Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София,
16.01.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение,
Първи брачен въззивен състав, в публично заседание на трети декември през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИМАНА ЙОСИФОВА
ЧЛЕНОВЕ:КАТЯ ХЯСЪМСКА
ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря Емилия
Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йосифова
гр.дело № 11354 по описа за 2018
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл.258-273 ГПК във връзка с чл. 17 от Закона за защита срещу домашното насилие,
във връзка с § 1 от Заключителни разпоредби на ЗЗДН.
Образувано е по
въззивна жалба на Я.И. С.,
представлявана от нейната майка и законен представител Д.Л.Т., подадена чрез адв. В.Г. от САК, против решение №449991/13.07.2018г., постановено по
гр.дело №50912/2016г., по описа на CPC, III-то ГО, 117-ти с
което съдът отхвърля като неоснователна молбата за издаване на заповед за
съдебна защита от домашно насилие срещу лицето И.С.С., ЕГН ********** и отказва
да издаде заповед за съдебна защита, спрямо малолетното дете Я.И. С. представлявано от неговата майка и законен
представител Д.Л.Т. , както и да бъде
взета мярка по чл.5, ал.1, т.1, т.З и т.4 ЗЗДН по отношение на ответника И.С.С.
, както и в частта за присъдената от Софийски Районен съд държавна такса .
Подадена е и частна въззивна жалба
против определението на съда от 13.07.2017г. с което се отменя издадената на
основание чл.18 от ЗЗДН Заповед за незабавна защита от 12.12.2016г.
Жалбоподателката , чрез своята майка
и законен представител /въззивница по делото/ приема, че първоинстанционното
решение е неправилно и незаконосъобразно и постановено в нарушение на
съдопроизводствените правила.Счита, че първоинстанционното решение не отговаря на събраните по делото
доказателства-постановено е при непълното на доказателствата. Иска отмяна на Решение №449991/13.07.2018г., постановено по гр.дело
№50912/2016г., по описа на CPC, III-то ГО, 117-ти с
което съдът отхвърля като неоснователна молбата за издаване на заповед за
съдебна защита от домашно насилие срещу лицето И.С.С., ЕГН ********** и отказва
да издаде заповед за съдебна защита на основание чл.15 от ЗЗДН, спрямо
малолетното дете Я.И. С.
представлявано от неговата майка и законен представител Д.Л.Т. , с мерките
предвидени в чл. 5, ал. 1, т.1, т.З и т.4 от ЗЗДН и постановяване на друго решение на основание на
което да се издаде Заповед за защита на малолетното дете Я.И.С..Претендира се и
присъждане на направените съдебни разноски, пред възивната инстанция.
Въззивницата твърди, че при
постановяване на оспорваното първоинстанционо решение съдът е допуснато съществено
процесуално нарушение, като въпреки
събраните и възприети доказателства и въпреки възприемането на допусната
съдебно-психологическа експертиза при повторното връщане и разглеждане на
делото , новия съдебен състав-117-ти
съдебен състав постановява съдебно решение различно от предходното ,
което е прогласено за нищожно и като отхвърля като неоснователна молбата за
издаване на заповед за съдебна защита от домашно насилие срещу лицето И.С.С.,
ЕГН ********** и отказва да издаде заповед за съдебна защита на основание чл.15
от ЗЗДН, спрямо малолетното дете Я.И. С..
Във
въззивната жалба се твърди, че първоинстанционият съд при повторното
разглеждане на делото неправилно възприема и тълкува представените по делото
доказателства. Изрично се посочва, че уж
съдът възприема всички доказателства представени по делото вкл. и свидетелските
показания на бабата на детето Я., свидетелката Ж.Т., но необяснимо защо в мотивите си/ в изводите си / съдът приема, че „бабата“
/кавичките са на съда/, с противоправното си поведение е предизвикала нервния
срив у детето Я.“ и още от изводите на
съда - „Ако същата дама/бабата/ се е почувствала заплашена или е била
увредена от „зет“ си, то защита следва да търси по друг ред. …А относно майката
и законната представителка на детето Я. съдът приема, че „ същата не може да
„делегира“ родителските права на трети лица, дори и да й са възходящи, - без да са й присъдени“.
Във въззивната жалба се посочва, че е безспорно установено, че майката живее сама
с детето Я. подпомагана от нейната майка/бабата на Я./ и че бащата ги е напуснал още от бременността на
майката, а след раждането на детето не е дошъл да ги види дори и в родилния дом.
След това бащата продължава да не се интересува от детето си или казано по-точно,
интересува се от разстояние и чрез съвременните комуникационни средства, поради
това се сочи във възивната жалба, че е логично да се приеме, че и майката има
родителски права, и не само като „защитено от закона родителско право“, а и
реално и самостоятелно във връзка с отглеждаща детето си, поради което единствено
нейна следва да е преценката на кого може да разчита при неговото отглеждане.
Въззивницата твърди, че първоинстанционият
съд прави свое тълкуване за поведението
на бабата и детето при внезапното нападение на бащата И.С. ***, в района на
бул.“Гоце Делчев“, без да се основава на
доказателствата по делото. Съдът игнорира и не коментира в решението си заключението
на СПЕ.
Ответникът по жалбата И.С.С.
(въззиваема страна в настоящото производство), е подал отговор на въззивната жалба. В
отговора изрично се посочва, че въззивницата Я.
С., чрез своята майка и законен представител-Д.Т. обжалва постановеното решение не защото то
страда от някакви пороци, а защото иска да продължава висящността на
производството по делото и да продължава да държи детето при себе си, и далеч
от своя баща използвайки превратно механизмите за защита, предвидени в ЗЗДН.
Твърди, че просторното изложение във
въззивната жалба изцяло погрешно интерпретира установените от съда факти и
направените въз основа тях верни правни изводи.
Иска от въззивният съд да остави въззивната жалба без
уважение. Твърди, че решението на Софийски районен съд е правилно и обосновано.
Твърди, че по делото липсват доказателства в подкрепа на твърдението на
въззивницата , че на 25.08.2016г., в гр. София, в района на бул.“Гоце Делчев“ около
12.00 часа на обяд, бащата И.С.- ответник по първоинстанционото дело е извършил акт на домашно насилие по отношение
на малолетното дете Я.С., като е било проследено, докато е било под грижите на
своята баба Ж.Т., издебнато и нападнато
в детската му количка с цел да бъде отвлечено без съгласие на майката,
подпомаган от свидетеля Стоян С.. Счита, че първоинстанционото решение е мотивирано
на основание представените по делото писмени и гласни доказателства, а с подадената молба по ЗЗДН молителката цели
да се постигнат други резултати относно упражняването на родителските права и
режим на лични контакти на детето с
неговия баща при хипотезата на липсващо съдебно решение относно режима на лични
контакти на детето с неговия баща.
Въззивната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН, от страна в първоинстанционното
производство, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на
въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК, във връзка с чл. 17 ЗЗДН, валиден
и допустим съдебен акт.
Софийски градски съд, с
оглед обхвата на въззивното обжалване, като прецени доказателствата по делото и
обсъди доводите на страните, намира за установеноот фактическа и правна страна
следното:
Първоинстанционният
Софийски районен съд е бил сезиран от с молба от детето Я.И. С., представлявана от нейната майка и законен
представител Д.Л.Т., подадена чрез адв. В.Г.
от САК,
за защита от домашно насилие по реда на ЗЗДН.
В молбата изрично се посочва, че
молителката и ответника са живеели на семейни
начала и от съвместното си съжителство имат детето Я.С., което към датата на
претендираното насилие е била на 1 година. В молбата се твърди, че на 25.08.2016г.,
в гр. София, в района на бул.“Гоце Делчев“ около 12.00 часа на обяд, бащата И.С.-
ответник по първоинстанционото дело е
извършил акт на домашно насилие по отношение на малолетното дете Я.С., което
е било проследено, докато е било под
грижите на своята баба Ж.Т., издебнато и
нападнато в детската му количка с цел да бъде отвлечено без съгласие на
майката.
В молбата се
посочва, че майката живее сама с
детето Я. подпомагана от нейната майка/бабата на Я./ и че бащата ги е напуснал още от бременността на
майката, а след раждането на детето не е дошъл да ги види дори и в родилния
дом. След това бащата продължил да не се
интересува от детето си или казано по-точно, интересува се от разстояние
и чрез съвременните комуникационни средства. Поради тази причина майката счита,
че има родителски права, върху детето
във връзка с отглеждането и възпитанието му и единствено нейна следва да е
преценката на кого може да разчита за помощ при отглеждането.
Изрично в
молбата се посочва в молбата, че на 25.08.2016г.,
в гр. София, в района на бул.“Гоце Делчев“ около 12.00 часа на обяд, бащата И.С. е извършил акт на домашно насилие по
отношение на малолетното дете Я.С., което е
било проследено, докато е било под грижите на своята баба Ж.Т., издебнато и нападнато в детската му
количка с цел да бъде отвлечено без съгласие на майката.Бащата е знаел, че в
този период майката не е в България и детето е оставено за отглеждане на своята
баба.Използвайки нейното отсъствие, бащата е упражнил насилие по отношение на
детето, като се е опитал да го отвлече,
по време когато е било на разходка със своята баба и това е предизвикало
стрес у детето.
В молбата се
твърди, че след този опит за отвличане на детето у самото детето има силна
тревожност, която тревожност е в още по-голяма степен и у майката, поради което
моли да бъде издадена заповед за незабавна защита, с която да се задължи
ответника да се въздържа от насилие спрямо детето, като му се забрани да го приближава, както и да доближава
жилището в което живее детето.
Пред
първоинстанционният съд е представена декларация по чл.9, ал.З от ЗЗДН, в която молителката
е посочила в срока по чл.10 от ЗЗДН, описания случай от 25.08.2018г. Пред
първоинстанционният съд е допусната и изслушана съдебно-психиатрична
експертиза/СПЕ/.
От
изслушването на страните, от разпита на свидетелите, както и от изслушаната СПЕ, първоинстанционният
съд, приема, че на посочената от молителката дата
От допуснатата и приета
от съда съдебно-психологическа експертиза, която не е оспорена от страните , се
установява, че „процесното събитие може да
предизвика психологическа реакция у детето“, но не приема с категоричност, подобна постъпка би могла да
причини психологическо разстройство у
детето.
По делото е изготвена
социален докла от ДСП Л.в който изрично се препоръчва детето да има контакт и с
двамата родители.
Безспорно установено е
от първоинстанционият съд, че страните са живели на семейни начала, като от
връзката им е родено детето Я., което означава, че ответника –И.С. е от кръга
на лицата, посочени в чл 3 т 2 от ЗЗДН . Молбата е подадена в срока по чл. 10,
ал. 1 ЗЗДН.
В представената пред първата инстанция декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН също не съдържа индивидуализиращи белези на твърдяния акт на домашно насилие.,
поради което правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че са
налице предпоставките за прилагане на
чл. 10, ал. 3 ЗЗДН, т.е че в конкретния случай важат общите принципи на
доказване в гражданския процес, като молителката следва да докаже
основателността на подадената до съда молба и обуславящите това факти от
обективната действителност пълно и главно. Невъзможността да се установят по
описания начин релевантните по спора факти води до извод за неоснователност на
подадената молба за защита.
Пред първоинстанционният
съд при условията на пълно и главно доказване молителката следва да докаже, че
спрямо детето Я., чрез действие/бездействие, ответникът е реализирал домашно
насилие изразяващо се в конкретни прояви, които от обективна страна попадат в
приложното поле на чл, 2 ЗЗДН.
Безспорно установено е
, че на конкретната дата - 25.08.2016г.,
в гр. София, в района на бул.“Гоце Делчев“ около 12.00 часа на обяд, бащата И.С. не е извършил акт на домашно насилие по
отношение на малолетното дете Я.С., след като е искал да види детето си, докато
е било на разходка и под грижите на своята баба
Ж.Т.. По това време майката е отсъствала от страната , и за детето е
полагала грижи неговата баба. В този момент бащата не е бил лишен от родителски
права, поради което по отношение на малолетното дете Я. не е извършен акт на домашно насилие от
страна на бащата. Освен това по отношение на бащата към онзи момент е липсвал и
установен режим на лични контакти, поради
което и на основание чл.122 от Семейния
кодекс , бащата наравно с майката има и
може да упражнява родителските права по отношение на своето дете.
Правилно
и обосновано първоинстанционният съд приема, че подадената молба за защита от
домашно насилие следва да бъде оставена
без уважение и да бъде отказано издаването на заповед за съдебна защита в полза
на малолетното дете Я. И.С.,
представлявана от своята майка и законен представител Д.Л.Т. , против ответника
И.С.С..
Въззивният
съд в рамките на своите правомощия, като взе предвид установените факти и като
подложи същите на преценка , приема следното от правна страна:
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, домашно
насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо
лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна
връзка или във фактическо съпружеско съжителство, а ал. 2 припознава като
психическо и емоционално насилие спрямо дете домашното такова, извършено в
негово присъствие.
Домашно насилие може да бъде
установено при кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: на първо
място - осъществен от съответно лице противоправен и умишлен насилствен акт в
някоя от формите, описани в чл. 2, ал. 1 и ал. 2 ЗЗДН, насочен спрямо друго
лице и установен по своето естество, време и място на извършване, и, на второ
място - наличие между двете лица на правна, фактическа и/или родствена връзка
от изброените в чл. 3 ЗЗДН.
По делото не се спори, че страните
са от кръга лица, попадащи сред тези, в обхвата на чл. 3 ЗЗДН, а именно - чл.
3, т. 4 ЗЗДН.
В същото време обаче не се установи
извършването на противоправен и умишлен насилствен акт от страна на въззиваемия
И.С.С.. спрямо малолетното дете Я.С..
Актът на домашно насилие е недоказан. Въззивната
жалба е неоснователна по изложените в нея оплаквания.
По повод на подадената частна
въззивна жалба против постановеното от първоинстанционният съд определение от
13.07.2018г., по първоинстанционното гр.д.50912/016г., с което се отменя
издадената Заповед за незабавна защита на малолетното дете Я.И. Стоянова от
12.12.2016г., въззивната инстанция приема, че така подадената въззивна жалба
следва да се остави без уважение.
Съображения:
Действително в хода на
първоинстанционното производство е била издадена заповед за незабавна защита по
реда на чл. 18 ЗЗДН. Тази заповед обаче се издава в закрито заседание на съда,
без участието на страните и само въз основа на твърденията в подадената молба,
преценени от съда като съдържащи данни за съответната опасност по чл. 18, ал. 1 ЗЗДН. Целта й е да предостави временна, но незабавна защита, и да бъдат
избегнати възможните опасности за молителя през времетраенето на делото до
окончателното му решаване. Издаването на заповед по чл. 18 ЗЗДН няма обвързващо
действие за решаващия съдебен състав, доколкото в хода на разгърналия се състезателен процес е напълно възможно събраните
доказателства да оборят твърденията в подадената молба. Затова и изрично чл. 19 ЗЗДН определя действието й до издаването на заповедта за защита или до отказа
за такава.
В настоящия случай, доколкото наведените от
въззивницата данни за наличие на домашно насилие не са били доказани пред
първоинстанционния съд, правилно същият е отменил и вече издадената заповед за
защита, по реда на чл. 18 ЗЗДН.
Постановеното решение в тази част има характер на определение, но не подлежи на
обжалване.
Съобразно изложеното, като намира първоинстанционното Решение за
правилно и законосъобразно, Софийският градски съд следва да остави въззивната
жалба без уважение, и да потвърди обжалвания съдебен акт в частта му, с която е
отказано издаване на заповед за защита, с мерки по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН.
По разноските:
Като съобрази изхода на
делото и разпоредбата на чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, вр, чл.18 от Тарифа № 1 към Закона
за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата,
следствените служби и Министерството на правосъдието, въззивницата следва да
бъде осъдена да заплати Държавна такса по сметка на Софийски градски съд в
размер на 12.50 лева.
Съобразно изхода на делото искането
за определяне на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител
на въззивницата пред двете съдебни инстанции също е неоснователно и следва да
бъде оставено без уважение.
Въззиваемата страна претендира разноски за пред въззивната инстанция в размер на 650
лева за адвокатско възнаграждение на адв. Занев, платено в брой, видно от
Договор за правна защита и съдействие №717364/20.11.2018г../л.48/. Искането е
основателно. При този изход на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК Д.Л.Т., като майка и законен представител на
въззивницата Я.И.С., следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемият И.С.С.
направените разноски по делото в размер на 650 лева за адвокатско
възнаграждение за пред въззивната инстанция.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд,
Гражданско отделение, Първи въззивен брачен състав, на основание чл. 17 ЗЗДН,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№449991/13.07.2018г., постановено по гр.дело №50912/2016г., по описа на CPC, III-то
ГО, 117-ти с което съдът отхвърля като
неоснователна молбата за издаване на заповед за съдебна защита от домашно
насилие срещу лицето И.С.С., ЕГН ********** и отказва да издаде заповед за
съдебна защита, спрямо малолетното
дете Я.И. С. представлявано от неговата майка и законен
представител Д.Л.Т. , както и да бъде
взета мярка по чл.5, ал.1, т.1, т.З и т.4 ЗЗДН по отношение на ответника И.С.С.
, както и в частта за присъдената от Софийски Районен съд държавна такса .
ОСЪЖДА
Д.Л.Т. с ЕГН ********** , като майка и законен представител на Я.И. Стоянова, да
заплати по сметка на Софийски градски
съд Държавна такса в размер на 12.50
лева.
ОСЪЖДА
Д.Л.Т. с ЕГН ********** , като майка и законен представител на Я.И. Стоянова, да
заплати на И.С.С. с ЕГН **********,сумата
от 650 лева за направените разноски по делото пред въззивната инстанция.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената частна въззивна жалба против постановеното от
първоинстанционният съд определение от 13.07.2018г., по първоинстанционното
гр.д.50912/016г., по описа на CPC, III-то ГО, 117-ти с което се
отменя издадената Заповед за незабавна защита на малолетното дете Я.И. Стоянова
от 12.12.2016г.,
РЕШЕНИЕТО, на основание
чл. 17, ал. 6 ЗЗДН, е окончателно и не подлежи на касационно обаждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.