Определение по дело №79/2020 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 87
Дата: 26 февруари 2020 г. (в сила от 16 април 2020 г.)
Съдия: Петя Петрова Вълчева Чукачева
Дело: 20201400200079
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 20 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

           О П Р Е Д Е Л Е Н И Е ...

 

                       гр. Враца, 26.02.2020 год.

 

        Врачанският окръжен съд, наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                              Председател:ПЕТЯ ВЪЛЧЕВА

 

        с участието на секретаря М. Костадинова и прокурора Н. Лалов, като разгледа докладваното от съдия Вълчева ЧНД № 79 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        Производството е по реда на чл. 437, ал.2 НПК и е образувано въз основа на молба от О.Л.Т., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора гр. Враца, с искане да бъде освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание лишаване от свобода.

        Към молбата са приложени писмени доказателства– становище от началника на Затвора гр. Враца, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата и личното затворническо досие на осъдения О.Т..

        В съдебно заседание осъденият лично поддържа молбата с изложените в нея доводи и прави искане да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.

        Представителят на Затвора гр. Враца изразява становище за  неоснователност на молбата, като излага съображения, че осъдения с поведението си не е дал доказателства за своето поправяне. Представя актуална справка за изтърпяното наказание лишаване от свобода и размера на неизтърпения остатък от това наказание.

        Участващият в съдебното производство прокурор от ОП Враца дава становище за неоснователност на молбата, с оглед на което прави искане за оставянето й без уважение.

        Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по делото писмени доказателства, намира молбата за неоснователна по следните съображения:

        На л.св. О.Л.Т. е по ЧНД №462/2013год. по описа на РС Враца е определено едно общо наказание измежду наложените му по НОХД 584/2011г. на РС Враца, НОХД №30222/2012г. на РС Монтана, НОХД №248/2012г. на ОС Враца и НОХД №1886/2011г. на РС Враца в размер на 10 години и 6 месеца лишаване от свобода и е започнал да търпи наказанието на 06.06.2012год., като до момента е изтърпял фактически 7 години, 8 месеца и 20 дни. От работа му се зачитат 10 месеца и 28 дни или общо 8 години, 7 месеца и 18 дни. Към момента неизтърпяната част от наказанието е в размер на 1 година, 10 месеца и 12 дни.      

        При това положение, осъденият Т. е изтърпял фактически по- голяма част от наложеното му наказание, така както изисква разпоредбата на чл. 70, ал.1 НК.

        От приложения доклад за оценка на риска и вреди, изискуем съгласно чл. 155 ЗИНЗС е видно, че при първоначалната оценка рискът от рецидив е отчетен с високи стойности - 90 точки. Дефицитните зони, които са маркирани са: Отношение към правонарушението- в определена степен поема отговорност за деянието, но липсва мотивация за промяна; Жилищно устройване- живее в пренаселено и полуразрушено жилище; Образование и обучение- учил до 4 клас, но има сериозни проблеми с грамотността; Трудова заетост- няма формирани трудови навици и умения; Управление на финанси и доходи - липсват средства за покриване на основните му нужди; Начин на живот и обкръжение - интегриран изцяло в криминалните среди; Злоупотреба с алкохол- омаловажава факта, че алкохола е основен детерминиращ фактор при извършване на правонарушенията; Умения за мислене -не разпознава проблемите си, импулсивен под въздействие на алкохола, липсва целеполагане.

        Рискът от вреди е отчетен нисък към служителите на затвора и към лишените от свобода и се обуславя от неагресивния характер в условията на контрол, толерантно и етично отношение към служителите от пенитенциарния персонал и останалите лишени от свобода. Рискът от бягство или укривателство е отчетен нисък, както и рискът от самоувреждане и суицид. Не демонстрира дискриминационни настроения по отношение на малцинствените групи в Затвора. Рискът от вреди към обществото е отчетен със средни стойности и е обособен от криминалното минало и факта, че алкохола е отключващ фактор за агресия и деструктивно поведение.

        В изготвения план на присъдата като цели са заложени разпознаване на проблемите, формиране на ясни и реалистични цели, осъзнаване на вредите от употребата на алкохол, формиране на известна самокритичност, приучаване към системно полагане на труд, преценка на минало поведение и повишаване мотивацията за откъсване от миналото и съхраняване на позитивните социални контакти.

        При направените последващи ревизии на оценката, рискът от рецидив се намалява- 87 точки, 78 точки, 67 точки. Дефицитни стойности са отчетени при следните раздели- „Настоящо правонарушение“, „Нагласи“, „Образование и обучение“, „Злоупотреба с алкохол“ и „Умения за мислене“. Рискът от вреди е отчетен среден за служителите и останалите лишени от свобода. Има регистрирани случаи на проявена агресия спрямо друг лишен от свобода. Нисък е определен рискът от самоувреждане. Рискът от вреди за обществото е запазен в средни стойности, отново определен от характера на извършените престъпления и присъдите му.

        При направената ревизия на оценката на риска от рецидив не е отчетена промяна в числената стойност- 67 точки. Дефицитните зони, които са маркирани са: Настоящо правонарушение- осъден на основание чл. 195, чл. 142 и чл. 129 от НК; Отношение към правонарушението- в известна степен поема отговорност за деянието, изразява формално съжаление, трайно формирани криминални нагласи; Образование и обучение- има проблеми с грамотността; Злоупотреба с алкохол- деянията са извършени след злоупотреба с алкохол; Умения за мислене - не е способен да разпознае проблемите си, решава ги по неадекватен начин, импулсивен. Рискът от вреди е определен нисък за служителите на затвора и среден за останалите лишени от свобода. Има регистрирани случаи на конфликти с лишени от свобода. На този етап не съществува риск от самоувреждане или суицид. Няма риск и от извършване на бягство. Рискът от вреди за обществото е среден. Рискът от вреди е насочен към познати пълнолетни лица и под въздействие на алкохол може да се повиши.

        От месец септември 2018 г. е записан като ученик, но на 04.01.2019 г. се отказва. От 21.03.2019 г. е трудово ангажиран съгласно чл. 80 от ЗИНЗС като чистач на етажа и отговорник на клуба. Справя се с поставените му трудови задачи. Награждаван е два пъти през 2019г., съгласно Заповед №1151/26.08.2019г. с „писмена похвала“ и съгласно Заповед №1980/16.12.2019г. с „удължено свиждане за срок от 2 часа“. Към настоящия момент не е наказван.

        Становището на затворническата администрация в доклада по чл.155 ЗИНЗС е, че като цяло в поведението на л.св. Т. не се наблюдават трайни и положителни промени. Шансовете за реинтеграция в обществото са ограничени, с оглед липсата на професионална квалификация, която е необходима за устройване на работа. Констатира се, че мотивацията за промяна и корекция на поведението не са на необходимото ниво. Не са налице убедителни доказателства за неговото поправяне и превъзпитание, поради което работата с него трябва да продължи в посока формиране на гъвкав модел на мислене и активизиране на личностовия ресурс.

        Навеждат се доводи, че прямо л.св. Т. не е приложена в пълен обем прогресивната система за третиране на лишени от свобода в условията на изолация. Режимът на изтърпяване на наказанието е общ и е препоръчително да бъде прекатегоризиран в затворническо общежитие от открит тип, където съществуват по-благоприятни условия за формиране на трудови навици и умения и ресоциализиране на личността. Планът на присъдата не е изпълнен в пълен обем.

        В обобщение на горното следва да се посочи, че според затворническата администрация към настоящият момент О.Т. не отговаря на изискванията по чл. 439а НПК.

        При това положение, от данните по делото е видно, че е налице само едната от двете законови предпоставки за УПО, а именно О.Т. е изтърпял фактически по- голяма част от наложеното му наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй като с поведението си същият все още не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне.

        Видно от доклада за оценка на риска от вреди и рецидив договорените дейности, отразени в Плана на присъдата не са изпълнени в пълен обем, като индивидуално- корекционната работа с лишения от свобода О.Т. следва да продължи в посока формиране на гъвкав модел на мислене и активизиране на личностовия ресурс, като спрямо него бъде приложена в пълен обем и прогресивната система за третиране на лишени от свобода в условията на изолация, като режимът на изтърпяване на наказанието от общ бъде прекатегоризиран в затворническо общежитие от открит тип, където съществуват по-благоприятни условия за формиране на трудови навици и умения и ресоциализиране на личността. Всичко това е основание да бъде постановен отказ на молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание.

        Ирелевантни за настоящето дело се явяват наведените от страна на л.св. Т. доводи, че е оставил дете на осем месеца и иска да се прибере при семейството си. Както бе посочено по- горе предпоставките за УПО са л.св. да е изтърпял фактически повече от 1/2, респ. 2/3 от наложеното му наказание и с поведението си същият да е дал достатъчно доказателства за своето поправяне. Още повече, че обстоятелствата, които осъдения навежда за УПО са били налични и към постановяване на съдебния акт от съда разгледал делото по същество.

        Предвид това съдът намира, че в конкретния случай следва да бъде постановен отказ на молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание.

        Съгласно императивната норма на закона осъденият не може да подаде нова молба за УПО преди изтичане на 6-месечен срок от постановяване на настоящето определение.

        При горните съображения и на основание чл. 441 НПК, вр. чл. 70, ал.1 НК, Врачанският окръжен съд

 

                       О П Р Е Д Е Л И:

 

        ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения О.Л.Т., роден на ***г***, с постоянен адрес ***, ЕГН ********** за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на неизтърпяната част на наказанието "лишаване от свобода", по ЧНД №462/2013год. по описа на РС Враца е определено едно общо наказание измежду наложените му по НОХД 584/2011г. на РС Враца, НОХД №30222/2012г. на РС Монтана, НОХД №248/2012г. на ОС Враца и НОХД №1886/2011г. на РС Враца в размер на 10 години и 6 месеца, с остатък от 1/една/ година, 10/десет/ месеца и 12/дванадесет/ дни.

        ОПРЕДЕЛЯ 6/шест/ месечен срок, в който осъдения О.Л.Т. не може да подаде нова молба за УПО.

 

        ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.

        Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр. Враца за сведение.

                      

       

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: