Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 19.07.2022
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на пети юли две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА КРИСТИНА
ТОДОРОВА
при участието на секретаря Корнелия Лилова
и прокурора Борислава Барболова
като разгледа докладваното от съдията Николова
в.н.а.дело № 226 по описа за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 318 и сл. вр. чл. 378, ал. 5 НПК, образувано по жалба от защитника на
обвиняемия Г.Т.Г. *** срещу решение, постановено по н.а.д. №61/2020 г. по описа
на Районен съд – С..
С
обжалваното решение обвиняемият Г.Т.Г. е признат за виновен по обвинението за
престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 НК, за това, че
на 13.04.2019 г., около 11,00 ч. в къща в гр. С., на ул. „Й. Й.” № 20 без
надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество – коноп с
нетно тегло 5,39 грама със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол
21,20%, като случаят е маловажен и на основание чл. 78а, ал. 1 НК е освободен
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание – глоба в
размер на 400 лв. На основание чл. 354а, ал. 6 НК предметът на престъплението –
високорисковото наркотично вещество – е отнет в полза на държавата и е
постановено неговото унищожаване след влизане на присъдата в сила.
Недоволен от решението е останал защитникът, който в срока
по чл. 319, ал. 1 НПК е подал жалба, с която предявява искане да се отмени
атакуваният съдебен акт, като се постанови ново решение, с което обвиняемият да
бъде признат за невинен и оправдан. Без да се оспорват възприетите от първия
състав фактически констатации, се излагат доводи за малозначителност на
деянието по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК, поради което същото не съставлява
престъпление. В тази насока се изтъква липса на обществена опасност на
личността на дееца – не е осъждан, деянието е инцидентна проява - и малкото
количество и ниската стойност на предмета на престъплението, поради което в
конкретния случай защитените обществени отношения не са засегнати. С тези
аргументи се поддържа довод, че обществената опасност на деянието е явно
незначителна по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК и поради това деянието не съставлява
престъпление. Не се
предявява искане за събиране на доказателства от въззивния съд.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция прокурорът
оспорва жалбата, като счита, че първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено като законосъобразно и обосновано. Твърди, че са налице основанията
на чл. 78а НК, като атакуваното решение е правилно и справедливо. Оспорва
доводите на защитата за приложение на чл. 9, ал. 2 НК. Намира, че след
задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства и при изчерпателни
съображения относно съставомерността на деянието по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3 НК първоинстанционният съд правилно е определил размера на административното
наказание.
Защитникът,
редовно призован, не се явява в съдебно заседание.
Обвиняемият, редовно призован, не се явява в съдебно
заседание.
Съдът, след като провери изцяло правилността
на обжалвания съдебен акт в пределите по чл. 314 НПК и във връзка с доводите на
страните, приема за установено следното:
Производството пред първоинстанционния съд е протекло по
реда на Глава двадесет и осма от НПК, като прокурор от РП - С. е внесъл
предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание.
В хода
на производството, при съблюдаване на процесуалните правила за събиране и проверка на
доказателствата, първият съд е направил верни и обосновани от доказателствата
по делото изводи по фактите, значими за правилното решаване на делото.
Въззивната инстанция изцяло се съгласява с фактическите констатации на първия
съд, които са доказателствено аргументирани и не се налага подробното им
преповтаряне.
От
фактическа страна по делото е установено следното:
На 13.04.2019 г. се провеждала планова полицейска
операция по линия противодействие разпространението на наркотични вещества в
гр. С.. Свидетелите В. М., Г. Й. и В. Б. – служители на ОДМВР-С., разполагали с
оперативна информация, че обвиняемият Г.Т.Г. *** държи в дома си наркотични
вещества.
На същата дата около 10:50 ч. тримата
свидетели отишли пред дома на обвиняемия, находящ се на втория етаж от къща на
ул. „Й. Й.” № 20 в гр. С.. Излизайки от дома си, обв. Г. бил спрян от
свидетелите, които му обяснили, че ще извършат полицейска проверка. Г. ги
поканил в обитаваното от него жилище на посочения адрес и като разбрал, че
полицейските служители търсят намиращи се там наркотици, им заявил, че в яке на
закачалката в коридора има найлоново пликче, съдържащо марихуана. В джоба на
яке на посоченото място служителите на ОДМВР открили 1 брой полиетиленов плик,
тип „спейсбег”, в който имало суха растителна маса, състояща се от 2 бр. едри
съцветия от марихуана. Обвиняемият обяснил, че е намерил пликчето на улицата и
го е прибрал в якето си.
За извършената проверка свид. М.
съставил протокол /л. 5 от ДП/ в присъствието на св. Б. и на обвиняемия.
Откритият полиетиленов плик със
съдържанието му бил предаден от обвиняемия на свид. М., за което бил съставен протокол за
доброволно предаване от 13.04.2019 г., а впоследствие свид. М. го предал на
разследващия орган, за което също бил съставен протокол за доброволно предаване
от същата дата.
Извършено е претърсване в жилището на
обв. Г., както и в къща с дворно място и лятна кухня на съседния адрес – ул. „Й.
Й.” № 18, като при извършването на тези действия не били намерени и иззети вещи
от значение за наказателното производство.
От заключението по назначената в
досъдебното производство физикохимична експертиза се установява, че растителната
маса в доброволно предадения от обвиняемия полиетиленов плик е с нето тегло
5,39 грама и представлява коноп със съдържание на активен компонент
тетрахидронакабинол 21,20%.
Стойността на наркотичното вещество – коноп с нето тегло 5,39 грама - е 32,34
лева, изчислена съгласно
Постановление на Министерски съвет № 23/29.01.1998 г. за определяне на цени на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството.
Конопът има наркотично действие и
няма легална употреба, пазар и производство, поставен е под международен и
национален контрол, съгласно разпоредбите на Списък І на Единната конвенция на
ООН за наркотичните вещества от
Конопът е наркотично вещество от
категорията на високорисковите и като такова е определено и посочено в Списък
I– „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради
вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина” от Наредбата за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични във вр. с чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП.
Разпоредбата
на чл. 30 ЗКНВП установява забрана за производството, преработването,
търговията, съхраняването, вноса, износа, реекспорта, транзита, пренасянето,
превозването, предлагането, придобиването, използването и притежаването на
наркотичните вещества от списъка по чл. 3, ал. 2, т. 1 от Закона, каквото е
конопът.
Обвиняемият Г. не притежавал разрешение
за дейности с наркотични вещества, издадено по реда на Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите (ЗКНВП).
Обвиняемият Г.Т.Г., с ЕГН **********, е
роден на *** ***, български гражданин, с постоянен адрес ***, разведен, със
средно образование, работи като шофьор в „Р.” ЕООД, гр. С..
Обвиняемият
не е осъждан. За него са събрани данни, че контактува с криминално проявени
лица и не се ползва с добро име сред съседите си.
В съответствие с изискванията на чл. 305, ал.
3 НПК, първоинстанционният съд е посочил изчерпателно доказателствените
средства, обосновали фактическите му констатации и е изложил аргументирани
съображения защо ги приема. Съдът е подложил на оценка събраните в хода на
досъдебното производство доказателства и доказателствени източници, приобщени по
реда на чл. 378, ал. 2, вр. чл. 283 НПК: свидетелски показания, писмени
доказателствени средства – протоколи за претърсване и изземване от 13.04.2019
г. (л. 7-8 и л. 15-16), надлежно одобрени от съда; експертно заключение по
назначената физикохимична експертиза (л. 30-32), писмени доказателства:
протокол по чл. 83 ЗМВР от 13.04.2019 г. (л.5-6); протоколи за доброволно
предаване от 13.04.2019 г. (л. 38 и л. 39); протокол за оценка на наркотични
вещества от 20.01.2020 г. (л. 34); характеристична справка (л. 49); справка за
съдимост (л. 47); декларация за семейно и материално положение и за имотно
състояние на обвиняемия (л. 48).
Като е
установил правилно фактическата обстановка, първоинстанционният съд е достигнал
до правилни изводи относно нейната правна квалификация, а именно, че обвиняемият
е осъществил престъплението по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 НК.
Първоинстанционният
съд е изложил изчерпателни доводи, аргументиращи поотделно наличието на
обективните и субективните признаци на престъплението и авторството на обвиняемия.
От
обективна страна изпълнителното деяние на престъплението е осъществено, като
при описаните обстоятелства обвиняемият е държал без надлежно разрешително
високорисково наркотично вещество: коноп с нетно 5,39 грама със съдържание на
активен компонент тетрахидроканабинол 21,20 % на стойност 32,34 лв., като
случаят е маловажен. Обвиняемият е осъществил изпълнителното деяние във форма
на държане на посоченото вещество, за което не е притежавал надлежно
разрешително, издадено по реда на ЗКНВП.
От
субективна страна обвиняемият е осъществил престъплението при пряк умисъл. Той
е съзнавал общественоопасния характер на деянието – държане на високорисково
наркотично вещество, определено по вид, количество и стойност, като е съзнавал
и факта, че това деяние е забранено от закона и съответно не може да има
надлежно разрешително за това. Предвиждал е общественоопасните последици на
деянието и е искал настъпването им. Обвиняемият е имал субективна представа
относно всички елементи от състава на престъплението, включително че държи
високорисково наркотично вещество. В подкрепа на това са и неговите действия по
повод извършената проверка от служителите на ОДМВР, в хода на която е заявил,
че в якето му има марихуана, което е потвърдил и в протокола по чл. 83 ЗМВР,
както правилно е отбелязал районният съд.
По
отношение на признака „маловажен случай” в привилегирования състав на
престъплението съдът е съобразил законовата дефиниция, заложена в чл. 93, т. 9 НК, като е отчел неголямото количество и ниската стойност на предмета на
престъплението, както и поведението на обвиняемия (липса на опит за укриване на
предмети или препятстване действията на органите на реда). Действително тези
обстоятелства навеждат изводи за по-ниска обществена опасност на конкретното
деяние в сравнение с други случаи на това престъпление, което дефинира деянието
като „маловажен случай” по смисъла на чл. 93, т. 9 НК и обосновава
квалификацията му като престъплението по чл. 354а, ал. 5 НК.
Споделени от въззивната инстанция
са съображенията на първоинстанционния съд, изложени в отговор на наведеното с
въззивната жалба искане за приложението на чл. 9, ал. 2 НК. В тази насока
районният съд е изложил достатъчно убедителни мотиви, към които въззивната
инстанция няма какво да добави. Правилен е доводът първоинстанционният съд, че
степента на обществена опасност на деянието не може и не следва да се извлича
единствено от количеството на предмета на престъплението. Степента на
обществената опасност на деянието се определя преди всичко от степента на засягане
на защитените обществени отношения, които в случая се отнасят до защита и
опазване на общественото здраве. В тази връзка първият съд правилно е отчел и
оценил вредните за човешкото здраве последици от употребата на наркотични
вещества, респ. и само държането му е достатъчно, за да се реализират тези
рискове, поради което и обществената опасност на такова деяние не може да бъде
дефинирана като явно незначителна или да се приеме, че не е изобщо налице.
При така
установеното правилно първоинстанционният съд е констатирал наличието на
материалноправните предпоставки по чл. 78а, ал. 1 НК за освобождаване на
обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание,
а именно: за престъплението се предвижда наказание глоба до 1 000 лв.,
обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на Раздел ІV от Глава осма от НК, с
престъплението не са причинени имуществени вреди, освободил е обвиняемия от
наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание глоба в
размер на 400 лв.
При определяне размера на
административното наказание районният
съд е съобразил разпоредбата на чл. 78а, ал. 5 НК, вр. чл. 37, ал. 1, т. 4 НК,
която изисква административното наказание глоба да не надвишава размера на
предвиденото за извършеното престъпление наказание глоба или в настоящият
случай административното наказание глоба следва да се определи в размер до
1 000 лв. При спазване на посочената разпоредба районният съд е определил
и наложил на обвиняемия административно наказание глоба в размер на 400 лв.
Размерът на наложеното
административно наказание първият съд убедително е аргументирал, отчитайки
всички значими за правилното решаване на този въпрос обстоятелства.
При определяне размера на административното наказание първият съд правилно
е отчел като смекчаващи обстоятелствата, свързани със социалното положение на
обвиняемия (трудово ангажиран е и има две деца) и материалното му положение
(невисок трудов доход и липса на други източници на доходи). Като отегчаващо
обстоятелство е отчетена обществената опасност на деянието, която изначално е
по-висока, отчетена и от законодателя,
тъй като престъплението попада сред т.нар. „общоопасни“ престъпления по глава единадесета
от НК.
Като отегчаващо обстоятелство следва да се отчетат и недобрите характеристични
данни за обвиняемия.
Правилно районният съд е изключил при индивидуализацията на
административното наказание обстоятелства, които обуславят приложението на
привилегирования състав по чл. 354а, ал. 5 НК и приложението на чл. 78а НК - количеството
на предмета на престъплението, тъй като това се е отразило на правната
квалификация на деянието като маловажен случай и чистото съдебно минало на
обвиняемия, предпоставя приложението на
института на чл. 78а НК.
Оценката на установените обстоятелства, релевантни към
индивидуализацията на административното наказание на обвиняемия, определя незначителен
превес на смекчаващите обстоятелства, поради което административното наказание следва
да се индивидуализира около средния размер, както правилно е сторил и първият
съд, като е определил и наложил административно наказание глоба в размер на 400
лв.
В съответствие с нормата на чл. 354а, ал. 6 НК съдът е отнел в полза на
държавата предмета на престъплението, като е постановил съгласно чл. 92, ал. 2
ЗКНВП, вр. чл. 112, ал. 2 НПК да бъде унищожен след влизане в сила на
решението, като решението следва да се потвърди в тази част.
При изложените съображения обжалваният
съдебен акт следва да бъде потвърден изцяло като правилен, а жалбата на
защитника на обвиняемия се явява неоснователна.
В пределите на извършената въззивна проверка не се
установяват основания за изменение или отмяна на обжалвания съдебен акт.
Воден от
горното и на основание чл. 378, ал. 5, вр. чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 НПК С.
окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 75 от
08.06.2020 г., постановено по н.а.д. № 61/2020 г. по описа Районен съд – гр.С..
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.