ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 602
гр. Перник/08.07.2019
г.
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, I състав, в закрито заседание на осми юли две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОВАЧКА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИАН ПЕТРОВ
мл. съдия КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от мл.
съдия Костадинова в. ч. гр. д. № 371 по
описа на ОС-Перник за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248,
ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 12970/30.04.2019 г., подадена от Е.Б.С.,
с ЕГН: **********, чрез пълномощника му – адв. К.П. ***, срещу определение от
12.04.2019 г., постановено по гр.д. № 5499/2018 г. по описа на Районен съд – гр.
Перник по реда на чл. 248 от ГПК, с което е оставена без уважение като неоснователна
молба с вх. № 8608/20.03.2019 г. за изменение на Решение № 226/28.02.2019 г. по
гр.д. № 5499/2018 г. по описа на РС – гр. Перник в частта му за разноските.
В частната
жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение поради
противоречието му с материалния закон. Посочва
се, че съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на
разноски съобразно уважената част от иска. В тази връзка се уточнява, че
отговорността за разноски на насрещната страна по спора е обусловена не от
неговия предмет, а от изхода му. В тази връзка се твърди, че съдът няма право
на преценка дали да присъди или не разноски на страната, която е получила
защита с окончателния му акт. Допълва се, че в настоящия случай не е налице и
хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, когато загубилата спора страна – в случая
ответникът не носи отговорност за разноски.
На
следващо място се излагат подробни доводи, че с предявения иск ищецът е
упражнил възможността си да потърси защита на своите права и интереси като
обстоятелството, че претенцията е заявена като частична е обусловено от
неговата преценка. Излагат се подробни доводи, че предявяването на частичен иск
е законосъобразно и не представлява злоупотреба с право, а е единствено израз
на волята на страната да получи защита до определен размер на правата си, който
смята за адекватен. На последно място се поддържа, че претенцията за присъждане
на разноските по делото е заявена надлежно и своевременно като извършването им
се доказва от приложения договор за правна защита и съдействие. С тези
съображения се иска обжалваното определение да бъде отменено, а Решение № 226/28.02.2019 г. да бъде изменено в частта за
разноските, като на жалбоподателя бъдат присъдени претендираните в производството
по гр.д. № 5499/2018 г. по описа на РС – гр. Перник разноски.
В
законоустановения срок по чл. 276, ал. 1 от ГПК насрещната страна по делото „Водоснабдяване
и канализация“ ООД, с ЕИК: ********* е подала отговор с вх. № 16196/03.06.2019
г. на частната жалба. Излагат се доводи, че последната е неоснователна, а
обжалваното определение е правилно и законосъобразно. Твърди се, че съдът
достатъчно ясно е аргументирал изводите си да откаже присъждане на разноски на
жалбоподателя. Обръща се внимание на обстоятелството, че сумите, предмет на
делото, действително са погасени по давност, поради което и на са били
претендирани от дружеството, но не могат и да бъдат отписани от счетоводната му
система. Излагат се подробни аргументи, че предявяването на частични искове за
едно и също право при положение, че същото произтича от едно основание
представлява злоупотреба с процесуални права от страна на ищеца и цели
единствено неоснователното му обогатяване за сметка на дружеството чрез
претендиране на разноски по всеки частичен иск. С тези съображения се иска
жалбата да бъде оставена без уважение, а атакуваното определение да бъде
потвърдено.
Пернишкият окръжен съд,
Гражданска колегия, I съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и
материалите по делото, намира за установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок по чл. 248, ал. 3 от ГПК като за разглеждането й е заплатена дължимата държавна такса.
Разгледана по същество частната жалба е частично основателна поради
следните съображения:
Действително, както посочва и частният жалбоподател, разпоредбата на чл.
78, ал. 1 от ГПК предвижда, че заплатените от ищеца разноски в производството,
в това число държавни такси и възнаграждение за един адвокат, се възлагат в
тежест на ответника съразмерно с уважената част от иска. Правилни са и доводите
в жалбата, че няма пречка ищецът по делото да заяви своята претенция под
формата на частичен иск – когато по своя преценка претендира само част от
спорното право. Практически тази преценка може да е обусловена от различни
обстоятелства – невъзможност на страната да заплати пълния размер на
необходимите разноски, неувереност в основателността на претенцията й (цялостно
или частично) и т.н. Така или иначе българското законодателство познава
института на т.нар. частичния иск, в която връзка същият създава допустима в
правния мир конструкция, при която едно право, почиващо на едно и също
основание, може да бъде предмет на няколко съдебни производства, стига да е
ясно каква част от същото се претендира в съответното производство.
В настоящия случай в производството по гр.д. № 5499/2018 г. по описа на РС
– гр. Перник е предявен отрицателен установителен иск – за признаване за
установено, че ищецът, частен жалбоподател в настоящото производство, не дължи
на „Водоснабдяване и канализация“ ООД сума в размер на 769.79 лева, която е
част от сумата от 1539.59 лева – главница, представляваща стойността на
консумирана и отведена питейна вода за периода от 31.12.2007 г. до 09.09.2011
г., сума в размер на 185.06 лева – представляваща законна лихва за забава върху
частичната сума от 769.79 лева, за периода от 17.02.2008 г. до 15.09.2011 г.,
ведно със законната лихва върху сумата от 938.37 лева, считано от 25.10.2011
г., до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 19.09 лева –
направени по делото разноски върху частичната сума от 739.79 лева. С постановеното
по делото решение № 226/28.02.2019 г. районният съд е уважил предявената
претенция като е признал за установено, че Е.Б.С. не дължи на ответното
дружество сумата от 769.79 лева – представляваща част от стойност на
консумирана и отведена питейна вода в размер на общо 1539.59 лева за периода от
31.12.2007 г. до 09.09.2011 г. и сумата от 185.06 лева – представляваща законна
лихва за забава върху заявената главница за периода от 17.02.2008 г. до
15.09.2011 г., за което суми е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 6255/2011
г. по описа на РС – гр. Перник. При този изход на спора въззивният съд намира,
че на ищеца действително се дължат разноски, независимо от обстоятелството, че
претенцията му е заявена като частична. Същият претендира такива в размер на
805.38 лева, от които – 700 лева адвокатско възнаграждение, 76.38 лева –
държавна такса, 5 лева – такса за съдебно удостоверение и 24 лева – такса за
препис от изп.д. № 544/2013 г., съгласно списък по чл. 80 от ГПК. В контекста
на т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС настоящият състав приема, че действителното извършване на така
посочените разноски се доказва от представени по делото платежни нареждания и
договор за правна защита и съдействие. В тази връзка всички претендирани
разноски следва да бъдат присъдени на частния жалбоподател в пълен размер, с
изключение на разноските за адвокатско възнаграждение, чието присъждане следва
да бъде отказано изцяло.
Посоченият извод следва от обстоятелството, че в хода на производството
пред районния съд от същия са изискани в цялост и приложени по делото книжата
по гр.д. № 4689/2018 г. по описа на Пернишкия РС. От същите е видно, че предмет
на посоченото дело отново е бил частичен иск, но за остатъка от претендираните
в настоящото производство суми, а именно 1/ за сумата от 769.80 лева,
представляваща разликата между претендираната в настоящото производство сума от
769.79 лева и пълния размер на претенцията от 1539.59 лева – стойност на
консумирана и отведена питейна вода за периода от 31.12.2007 г. до 09.09.2011
г. (главница) и 2/ за сумата от 185.06 лева – представляваща разликата между
претендираната в настоящото производство сума от 185.06 лева и пълния размер на
претенцията от 370.12 лева –лихва за забава върху пълния размер на главницата
за периода от 17.02.2008 г. до 15.09.2011 г. Независимо от обстоятелството, че
с исковата молба, въз основа на която е образувано гр.д. № 4689/2018 г. по описа
на Пернишкия РС, са предявени частични искове обаче, в решение №
1403/26.11.2018 г. първоинстанционният съд е признал за установено, че ищецът
не дължи на „ВиК“ ООД сумата от 1539.59 лева – стойност на консумирана и
отведена питейна вода за периода от 31.12.2007 г. до 09.09.2011 г. (главница) и
сумата от 370.12 лева – лихва за забава върху пълния размер на главницата за
периода от 17.02.2008 г. до 15.09.2011 г. – т.е. произнесъл се е по пълния
размер на исковите претенции или в по-голям обем, отколкото е било заявено
искането на ищеца. Съобразно този изход на делото на ищеца са присъдени и
съответни разноски, като следва да се отбележи, че разноските за адвокатско
възнаграждение са пресметнати въз основа на пълния размер на исковите
претенции, а не въз основа на частично заявените такива. Решение №
1403/26.11.2018 г. по гр.д. № 4689/2018 г. не е обжалвано, поради което същото
е влязло в сила към момента на постановяване на Решение № 226/28.02.2019 г. по гр.д. № 5499/2018 г. по описа на РС – гр. Перник. По тези съображения настоящият състав намира, че с влязло в сила решение
на жалбоподателя са присъдени разноски за адвокатски хонорар по пълния размер
на исковите му претенции. В тази връзка и повторното му искане за присъждане на
такива разноски за защита по частично заявените искове следва да се приеме за
неоснователно. Уважаването на същото би означавало жалбоподателят да се обогати
неоснователно като за адвокатска защита на един и същи материален интерес му се
присъдят два пъти разноски за адвокатски хонорар.
За пълнота следва да се отбележи, че посоченият извод не може да се отнесе
към претендираните разноски за държавна такса, съдебно удостоверение и такса за
препис от изпълнителното дело, доколкото държавната такса – както по гр.д. №
4689/2018 г., така и по процесното гр.д. №
5499/2018 г. по описа на РС – гр. Перник, е заплатена съобразно
стойността на заявените частични претенции, а останалите разноски са относими
към процеса на събиране на доказателства по конкретното производство.
С
оглед на горното определение от 12.04.2019 г.,
постановено по гр.д. № 5499/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Перник по
реда на чл. 248 от ГПК, с което е оставена без уважение като неоснователна
молба с вх. № 8608/20.03.2019 г. за изменение на Решение № 226/28.02.2019 г. по
гр.д. № 5499/2018 г. по описа на РС – гр. Перник в частта му за разноските
е неправилно и като такова следва да бъде отменено. В
тази връзка Решение № 226/28.02.2019 г. по гр.д. № 5499/2018 г. по описа на РС
– гр. Перник следва бъде изменено в частта му за разноските като на
жалбоподателя бъде присъдена сумата от общо 105.38 лева, от които 76.38 лева
представляват държавна такса за образуване на гр.д. № 5499/2018 г. по описа на
РС – гр. Перник, 5 лева – представляват такса за съдебно удостоверение и 24
лева представляват такса за препис от изп.д. № 544/2013 г. по описа на ЧСИ С.Д..
За пълнота следва да се отбележи, че разноски в настоящото производство не
се дължат, независимо че за образуването му е заплатена държавна такса в размер
на 15 лева. Посоченият извод
следва от обстоятелството, че производството по чл. 248 ГПК има
несамостоятелен характер, поради което в него не се носи отговорност за
разноски (в този смисъл са Определение № 393/17.09.2018 г. по гр. д. №
2845/2018 г. на IV г.о. и Определение № 489 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. №
3926/2017 г. на ІV г.о. ВКС, Определение № 66 от 2.02.2017 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 5503/2016 г., IV г. о., Определение № 114 от 20.05.2016 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 1847/2016 г., II г. о., Определение № 74 от 25.04.2018 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 1103/2018 г., II г. о., Определение № 683 от 21.12.2015 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 5089/2015 г., III г. о, Определение № 216 от 17.07.2017 г. на ВКС по
гр. д. № 3648/2016 г., III г. о., Определение № 427/20.11.2018 по дело №3975/2018 на
ВКС, ГК, III г.о., както и Определение № 886/19.12.2018 г. по ч.гр.д. №
621/2018 г. на ПОС, ГК, 1-ви състав). В тази връзка следва
да се има предвид, че посочената съдебна практика касае разпределянето на
отговорността за сторените разноски в производството, но не създава основание
за освобождаване на жалбоподателя от задължението да внесе държавна такса по
подадената от него частна жалба срещу определение по чл. 248 ГПК.
Така мотивиран, съдът:
О П Р Е Д Е
Л И:
ОТМЕНЯ определение от 12.04.2019 г., постановено по гр.д. № 5499/2018 г. по описа
на Районен съд – гр. Перник по реда на чл. 248 от ГПК, с което е оставена без
уважение като неоснователна молба с вх. № 8608/20.03.2019 г. за изменение на
Решение № 226/28.02.2019 г. по гр.д. № 5499/2018 г. по описа на РС – гр. Перник
в частта му за разноските.
ИЗМЕНЯ Решение № 226/28.02.2019 г. по гр.д. № 5499/2018 г. по описа на РС – гр.
Перник в частта му за разноските като ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Водоснабдяване и канализация“
ООД, с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление:
гр. Перник, ул. „Средец“ № 11 ДА ЗАПЛАТИ
на Е.Б.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от общо 105.38 лева, от които 76.38
лева представляват държавна такса за образуване на гр.д. № 5499/2018 г. по
описа на РС – гр. Перник, 5 лева – представляват такса за съдебно удостоверение
и 24 лева представляват такса за препис от изп.д. № 544/2013 г. по описа на ЧСИ
С.Д..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.