Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …………../…………2022, гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, Трети тричленен състав, в публично
съдебно заседание на шести октомври през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА НЕДЕВА
ТАНЯ
ДИМИТРОВА
при участието на секретаря Теодора Чавдарова и
прокурора Владислав Т, като разгледа докладваното от съдия Д. Недева КНАХД № 1650/2022г. по описа на съда,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр.
чл.63в ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на М.А.С., депозирана чрез адв. В., против решение № 771 от
09.06.2022г. на ВРС, постановено по НАХД № 20223110201219/2022 г., по описа на
ВРС, с което е потвърдено Наказателно постановление №
23-0001434/15.09.2021г. на Директора на РД "Автомобилна
администрация", с което на касатора е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 2 000 лв. на основание чл.93 ал. 1 т. 1 от ЗАвП. С решението е оставено без уважение направеното искане за присъждане на
възнаграждение за процесуално представителство в полза на РД „АА“-Варна.
В касационната
жалба се поддържа, че решението е неправилно и необосновано, постановено при съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон, поради което се
искане за неговата отмяна и постановяване на ново по съществото на спора, с
което се отмени процесното НП.
В
открито съдебно заседание касаторът, лично и чрез адв.В. поддържа жалбата. По съществото на спора отправя
искане да се постанови решение, с което
да се отмени първоинстанционното решение като неправилен и незаконосъобразен
акт на посочените в жалбата доводи с присъждане на направените по делото
разноски.
Ответната страна, редовно призована
не изпраща представител. С отговор на
касационна жалба, чрез пълномощник оспорва касационната жалба. Релевира доводи, че постановеното решение на
Районен съд- Варна е правилно и законосъобразно, постановено при спазване на
процесуалния закон. Касационната жалба счита за неоснователна, а визираните в
нея твърдения за неправилни и необосновани. Отправя искане решението на ВРС да
бъде потвърдено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Варненска окръжна прокуратура изразява
становище за неоснователност на касационната жалба и дава заключение, че
решението на първоинстанционния съд следва да се потвърди, като правилно и
законосъобразно.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените
от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна за която
съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Производството пред Районен съд - Варна е образувано по жалба на М.А.С., против Наказателно постановление № 23-0001434/15.09.2021г. на Директора на РД
"Автомобилна администрация", с което на основание чл.93 ал. 1 т. 1 от
ЗАвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2 000 /две
хиляди/ лева.
ВРС е приел от фактическа страна, че М.С.
притежавал свидетелство за управление на МПС № ВХХ******, валидно до
07.07.2045г., издадено в Р.Украйна, но не притежавал такова, издадено в
Р.България. От 16.04.2018г. той притежавал и удостоверение за водач на лек
таксиметров автомобил, като осъществявал таксиметрова дейност с л.а. „Ситроен“
с рег. № В ****ТА, собственост на „Синком НМ“ ООД. Автомобилът бил обозначен,
маркиран и оборудван като такси, като имал и издадено Разрешение за извършване
на таксиметров превоз № 6411/30.12.2021г., от 01.01.2022г. до 31.12.2022г.,
издадено от ОбщинаВарна. На 23.06.2021г., около 15.30ч. С. управлявал този
автомобил, като се движел в гр.Варна, по ул.“Тролейна“ в посока ул.“Вяра“. В
близост до КТП „Топ Кар“ бил спрян за проверка от служители на РД „АА“-Варна, при
която се установило, че С. извършва таксиметров превоз на пътници без да
притежава свидетелство за управление на МПС, категория В, издадено в
Р.България, а има само такова, издадено в Украйна. Поради това бил съставен
против него АУАН, за нарушение по чл.18 ал.1 т.1 от Наредба № 34/06.12.1999г.
на МТ. При личното предявяване на акта въззивникът посочил, че разбира
български език и няма възражения. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не били
депозирани писмени възражения. Въз основа на АУАН било издадено процесното НП,
с което административно-наказващият орган възприел изцяло от посочените в акта
фактически констатации, както и правната квалификация на нарушението и на
основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвП била наложена „Глоба” в размер на 2 000лв.
За да потвърди
оспореното НП от правна страна, районния съд е приел, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила и същото е издадено при правилно приложение на
материалния закон.
При проверка в рамките на приетите за установени от предходната
съдебна инстанция факти, настоящия състав на Административен съд – Варна
намира, че доводите, изложени в касационната жалба за противоречие с
материалния закон и необоснованост на атакуваното решение се явяват касационни
основания, но са неоснователни и релевираните отменителни основания не са
налице.
Настоящата касационна инстанция споделя изцяло
установената от районния съд фактическа обстановка, която не се оспорва от
страните. В мотивите към решението е направено подробно изложение на
установените от събраните по делото факти и доказателства и на следващите от
тях правни изводи, съобразени с приложимите материалноправни разпоредби.
На
касатора е вменено извършването на нарушение по чл.18 ал.1 т.1 от Наредба №
34/06.12.1999г. на МТ (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2021 г., в сила от 02.02.2021 г.), съгласно който водачът на лек таксиметров автомобил
трябва да отговаря на следните изисквания, а именно: да притежава валидно
свидетелство за управление на моторно превозно средство от категория В,
издадено в Република България.
Съгласно чл.
2 от Наредбата, таксиметров превоз на пътници е обществен превоз срещу
заплащане, извършван с лек автомобил до седем места, включително мястото на
водача, по заявен от пътника маршрут.
Легална
дефиниция на понятието "обществен превоз" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтП, който гласи, че обществен превоз е
превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане и икономическа облага,
който се извършва с моторно превозно средство.
По делото не е спорно, че касаторът към 23.06.2022г.
е водач на лек таксиметров автомобил, поради което е възникнало задължението да
отговаря на изчерпателно посочените в нормата на чл.18 ал.1 от Наредба
№34/06.12.1999г. изисквания измежду които е и притежаването на валидно свидетелство за управление на
моторно превозно средство от категория В, издадено в Република България.
Задължението е възникнало с изменението на нормата с ДВ, бр. 9 от 2021 г., в
сила от 02.02.2021 г. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че
след като към 16.04.2021г. С. е отговарял на нормативните изисквания, не е
извършено описаното в АУАН и НП нарушение. На С. е ангажирана
административнонаказателната отговорност, че е извършил нарушението на 23.06.2021г.,
а не на датата на издаване на удостоверението за водач на лек таксиметров
автомобил. В случай, че е извършено евентуално друго нарушение, вкл. от
длъжностни лица, това обстоятелство не би могло да санира допуснатото такова от
С.. Като неоснователно настоящият състав на съда намира и възражението свързано
с необходимостта касатора да бъде уведомен за настъпилата нормативна уредба.
Дори и т.нар. в жалбата “пропуск“ на административен орган не би могъл да
санира установеното нарушение, доколкото не е предвидено в нормата задължение
за уведомяване при настъпило изменение на нормативен акт, поради което определеното
от касатора „бездействие“ не рефлектира върху крайния акт предмет на контрол
пред ВРС. Законосъобразността на бездействието на
административен орган подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по реда
на АПК и е ирелевантно при извършване на контрол за законосъобразност на НП, който се подчинява на нормите на ЗАНН.
Касационната
инстанция споделя изцяло изводите на ВРС в частта на приложението на
националното законодателство - Наредба №34/06.12.1999г. Конвенцията
за пътното движение в чл.3 т.8
предвижда, че не се отменя правото на всяка договаряща страна да подчинява
приемането за международно движение на автомобили и на водачите им, на своята
законова уредба за търговски превози на пътници, на своите правила в областта
на застраховането за „гражданска отговорност“ на водачите, на митническите
правила, а също така и в най-общ план на законовите уредби в други области
освен пътното движение. В този смисъл правилно ВРС е приел, че конвенцията гарантира
възможността да се управлява автомобил на територията на друга държава с
национално свидетелство, но не е отменена възможността за въвеждане на
съответните правила, при които да става това, което е сторено с Наредба № 34/06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници уреждаща условията и реда за извършване на
таксиметров превоз, който е с възмезден характер, който да се осъществява само
от водачи, притежаващи свидетелство, издадено от РБългария.
Както в акта, така и в наказателното постановление
са посочени всички съставомерни признаци. Ясно е посочено кога е извършено
нарушението, мястото, както и описанието на нарушението и доказателствата, които го установяват. Изложеното
обосновава извод за осъществяване от обективна страна признаците на състав на
административно нарушение, като правилно деянието е квалифицирано от
административнонаказващия орган.
За инкриминираното нарушение, касаторът е санкциониран по реда на
чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвП разпоредбата на който сочи, че водач на
моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно
средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено
копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други
документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този
закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба
2000 лв. - при първо нарушение.
При индивидуализация на размера, се установява, че е определена санкция във
фиксирания предвиден в нормата размер и на основание чл.27 ал.5 ЗАНН е недопустимо неговото редуциране.
Настоящия състав на съда споделя изводите на ВРС и досежно
отсъствието в конкретния случай на предпоставките на чл.28 ЗАНН, поради което
не следва да бъдат преповтаряни.
Изложеното
налага извода, че решението на Районен съд - Варна е валидно, допустимо и
правилно и като такова, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора
на ответника по касация се дължи юрисконсултско възнаграждение на основание
чл.63д ал.4 ЗАНН, в размер определен в чл.37
от Закона за правната помощ /ЗПП/. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за
защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ
предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева. Настоящият състав на съда приема,
че производството не е с фактическа или правна сложност, поради което следва да
се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на
80 лева.
Водим от горното и на основание 63в ЗАНН, чл. 221, ал.2 предложение първо от АПК, Трети
тричленен състав на Административен съд-Варна,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 771 от 09.06.2022г. на ВРС, постановено по
НАХД № 20223110201219, по описа на ВРС за 2022г.
ОСЪЖДА М.А.С. *** да
заплати в полза на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ сумата в
размер на 80 /осемдесет/ лева разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: