Решение по дело №118/2019 на Районен съд - Мездра

Номер на акта: 47
Дата: 14 май 2019 г. (в сила от 5 юни 2019 г.)
Съдия: Анелия Ангелова Димитрова
Дело: 20191450200118
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

  

Година

14.05.2019

Град

Мездра

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Мездренски районен

Съд

 

І-ви наказателен

състав

На

Тринадесети май

 

Година

2019

В публичното заседание в следния състав:

Председател

АНЕЛИЯ ДИМИТРОВА

 

Съдебни заседатели

 

 

Секретар

Е.Г.

 

Прокурор                                                                     

 

 

като разгледа докладваното от

Съдия ДИМИТРОВА

 

АНХ

дело номер

118

по описа за

2019

година

 

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 41 от 14.03.2019 година на Началника на РУ гр.Р., с което на нарушителя К.Ц.У. ***, е наложено Административно наказание - ГЛОБА в размер на 500 /ПЕТСТОТИН/ ЛЕВА за нарушение на чл.64 от ЗМВР, като незаконосъобразно на основание чл.63 ал.1 ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.

 

 

 

 

 

                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: 

 

 

 

 

МОТИВИ: 

К.Ц.У. ***, е обжалвал в срок Наказателно постановление № 41 от 14.03.2019 година на Началника на РУ гр.Р..

Жалбоподателят редовно призован, на се явява, а се представлява от адв. К.Т. от ВАК, която взема становище да бъде отменено изцяло атакуваното Наказателно постановление. С депозираната по делото жалба се поддържа, че е налице нарушение на разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, като в НП липсват данни за доказателствата, които потвърждават извършеното нарушение. Счита се, че са нарушени и разпоредбите на чл.40 ал.1 и чл.43 ал.1 от ЗАНН, във връзка с липсата на ясна и точна конкретизация на съставяне на акта. На последно място се акцентува, че в НП е налице неяснота, неточност и недоказаност, както и противоречие с материалния и процесуалния закон. С депозираната по делото жалба се иска и присъждане на разноски по воденето на производството.

Ответникът РУ гр.Р. редовно призован, представител не е изпратил, нито пък е взел становище по жалбата.

Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Анализирайки събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. От приложеното в оригинал НП е видно, че същото е получено лично от жалбоподателя на 05.04.2019 год., като същият е упражнил правото си на жалба и такава е входирана пред ответника на 12.04.2019 год., т.е. безспорно жалбата е в срок.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: НП № 41/14.03.2019 г., АУАН № 41/02.03.2019 г., Разпореждане под рег.№ 334р-6233/2018 от 21.07.2018 г. и Заповед № 8121з-1371/11.11.2015 г. на Министъра на вътрешните работи. Съответно са разпитани свидетелите Ц.Т. и М.Ц. и двамата служители в РУ гр.Р. и съответно актосъставител и свидетел при констатиране на нарушението и при съставяне на акта.

Акт за установяване на административно нарушение № 41/02.03.2019 год. е съставен на жалбоподателя, затова че на 02.03.2019 год. около 02.10 часа в гр.Р. в заведение „С.Л.” /У. 1948 АД/ не изпълнява полицейско Разпореждане с рег.№ 334р-6233/2018 г. С това е прието, че е нарушена разпоредбата на чл.64 от ЗМВР. Въз основа на така съставения акт е издадено атакуваното НП.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства не се установява така отразеното в акта и в НП. С акта и атакуваното НП се поддържа, че на 02.03.2019 г. около 02.10 часа жалбоподателя не изпълнява полицейско разпореждане с посочения в акта номер. Прави впечатление, че от показанията на свидетелите Ц.Т. и М.Ц. се установява съвсем различна фактическа обстановка, а  именно, че на 08.03.2019 г. в РУ гр.Р. е получен сигнал за силна музика в заведение „С.Л.”, намиращо се в жилищен блок № 6 в гр.Р. и собственост на „У. 1948” АД с управител жалбоподателя. При извършената проверка свидетелите действително установили силна музика и факта, че заведението работи и в него има посетители. След отправената покана към жалбоподателя музиката била преустановена, като свидетелят Ц. и свидетелят Т. установили, че преди това на жалбоподателя е било съставено Разпореждане, а именно от 21.07.2018 г., с което е разпоредено на последния като собственик на кафе-аперитив „С.Л.” да не вдига шум, с който да смущава спокойствието на живущите в жилищната сграда за времето от 22.00 до 07.00 часа. Процесното разпореждане е съставено от свидетеля М.Ц., връчено е на жалбоподателя, като същият не е направил възражение по него. Свидетелите Т. и Ц. приели, че с посетения от тях сигнал за силна музика на 08.03.2019 г. жалбоподателя е нарушил именно процесното Разпореждане от 21.07.2018 г. На първо място следва да се посочи, че акта е съставен за нарушение, констатирано на 02.03.2019 г., докато свидетелите са категорични, че извършената от тях проверка и констатираното нарушение е осъществено на 08.03.2019 г. На следващо място следва да се посочи, че акта е съставен в присъствието на жалбоподателя, който се е запознал със съдържанието му, но е отказал да го подпише, като това обстоятелство е потвърдено с подписа на свидетеля М.Ц., който едновременно се явява и свидетел при констатиране на нарушението и при съставяне на акта. Съдебният състав намира, че е налице объркване от страна на служителите на РУ гр.Р., във връзка с констатираното от тях нарушение и в частност на коя дата е осъществено. Този извод на съда е в резултат на факта, че свидетелите многократно са посещавали процесното заведение, с цел да предупредят жалбоподателя в качеството му на управител, че е необходимо да бъде преустановено нарушаването на общественото спокойствие, като се вдига шум.

По делото са събрани категорични доказателства, че както акта, така и НП са издадени от компетентни органи, като имат необходимите реквизити, съгласно изискванията на ЗАНН. Безспорно в тази насока е приложената по делото Заповед № 8121з-1371/11.11.2015 год. на Министъра на вътрешните работи, която по безспорен начин установява компетентността на наказващия орган да издава наказателни постановления за констатирани нарушения по ЗМВР.

Съдебният състав намира, че оспореното НП следва да бъде отменено по следните съображения: В акта и в НП, което е издадено въз основа на него липсва пълно и точно описание на извършеното от наказаното лице деяние, както и описание на конкретното полицейско разпореждане, което се твърди, че не е изпълнено. В случая, както в акта, така и в НП липсва описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, като това е нарушение на изискванията на чл.42 т.4 от ЗАНН, относно акта и на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, относно Наказателното постановление.

Не е ясно какво е конкретното деяние, както и извършените действия от страна на наказаното лице, респективно какво конкретно разпореждане е дадено от полицейския орган. Липсата на посочените реквизити в акта и НП води до нарушаване правото на защита на наказаното лице. Съответно възпрепятства и съдебния контрол. Съдебният състав намира, че Наказателното постановление, както и акта са издадени при съществени нарушения на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, изискващи пълно, точно, ясно и недвусмислено описание на нарушението със съответните субективни и обективни индивидуални признаци, както и обстоятелствата на извършването му. Допуснатите нарушения изцяло опорочават проведеното административнонаказателно производство и са абсолютно основание за отмяна на Наказателното постановление на процесуално основание, тъй като те са неотстраними в съдебната фаза по обжалване на издаденото НП. Съдебният състав намира за основателно да отбележи, че съществено е ограничено правото на защита на наказаното лице. Същото се изразява и в липса на описание на нарушението и обстоятелствата,при които е извършено.

В подкрепа на гореизложеното следва отново да се подчертае, че воденото производство е от административнонаказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и Наказателното постановление и дали е извършено от него виновно. Тези предпоставки следва да бъдат установени и доказани от административнонаказващия орган като представител на административнонаказателното обвинение. Следва да се има впредвид също така, че отразеното в акта за констатиране на административното нарушение не се счита за доказано, т.е. за безспорно установено. Това е така, тъй като по силата на чл.84 от ЗАНН в административнонаказателното производство са приложими правилата на НПК, а съгласно чл.16 от НПК обвиняемият в административнонаказателното производство това е лицето посочено като нарушител и той се счита за невинен до доказване на противното. Това означава, че в тежест на административнонаказващия орган по аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.103 ал.1 от НПК, тъй като именно той е субекта на административнонаказателното обвинение и именно той следва да докаже по безспорен начин пред съда с всички допустими доказателства, че от обективна страна има административно нарушение и че от субективна страна е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. В конкретния случай административнонаказващия орган е бездействал и не е положил никакви усилия за разкриване на обективната истина и установяване в какво точно се изразява нарушението на жалбоподателя. Административнонаказващият орган следва да установи, че в хода на административнонаказателната процедура както по съставяне на акта, така и по издаване на Наказателното постановление са били спазени всички процесуални изисквания и в конкретност разпоредбата на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, каквито съществени процесуални нарушения в конкретния случай се констатираха от съда.

Нарушителят във всеки един етап в съответния административнонаказателен процес трябва да е наясно в какво го обвиняват точно и на база какви доказателства. Това е процесуално изискване, гарантиращо му правото на защита, както и условие за реализиране в пълен обем на всички права и законни интереси. Следва да се отбележи, че съгласно чл.257 ал.1 от ЗМВР, който е посочен в Наказателното постановление като основание за ангажиране административнонаказателната отговорност на нарушителя, предвижда административно наказание Глоба в размер от 100 лева до 500 лева за лице, което не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление. Правомощието на полицейските органи да издават разпореждания е уредено в чл.64 от ЗМВР. В цитираната норма са регламентирани предпоставките, формата, реквизитите, правните последици и реда за обжалването им. Съгласно чл.64 ал.4 от ЗМВР полицейските разпореждания са задължителни за изпълнение. За да бъдат изпълняеми обаче, те следва да предписват конкретно правило за поведение - разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението /чл. 64, ал.5 т.4 от ЗМВР/. На адресатът им трябва по ясен начин да е наредено да извърши конкретно действие или да се въздържи от такова. Действието/бездействието следва да са индивидуализирани по време, място, начин и обстоятелства. Това изискване не би било изпълнено, когато съдържанието на разпореждането се състои само в преповтарянето на правна норма. Това е така, защото законът съдържа общи правила за поведение, адресирани до всички. Виновното им нарушаване, в случаите, в които за това е предвидено административно наказание представлява административно нарушение, което е самостоятелно основание за реализиране на административнонаказателна отговорност. Разпореждането на полицейски орган, уредено в чл.64 от ЗМВР е индивидуален административен акт, който се издава, въз основа на закона и представлява предписание за конкретно поведение на конкретен субект /права, задължения, начин и срок на извършване/.  Само ясната индивидуализация на разпореденото поведение би създала обективна възможност за адресата му да го изпълни, респективно да понесе последиците на чл.257 ал.1 от ЗМВР. В конкретния случай, Разпореждане № 334р-6233/21.07.2018 г. на мл.автоконтрольор при РУ гр.Р. съдържа частично преповтаряне на нормата на чл.6 т.4 от Наредба № 1 за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общинското имущество на територията на Община Р.. При това положение той не е предписал конкретно правило за поведение, а е указал спазване на посочената разпоредбата. Наличието на конкретно задължение за действие или бездействие, наредено от полицейски орган с индивидуален административен акт по чл.64 от ЗМВР е елемент от обективната страна на фактическия състав на нарушението по чл.257 ал.1 от ЗМВР. В конкретния случай, макар оформено като разпореждане по чл.64 от ЗМВР, даденото с него предписание не представлява нареждане за предприемане на конкретно поведение. Затова то не може да обоснове ангажиране на административнонаказателна отговорност за нарушение по чл.257 ал.1 от ЗМВР. В случай, че адресатът не изпълни общата забрана, формулирана в чл.6 т.4 от Наредба № 1 за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общинското имущество на територията на Община Р. и преповторена в разпореждането, то отговорността му следва да бъде ангажирана за нарушение на посочената норма. В настоящия случай, въпреки отсъствие на предпоставките за това, административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН за нарушение по чл.257 ал.1 от ЗМВР, а не за такова по чл.6 т.4 от Наредба № 1 за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общинското имущество на територията на Община Р.. С Наказателното постановление е наложено административно наказание също за нарушение по чл.257 ал.1 от ЗМВР. Ангажирането на административнонаказателната отговорност за нарушение, което не е извършено е основание за незаконосъобразност на издадения от административнонаказателния орган правораздавателен акт.

Следва да се отбележи, че отсъствието на конкретно предписание в Разпореждане № 334р-6233/23.07.2018 г. на мл.автоконтрольор при РУ гр.Р., в конкретния случай, е създало затруднение за актосъставителя да идентифицира правнорелевантните факти и да ги отрази в съставения от него АУАН. В последният е посочено, че нарушителят не е изпълнил Разпореждане № 334р-6233/23.07.2018 г. на мл.автоконтрольор при РУ гр.Р.. Не е конкретизирано нито предписанието за поведение, наредено с процесното разпореждане, нито фактите, които са дали основание да се приеме, че то не е изпълнено. При това положение, административнонаказващият орган не е имал основание да издаде процесното Наказателно постановление, както и такова за налагане на административно наказание за нарушение по чл.64 от ЗМВР, тъй като в АУАН не е отразен обемът от факти, от които да може да се направи извод за нарушение на правилото на чл.257 ал.1 от ЗМВР или на чл.64 от ЗМВР. Затова като е издал Наказателно постановление, без да са налице предпоставките на чл.53 ал.2 от ЗАНН административнонаказващият орган е нарушил закона.

На следващо място съдебния състав намира за основателно да отбележи следното:

Разпореждането е издадено в писмена форма, предвидена като една от формите за действителност по чл.64 ал.1, изр. второ от ЗМВР, но по съдържание не съответства на изискванията на чл.64 ал.5 от ЗМВР. В случая в оспореният административен акт е посочено, че се издава на основание чл.64 от ЗМВР и съдържа разпоредителна част до задълженото лице – адресат на акта, да не вдига шум, с който да смущава спокойствието на живущите, в качеството му на собственик на посоченото заведение. Оспореното разпореждане обаче не съдържа фактическите основания за издаването му, а само цифрово означение на нормата на чл.64 от ЗМВР, който най-общо определя правомощията на полицейския орган да издават разпореждания, когато това е необходимо за изпълнение на възложените му функции. В текста на разпореждането въобще не е обозначено и не става ясно при изпълнение на какви конкретни функции на полицейския орган е издадено и какви фактически обстоятелства са породили необходимостта от неговото издаване. С това са нарушени изискванията на чл.64 ал.5 т.3 от ЗМВР – липсват мотиви, каквито трябва да съдържа всяко писмено разпореждане. Това изискване е част от изискванията за законосъобразност на разпореждането като индивидуален административен акт и съответства на общото изискване по чл.59 ал.2 т.4 от АПК за съдържанието на индивидуалните административни актове, а именно същите да бъдат мотивирани. Отсъствието на фактически обстоятелства, мотивирали полицейския орган да издаде обжалваното разпореждане, препятстват съдебната проверка за законосъобразност и не позволят на съда да прецени, дали издаването на разпореждането е било необходимо за изпълнение на възложените на полицейския инспектор функции за превенция на правонарушенията.

На последно място, но не по значение, видно от съдържанието на оспорения акт, в разпоредителната му част са посочени задълженията на адресата, но липсва уточнение, относно начина и срока на изпълнението им, съгласно изискването на чл.64 ал.5 т.4 от ЗМВР. Законодателят не е предвидил безсрочност на конкретно задължение при издадено разпореждане по чл.64 ал.1 от ЗМВР.

Относно молбата на процесуалния представител на жалбоподателя да бъдат възстановени разноските по делото, съдът счита, че същата следва да бъде оставена без уважение. За производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, разпоредбата на чл.84 от ЗАНН препраща към разпоредбите на НПК. В този смисъл е Тълкувателно решение № 3/08.04.1985 год. на ОСНК, във връзка с тълкуването на чл.84 от ЗАНН и чл.167 и чл.169 от НПК /стар текст/, съответно чл.187 и чл.189 от НПК, предвиждащо когато наказателното постановление бъде отменено, разноските да остават за сметка на държавата. По аргумент на противното, следва, че разноските направени от жалбоподателя във връзка с обжалването на наказателното постановление остават за негова сметка. В тази насока е и Тълкувателно решение № 2/03.06.2009 год. на ВАС, в което е застъпено, че в производството пред Районния съд по разглеждане на жалби срещу Наказателни постановления при субсидиарно прилагане на НПК, когато Наказателното постановление е отменено, не се присъждат разноски в полза на нарушителя, както когато подсъдимия бъде оправдан в наказателното производство не се присъждат разноски срещу Държавата.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът ОТМЕНИ Наказателно постановление № 41 от 14.03.2019 година на Началника на РУ гр.Р.

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

 

 

 

 

                                               РАЙОНЕН  СЪДИЯ: