Р Е
Ш Е Н И Е № 50/12.3.2020
г.
Гр.
Ямбол, 12.03.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският
административен съд, първи касационен
състав, в публично заседание на пети март две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
Членове:
ВЪЛКО ДРАГАНОВ
ВАНЯ СТОЯНОВА
при
секретаря Ст. Гюмлиева и с участието на прокурора Р. Лефтерова,
разгледа докладваното от председателя КАНД № 33 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
касационна жалба, подадена от Д.К. *** против Решение № 10/07.01.2020 г. по АНД
№ 1129/2019 г. на ЯРС, с която е потвърдено Наказателно постановление № 19-0813-000810/24.09.2019 г., издадено
от Началника на Сектор „Пътна полиция“ към
ОД на МВР – Ямбол, с което на осн. чл. 183, ал. 2, т. 3 от ЗДвП на касатора е наложено
административно наказание глоба в размер на 20 за
нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на осн. чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП
му е наложено наказание глоба в размер на 10 лева за нарушение по чл. 100, ал.
1, т. 1 от ЗДвП, като е постановено и отнемането на 8 контролни точки. Сочи се, че същото е незаконосъобразно и се
иска неговата отмяна и постановяване на ново решение по същество, с което наказателното
постановление да бъде отменено.
В съдебно заседание касаторът К., редовно призован, не се явява. Упълномощеният
от него процесуален представител поддържа изцяло подадената касационна жалба на
основанията, изложени в същата.
Ответникът по касацията ОД на МВР -
Ямбол, редовно призован, не изпраща процесуален представител в съдебно
заседание. Същият не взема и писмено становище по жалбата.
Представителят на Я О П изразява становище, че жалбата е
неоснователна и поради това не следва да бъде уважавана.
ЯАС, първи касационен състав счита,
че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в предвидения от закона срок
и като такава се явява процесуално допустима. Разгледана по същество обаче, тя се преценя
като НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за
това са следните:
Предмет на оспорване в настоящото
производство е Решение № 10/07.01.2020 г. по АНД № 1129/2019
г. на ЯРС, с която е потвърдено Наказателно постановление № 19-0813-000810/24.09.2019 г.,
издадено от Началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Ямбол, с което на осн. чл. 183, ал. 2, т. 3 от ЗДвП на касатора е наложено
административно наказание глоба в размер на 20
за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на осн. чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в
размер на 10 лева за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като е
постановено и отнемането на 8 контролни точки.
За
да постанови съдебния си акт, решаващият съд е събрал всички необходими
доказателства при спазване на процесуалните изисквания. Оценката на доказателствения материал е обективна и не противоречи на
правилата на формалната логика. На база на установената в резултат на тази
процесуална дейност фактическа обстановка съдът е приел, че касаторът действително е извършил нарушенията, за което са му наложени наказанията. Изложените съображения от страна на първоинстанционния
съд, се
споделят изцяло и от настоящата съдебна
инстанция, поради което не е нужно да бъдат преповтаряни.
Що се отнася до твърдението в
касационната жалба, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, довело до ограничаване правото на защита на касатора
К., тъй като ЯРС не е обсъдил всички налични по делото доказателства и при
постановяване на решението си е ценил само и единствено доказателствата, представени
от административнонаказващият орган, касационният съд
намира същото за неоснователно. Единственото доказателство, представено от
страна на касатора К. пред първоинстанционния
съд е копие от тахошайба, за която обаче съдът е приел,
че не е годна да удостовери твърдяното от същия обстоятелство, а именно че е
съобразил поведението си и е спрял на пътен знак Б-2. В тази връзка следва да
се посочи, че съдът не е длъжен да постанови
решението си, приемайки непременно за достоверни представените от някоя от
страните доказателства, а следва да ги преценя в съвкупност с останалите.
Именно поради това следва да изложи съображенията си защо не цени някои от събраните
по делото такива. Това е и сторил в настоящия случай първоинстанционният
съд, като е посочил, че доколкото тахошайбата не е
представена от жалбоподателя в момента на извършване на проверката, а на
по-късен етап, тя не би могла да послужи за удостоверяването на каквито и да
било обстоятелства, тъй като датата на същата и превозното средство се вписват
на ръка и няма как да се установи, че отразява движението на процесния автомобил в процесния
период. Този извод е правилен и се споделя от настоящата инстанция.
Що се отнася твърдението, че случаят е маловажен и следва
да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, съдът намира същото за
несъстоятелно. Касае се за неспазване на правилата за движението по пътищата,
което по никакъв начин не се отличава от
обичайните случаи на нарушения от този вид. Напротив, с оглед вида на
управлявания от касатора автомобил – специален такъв,
превозващ гориво, обществената опасност
се явява завишена, в сравнение с масовите случаи на нарушения от този вид.
Предвид изложеното съдът намира, че подадената
касационна жалба е неоснователна. Решението на решаващия съд е валидно, допустимо и съобразено с материалния
закон и като такова, следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното ЯАС, първи
касационен състав,
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 10/07.01.2020 г. по АНД № 1129 по описа на
Районен съд Ямбол за 2019 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ не се чете ЧЛЕНОВЕ: /п/ не се чете
/п/ не се чете