общият размер на задълженията на всички общински предприятия към
финансови институции, съответно към дата 01.11.2011 г., към 01.11.2015 г. и към
01.11.2019 г.?
6.
Какъв е общият размер на задълженията на всички общински предприятия към
юридически лица извън тези по т.1, съответно към дата 01.11.2011 г., към
01.11.2015 г. и към 01.11.2019 г.?
7.
Какъв е общият размер на задълженията на всички общински предприятия към
физически лица, съответно към дата 01.11.2011 г., към 01.11.2015 г. и към
01.11.2019 г.?
8.
Какъв е общият размер на обезпеченията и гаранциите, предоставени от всички
общински предприятия във връзка с изпълнението на проекти, финансирани от ЕС,
съответно към дата 01.11.2011 г., към 01.11.2015 г. и към 01.11.2019 г.?
Поискано е информацията да бъде предоставена на
посочен електронен адрес в законоустановения срок.
В
14-дневния срок за произнасяне съобразно чл. 28, ал. 1 от
ЗДОИ, изтекъл на 22.11.2019 г., от
кмета на Община Бургас не е постановено решение по искането, поради което съдът
намира, че е налице мълчалив отказ в частта по т.1-т.4 вкл. от заявлението. Жалбата
е входирана в съда на 06.12.2019 г., в рамките на преклузивния срок по чл.149,
ал.2 АПК за оспорване на мълчалив отказ, от надлежна страна и срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол /в частта, касаеща информацията по т.1-т.4 от заявлението/,
поради което е процесуално допустима в тази част. В случая е налице активна легитимация за
жалбоподателя, доколкото чл. 4, ал. 3 от ЗДОИ дава право на всички юридически
лица в Република България да получат достъп до обществена информация, което
право е обвързано с уредената в чл. 2 възможност заявителят да си състави
мнение относно дейността на задължения субект.
Разгледана по същество, жалбата се явява частично неоснователна и отчасти недопустима, по следните съображения:
Съгласно чл.3, ал.1 от
ЗДОИ, задължени субекти по закона са държавните органи, техните териториални
звена и органите на местното самоуправление в Република България. Сезираният
със заявлението за предоставяне на достъп до обществена информация орган – кмет
на Община Бургас, се явява задължен субект по смисъла на закона, съобразно
нормата чл.3, ал.2, във връзка с чл.38, ал.1 ЗМСМА, в качеството си на държавен
орган, представител на изпълнителната власт в Р България, но само досежно исканата информация по т.1 - т.4 вкл. от
заявлението, касаеща задълженията на Община Бургас към физически и юридически
лица, финансови институции, както и предоставените от общината гаранции и
обезпечения във връзка с изпълнението на финансирани от ЕС проекти, към
посочените в заявлението дати. Останалата поискана информация, посочена от т.5-т.8
вкл. от заявлението /задължения на общинските предприятия към физически и
юридически лица, към финансови институции, както и предоставени от тези
предприятия гаранции и обезпечения във връзка с изпълнението на финансирани от
ЕС проекти, към посочените дати/, касае обществената дейност на общинските
предприятия. Според ал.2, т.1 от ЗДОИ, законът
се прилага и за достъп до обществена информация, която се създава и съхранява
от публичноправни субекти, различни от тези по ал.1, включително
публичноправните организации. Според §1, т.4 от ДР на ЗДОИ, „публичноправна
организация“ е юридическо лице, за което е изпълнено някое от следните условия:
а) повече от половината от приходите му за предходната бюджетна година се
финансират от държавния бюджет, от бюджетите на държавното обществено
осигуряване или на Националната здравноосигурителна каса, от общинските бюджети
или от възложители по чл.5, ал.2, т.1-14 от Закона за обществените поръчки
(ЗОП); б) повече от половината от членовете на неговия управителен или
контролен орган се определят от възложители по чл.5, ал.2, т.1-14 от ЗОП и в)
обект е на управленски контрол от страна на възложители по чл.5, ал.2, т.1-14
от ЗОП; управленски контрол е налице, когато едно лице може по какъвто и да е
начин да упражнява доминиращо влияние върху дейността на друго лице.
Анализът на горните разпоредби налага извод, че
адресатът на заявлението – кмет на Община Бургас, не е задължен субект по чл.3
от ЗДОИ досежно предоставяне на информацията по т.5-т.8 вкл. от заявлението,
тъй като тази информация касае обществената дейност не на Община Бургас, а на
общинските предприятия, които са юридически
лица, задължени субекти по чл.3, ал.2 ЗДОИ вр.§1, т.4 ДР на ЗДОИ. Същите
юридически лица нито са конкретизирани в заявлението, нито последното в частта
досежно информацията, която ги касае, е адресирано до тях. В този смисъл,
заявлението по отношение на поисканата информация в т.5-т.8 вкл. от същото не е
адресирано до органа, разполагащ с тази информация и дължащ произнасяне по
искането. С разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от АПК е предвидено, че
непроизнасянето на органа в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът.
Не всяко непроизнасяне на органа представлява мълчалив отказ. Мълчалив отказ е
налице само в случаите, когато овластеният административен орган е задължен да
издаде административен акт в законовоопределен срок по отправено до него
искане, по което той не се е произнесъл. В случая кметът на Община Бургас не е
овластен да се произнесе по исканията, визирани в т.5-т.8 вкл. от заявлението,
поради което и по отношение на тази информация не е налице мълчалив отказ, т.е.
индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Не е формиран
мълчалив отказ поради липса на задължение за издаване на акт по заявлението на
жалбоподателя в частта по т.5-т.8 вкл. от същото,
както и на компетентност на кмета на Община Бургас във връзка с предоставянето на информацията по тези пунктове. Следователно, в тази част жалбата следва да бъде оставена без
разглеждане като недопустима и производството по делото да се прекрати на
осн.чл.159, т.1 АПК /в този смисъл е и Определение № 17380
от 18.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7642/2019 г., VIII о./.
В останалата част,
досежно заявената в т.1-т.4 вкл. от заявлението информация, оспореният в
настоящото производство акт има характера на мълчалив отказ за предоставяне на
достъп до обществена информация, който съгласно чл.40, ал. 2 от ЗДОИ подлежи на
обжалване пред административния съд по реда на АПК. По същество на спора,
следва да се установи дали исканата информация представлява обществена
информация по смисъла на ЗДОИ, както и налице ли са основания за отказ от
предоставянето й на заявителя.
Законът за достъп до
обществената информация регламентира един от правните способи за упражняване на
конституционното право на достъп до информация. В чл. 2, ал.1 от ЗДОИ
законодателят е дал легална дефиниция на понятието „обществена информация“,
достъпът до която законът регламентира. Според цитираната разпоредба, „обществена
информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения
живот в страната и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено
мнение относно дейността на задължените по закона субекти“. Точно за тази
информация законодателят е създал и изричното задължение да бъде предоставяна
от правните субекти по чл.3, ал.1 и 2 от ЗДОИ. Това тяхно задължение и
съответно правото на гражданите, респ. на юридическите лица, на достъп до
обществена информация, е гарантирано чрез изричната разпоредба на чл.40, ал.1
от ЗДОИ, която установява правото на съдебно оспорване на решенията на
задължените по чл.3, ал. 1 и 2 от ЗДОИ лица за предоставяне на достъп до
обществена информация и за отказа за предоставянето й.
С оглед посочената
легална законова дефиниция, исканата от жалбоподателя информация по т.1-т.4
вкл. от заявлението е във връзка с обществена дейност на Община Бургас. Исканата
информация се определя и като служебна обществена информация по смисъла на
чл.11 от ЗДОИ, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната
информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации. При
липса на основания за отказ следва да бъде предоставена в случай, че е налична,
в законоустановения срок. В случай, че субектът по чл. 3 от ЗДОИ
разполага с исканата информация, същата следва да бъде предоставена със
съдържанието, в което се намира при субекта. В случай, че субектът не разполага
с исканата информация, съобразно чл. 33 от ЗДОИ
заявителят също така следва да бъде писмено уведомен.
В случая, обаче, поисканата информация
по т.1-т.4 вкл. от заявлението представлява обобщена счетоводна информация,
която предполага изготвянето на аналитични счетоводни справки, от които да са
видни общият размер на посочените задължения към съответните лица, респ.
гаранции и обезпечения, съотнесени към конкретните дати. С оглед на това, тази
информация не представлява налична информация и се налага да бъде изготвена
допълнително от задължения субект, което не се предвижда от ЗДОИ. Задълженият
субект по ЗДОИ не може да бъде задължаван да систематизира и обработва
допълнително наличната при него информация единствено за целите на ЗДОИ /в този
смисъл е и Решение № 1126/26.01.2020 г. по адм.дело № 5496/2019 г. по описа на
ВАС, V отделение/. Ето защо, постановеният мълчалив отказ за предоставяне на
достъп до поисканата обществена информация по тази част от заявлението /от т.1
до т.4 вкл./ е законосъобразен, съответен на материалния закон, поради което
жалбата в тази част се явява неоснователна и следва да се отхвърли.
Предвид изхода на спора, жалбоподателят няма право на
разноски и такива не следва да му бъдат присъждани.
Мотивиран от горното и на основание чл. 40, ал. 1 ЗДОИ, чл. 172, ал. 2 от АПК и чл.159, т.1 АПК, Административен съд –
Бургас
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Искра Медия“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Бургас, *****, представлявана от управителя С.М.П., против
мълчалив отказ на кмета на Община Бургас за предоставяне на достъп до обществена
информация, посочена в т.5-т.8 вкл. на подадено от жалбоподателя заявление вх.№
ЕД-3622/08.11.2019 г., и ПРЕКРАТЯВА
производството по адм.дело № 3001/2019 г. по описа на АдмС Бургас в тази част.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Искра Медия“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Бургас, *****, представлявана от управителя С.М.П., в останалата част, касаеща мълчаливия
отказ на кмета на Община Бургас да предостави на жалбоподателя достъп до обществена
информация, посочена в т.1-т.4 вкл. на подадено от жалбоподателя заявление вх.№
ЕД-3622/08.11.2019 г.
Решението в отхвърлителната му част съгласно чл. 40, ал. 3
от ЗДОИ е окончателно и не подлежи на обжалване. В останалата част, с която жалбата е оставена без
разглеждане, решението има характер на определение, което подлежи на обжалване
с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен
административен съд.
СЪДИЯ: