Р Е Ш
Е Н И Е №
509
гр. Пловдив,05.05.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд,въззивно
гражданско отделение,в публично заседание на десети
февруари,през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Изева
ЧЛЕНОВЕ:
Радостина Стефанова
Зорница Тухчиева
при секретар Петя Цонкова,като
разгледа докладваното от председателя
в.гр.д.№ 1388/19г.по описа на ПдОС,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Образувано по въззивна жалба на „Сузи
РМ" ЕООД,ЕИК-*********,със седалище и адрес на управление гр.Раковски,обл.Пловдив,ул.П.Каравелов»№ 1,представлявано
от Р.М. против решение №
938/19.03.18г.на ПдРС,9-ти гр.с.,постановено по гр.д.№ 1883/17г.в частта му,с която са отхвърлени
предявените от „Сузи РМ“ ЕООД против „Милтекс“ ЕООД,ЕИК-15863729,със седалище и адрес на
управление: гр.Раковски,ул.„Несебър“ № 6,
представлявано от М.Г.,искове за осъждането на ответника да заплати на ищеца
следните суми, представляващи разходи за материали и труд за извършени
подобрения в недвижимите имоти–собственост на „Милтекс“ ЕООД, в общ размер на
2 046,77лв.за: изграждане на водопровод от кладенеца до стопанската постройка в гр.
Брезово – 100 метра – на стойност 235,41лв.; изграждане на път до стопанската
сграда в гр. Б.,изразяващо се в насипване на трошен камък и валиране – 150
метра – на стойност 927,36лв.; изграждане на ограда и поставяне на 50 броя
циментови колове в имота в гр. Б. – на стойност 594лв.; изграждане и монтиране
на два бункера за фураж в имота в гр. Р., ведно с тръбопроводи към тях на
стойност 290 лева,както и в частта му,с
която е отхвърлен предявеният от «Сузи РМ»ЕООД против
„Милтекс“ ЕООД иск за осъждането
на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 9000лв.,представляваща неустойка
съгласно чл.17 от Договора за наем от 22.04.2013г.за неизпълнение на договорни
задължения по чл.7 и чл.8 от Договора за наем,за периода от 24.04.2013г. до
19.10.2015г.,както и в частта за разноските.
В жалбата се излагат доводи за
неправилност на решението в атакуваните
му части и се иска отмяната му в тези
части и постановяване на ново решение,с което да се уважат исковете,ведно със законната
лихва върху главниците от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.Претендират се разноски.
Въззиваемата
страна-„Милтекс“ ЕООД е изразила становище за
неоснователност на въззивната жалба по съображения,изложени в писмен
договор.Иска атакуваното решение да бъде потвърдено.Претендира разноски.
ПдОС,след проверка на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК и преценка на събраните по делото доказателства по свое убеждение
и съобразно чл.12 от ГПК и
след като обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните,
намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок,изхожда
от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт,поради което се явява процесуално
допустима.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по
чл.269,изр.първо от ГПК съдът намира,че същото е валидно и допустимо в
обжалваната му част,поради което и на осн.чл.269,изр.2 от ГПК следва да бъде
проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при
служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни
норми,като въззивната инстанция се произнесе по съществуващия между страните
правен спор.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че между ищеца «Сузи РМ» ЕООД и ответника „Милтекс“ ЕООД са възникнали облигационни отношения по
договор за наем от 22.04.13г.,по силата на който „Милтекс“ ЕООД, в качеството му
на наемодател, е предоставил на „Сузи РМ“ ЕООД, в качеството му на наемател за временно възмездно ползване следните имоти:
стопанска сграда – гъскарник със застроена площ от 153 кв.м., находящ се в поземлен
имот № 700648, находящ се в гр. Р.; поземлен имот с площ от 2,164 дка,имот пл.
№ 000902, представляващ парцел VІ -006, кв. І, по плана на 7-ми (сборен)
стопански двор на гр. Брезово,ведно с построената в описания имот стопанска
сграда - телчарник с площ от 984 кв.м.;
полумасивна сграда с площ от 15 кв.м. и масивна сграда – трафопост с
площ от 8 кв.м., ведно с поземлен имот №
VІІ-007, кв. І, по плана на 7-ми стопански двор на гр. Б.,като договорът е бил
сключен за срок от 5 години,а уговорената месечна наемна цена за наетите обекти
е в размер на общо 600лв.,която с Анекс към договора от 05.07.2013г.е променена
на 300лв./месечно.
С влязло в законна сила на
03.10.16г.решение,постановено по в.гр.д. № 1820/2016г.по описа на ПдОС е
осъдено „Сузи РМ” ЕООД да
върне,като предаде държането на „Милтекс” ЕООД,на описаните по-горе обекти –
недвижими имоти,предоставени му за временно и възмездно ползване по силата на
договор за наем от 22.04.2013г.
От приетите по делото писмени
доказателства съдът е установил,че сключеният наемен договор е развален,считано
от 19.10.2015г. от наемодателя, поради виновно неизпълнение на задълженията от
страна на наемателя по чл.12 и чл.15 от Договора,за което последният е бил
уведомен с нотариална покана, връчена му на 19.08.2015г.Приел е за безспорно и
подкрепено от приетите по делото протоколи за въводи в недвижими
имоти,съставени от ЧСИ Зорница Добринова, с рег. № 829, с район на действие -
ПдОС,че въз основа на цитираното решение на ПдОС по в.гр.д. №1820/2016г.е
извършен въвод на „Милтекс“ ЕООД на
15.12.2016г.в имотите,находящи се в гр. Б.,а на 29.12.2016г. е извършен въвод
на „Милтекс“ ЕООД в имотите, находящи се в гр. Раковски.
По отношение на
така
възприетата от районния съд фактическа
обстановка следва да се посочи,
че въззивният съд е обвързан от онези фактически
изводи, за които във въззивната
жалба и отговора към нея липсват
оплаквания,т.е. настоящата инстанция не може
да приеме за установена различна
фактическа обстановка без нарочни възражения
в този смисъл от страна на
жалбоподателя и/или въззиваемата страна.
1.По отношение на исковете по чл.59 от ЗЗД за
претендирани разходи за подобрения,извършени от наемателя в наетите имоти в
гр.Б. и гр.Р.:
Първостепенният съд
приема,позовавайки се на чл.15 от
сключения между страните договор за наем,че за наемателя е налице възможност да
извършва реконструкции,преустройства и подобрения на наетите обекти само със
съгласието на наемодателя.Доколкото ищецът е твърдял,че е извършвал подобрения
в наетия имот,той като държател можел да търси единствено сумата на
действителните разходи,които е направил и с които е увеличил имуществото на
ответника,т.е.средствата,с които последният се е обогатил за сметка на
обедняването на извършилия разходите.
Съдът подробно е анализирал събраните по делото в
подкрепа на тези искове писмени и гласни доказателства,както и изготвената и
приета по делото СТЕ.Изводите си е изградил основно върху показанията на
разпитаните по делото свидетели,като се е аргументирал защо е кредитирал
показанията на част от тях и защо не е възприел тези на другата част от
свидетелите.
-По отношение на
изграждането на 100м.водопровод от кладенеца до стопанската постройка в
с.Б.:
Не се спори между страните,че такъв водопровод съществува
и с него се осъществява водоснабдяването на стопанската постройка в
имота.Спорен е въпросът кога е изграден този водопровод и от кого (за чия
сметка).
В тази връзка са разпитани две групи свидетели-на ищеца и
на ответника,които дават противоречиви показания.Свидетелят М. М.,брат на
управителя на ищцовото дружество,не е присъствал и не знае нищо за прокарването
на водопровода.Единственият свидетел на ищеца с преки впечатления по
поставянето на водопровода,е И.Й.,който е участвал при прокарването му.Според него
водопроводната връзка е изградена през лятото на 2014г.,като били положени маркучи,а не тръби.Описва
процеса на поставянето-на дълбочина 25-30см.,цолажа на маркуча-2 цола (фи
50),намаляването с намалители.Не знае обаче от кого е изградена водопроводната
връзка.
Според свидетеля на ответното дружество С. Б. пък
изграждането на водопровода е станало още през 2005г.от М.Г..Свидетелят заявява,че изкопаният канал бил с дълбочина
50-60см., ширина около 40 см.и дължина 100м.Бил доставен маркуч на голямо кълбо
и с диаметър фи-45,но свидетелят не е присъствал на самото полагане,тъй като
отсъствал за няколко дни.След това обаче в показанията си св.Б. заявява,че до 2013г.вода на обекта нямало и
се носела с превоз,като я доставял
управителя на отв.дружество.При това противоречие в показанията на
Б. и между неговите и тези на свидетеля
на ищеца Й.,от особена важност са
показанията на другия свидетел на
ответника-Н. Р.Той също посочва,че за
водопровода М.Г. е докарал едно голямо руло,като тръбата била ПВЦ,половин
цол,черна на цвят.Посочва също като време на извършване 2005г.,както
първоначално заявява и св.Б.Ето защо,макар и да се констатира вътрешно противоречие в показанията на св.Б.
досежно времето за полагането на водопровода,неговите показания са подкрепени и
от тези на св.Р.,докато показанията на ищцовия свидетел Й. остават изолирани и неподкрепени с други
доказателства.Показанията на свидетелите на отв.дружество са еднопосочни и
подробни-те описват в детайли процеса на полагане на тръбите,самите тръби,размерите
на изкопа и правилно са кредитирани от районния съд.Показанията на св.Й. не са
толкова подробни и противоречат с твърденията на самия ищец досежно годината на
изграждане на водопровода,не се подкрепят и от другите събрани доказателства.
Сочената във въззивната жалба фактура № 201/24.06.13г.,издадена на «Сузи РМ»ЕООД като купувач,за
закупуване на материали,които
могат да се използват и при
изграждане на водопровод, не може да се приеме като
доказателство,подкрепящо показанията на св.Й.,тъй като тя е издадена след
периода,посочен от самия ищец за извършване на това подобрение-м.април-май
2013г.В тази връзка неоснователни са доводите във въззивната жалба,че съдът не
бил обсъдил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност,напротив-първостепенният съд подробно е анализирал доказателствата и се е аргументирал защо е
дал вяра на показанията на част от
свидетелите и защо не е кредитирал тези на друга част от тях.Отделно от
това,дори и да се приеме,че времето,в което е изграден водопровода, не е през
2005г,както приема ПдРС,а през 2013-2014г.,то в тежест на ищеца е било да докаже,че именно той е
извършил подобрението,и то със съгласието на наемодателя,а такива доказателства
не са събрани по делото.Дори свидетелите на ищцовото дружество не са
посочили,че то е прокарало водопровода,при това с изричното съгласие на
ответника.Ето защо настоящата инстанция напълно споделя извода на
първостепенния съд,че процесният водопровод е изграден значително по–рано
от посочения в исковата молба период, както и че това е извършено
от и за сметка
на ответното дружество.
-По отношение на изграждането на
път до стопанската сграда в гр.Брезово,изразяващо се в насипване на трошен
камък и валиране:
Отново основните доказателства,върху които гради
изводите си районният съд,са свидетелските показания.И двамата свидетели,които дават показания във връзка
с това подобрение-М. М. и С.Б. са единни,че е имало участък от пътя
до телчарника,който е съществувал,но в лошо състояние-с множество дупки и труден за преминаване,особено през зимата.Това наложило насипването му с трошляци.Според св. М. е имало уговорка между управителя на дружеството
наемател и управителя на наемодателя пътят да се
оправи,като това е станало за сметка
на «Сузи РМ»ЕООД.В тази връзка свидетелят твърди, че трошляци
се карали от с. С., насипвали се на пътя
и се подравнявали с багер.Свидетелят обаче не е присъствал на твърдяното споразумение за пътя,нито пък
помни точно кога е извършено подобрението – насипването и подраняването на процесния участък.Свидетелят Б. от друга страна,посочва като период,в който е извършено подравняването и укрепването
на пътя чрез
насипване на бели камъни, времето от 2005г.до 2013г.,както и че това е направено от М.Г.Настоящата инстанция кредитира показанията на св.Б.
и не кредитира тези на св.М.,доколкото последният е брат на управителя на
ищцовото дружество и показанията му се преценяват в светлината на чл.172 от ГПК,докато тези на св.Б. се преценяват като незаинтересовани и
последователни.Отделно от това следва да се има предвид,че ищецът не установява
по категоричен начин точното местоположение на пътя-дали той се намира изцяло
или частично в наетия от него имот,а от приетата СТЕ и от обясненията на в.лице
В.Р.,дадени в съдебно заседание на 28.02.18г. е видно,че процесната отсечка от
пътя всъщност е разположена извън имота на ответника.Противно на твърденията
във въззивната жалба,районният съд е обсъдил показанията на св.Б.,М. и Р. и е
изградил изводите си въз основа на тях.И досежно тази претенция ищецът не
доказва изграждането на пътя да е направено от ищеца,при това със съгласието на
ответника като наемодател.
-По отношение изграждането на ограда и поставяне на 50 броя циментови
колове в имота в гр. Б:
И относно това подобрение районният съд се е позовал основно на свидетелските
показания.Свидетелят Б. е бил охранител
на имота за продължителен период от време-2005г.-2013г.и посочва,че в този
период е била изградена оградата на имота около 2 дка.Всички материали за
направата ѝ- колове,бодлива тел и мрежи,били закупени и доставени от
М.Г.. Впечатленията на този свидетел са непосредствени,тъй като той е участвал
в изграждането на оградата.Според него заграждането започнало от северната част
на тоалетните и от тоалетните до портала.Другите разпитани за оградата свидетели-М.М.
и Н.Р. заявяват,че ограда е била изграждана след като ищцовото дружество е
наело имота,но тя е била изградена единствено чрез преместване на 30-40м. от
вече изградената, като съществуващата ограда е била завъртяна „надолу“ към
наетия от „Сузи РМ“ ЕООД общински имот в съседство.Свидетелските показания
намират подкрепа в приетите по делото писмени доказателства– Договор №
36/11.3.2014 г. за наем на земеделска земя – частна общинска собственост и
Протокол за трасиране,означаване и координиране на граници на ПИ 06361.0.613 от
24.07.2013г.Изводът,който се налага и до който е стигнал и ПдРС,е,че ищецът
наистина е изградил ограда,но това не е било извършено през посочения от него
период–м.април–м.май 2014г.,а година по-късно,и това изграждане всъщност представлява
преместване на съществуваща вече ограда,или по-точно е използван материал от
вече изградената ограда за ограждане на наетия от ищеца и намиращ се в
съседство на процесния,общински имот,поради което тази ограда не представлява
подобрение към имота на ответника.
Във въззивната жалба се твърди,че
оградата,претендирана като подобрение,обхващала долната част на имота,където не
била изградена такава и 50 бр.циментови колове били поставени на линията на
имота,като не било претендирано,че е поставена мрежа.В исковата молба и уточнението ѝ обаче
изрично се посочва,че се претендира
исковата сума за материали и труд за „изграждане на ограда и поставяне
на 50 бр.циментови колове“.Следователно,претендира се изграждане на ограда с
всички необходими за това материали,а не само поставянето на циментови
колове.Следователно,може да се приеме,с оглед изложеното и във въззивната
жалба,че ищцовото дружество е използвало при направата на оградата мрежа от съществуваща ограда,изградена
от ответника преди това.В показанията си
св.М.М. сам си противоречи,като първоначално посочва,че оградната мрежа е била
закупена,без да помни дали от брат му или от Г.,а после заявява,че свалили и
преместили мрежата на около 30-40метра,заедно с бодливата тел,като тя си била
там,(свидетелят не знае на кого е била)и той само я откачил и завъртял
надолу.При това противоречие в показанията на този свидетел и предвид близката
му родствена връзка с управителя на ищцовото дружество,неговите показания
правилно не са кредитирани от
първостепенния съд,а твърденията на жалбоподателя за тенденциозност и
едностранност на съда при разглеждането на доказателствата и изваждането на
части от свидетелските показания от контекста,са неоснователни.
-По отношение на претенцията за
изграждане и монтиране на два бункера за фураж в имота в гр. Р-, ведно с
тръбопроводи към тях следва да се отбележи,че заключението на вещото лице В.Р. по назначената съдебно-техническа
експертиза е категорично,че два бункера за фураж заедно с тръбопроводи към тях
има изградени и монтирани,но не в имота на въззиваемото дружество в гр.Р.,а в
имота му в гр.Б.
Настоящата инстанция намира,че
ищцовото дружество не е доказало при лежаща върху него доказателствена
тежест,че всички твърдени подобрения са извършени в наетите имоти в гр. Б. -
собственост на ответното дружество, както и че същите са извършени с материали
и труд, заплатени от ищцовото дружество.Ето защо споделя и крайният извод на
първоинстанционния съд за неоснователност на
предявените на осн.чл.59 от ЗЗД искове,доколкото не е налице обедняване на ищцовото дружество за сметка на
ответното дружество.Решението в тази му част като правилно следва да се
потвърди.
2.По отношение на предявения иск на
основание чл.92 от ЗЗД за неустойка:
Претенцията за неустойка се основава на неизпълнение на отв.дружество
на задълженията му по чл.7 и 8 от Договора за наем,а именно-непредоставяне на
обектите,предмет на договора за ползване,за което са наети и необезпечаване от
страна на наемодателя на несмущавано ползване на обектите от наемателя,което се
изразявало в предизвикване на проверки
от различни служби и контролни органи.
Веднага следва да се отбележи,че уговорената от страните неустойка се
намира в раздел II-Неустойки,обезщетение,изменение и прекратяване на договора,като в чл.17 от
същия е предвидено прекратяване на договора с двумесечно писмено предизвестие от една от страните,като
виновната страна дължи неустойка в размер на
наемната цена за срока на действие на договора.
При тази формулировка в договора настоящата инстанция споделя становището на районния съд,че в договора не
фигурира неустойка,обезпечаваща точното изпълнение на договора,каквото е
заявеното основание на предявения иск.Т.е. договорената неустойка не касае
изпълнението/неизпълнението на договора,а представлява санкция и обезщетение за
вредите,произтичащи само от неоснователно едностранно прекратяване на
договора.От съдържанието на тази уговорка, че в този случай, виновната страна
дължи неустойка в размер на наемната цена на действие на договора, не може да
се направи извод, че неустойката е уговорена във връзка с неизпълнение на
задълженията на която и да е от страните по договора-извод,който следва от
систематическото място на тази уговорка в разпоредбите, свързани с
„прекратяване на договора“.Уговорката относно формиране на неустойката навежда
на извода,че същата е предвидена като санкция за страната,която преждевременно
прекратява договора, и като обезщетение за вредите,претърпени от другата страна
в резултат на това предсрочно прекратяване на договора.Следователно
предвидената неустойка е неотносима към което и да е друго неизпълнение на
поетите с договора задължения и само поради това предявеният иск по чл. 92 ЗЗД
е неоснователен.И в тази му част атакуваното решение следва да се потвърди като
правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на спора разноски следва да се присъдят на въззиваемата
страна.От представеният ДПЗС е видно,че е заплатена сумата от 1430лв.за
адв.възнаграждение.Съдът обаче намира за основателно възражението на
жалбоподателя за прекомерност на
адв.възнаграждение на осн.чл.78,ал.5 от ГПК,тъй като делото не е с
фактическа и правна сложност и не оправдава адв.възнаграждение в размер почти
двоен на минималния такъв съгл.чл.7,ал.2,т.4 от НМРАВ № 1/04г.(който е 861,40лв.).Предвид обема на извършените от
пълномощника на въззиваемото дружество действия съдът намира че адекватното
възнаграждение в случая е в размер на 1000лв.,които следва да се присъдят
на „Милтекс“ ЕООД.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 938/19.03.18г.на
ПдРС,9-ти гр.с.,постановено по гр.д.№ 1883/17г.в частта му,с която са отхвърлени предявените
от „Сузи РМ“ ЕООД против
„Милтекс“ ЕООД,ЕИК-15863729,със седалище и адрес на управление:
гр.Раковски,ул.„Несебър“ № 6, представлявано от М.Г., искове за осъждането на
ответника да заплати на ищеца, следните суми, представляващи разходи за
материали и труд за извършени подобрения в недвижимите имоти – собственост на
„Милтекс“ ЕООД, в общ размер на 2 046,77лв.за: изграждане на
водопровод от кладенеца до стопанската постройка в гр. Б. – 100 метра – на
стойност 235,41лв.; изграждане на път до стопанската сграда в гр.
Брезово,изразяващо се в насипване на трошен камък и валиране – 150 метра – на
стойност 927,36лв.; изграждане на ограда и поставяне на 50 броя циментови
колове в имота в гр. Б. – на стойност 594лв.; изграждане и монтиране на два
бункера за фураж в имота в гр. Р., ведно с тръбопроводи към тях на стойност 290
лева,както и в частта му,с която е отхвърлен предявеният от «Сузи РМ»ЕООД против „Милтекс“ ЕООД иск за
осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 9000лв.,представляваща неустойка
съгласно чл.17 от Договора за наем от 22.04.2013г.,за неизпълнение на договорни
задължения по чл.7 и чл.8 от Договора за наем,за периода от 24.04.2013г. до
19.10.2015г.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА „Сузи
РМ“ ЕООД,ЕИК-*********,гр. Раковски,представлявано от Р.М. да заплати на
„Милтекс“ ЕООД,ЕИК-*********,гр.Раковски,
представлявано от М.Г. разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция в размер на 1000 (хиляда)лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :