Определение по дело №9564/2020 на Районен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№                          /         .10.2020 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII с-в, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ: ИВАН СТОЙНОВ

 

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 9564 по описа за 2020 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявен от „А.Р.“ ЕООД срещу зад „Армеец“ иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ, вр. чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 8 661,24 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 25.05.2018 г. до 10.08.2020 г. върху главницата 38 542 лв., съставляваща дължимо застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 0306X0344500 и образуваща щета № 13018030102179 по описа на ЗАД „АРМЕЕЦ“, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на исковете до окончателното и́ изплащане.

Предявявайки иск пред ВРС ищецът се позовава на изборната подсъдност, установена в чл. 115, ал. 2 ГПК, доколкото заявената претенция е за обезщетение по Кодекса на застраховането.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответното застрахователно дружество, в който е направено възражение за местна неподсъдност на делото, на основание чл. 119 ГПК, като се сочи, че подсъдността следва да бъде определена по правилата на чл. 117, ал. 2 ГПК и чл. 105 ГПК. Ответникът излага твърдения за наличие на писмен договор за определяне на местната подсъдност, обективиран в т. 95, изр. трето от Общите условия към процесния застрахователен договор. Твърди, че не са налице предпоставките по чл. 115, ал. 2 ГПК, доколкото посочената процесуална норма урежда преките искове на увредени и/или пострадали лица срещу застрахователя на отговорността на делинквента, а ищцовото дружество не е трето увредено лице по смисъла на чл. 478, ал. 2 от Кодекса на застраховането. Формулирано е искане за прекратяване на производството пред Районен съд - Варна и изпращането му на компетентния съд – Софийски Районен съд, съобразно общото правило на чл. 105 ГПК.

В предоставения срок ищецът е оспорил възражението за местна подсъдност на насрещната страна и е поискал оставяне на същото без уважение, като е посочил, че разпоредбата на чл. 115, ал. 2 ГПК не следва да бъде подлагана на стеснително тълкуван, доколкото в категорията „увредено лице“ се включват всички физически и юридически лица, претърпели вреди, които имат искови претенции спрямо застрахователя.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Предявеният в настоящото производство осъдителен иск касае отговорност на застрахователя във връзка със сключен застрахователен договор, въз основа на което ищцовата страна сочи като приложима норма при определяне на местната подсъдност по делото чл. 115, ал. 2 ГПК. Съгласно посочената разпоредба исковете за обезщетение по Кодекса за застраховането на увреденото лице срещу застраховател, Гаранционния фонд и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи се предявяват пред съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца, неговото седалище, или по местонастъпване на застрахователното събитие.

Предвидената в чл. 115, ал. 2 ГПК  специална местна подсъдност е изборна, като правото на избор е предоставено на ищеца. Съгласно чл. 119, ал. 3 ГПК възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 ГПК може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание.

По приложението на чл. 115, ал. 2 ГПК (в редакцията от ДВ бр. 65/2018 г., в сила от 07.08.2018 г.), е създадена практика на ВКС, обективирана в Определение № 87 от 21.02.2020 г. по ч.т.д. № 2870/2019 г., I т.о., в което е прието, че особената местна подсъдност по чл. 115, ал. 2 ГПК не се прилага по отношение на всички искове по КЗ, а само по тези, чийто правопроизводящ факт е непозволено увреждане, а активно процесуално легитимиран по тях е увреденото лице. От систематичното място на нормата на чл. 115, ал. 2 ГПК и от нейното съдържание, се извежда необходимост от установяване на фактически състав съдържащ като твърдян, респективно доказан факт на непозволено увреждане. Когато се претендира обезщетение по щета, свързана с изпълнението на застрахователен договор от страна по него, по осъществено застрахователно събитие, то не е налице непозволено увреждане. В този смисъл при застраховка "Каско" е налице сключен застрахователен договор, по който страните поемат определени задължения, като дължимостта на застрахователното обезщетение произтича не от непозволено увреждане а от поетите от страните задължения и тяхното изпълнение.

Доколкото предмет на настоящото дело не е претенция за обезщетение за деликтна отговорност, а такава за обезщетение по застрахователен договор, следва да се приеме, че ищцовата страна няма качеството „увредено лице“ по смисъла на чл. 115, ал. 2 ГПК и не може да се ползва от правото на избор на подсъдност, уредено в посочената процесуална норма. Поради това, възражението на ответника, за неприложимост на разпоредбата на чл. 115, ал. 2 ГПК, се явява основателно.

Не са налице и предпоставките за приложение на специалната подсъдност по чл. 113 ГПК. Макар и ползвател на застрахователни услуги по смисъла на чл. 2, ал. 2 КЗ /обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г./, ищецът е юридическо лице – търговец и няма качеството на "потребител" по силата на дефинитивната разпоредба на §13, т. 1 ДР на ЗЗП. Разпоредбата на чл.113 ГПК дефинира изборната местна подсъдност като изключение от общото правило на чл. 105 ГПК, поради което всички предпоставки от фактическия и́ състав следва да се тълкуват стриктно, а не разширително. Легалната дефиниция на понятието "потребител", съдържащо се в посочената разпоредба на ЗЗП /§ 13, т. 1 ДР/ изключва потребителско качество на лицата, които придобиват стоки и услуги в търговско или професионално качество. В настоящия случай от данните по делото може да се направи извод, че процесният застрахователен договор ползва пряко професионалната дейност на ищцовото дружество.

В настоящия случай приложение следва да намерят разпоредбите на чл. 105 и чл. 108, ал. 1, изр. 1 ГПК, които уреждат т.нар. обща местна подсъдност, съобразно която искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника. За тази обща местна подсъдност съдът не следи служебно, а я съобразява при депозирано от ответника възражение в срока за отговор на исковата молба. От данните по делото се установява, че регистрираното седалище на ответното застрахователно дружество е в гр.София.

Посочената обща подсъдност съвпада с претендираната от ответника договорена местна подсъдност, определена в т. 95, изр. трето в Общи условия към процесния застрахователен договор, съгласно която, когато застрахованият е търговец (какъвто е настоящият случай), исковете се предявяват по седалището на застрахователя – ответник по настоящия договор.

Поради това и като съобрази предмета на спора и цената на предявените искове, настоящият съдебен състав намира възражението на ответника за местна неподсъдност на спора на Районен съд – Варна за основателно, поради което делото следва да бъде изпратено на компетентния съд – Софийски районен съд.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 9564/2020 г. по описа на Варненски районен съд, 17-ти състав.

ИЗПРАЩА делото на местно компетентния съд – Софийски районен съд за разглеждане и произнасяне по предявения иск, на основание чл. 118, ал. 2, вр. чл. 119, ал. 4 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните

Делото да се изпрати на местно компетентния съд след влизане в сила на определението по подсъдността.

 

СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: