Определение по дело №972/2018 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 260029
Дата: 30 ноември 2022 г.
Съдия: Яна Панева Димитрова
Дело: 20183100200972
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 23 август 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

Номер      .../       ...Град Варна

 

 

 

Варненският окръжен съд                                                             Наказателно отделение

В закрито заседание в следния състав:

                      

 

                                                                            Председател: Я.П.

 

                                       Съдебни заседатели:

 

 

като разгледа докладваното от съдия Я.П. НОХД №972 по описа на ВОС за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.306, ал.1, т.4 от НПК.

 

Постъпила е молба с вх. №266581 на ВОС от 11.11.2022г. от П.А.А., с която моли за връщане на парична сума в общ размер на 495 650.00 лева, иззета от него с протокол за претърсване и изземване от 15.10.2012г.

Към молбата са приложени:

1.   Копие на банково извлечение от БанкаПиреус България" по сметка на „ЗП Т." ЕООД;

2.  Копие на Декларация за произход на парични средства от 15.10.2012 год.;

3.  Копие на пълномощно от ЗП Т." ЕООД от 08.08.2012 год.;

4.  Копие на приемо-предавателна квитанция - Ст. К. – „ЗП Т." ЕООД от 15.10.2012 год.;

5.   Копие на договор от 13.09.2012 год. за разпл. сметка на „ЗП Т." ЕООД;

6.  Копие на покана за изп. от „ЗП Пенев" ЕООД от 03.01.2022 год.;

7.   Копие на договор за поръчка от 08.10.2012 г. м/у „ЗП Т." ЕООД и П.А.;

8.  Копие на у-е по чл. 99 от ЗЗД от „ЗП Пенев" ЕООД от 31.08.2022 год.;

9.  Копие на банково извлечение отИнтернешънъл Асет Банк" по сметка на „ЗП Д.Н." ЕООД;

10.  Копие на приемо-предавателна квитанция от 15.10.2012 год. - Б. П. - „ЗП Д.Н." ЕООД;

11.  Копие на пълномощно от „ЗП Д.Н." ЕООД от 21.03.2012 год.;

12.  Копие на покана за изп. от „ЗП Д.Н." ЕООД от 03.01.2022 год.;

13.  Копие на договор за възлагане и изпълнение на поръчка от 10.10.2012 год. м/у ЗП „Д.Н." ЕООД и П.А.;

14.  Копие на двустранен протокол от 22.10.2012 год. м/у ЗП „Д.Н." ЕООД и П.А.;

15.  Копие на договор за откриване на разпл. сметка на ЗП „Д.Н." ЕООД от 09.07.2012 год.;

16.  Копие на у-е по чл. 99 от ЗЗД от „ЗП Д.Н." ЕООД от 31.08.2022 год.;

17.  Копие на банково извлечение отИнтернешънъл Асет Банк по сметка наАгро Ериданс" ЕООД;

18.   Копие на приемо-предавателна квитанция от 15.10.2012 год. - Б. П. - „Агро Ериданс" ЕООД;

19.  Копие на пълномощно от - „Агро Ериданс" ЕООД от 17.09.2012 год.;

20.  Копие на двустранен протокол от 22.10.2012 год. м/у „Агро Ериданс" ЕООД и П.А.;

21.  Копие на договор за възлагане и изпълнение на поръчка от 09.10.2012 год. м/у Агро Ериданс" ЕООД и П.А.;

22.  Копие на договор за откриване на разпл. сметка наАгро Ериданс" ЕООД от 27.09.2012 год.;

23.  Копие на у-е отЗено Тех" ЕООД от 01.09.2022 год.;

24.  Копие на адвокатско пълномощно за адвокатска сметка.

          Установената от съдът хронология по делото се изразява в следното:

          Образуваното пред ВОС, наказателно отделение НОХД №972/2018г. е приключило с влязла в сила Присъда на 29.04.2022г., с която подс. К.В.Ж. е признат за невиновен в извършване на престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2 и т.7 от НК и по чл. 253, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК. Със същата присъда, за невиновни са признати и подсъдимите - К.К.Ж. за извършването на  престъпление по чл.253, ал.3, т.2, вр. ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК и престъпление по чл. 253, ал.3, т.2, вр. ал.2, вр. ал.1 от НК, а подс. Т.Е.А. за престъпление по чл.253, ал.3, т.2, вр. ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК.

С молба от 05.01.2022г. П.А.А. е поискал да му бъдат върнати иззетите с протокол за претърсване и изземване от 15.10.2012г. по ДП№251/2013г. на ОСлО-ОП-Варна, парични средства, които според молителят, възлизат на 556 535,00 /петстотин петдесет и шест хиляди петстотин тридесет и пет лева/ и вещи. След направен оглед на банкнотите, като веществени доказателства и тяхното преброяване се установява, че действителният размер на иззетата парична сума е 463 885 / четиристотин шестдесет и три хиляди осемстотин осемдесет и пет/ лева, а посоченото разминаване се дължи на техническа грешка, подробно разяснена в мотивите на съда.

По реда на чл.306, ал.1, т.4 от НПК, с определение №260025 от 12.08.2022г., съдът е постановил част от веществените доказателства, представляващи парични суми и вещи, да бъдат върнати на правоимащите лица от които са били отнети. Със същото определение е оставена без уважение молба с вх. №260022/05.01.2022г. от П.А.А. за връщане на вещи и парични средства, в размер на 463 885,00 /четиристотин шестдесет и три хиляди осемстотин осемдесет и пет/ лева, иззети с протокол за претърсване и изземване от 15.10.2012г. на л.а. марка „Фолксваген Пасат“ с рег.№А4606КВ, намиращи се на съхранение в банков трезор на „ЦКБ“ АД-Варна, поради липса на представени доказателства, които да доведат до категорична установеност по отношение на тяхната собственост. Съдът е определил, тези веществени доказателства да бъдат оставени към материалите по делото, за изясняване на принадлежността им.

Това определение е било обжалвано с частна жалба от П.А. и Д.Д. пред Апелативен съд-Варна, който е постановил, част от веществените доказателства по делото да бъдат върнати на П.А. и е оставил без уважение искането му за връщане на паричната сума в размер на 463 885 лева. По отношение на ч.ж. на Д.Д., същата е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима.

Съдът, след като взе предвид настоящата молба, депозирана от П.А.А. и доказателствата по НОХД № 972/2018г. по описа на Окръжен съд-Варна, намира същата за неоснователна, като съображенията за това са следните:

От фактическа страна, съобразно съдържанието на приложените по ДП писмени доказателствени средства – в частност протокол от 15.10.12г. за претърсване на лек автомобил, марка „Фолксваген Пасат“ с рег.№А4606КВ и изземване на вещи се установява факта на действително изземване на редица движими вещи, представляващи ВД по смисъла на чл. 109 от НПК, между които и сумата от 463 885 лева, а не както неправилно е посочено в молбата, според която претендираните в настоящото производство парични средства възлизат в размер на 495 650.00 лева. Следва отново да се подчертае обстоятелството, че автомобилът е с неустановен по делото собственик, ползван съвестно от две лица – П.А. и К.Ж. - и двамата подписали  съставения протокол, в който е отразено личното изявление на всеки един от тях, с определено текстово съдържание, но това изявление, според съда е лишено от доказателствена стойност, при липса на други доказателства, които да подкрепят техните твърдения.

В настоящото производство към молбата са приложени множество документи, които според съда, не представляват годни доказателства, от които да бъде направен извод в друга насока, различна от тази при предходното произнасяне по делото по същото искане, поради следното:

Част от тези доказателства, а именно: покани за изпълнение на задължение  и уведомления за извършено прехвърляне на вземане, изходящи от „ЗП Д.Н.“ ЕООД, „ЗП ПЕНЕВ“ ЕООД и „Зено Тех“ ЕООД, веднъж вече са били представени пред въззивния съд, който се е произнесъл по отношение на тях, като е приел, че не представляват надлежно доказателство, което да обосновава произхода на иззетите пари. Доколкото по делото не са настъпили съществени изменения, то този извод на горестоящата инстанция, следва отново да бъде споделен.

В контекста на горното и на първо място се отбелязва, че в настоящото производство са приложени още: пълномощни от „ЗП-Т.“ ЕООД,“ЗД Д.Н.“ ЕООД и А.ЕЕООД, три броя отделни договора за разплащателна сметка сключени между „Интернешенъл Асет Банк“ АД от една страна и А.ЕЕООД, „ЗП Т.“ ЕООД и „ЗП Д.Н.“ ЕООД от друга; партиден лист №5/1 и №37/6, както и декларация за произход на средства и история на транзакциите от банка „Пиреус“ АД. Представените документи, не допринасят за изясняване на връзката на молителя с иззетите парични средства и не могат да послужат, като доказателство от които да се изгради обоснован извод, че именно П.А. е правоимащото лице, на което следва да бъдат върнати.

На второ място, представените три броя квитанции, поради липсата на съществени реквизити в тяхното съдържание, съдът намира, че не следва да бъдат ценени, като надлежни доказателства, за установяване на факта по предаването на изписаните в тях суми на лицето П.А..

На последно място по отношение на двата броя договори за възлагане и изпълнение на поръчка с предмет „Транспортиране на парични средства на търговско дружество, без необходим специален лиценз“ с дати 09.10.2012г. и 10.10.2012г., както и договор за поръчка от 08.10.2012г. настоящият съд следва да отбележи, че те също не се явяват надлежно доказателство, което да послужи за успешно обосноваване на произхода на иззетите пари. Въпросът относно облигационните отношения между П.А. от една страна и  „ЗП Т.“ ЕООД, „ЗД Д.Н.“ ЕООД и А.ЕЕООД, от друга, не следва да бъде изследван в настоящото производство. В тази връзка, доколкото се посочва, че молителят П.А. не е изпълнил облигационните си задължения да предаде в касата на дружествата определени суми, то те са имали възможност да потърсят правата си по реда на ГПК. Именно това е единственият законоустановен път за защита на правата и законните интереси на дружествата.

Съдът следва да отбележи още, че перманентното депозиране на молби за връщане на иззетите парични средства, без представяне на надлежни доказателства се явява безпредметно и не би довело до различен от настоящия резултат.

Съгласно разпоредбата на чл.111, ал.2 от НПК, иззетите по делото веществени доказателства се връщат на правоимащите. В конкретния случай съдът намира, че П.А.А. не попада в групата на правоимащите, на които следва да бъдат върнати веществените доказателства иззети с протокол за претърсване и изземване от 15.10.2012г. от л.а. марка „Пасат“, с рег. №А4606КВ, намиращи се на съхранение в банков трезор на банка ЦКБ АД – Варна, чийто общ размер възлиза на 463 885 лева /четиристотин шестдесет и три хиляди осемстотин осемдесет и пет лева/. По делото липсват доказателства, че именно молителят има права върху съответната парична сума. Нещо повече. Видно от протокола от съдебното заседание /л.604 - гръб от том 2 на НОХД 972/2018 по описа на ВОС/, пред съда П.А. заявява: „Под напрежение тогава съм написал /визира протокола за претърсване и изземване от 15.10.2012г. на л.а. „Фолксваген Пасат“/, че всичко в колата е мое, но нямам представа за кого е.“.

Предвид изложеното и на основание чл. 306, ал.1 т.4 от НПК, вр.чл.133 от Правилника за администрация на съдилищата, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П.А.А. за връщане на иззети с протокол за претърсване и изземване  от 15.10.2012г. по ДП251/2013г. по описа на ОД МВР-Варна, от лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. №А4606КВ, веществени доказателства – парични средства в общ размер на 463 885 лева.

Преписи от определението да се изпратят на страните – П.А.А. и ВОП.

 

Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.Варна в 7 дневен срок от връчване на преписите по чл.342, ал.1 от НПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЪД. ЗАСЕДАТЕЛИ: