№ 2368
гр. София, 26.09.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Николай Ст. Метанов
като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно частно гражданско
дело № 20221000502314 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.2 от ГПК във връзка с чл.248
ал.3 от ГПК, образувано по частна жалба на ЧСИ С. Б. Я. срещу определение
№264261 от 21.06.2022, с което е оставена без уважение молбата му за
изменение на определение №271798/14.07.2021 година чрез присъждане на
адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева.
В частната си жалба жалбоподателят твърди, че определението е
неправилно и незаконосъобразно, тъй като при прекратяване на
производството ответникът има право на разноски. Налице са предпоставките
за присъждането му тъй като при прекратяване на производството ответникът
представя списък на разноските и доказателствата в молбата, с която се иска
присъждане на разноски, което е сторено от страната и възможността не е
преклудирана. По делото е представен писмен отговор, поради което са
извършвани процесуални действия, за които страната е заплатила адвокатско
възнаграждение. Налице са доказателства, че сумата е заплатена по банкова
сметка, поради което направените от съда изводи за противоречие на
извършеното плащане с уговорката в договора не водят до извод за
неоснователност на претенцията.
Моли съда да отмени обжалваното определение, като вместо него
постанови друго, с което присъди разноски в размер на 1500 лева,
представляващи адвокатско възнаграждение.
1
Ответникът по частната жалба Държавата, представлявана от
Министъра на финансите е депозирала писмен отговор, с който моли съда да
потвърди обжалваният съдебен акт.
Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.275 от
ГПК и е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Производството по гр.д.8105 по описа за 2017 година на Софийски
градски съд е приключило с определение от 14.07.2021 година, с което е
прекратено производството по делото.
Същото е било образувано по предявени искове от К. И. Б. срещу
Камарата на частните съдебни изпълнители, ЧСИ-С. Б. Я., „Първа
инвестиционна банка“ АД, В. П. А. и Д. С. П.. В хода на производството
поради настъпилата смърт на ищеца и постановен отказ от наследство на
наследниците на ищеца е конституирана Държавата.
В срока за обжалване на определението за прекратяване е постъпила
молба от ответника ЧСИ-С. Б. Я., чрез процесуалния му представител с
правно основание чл.248 ГПК, с която се иска присъждане на направените по
делото разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на
1500 лева. Към молбата са представени договор за правна защита и
съдействие, както и фактура и доказателства за извършено плащане.
Съдът констатира, че по делото е депозиран отговор на исковата молба
от ответника ЧСИ-С. Б. Я., чрез адв.А.Т..
Препис от молбата е връчен на Държавата, в качеството и на
конституиран ищец по делото, на мястото на починалия в хода на процеса
К.Б.. В отговора Държавата е възразила, че няма качеството наследник на
ищеца, поради което неправилно е конституирана като страна в
производството, поради което и не дължи разноски, както и е направено
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение с оглед
извършените процесуални действия, изразяващи се само в изготвяне на
писмен отговор.
Съдът, за да се произнесе взе предвид следното:
По поставеният процесуалноправен въпрос относно крайният момент,
до който ответникът, претендиращ присъждане на разноски на основание чл.
78, ал. 4 ГПК в хипотезата на прекратяване на производството в закрито
2
заседание, следва да представи доказателства за сторените разноски и
относно крайният момент, до който тези разноски следва да са направени
/платени/ е налице формирана трайна и непротиворечива съдебна практика по
чл. 274, ал. 3 ГПК, / определение № 736 от 23.12.2010 г. по ч. гр. д. №
689/2010 г. на ВКС, ІV г. о., определение № 166 от 24.03.2017 г. по ч. т. д. №
504/2017 г. на ВКС, ІІ т. о. и др., /, съгласно която при прекратяването на
производството по делото ответникът има право да иска заплащането на
извършените от него разноски, включително и тези за адвокатско
възнаграждение, като няма законово задължение да направи искането за
присъждане на разноски с отговора на исковата молба, нито е длъжен да
представи с отговора доказателствата за извършените разноски. Ако
производството е прекратено в закрито заседание ответникът може да
претендира заплащането и да представи доказателства за сторените разноски
в срока и по реда на чл. 248 ГПК. С връчването на препис от исковата молба
ответникът се уведомява за образуваното срещу него исково производство и
от този момент той има възможността да търси правна помощ и да
упълномощи адвокат за защита на правата си. Не съществува нормативна
регламентация относно момента, в който възнаграждението на адвоката
трябва да бъде заплатено, поради което няма пречка това да стане
едновременно със сключването на договора за правна защита и съдействие
или по-късно. За да се иска заплащането на тези разноски, те трябва да са
направени във връзка с висящото съдебно производство, т. е. следва да са
извършени до момента, в който ответникът е узнал за прекратяването на
воденото срещу него производство. Отговорността по чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК
е обективна отговорност за вредите причинени на другата страна от
предявяването на недопустим или неоснователен иск и е ограничена по обем
само до заплатените такси, разноски по производството и възнаграждение за
един адвокат.
Видно от данните по делото е, че страната е извършила процесуални
действия, чрез упълномощен представител адвокат, изразяващи се в
подаването на писмен отговор, поради което на същата се дължат разноски,
представляващи адвокатско възнаграждение. Разноските следва да се поемат
от ищеца по делото и тъй като определението за прекратяване на
производството е влязло в сила, то спорът за конституирането на Държавата
не може да бъде разглеждан в настоящето производство.
3
По направеното възражение за прекомерност, съдът намира, че с оглед
данните по делото, че единственото процесуално действие, което е извършено
е това по подаването на писмения отговор и получаването на съобщения
следва да бъде уважено искането за присъждане на възнаграждение съобразно
разпоредбата на чл.9 от Наредбата в размер на ¾ от дължимото адвокатско
възнаграждение и тъй като същото е в обем по-голям от претендираното
искането следва да бъде уважено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №264261 от 21.06.2022, постановено по
гр.д.8105/17 година по описа на СГС, с което е оставена без уважение молбата
на ЧСИ С. Б. Я. за изменение на определение №271798/14.07.2021 година за
присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева, като вместо
него ПОСТАНОВЯВА
ИЗМЕНЯ определение №271798/14.07.2021 година, постановено по
гр.д.8105/17 година по описа на СГС, като ОСЪЖДА Държавата,
представлявана от Министъра на финансите да заплати на ЧСИ С. Б. Я.
сумата от 1500 лева, разноски по делото, на осн. чл.78, ал.4 ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен
касационен съд в 1-седмичен срок от получаване на съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4