Р Е Ш Е Н И Е
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.В.Търново, 05.12.2016 г.
Великотърновският районен съд, девети състав, в публичното
заседание на пети декември, през две хиляди и шестнадесета година ,
в състав: районен съдия- Йордан Воденичаров,
при секретаря В.Ц., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2430
по описа за
Предявен е иск за развод с правно основание чл.49, ал.1 от СК.
Ищецът Б.Д.И. чрез пълномощника си - адвокат С.Б. от ВТАК твърди в исковата си молба, че с ответницата В.И.И. са сключили граждански брак на 22.11.1996 г.от който нямат деца. След това и двамата живеят и работят в чужбина/ Германия и ***/ през различни времеви периоди, където са и понастоящем. Съпружеският им живот обаче е съпътстван от системни дрязги и неприятности, довели постепенно до отчуждение, след което помежду им настъпва дългогодишна фактическа раздяла и вече всеки от тях е устроил живота си съвместно с лице от противоположния пол.
Предвид горетвърдяното и с оценъчното твърдение, че бракът му с ответницата е дълбоко и непоправимо разстроен , ищецът моли съдът да постанови решение, с което да го прекрати с развод. Моли съдът да постанови възстановяване на предбрачното фамилно име на жената.
В с.з. чрез пълномощника си подържа иска за развод.
Ответницата в подадения по реда на чл.131 от ГПК писмен отговор признава изложените в исковата молба факти/обстоятелства и заявява , че желае прекратяването на брака с развод.
Съдът след като прецени по реда на чл. 235 от ГПК събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Страните са съпрузи по силата на акт за граждански брак № 0005/22.11.1996 г. , съставен от длъжностното лице по гражданско състояние при Община П.Тръмбеш – удостоверение за граждански брак от 17.08.2016 г. Твърдяните в исковата молба факти/ обстоятелства са предмет на пълно признание от ответницата, поради което е ненужно преповтарянето им.
Те обосновават извод за основателност на брачния иск по следните правни съображения:
Разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от СК по своя социален смисъл предпоставя възникването на субективното преобразуващо право да се иска прекратяване на гражданския брак с развод с наличността на такова порочно и съвършено неприемливо обективно негово състояние, което е довело до пълното му формализиране и невъзможност по какъвто и да било начин да се нормализират вече съпружеските отношения, за да се реализират всички семейни нравствени ценности и цели, очертани в нормите на чл. 14, чл.15, чл.17 от СК - взаимно уважение, доверие, разбирателство, взаимопомощ, обща загриженост за материалното благополучие на семейството, вярност, съвместен живот и др. Разбира се практически много рядко в живота всички тези отношения, лични подходи и състояния съществуват едновременно и в някаква идеална хармония в едно семейство /винаги се срещат несъвместими елементи в характерите, интересите и възгледите на двамата съпрузи - въпросът опира до преодоляване на противоречията с търпение и компромис/, но също така е вярно, че дори някой от тези ценности упорито да отсъства, това може да доведе до окончателен срив и безперспективност на брака. В конкретния случай е ясно, че е налице пълна липса на дължимото от закона и морала горепосочено жизнено съдържание на брачната връзка между страните от няколко години , тъй-като като в тяхното съзнание през тези години вече битува непреодолимо от субективно – волево гледище виждане/усещане за разделност , т.е. всеки живее вече сам за себе си, изразено в пълна липса на икономически /липса на сътрудничество за взаимопомощ и общото семейно благо/ духовно, икономическо и интимно общуване. Това несоциално и непълноценно състояние на брака между съпрузите показва същия като дълбоко и непоправимо разстроен, обезсмисля по-нататъшното му съществуване в правния свят /поради житейската му безпредметност/ и налага прекратяването му с развод като един краен коректив - израз на идеята за привеждане на правното положение в съответствие с фактическото. То е каузална и закономерна последица на продължителната социална/ фактическа/ раздяла , обективно противостояща на моралната и правна повеля за съвместен живот, разрушила безвъзвратно устоите на брака и довела по естествен психологически път до душевно отчуждение между съпрузите и липса на съзнание за общност. Никой от тях не желае да промени това положение на разделност и показателно доказателство за това е фактът, че и двамата вече са установили съвместен живот с лица от противоположния пол.
Искането на ответницата за запазване на брачното й фамилно име след развода е лишено от смисъл, поради това, че ако съпругът- носител не упражни правото си да възстанови фамилното си име преди развода , брачното фамилно име се запазва по силата на самия закон - чл.53 от СК. Недопустимо е искането на ищеца да възстановяване на предбрачното фамилно име на жената- такова субективно преобразуващо право законът не му предоставя / за разлика от предишния семеен кодекс/.
На основание чл. 69, ал. 2 от ГПК съдът определя окончателен размер на държавната такса по делото на сумата от 50 лева. Остатъкът от 25 лева съгласно чл.6, т.2 от Тарифата за ДТ, събирани от съдилищата по реда на ГПК следва да бъде заплатен от ответницата .
Предвид горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 49, ал.1 от СК гражданския брак между ,
с ЕГН: Б.Д.И., с ЕГН: ********** и В.И.И.,
с ЕГН:**********, сключен с акт № 0005/22.11.1996 г. на длъжностното лице по гражданското
състояние при Община Г.Оряховица- Кметство с.Павел, като дълбоко и непоправимо разстроен.
ОСЪЖДА на основание чл.69, ал.2 ГПК,
чл.6, т.2 от Тарифата за ДТ, събирани от съдилищата по реда на ГПК В.И.И.,
с ЕГН:**********, да заплати по бюджетната сметка на ВТРС сумата от 25
/двадесет и пет / лева - представляваща остатъка от окончателната държавна
такса по бракоразводното дело- в
двуседмичен срок от влизане в сила на решението.
Решението може да се обжалва пред ВТОС в двуседмичен срок от
връчването му .
Районен съдия: