Р
Е Ш Е
Н И Е
№
261030 01.04.2021 година град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, VІI граждански състав, в публично
заседание на двадесети и пети февруари две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ БОЕВА
при участието на секретаря
Елена Неделчева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14511 по
описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 439, ал. 1 от ГПК от М.Д.К., ЕГН ********** срещу Т.Р.Т.,
ЕГН ********** за признаване на установено в отношенията между страните, че
ищецът не дължи на ответника:
сумата от 567,88 лева, от които 194,87 лева – държавна такса, 284,07
лева – адвокатски хонорар, 88,94 лева – възнаграждение за вещо лице,
съставляваща частта от разноски по погасения по давност иск с правно основание
чл. 57, ал. 1 от СК, с който е присъдена сумата от 4625 лева, ведно със
законната лихва, считано от 04.11.2013 г. до окончателно изплащане на вземането
по издадения на 29.09.2015 г. изпълнителен лист по гр.д. № 17702/2013 г. по
описа на Районен съд Пловдив.
В исковата молба се твърди, че с влязло в сила решение по гр.д. №
17702/2013 г. по описа на РС Пловдив ищцата е осъдена да заплати на ответника
на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД сумата 3165,00 лв., съставляваща обезщетение
за ползване на собствения му имот – жилище, находящо се гр. ***, ул. “****” № ***,
ет. ***, ап. ***, без основание за
периода от 01.10.2009 г. до 12.04.2011 г. ведно със законната лихва, считано от
04.11.2013г. до окончателното изплащане, както и на основание чл. 57, ал. 1 от СК сумата от 4625,00 лв., съставляваща дължима наемна цена за ползване на
собствения му имот – жилище, находящо се гр. ****, ул. “****а” № **, ет. **,
ап. ***, предоставено за ползване на М.Д.К. по силата на Решение №
1073/28.03.2011 г. по гр. дело № 2562/2011 г. по описа на ПРС, за периода от
13.04.2011 г. до 03.11.2013 г., ведно със законната лихва, считано от
04.11.2013 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 940,42 лева,
представляваща разноски по съразмерност с уважената част от исковете. Решението
по иска с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД влязло в законна сила на
08.09.2015 г., а решението по иска с правно основание чл. 57, ал. 1 от СК на
25.06.2015 г. Въз основа на изпълнителен лист от 29.09.2015 г., издаден по
гр.д. № 17702/2013 г. на 05.08.2020 г. срещу ищцата било образувано изп.д. № ****
по описа на ЧСИ *** с район на действие **. Спрямо вземанията на взискателя
намирал приложение петгодишен давностен срок по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, поради
което към момента на образуване на изпълнителното дело вземанията били погасени
по давност. Ищцата предявила иск за признаване за установено, че не дължи на
ответника сумата от 4625 лева – наемна цена за ползване на собствения му
недвижим имот – жилище, находящо се в гр. ***, ул. „****“ № ***, ет. **, ап. **
за периода от 13.04.2011г. до 03.11.2013 г., по който било образувано гр.д. №
10413/2020 г. на ПРС, по което дело ответникът признал иска. Погасителната
давност за присъдената сума от 3165 лева, съставляваща обезщетение за ползване
на имот без основание за периода от 01.10.2009 г. до 12.04.2011 г. не била
изтекла към момента на образуване на изпълнителното дело, но била давността за
част от лихвите била изтекла. Погасена по давност била и частта от разноските
по уважения иск с правно основание чл. 57, ал. 1 от СК. На 09.09.2020 г. ищцата
превела по банковата сметка на ЧСИ *** сумата от 7375 лева, но въпреки това ЧСИ
не бил вдигнал наложените запори и възбрани по изпълнителното дело.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че по
изп. д. № ***/** била връчена покана за доброволно изпълнение на 19.08.2020 г.,
като на същата дата ищцата подала молба, с която възразила, че вземането за
4625 лева по изпълнителния лист са погасени по давност и изразява готовност да
плати в срока за доброволно плащане останалите суми. В отговор на частна жалба
от 30.09.2020 г., подадена от ответника по гр.д. № 10413/2020 г. на РС Пловдив,
се съдържало признание на ищцата, че сумата от 1058 лева разноски била дължима.
По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.
С протоколно определение
от 25.02.2021 г., производството е прекратено в частта по отношение на
предявения иск за заплащане на сумата от 593,74 лева, съставляваща лихви за периода
от 04.11.2013г. до 08.09.2015 г. по уважения иск с правно основание чл. 59, ал.
1 от ЗЗД, с който е присъдена сума от 3165 лева, съставляваща обезщетение за
ползване на имот, поради оттегляне на иска.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните
доводи, намира от фактическа и правна страна следното:
Съобразно разпоредбата на
чл. 439 ГПК искът на длъжника срещу изпълнението може да се основава на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
било издадено изпълнителното основание. С решение № 2857 от 04.07.2014 г. по гр.д.
№ 17702/2013 г. М.Д.К. е осъдена да заплати на Т.Р.Т. сумата 3165,00 лв.,
съставляваща обезщетение за ползване на собствения му имот – жилище, находящо
се гр. ***,
ул. “***”
№ **, ет. *, ап. *,
без основание за периода от 01.10.2009 г. до 12.04.2011 г., сумата
4625,00 лв., съставляваща дължима наемна цена за ползване на собствения му имот
– жилище, находящо се гр. ***,
ул. “**”
№ *, ет. *, ап. *, предоставено за ползване на М.Д.К.
по силата на Решение № 1073/28.03.2011 г. по гр. дело № 2562/2011 г. по описа
на ПРС, за периода от 13.04.2011 г. до 03.11.2013 г. и сумата 940,42 лв. -
разноски за водене на делото. Решението е влязло в сила на 25.06.2015г в частта
по иска по чл. 57 от СК и от 08.09.2015г. в частта по иска по чл. 59 от ЗЗД,
като е издаден изпълнителен лист от 29.09.2015 г. за присъдените суми. Въз основа на молба от 05.08.2020 г.
срещу длъжника е образувано изп. д. № ***/**
г. по описа на ЧСИ ***,
рег. № ***
на КЧСИ, с район на действие ОС ***. Впоследствие по изпълнителното дело са извършени
справки за имущественото състояние на длъжника и е изпратена покана за
доброволно изпълнение, връчена на 19.08.2020 г.
С разпореждане от 07.08.2020 г. е наложен запор върху вземането за
трудово възнаграждение на длъжника, като на същата дата е постановено и
разпореждане за налагане на възбрана. Искането за вписване на възбрана е
постъпило в Агенцията по вписванията на 10.08.2020 г. Съобщението за налагане
на запор върху получаваното от длъжника трудово възнаграждение е получено от
работодателя на 11.08.2020 г., като впоследствие по изпълнителното дело са
извършвани и други действия.
Ищецът е навел възражение
за изтекла погасителна давност на вземанията по процесния изпълнителен лист в
размер на 567,88 лева, от които 194,87 лева – държавна такса, 284,07 лева –
адвокатски хонорар, 88,94 лева – възнаграждение за вещо лице, съставляваща
частта от разноски по погасения по давност иск с правно основание чл. 57, ал. 1
от СК, с който е присъдена сумата от 4625 лева, ведно със законната лихва,
считано от 04.11.2013 г. до окончателно изплащане.
По силата на чл. 116, б.
"в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Съгласно даденото в т. 10 от ТР №2/2013
от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСТК на ВКС задължително тълкуване,
погасителната давност не спира докато трае изпълнителният процес. При
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на
всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ. Прекъсва давността предприемането на
кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
В настоящия случай процесното
вземане е установено с влязло в сила съдебно решение, поради което на осн. чл.
117, ал. 2 от ЗЗД същото се погасява с изтичането на 5-годишна давност, която е
започнала да тече от влизане в сила на решението. Доколкото в настоящото
производство се иска установяване на недължимостта на сумата от 567,88 лева,
съставляваща частта от разноски по погасения по давност иск с правно основание
чл. 57, ал. 1 от СК, давността за вземането е започнала от датата, на която решението
е влязло в сила по отношение на иска по чл. 57, ал. 1 от СК, а именно 25.06.2015г.
и е изтекла на 25.06.2020 г., т. е. преди образуване на изпълнителното дело.
Ето защо предприетите изпълнителните действия като налагането на запор и
възбрана не са годни да прекъснат давността за процесното вземане, доколкото на
прекъсване подлежи единствено започналата да тече, но все още неизтекла
погасителна давност. По делото не се установява наличието на юридически факти,
които са довели до прекъсване на давността в период от 5 години от установяване
на процесното вземане със съдебно решение, поради което същото е погасено по
давност на 25.06.2020 г. С оглед изложеното предявеният иск е основателен и
като такъв следва да бъде уважен изцяло.
По
отношение на разноските:
С оглед изхода на спора на
осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер
на 50 лева – дължима държавна такса за разглеждане на настоящото производство
по предявения иск и 210 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение, съразмерно на
уважената част от исковете. Така, от представения договор за правна помощ и
съдействие се установява, че на 02.11.2020 г. – денят преди образуване на
настоящото производство, ищецът е заплатил на неговия пълномощник сумата в
размер на 420 лева с ДДС за осъществяване на процесуално представителство в
настоящото производство. От изложеното следва, че съразмерно на уважената част
от исковете, възнаграждение за процесуално представителство се дължи в размер
на 210 лева. В тази връзка неоснователно се явява възражението на процесуалния
представител на ответника, че сумата не следва да се присъжда с включено ДДС,
доколкото не са представени доказателства за регистриране на пълномощника по
ЗДДС. Липсата на представено доказателство за регистрация по ЗДДС на
упълномощения от ищеца адвокат не е основание за отказ за начисляване на ДДС
върху дължимото по Наредба № 1/20114 г. адвокатско възнаграждение, с оглед
отразяването на това обстоятелство в публичен регистър съгласно чл. 80, ал. 1 ДОПК. В този смисъл е практиката на ВКС, обективирана в Определение № 91 от
31.01.2018 г. по ч. т. д. № 1700/2017 г. на ВКС, 2 ТО, и Определение № 660 от
03.12.2018 г. по ч. т. д. № 2784/2018 г. на ВКС, 2 ТО. Публичният регистър е
общодостъпен и може да бъде направена справка за регистриране на съответния
адвокат или адвокатско дружество в него. Съдът извърши служебно справка в
регистъра по чл. 80, ал.1 ДОПК и установи, че упълномощеното адвокатско
дружество „Д. и партньори“ е регистрирано по ЗДДС, считано от 09.01.2014 г.
Ответникът има право на
разноски на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК – при прекратяване на делото в размер на
360 лева с ДДС, представляващи адвокатско възнаграждение за иска, по отношение
на който производството е прекратено. Не се споделят доводите за прекомерност
на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение, доколкото с оглед
материалния интерес на делото същото възлиза на определения минимум в Наредба №
1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По отношение на
направените разноски в обезпечителното производство, същите следва да бъдат
присъдени по съразмерност с уважената част от искането. Доколкото определението,
с което се допуска обезпечение е потвърдено по отношение на единия от двата
иска и отменено по отношение на другия иск, в полза на всяка от страните следва
да бъдат присъдени половината от разноските, направени в производството по
обжалването му. Така, следва на ищеца да се присъди сумата в размер на 180 лева
с ДДС съразмерно с оглед частичната отмяна на определението по допускане на
обезпечение. В полза на ответника следва да бъде присъдена сумата от 7.50 лева,
представляваща размера на внесената държавна такса по въззивно ч.гр.д.
3091/2020 г. по описа на ОС Пловдив, съразмерно с уважената част от искането.
По изложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.Д.К.,
ЕГН ********** не дължи
на Т.Р.Т., ЕГН ********** сумата от
567,88 лева, от които 194,87 лева – държавна такса, 284,07 лева – адвокатски
хонорар, 88,94 лева – възнаграждение за вещо лице, съставляваща частта от
разноски по
иск с правно основание чл. 57, ал. 1 от СК, с който е присъдена сумата от 4625
лева, ведно със законната лихва, считано от 04.11.2013 г. до окончателно
изплащане на вземането по издадения на 29.09.2015 г. изпълнителен лист по гр.д.
№ 17702/2013 г. по описа на Районен съд Пловдив.
ОСЪЖДА
М.Д.К., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на Т.Р.Т., ЕГН **********,*** сумата от 440 лева /четиристотин
и четиридесет лева/, разноски по настоящото производство, от които 50 лева за
държавна такса, 210 лева с ДДС
адвокатско възнаграждение, 180 лева с ДДС адвокатско възнаграждение по въззивно
ч.гр.д. 3091/2020 г. по описа на ОС Пловдив.
ОСЪЖДА
Т.Р.Т., ЕГН **********,***
да заплати на М.Д.К., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 367,50 лева
/триста шестдесет и седем лева и петдесет стотинки/, разноски по настоящото
производство, от които 360 лева с ДДС за адвокатско възнаграждение и 7,50 лева
държавна такса по въззивно ч.гр.д. 3091/2020 г. по описа на ОС Пловдив.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен съдия:/п/
Катя Боева
Вярно с оригинала.
ЕН