РЕШЕНИЕ
№ 233
гр. Велико Търново , 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на десети
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
при участието на секретаря Красимира П. Борисова
като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Гражданско дело №
20204100100543 по описа за 2020 година
За да се произнесе, съобрази :
С исковата си молба ищецът Р. Ш. АЛ. твърди, че на 28.11.2019г. е
пострадал при пътно-транспортно произшествие, като вина за настъпване на
произшествието носи водачът на лек автомобил „Мерцедес Ц 220“, с рег. № ...
М.М.. Твърди се, че при настъпилото ПТП ищецът е получил телесни
увреждания- закрито изкълчване, счупване тип лисфранк на ляво ходило,
подробно описани в исковата молба. В резултат на тези увреждания се
наложило оперативно лечение, след което повторно приемане в болница за
отстраняване на част от имплантирани в увредената кост на ходилото уреди.
Твърди се, че хоспитализирането на А. било съпроводено с много болки и
страдания и двата пъти, когато това се е случило. Лечението му било
съпътствано със закупуване на медикаменти, рехабилитация, възстановителни
процедури, разходи за импланти и заплащане на престой в болници и
рехабилитационни центрове. Твърди се, че виновният водач е имал сключена
застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите “ при ответното
дружество. Твърди се, че ищецът е подал заявление в ответното дружество,
като му е заплатено обезщетение за вреди от процесното ПТП в размер на 8
000 лв. Ищецът не е съгласен с така изплатения му размер на обезщетението,
като твърди, че то следва да бъде в по- висок размер, тъй като периодът на
оздравяване от получените физически травми бил продължителен,
изключително болезнен и не е приключил и към предявяване на исковата
молба. И към този момент ищецът не е пълноценен човек, посещава
рехабилитационен център. Придвижва се трудно, изпитва неудобства в
справянето с ежедневните лични нужди и занимания. Поради отпуск по
1
болест ищецът бил загубил финансови средства. Инцидентът се отразил
тежко на психиката на ищеца, като той изпитвал страх за бъдещето си страх
от пътуване, стрес, психически дискомфорт. В тази връзка се отправя молба
към съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на
ищеца сума от 47 000 лв. представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, както и сума от 4802,88 лв. обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху същите, считано от
уведомяване на ответника за настъпването на застрахователното събитие до
окончателното изплащане. Претендират се разноски. В постъпил в
законоустановения срок отговор на исковата молба ответникът по същата
заема становище за нейната неоснователност. Твърди, че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия А.. Оспорва
твърдените в исковата молба травми и твърденията за продължителността им.
Оспорва твърдението, че ищецът все още не се е възстановил от получените
травми. Оспорва твърдението, че процесният инцидент се е отразил
негативно на психиката на ищеца, като същият изпитва непрестанен стрес,
страх от пътуване, дискомфорт и т. Оспорва исковите претенции по размер и
счита, че са прекомерни. Твърди, че част от извършените от ищеца разходи са
недължими, тъй като не е налице документация, установяваща, че
интервенциите са извършени въз основа на преценка на лекуващ лекар.
Признава факта на съществувало валидно застрахователно правоотношение
между ответното дружество и собственика на автомобил „Мерцедес Ц 220“, с
рег. № ... Потвърждава и факта на извършеното плащане от 8 000 лв.
обезщетение за неимуществени вреди на ищеца за вреди, претърпени от
процесното ПТП. Признава факта, че на дата 01.06.2020г. ищецът е отправил
писмена покана към ответника за заплащане на застрахователно обезщетение.
Оспорва описания от ищеца в исковата молба механизъм на ПТП. Сочи, че
ищецът е нарушил чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и не е контролирал с дължимата
грижа и внимание управлявания от него автомобил. Оспорва претенцията за
лихви. При условията на евентуалност оспорва началния момент, от който се
дължи мораторна лихва върху обезщетението. Моли съда да отхвърли
исковете или да присъди обезщетение в справедлив размер.
Великотърновският Окръжен съд, като взе предвид наведените в исковата
молба твърдения, доводите на ответника и като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изисквавнето на
чл. 12 от ГПК, приема за установено следното:
На 28.11.2019г. по време и на място, описани в исковата молба, е
настъпило пътно-транспортно произшествие между лек автомобил „Мерцедес
Ц 220“ с рег. № .., управляван от М. Н. М. и автомобил „Ауди Ку 5 “ с рег. №
., управляван от ищеца. С Решение № 230/07.07.2020г. на Районен съд-
Горна Оряховица М. Н. М. е призната за виновна в това, че на 28.11.2019г. на
първокласен път 1-4( София – Варна) при километър 150+799, при
управление на МПС - лек автомобил „Мерцедес Ц 220“ с рег. № .. нарушила
правилата за движение по пътищата – чл. 8 от ЗДвП и чл. 20 от ЗДвП, в
резултат на което допуснала ПТП с насрещно движещия се товарен
автомобил „Ауди Ку 5 “ с рег. № .. управляван от ищеца Р. Ш. АЛ. и по
2
непредпазливост допуснала причиняване на средна телесна повреда на А.,
изразяваща се в закрито изкълчване- счупване тип Лисфранк на ляво ходило,
което е довело до трайно затрудняване на движението на ляв долен крайник –
престъпление по чл. 343,ал. 1 , б. „б“пр. 2, вр. Чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, като
е освободена от наказателна отговорност и й е наложено административно
наказание глоба. Решението е влязло в сила на 23.07.2020г.
Към момента на така настъпилото ПТП е съществувало валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност на
автомобилистите“ между ответното дружество и собственика на лек
автомобил „Мерцедес Ц 220“ с рег. № .. – факт, който се признава от
ответника.
В рамките на проведена процедура по чл. 380 от КЗ, във връзка с
настъпилото ПТП ответникът е изплатил на ищеца обезщетение за
претърпени от него неимуществени вреди- пряка и непосредствена последица
от претърпяното ПТП, в размер на 8 000 лв. Съгласно приложените
доказателства за провеждане на процедурата по чл. 380 от КЗ, ответникът е
заплатил на ищеца сумата на 24.07.2020г.
Относно механизма на настъпване на ПТП е допуснато и изслушано
заключението на съдебна автотехническа експертиза, което съдът възприема
изцяло като компетентно и обосновано.
Съгласно същото процесното ПТП е настъпило в условия на завой с
голям радиус, преминаващ в посока на запад в прав пътен участък, на дневно
осветление, добра видимост на разстояние не по- малко от 150 м., сух асфалт
без недостатъци и без движение на други ППС в района на ПТП към момента
на същото. Вещото лице е описало подробно траекториите на движение и
посоките на движение на двата автомобила, определено е и мястото на удара.
Заключението сочи, че скоростта на лек автомобил „Мерцедес Ц 220“ с рег.
№ .. към момента на удара с автомобил „Ауди Ку 5 “ с рег. № .. е била 87,5
км/ч. , и не е намалявала, докато скоростта на автомобил „Ауди Ку 5 “ с рег.
№ .. към момента на удара е била 64,6 км/ ч. , а преди самия удар, към
момента на загуба на устойчивост на лекия автомобил „Мерцедес Ц 220“ с
рег. № .. е била 72 км./ч.
Според заключението при така установената пътна обстановка,
скоростта и траектории на движение на двата автомобила, нито един от
двамата водачи не е имал възможност и време да преустанови движението на
управляваните от тях МПС преди мястото на удара помежду им. Като
причина за настъпване на процесното ПТП вещото лице посочва отклонение
на вниманието от водача на лек автомобил „Мерцедес Ц 220“ с рег. № .. , в
следствие на което се променя траекторията на движение на автомобила в
ляво, навлизане в пътната лента на насрешщно движение, по която се движи
автомобил „Ауди Ку 5 “ с рег. № ...
В съдебно заседание вещото лице посочва, че общото разстояние
3
между двата автомобила преди настъпване на удара е било 80,2 метра, но то
при движение с установените от автомобилите скорости то се преодолява за
време по-кратко от две секунди, което прави невъзможно предотвратяването
на удара от страна на двамата водачи.
Категорично заключението сочи, че травмата - счупване на ляво
ходило, получена от ищеца, е в резултат на процесното ПТП в следствие на
действащите върху тялото му инерционни сили при удара между двата
автомобила.
Във връзка с изясняване механизма на ПТП е разпитана като свидетел
и А. А.а, която е пътувала заедно с ищеца в автомобил „Ауди Ку 5 “ с рег. № ..
при настъпване на процесното ПТП. Същата твърди, че ищецът при
управление на автомобила към момента на ПТП е бил с поставен предпазен
колан, като посочва, че при липса на поставен обезопасителен колан в момент
на движение, автомобилът издава неприятен предупредителен сигнал. Едва
след удара при преобръщането на автомобила им, ищецът откопчал колана
си, за да може да излезе от автомобила . Показанията на св. А.а в тази им част
съдът намира за достоверни, тъй като те не противоречат на останалите
събрани по делото доказателства.
По отношение вида на получените при процесното ПТП физически
наранявания от ищеца и периода на тяхното лечение и възстановяването му, е
допуснато и изслушано заключението на съдебно-медицинска експертиза,
което съдът възприема изцяло като компетентно и обосновано. Съгласно
същото, при възникналото ПТП ищецът е получил закрито счупване тип
Лисфранк на костите, изграждащи лявото ходило с нарушаване на
анатомичната цялост на ставния апарат. Категорично според вещото лице е
изключено травмата да е получена в друго време, друго място и по друг
начин, освен при процесното ПТП. Така получените увреждания са
съпроводени с нелек интензитет по сила, болки и страдания, както и с
ограничителната функция на стъпалото да извършва опорна и двигателна
функция за срок от 6-8 месеца, период необходим за клиничното
възстановяване на ищеца.
Обичайният срок за анатомичното възстановяванве на обичайната
функция на стъпалото при такъв тип травма е около 6 месеца, като според
вещото лице това е строго индивидуално и е възможно този срок да е по-
дълъг.
Видно от приложената към делото медицинска документация , въз
основа на която е изградено и заключението на вещото лице , ищецът е
претърпял оперативни интервенции за поставяне( една интервенция) и
изваждане( две интервенции) на метални фиксатори в лявото ходило. Така
проведените оперативни интервенции са били съпроводени с болки наслоени
върху общия нарушен анатомичен статус от получената травма на
продължителни болки и страдания, на които е бил подложен пострадалият по
време на тяхното премахване. Вещото лице посочва, че провежданото от
4
ищеца физиотерапевтично лечение наред с домашно амбулаторното лечение
подпомага благоприятния изход на неговото клинично оздравяване. Вещото
лице в съдебно заседание посочва, че проведеното физиотерапевтично
лечение, установено с приложените към делото медицински документи,
издадени от болница „Витамед плюс “ гр. Габрово е показано след травмата,
получена от ищеца във възстановителния период. Също така, вещото лице
посочва и че предписаните на ищеца медикаменти, за които същият е
представил по делото фактури и касови бонове за закупуването им-
„Венопауър “и „Бонген“са били необходими за правилното провеждане на
лечението му . Същото важи и за препарата „Калциливин“.
Към делото са приложени фактури и касови бонове, установяващи
извършени от ищеца разходи в общ размер на 4802,88 лв. Същите са за
закупуване на консумативи за провеждане на оперативно лечение след
процесното ПТП, за медикаменти, предписани на ищеца във връзка с
лечението му в домашни условия, за закупуването на шини и проведени
прегледи и лечение. Съдът намира, че всички разходи, удостоверени с
представените от ищеца фактури и касови бонове ( стр. 43-57 от делото)
ищецът е направил във връзка с провеждане на лечението на получената при
процесното ПТП травма. Този извод следва от обстоятелството, че разходите
са сторени в рамките на посочения от вещото лице – лекар оздравителен
период, като са закупувани медикаменти и консумативи, които се прилагат
при лечението на травми от типа на получената от ищеца.
За установяване на претърпените от ищеца негативни емоции и
физическо страдание в следствие на процесното ПТП са допуснати гласни
доказателства- показанията на свидетелите А. А.а и В. М..
Свидетелката А.а - съпруга на ищеца, е пътувала с него при
настъпването на процесното ПТП. Твърди, че съпругът й е получил травмата
на Лисфранк при настъпване на катастрофата. Веднага след произшествието
бил приет в болница, но го оперирали на следващия ден. След като го
изписали, той нямал възможност даже да стане до тоалетната, защото не
можел да спуска крака си надолу. При първата операция му поставили видии
и две стърчащи от крака му игли, което му пречело да обуе обувка или
чорап. Стърчащите игли били премахнати през януари на 2020г. а през май
същата година премахнали и металните видии. Дълго време ищецът ходил със
специален ботуш и с патерици. За облекчаване на болките ищецът се лекувал
в болница в град Габрово , което довело до леки подобрения, но се наложило
да се прекъсне лечението му във връзка с пандемията от коронавирус. След
инцидента ищецът ставал трудно, изпитвал болки, трудно изминавал и един
метър – разстоянието до тоалетната в дома му. Майката на свидетелката му
помагала, защото самата свидетелка била с тежка операция .
Така получената травма според свидетелката се отразила на работата
на ищеца, тъй като той бил лесоинженер по професия. Трябвало да обикаля
сечищата, което било свързано с ходене в гората по неравен терен. След
работния ден се прибирал в дома си с подут крак. След инцидента ищецът
5
избягвал да пътува, винаги ако можел да отложи пътуване, го правел. Винаги
когато тръгне на път с кола изпитвал панически страх , променил начина си
на шофиране и мирогледа си.
След катастрофата ищецът преустановил работната си дейност за
около 6 месеца, започнал да обикаля и да контролира сечищата едва месец –
два преди разпита на свидетелката (свидетелката е разпитана на
03.02.20201г.). Дълго време не можел да шофира автомобил със съединител, а
само такъв с автоматична скоростна кутия, дълго време вземал човек със себе
си , когато шофира, а от скоро започнал да шофира сам до работното си място
и обратно.
По време на лечението си освен инжекциите „фраксипарин“ ищецът
приемал и редица други лекарства.
Свидетелката В.М. – тъща на ищеца твърди, че след изписването му от
болницата след процесното ПТП тя се занимавала с това, което е нужно да се
направи- поставяне на инжекции, превръзки. Периодът, през който
свидетелката е полагала грижи за ищеца бил продължителен - повече от два-
три месеца. След оперативните намеси , които били три на брой, се налагало
да се правят превръзки, които свидетелката правела. Помагала на ищеца и да
се обслужва. Не можел да става, опитал се веднъж да стане и да се храни със
семейството си, но изпищял от болка. Имал проблем, когато ходи до
тоалетната , дори първите дни след инцидента се въздържал да ходи по
нужда, за да не изпитва болки, които били страшни. Целият се потял от
болките, имал сълзи в очите. Опитали се да ползват подлоги за
физиологичните му нужди. Няколко дни Р. имал субфебрилна температура.
Свидетелката М. се грижела за ищеца, тъй като неговата съпруга била
оперирана и имала забрана да се движи. Тя също пострадала при
катастрофата, като при нея се откачили щипки, придържащи оперативната й
рана. Ищецът не можел да обува обувката си дълго време, четири - пет месеца
не ходил на работа. Наложило се да купят специална обувка , ботуш, за да се
облекчи стъпването му и да може да ходи на работа. Дълго време не шофирал
и търсел някой друг да го води на прегледи. Сега ходел на работа, но
накуцвал, работата му била свързана с ходене и като се върнел, започвало да
го боли, пиел обезболяващи и лягал да си почине.
Освен инжекциите „фраксипарин“ ищецът приемал и други лекарства-
много аналгетици, като закупувал и приемал всичко, което му било
предписано.
Показанията на двете свидетелки съдът приема изцяло като
достоверни. Те не противоречат на останалите събрани по делото
доказателства, нито пък помежду си. Макар и двете свидетелки да са близки
на ищеца, няма основание съдът да се съмнява в тяхната обективност, тъй
като именно поради близките им връзки те са били до ищеца непосредствено
след инцидента и по време на оздравителния период, като са могли да
6
възприемат най- точно неговото състояние.
При тези данни от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. С чл.
45 и 52 от ЗЗД, за заплащане на обезщетения за претърпени имуществени и
неимуществени вреди, обективно съединени с искове по чл. 86 , ал. 1 от ЗЗД.
Ответникът е навел възражение по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Исковите претенции са допустими, доколкото по делото са налице
данни, че ищецът е предявил претенция по чл. 380 от КЗ пред застрахователя,
преди завеждане на делото. Очевидно е, че ищецът не е съгласен с размера на
така изплатеното му от застрахователя обезщетение за неимуществени вреди,
поради което е предявил и иска си за това обезщетение.
Събраните по делото доказателства обосновават извода, че в случая са
налице всички елементи от състава на непозволеното увреждане за ищеца,
поради което той следва да получи обезщетение за вредите, които са пряка и
непосредствена последица от процесното ПТП.
Налице в случая е влязло в сила съдебно решение, с което е установена
вината на водача на автомобил лек автомобил „Мерцедес Ц 220“ с рег. № ... за
настъпването на процесното ПТП. Това решение следва да се съобрази от
настоящия състав съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК, по въпроса дали е
налице извършено виновно и противоправно деяние от страна на водача на
посочения автомобил.
Категорично за ищеца от процесното ПТП са настъпили като пряка и
непосредствена последица вреди, както имуществени, така и неимуществени.
Съгласно чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането увреденият,
спрямо когото застрахованият по застраховка гражданска отговорност е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя, при
спазване на изискванията на чл. 380 от Кодекса за застраховането.
Разпоредбата на чл. 493, ал. 1 КЗ посочва кои вреди подлежат на
обезщетяване от застрахователя по задължителна застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите. Неимуществените и имуществените вреди
безспорно попадат в кръга на тези вреди, които подлежат на обезщетяване
съгласно горния текст.
Ответникът, в качеството си на застраховател по застраховка
„гражданска отговорност на автомобилистите “ за автомобила, при чието
виновно управление е настъпило процесното ПТП, отговаря за причинените
на ищеца вреди.
Претърпените от ищеца неимуществени вреди, които подлежат на
7
обезщетяване в случая са установени по категоричен начин от събраните по
делото доказателства. Същият е претърпял физическа травма, изразяваща се в
счупване на костите на лявото ходило. Освен чисто физическия дискомфорт,
причинен от необходимостта кракът на ищеца да бъде обездвижен,
затруднеността му в изпълнението на ежедневните и рутинни дейности по
поддръжка на лична хигиена, задоволяване на физиологични нужди, е
предизвикало и изключително силни болки. Вещото лице по изслушаната
СМЕ посочва, че травмата, причинена на ищеца, е придружена с болки, които
имат силен интензитет и се усещат продължително време. Свидетелите
установяват, че ищецът е изпитвал много силна болка, която го е
принуждавала дори да пищи. Трудно е достигал дори до тоалетната, която се
намирала на един метър от стаята, която е обитавал. Претърпял е три
интервенции в рамките на период от 6 месеца, които също са били
придружени със силна болка в постоперативния период. Бил е принуден да
приема медикаменти и да му бъдат поставяни инжекции - нещо, което също
причинява физическо неудобство и дискомфорт. В рамките на един
продължителен период от време- 6 месеца, ищецът е бил затруднен в
придвижването си, за известен период от време ( два - три месеца) не е можел
да обува нито обувка, нито чорап, поради поставени в крака му игли. Бил е
принуден да преустанови трудовата си дейност за продължителен период от
време- 6 месеца, като след това е продължил да провежда физиотерапевтични
процедури, необходими за възстановяване на организма му след травмата. И
към момента след натоварване ищецът изпитва болка и затруднение в
движението на левия си крак, нещо, което според заключението на СМЕ е
индивидуална и логична последица от настъпилата травма.
Освен всички болки и физически дискомфорт, ищецът е бил принуден
да получава помощ от майката на своята съпруга, поради това, че самата тя не
е била в състояние да се грижи за него. Това е привнесло и допълнително
чувство на неудобство. Процесното ПТП е дало отражение и върху психиката
на ищеца, като той изпитвал продължителен страх да шофира, а когато е
започнал да шофира, принуден от обстоятелствата, е настоявал да не бъде сам
в автомобила за дълъг период от време . До инцидента ищецът е бил здрав и
трудоспособен, работел е и е бил активен, във възраст, която предполага
активен и пълноценен социален живот, какъвто ищецът е водел .
Всичко това мотивира съда да приеме, че справедливият размер на
обезщетението, което се следва на ищеца за претърпените от него
неимуществени вреди е 40 000 лв.
По отношение на претърпените от ищеца имуществени вреди, съдът
намира, че всички, сторени от него разходи, за които по делото са
представени доказателства –фактури и касови бонове, следва да бъдат
обезщетени. Както се посочи и по- горе, разходите са сторени именно за
провеждане на лечение на получената от ищеца травма и са били необходими.
8
Общият им размер е 4802,88 лв.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца, като твърди, че с поведението си последният е
допринесъл за настъпването на процесното ПТП, нарушавайки чл. 20 от ЗДв
П. Събраните по делото доказателства не обосновават такъв извод. Видно от
заключението на вещото лице, изготвило САТЕ, ищецът е управлявал
автомобила си със скорост,по- ниска от максимално допустимата за
процесния участък от пътя, където е настъпило процесното ПТП. С оглед
установения механизъм на настъпване на произшествието, той е нямал
каквато и да било възможност да предотврати удара, тъй като водачът на
лекия автомобил „Мерцедес Ц 220“ с рег. № .. внезапно е навлязъл в неговата
лента за движение, без да намали скоростта си, и то в момент, в който
всякаква реакция е била невъзможна. Цялата ситуация се е развила за по-
малко от две секунди, което изключва каквато и да било възможност за
реакция от страна на ищеца като водач.
Ето защо съдът намира, че така определеното обезщетение не следва
да бъде намалявано.
Исковата претенция на ищеца за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди следва да бъде уважена до размер от 32 000 лв., като
съдът взема предвид факта, че ответникът вече е заплатил на ищеца 8 000 лв.
за обезщетяване на тези вреди. В останалата си част до пълния претендиран
размер от 47 000 лв. следва искът да се отхвърли.
Претенцията за обезщетение за причинени имуществени вреди следва
да се уважи изцяло. Възражението на ответника, че част от приложените към
исковата молба документи не са му били представени, а са съществували към
момента на подаване на претенцията по чл. 380 от КЗ не може да повлияе на
извода за основателност на претенцията в нейната цялост. Видно от
приложеното уведомление изх. № 2865/ 24.07.2020г. на ответника, не е ясно
какви по вид вреди е обезщетил ответникът. Съдът приема, че са обезщетени
само неимуществени вреди, поради което е зачел и това плащане при
уважаване на иска за присъждане на обезщетение за тези вреди.
По отношение на претенцията за присъждане на мораторна лихва
върху присъдените обезщетения, съдът намира, че началният момент, от
който следва да се присъди такова обезщетение е подаването на исковата
молба в съда. Ищецът е поискал присъждане на обезщетението от датата на
уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, но
нито твърди коя е тази дата, нито пък доказва кога е уведомил застрахователя
за настъпилото застрахователно събитие. Ответникът от своя страна е навел
твърдения относно датата, на която е уведомен, но е възразил срещу искането
на ищеца, като сочи, че е проведена процедура по чл. 106 от КЗ. Отново
липсват каквито и да било доказателства , подкрепящи твърденията на
9
ответника, включително и липсват цитираните от него уведомления като
приложени към исковата молба. Такива нито са прилагани към исковата
молба, нито е искано приемането им.
При този изход на делото страните дължат разноски, както следва :
Ответникът следва да заплати на ищеца разноски за възнаграждение на
един адвокат в размер на 5684лв. съразмерно уважената част от исковите
претенции
Ищецът дължи на ответника разноски съразмерно отхвърлената част
от иска в размер на 124 лв. разноски за вещи лица и 150 лв. възнаграждение за
юрисконсулт.
Ответникът следва да заплати в полза на ВТОС държавна такса върху
уважените искове в размер на 1522лв. и разноски за вещи лица в размер на
196 лв.
Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Д. Ж. И З.“АД София, ЕИК ...да заплати на Р. Ш.
АЛ., ЕГН ********** сумата от 32 000лв. ( тридесет и две хиляди лева )
обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата от 4802,88лв. (
четири хиляди осемстотин и два лева, 88 ст. ) обезщетение за имуществени
вреди, претърпени като резултат от настъпило на 28.11.2019г. на първокласен
път 1-4 (София – Варна) при километър 150+799 пътно-транспортно
произшествие между лек автомобил „Мерцедес Ц 220“ с рег. № .., управляван
от М.. Н. М. и автомобил „Ауди Ку 5 “ с рег. № .., управляван от Р. Ш. АЛ.,
ведно със законната лихва върху така присъдените обезщетения, считано от
подаване на исковата молба в съда- 03.08.2020г. до окончателното им
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ обективно съединените искове с правно основание чл.
432, ал. 1 от КЗ, вр. С чл. 45 и 52 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД , предявени от Р. Ш.
АЛ., ЕГН ********** против ЗАД „Д. Ж. И З.“АД София, ЕИК .., за
разликата от присъдените общо 32 000 лв. до претендираните общо 47 000
лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както
и за присъждане на законната лихва върху обезщетенията за неимуществени и
имуществени вреди за периода от уведомяване на застрахователя за
настъпило застрахователно събитие до подаване на исковата молба в съда-
03.08.2020г. , като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА ЗАД „Д. Ж. И З.“АД София, ЕИК .... заплати на Р. Ш. АЛ.,
ЕГН ********** сумата от 5684 лв. ( пет хиляди шестстотин осемдесет и
четири лева) разноски по водене на делото пред първата инстанция
10
съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Р. Ш. АЛ., ЕГН ********** да заплати на ЗАД „Д. Ж. И
З.“АД София, ЕИК ... сумата от 274 лв. ( двеста седемдесет и четири лева)
разноски по водене на делото пред първата инстанция, съразмерно
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗАД „Д. Ж. И З.“АД София, ЕИК ..да заплати в полза на
Окръжен съд- Велико Търново държавна такса върху уважените искове в
размер на 1522лв. ( хиляда петстотин двадесет и два лева) и разноски за вещи
лица в размер на 196 лв. ( сто деветдесет и шест лева) , както и 5 лв. в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред ВТАС.
Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________
11