Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.Враца, 05.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд, ІІ наказателен
състав в публично заседание на седемнадесети август, две хиляди и двадесета
година в състав :
Председател : Васил
Ганов
При секретаря Румяна Маркова и в
присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от съдията НАХ
дело № 302 по описа за 2020г. за да се произнесе взе предвид следното :
Обжалвано е Наказателно постановление № 6702/04.02.2020г.
на Началник на отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“, Агенция ”Пътна Ифраструктура” - гр. София, с което на Г.А.В. *** на основание
чл. 53 ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 2 т. 1 б.“а“
от Закона за пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на
1000.00лв./хиляда лева/.
В жалбата
се застъпва становище, че наказателното постановление
е незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и материалния закон, върху неверни и недоказани факти, като предлага
същото да бъде отменено изцяло. В писмено становище, както и взимайки становище
по същество, процесуалният представител на жалбоподателя посочва, че не е установено
със съответните доказателства движението на превозното средство, като както и
по какъв същото се е намирало спряло на пътя, на прав участък или под наклон е
участъка на който се е намирало ППС към момента на проверката. Застъпва
становище, че административно
наказващия орган не е доказал, че средствата за измерване - везна с
неавтоматично действие и ролетка са технически годни и валидни към датата на
проверката.
Упълномощеният представител на Агенция „Пътна
инфраструктура“ – гр.София оспорва жалбата и счита същата за неоснователна,
както и че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление
не са допуснати процесуални нарушения, фактите са установени и възпроизведени
точно. Счита изложеното в жалбата за неоснователно, установено е движение на
тежко или извънгабаритно ППС, което е забранено, освен с разрешение или
квитанция за платена пътна такса за дейност по специално ползване на пътищата,
като е осъществен състава на чл.26, ал.2, т.1, бук.„а“ от Закон за пътищата,
както и че разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗП предвижда наказание глоба от 1000
до 5000 лева. Сочи, че техническите средства, с които е установено нарушението
са проверени по надлежния ред и отговарят не техническите изисквания, както и
че не са налице предпоставки за прилагане реда на чл.28, бук.„А“ от ЗАНН.
Предлага жалбата да бъде отхвърлена, а наказателното постановление да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата е с
правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2
от този текст. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който
е издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана
по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
От
фактическа страна съдът установи следното:
На
22.01.2020г.,в 12.24 часа, на път I-1, км.140+800 дясно в посока гр. Враца –
гр. Ботевград, жалбоподателят е управлявал и осъществявал движение на МПС с
четири оси с де управляеми оси марка „ МАН”, модел „ТГА 53.360ББ” с рег*****В
процеса на проверката е направено измерване, при което е констатирано, че са
надвишени нормите на Наредба №11от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС. При измерването било установено разстоянието на
осите 1.40м., сумата от натоварването на ос
на двойната задвижваща ос на МПС е 23.350т. при максимално допустимо
натоварване 19т., съгл. чл.7, буква Б на Наредбата.
Съгласно
чл.3, т. 2 на Наредбата, при надвишаване на нормите по чл.7, ППС е тежко. Нарушението е
констатирано с техническо средство ел. везна PW-10 № K0200010 и ролетка 1309/18 /5м./. При извършената
проверка водачът не е представил на
длъжностното лице на АПИ валидно разрешение /разрешително или квитанция за
платени пътни такси/ за движение на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1, т.1от Допълнителните
разпоредби на Наредба №11от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС, респективно тежко по чл.3, т.2 от Наредбата
С
оглед на горното, на място и в присъствието на Г.А.В.
е съставен срещу същия водач АУАН с бланков № 0007510 от 22.01.2020г. за
нарушение на чл.26, ал.2, т.1, бук.„а“ от Закон за пътищата. Въз основа на
същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление.
Така
описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява от показанията
на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели П. и К., които съдът кредитира като логични, непротиворечиви и
съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност. От същите се
установява начина на констатиране на описаната в АУАН и наказателното
постановление фактическа обстановка, обстоятелствата във връзка със същата,
както и процедурата по съставянето на акта. Горната фактическа
обстановка се установява и от останала събрана по делото доказателствена
съвкупност.
Относно
приложението на процесуалните правила: С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело
АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като материалната компетентност на
административнонаказващия орган следва от така представените Заповеди на
агенция „Пътна инфраструктура“. При съставянето на АУАН и при издаването на НП
не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на административно-наказателното производство по налагане на
наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да
ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта
да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по
чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване
правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл.
34 от ЗАНН.
По
отношение на правилността на наказателното постановление: в хода на съдебното
следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност не се установяват достатъчно данни за извършено
деяние по чл.26, ал.2, т.1, бук.„а“ от Закона за пътищата.
Съгласно
чл.3 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ тежки ППС или състав от ППС са тези, които
имат - допустима максимална маса, по-голяма от стойностите по чл.6 от същата
Наредба или натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл.7 от Наредбата. В
случая, както вече бе посочено, е установено, че при измерено разстояние между
осите е 1.40м., сумата от натоварването на ос
на двойната задвижваща ос на МПС е 23.350т. при максимално допустимо
натоварване 19т., съгласно чл.7, ал.1, т.5, буква „В“ от Наредба № 11 от
03.07.2001г. на МРРБ,
В случая,
съставомерното обстоятелство – движение на извънгабаритно и тежко ППС, e недоказано. Съгласно легалната дефиниция в Наредба №
11/2001 г., извънгабаритни ППС са извънгабаритните ППС по чл. 2 и/или тежките
ППС по чл. 3 от Наредбата, като по казуса горната характеристика на процесното
ППС е във връзка с констатирано натоварване на осите на ППС, надвишаващо стойностите
по чл. 7 от Наредбата. Конкретните данни при проверката са за натоварване на
четирите оси на превозното средство е в килограми, а не тона както е посочено в
НП, установено въз основа на измерване с везна с неавтоматично действие и
ролетка, за които АНО не е доказал, че са технически годни и валидни към датата
на проверката. Този извод се обосновава от анализа на представените по делото
доказателства за извършените периодични проверки на средствата за измерван.
Липсват доказателства за удостоверение за признат и одобрен тип средство за
измерване, издадено от Български институт по метрология /БИМ/, липсват
доказателства за последващи периодични
проверки на средствата за измерване с регистрация на извършени последващи
проверки, не се доказва годността на ползваната при проверката везна с
неавтоматично действие. Приложеният допълнително от АНО паспорт на везна
електронна съдържа данни, които не се подкрепят от другите писмени
доказателствени средства. Не са представени заявление за периодична проверка по
чл. 842 ал. 4 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол, както и знак – марка за последваща проверка на средството
за измерване, предвидена в приложението към удостоверението за одобрен тип,
издаден от БИМ.
Изложеното
по-горе налага извод за необективност на резултатите относно натоварването на
осите на процесното ППС, което възпрепятства преценката за това, дали същото
представлява извънгабаритно ППС по смисъла на § 1 т. 1 от ДР на Наредба №
11/2001 г., за което има забрана за движение по чл. 26 ал. 2 т. 1 б. „а“ от ЗП,
респективно дали е налице съставомерно деяние по чл. 53 ал. 1 от Закона за
пътищата. Горното сочи незаконосъобразност на издаденото НП.
На следващо място АНО не доказа по несъмнен и категоричен начин, че са
спазени всички изисквания за измерване, а имено: как са били разположени
тегловите платформи, били ли са на равно и почистено място при измерването,
техническото състояние на МПС и условията на инсталиране на везните, характеризирани
от състоянието на платното на мястото на инсталиране на платното. Недоказването по категоричен начин на начина
на измерване и влиянието на външни фактори водят до съмнение относно
резултатите от извършеното измерване.
Като не е съобразил всички тези обстоятелства, наказващият орган е издал
наказателно постановление в противоречие с материалния закон, което налага
неговата отмяната.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 6702/04.02.2020г. на Началник на отдел „Контрол по РПМ“,
Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция
”Пътна Ифраструктура” - гр. София, с което на Г.А.В., с ЕГН: **********,*** на основание
чл. 53 ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 2 т. 1 б.“а“
от Закона за пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
1000.00/хиляда/лв., като
незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд – гр. Враца в 14-дневен срок от съобщението
до страните, че същото е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: