РЕШЕНИЕ
№ 149
гр. Перник, 30.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20221700500627 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 260176/17.07.2022 г. по гр.д. № 641/2021 г. на Пернишки районен съд
упражняването на родителските права върху детето С. М. С. са предоставени на бащата М.
Б. С., като местоживеенето е определено при бащата в ***. Съдът е определил режим на
лични отношения на детето с майката - да взима детето при себе си всяка първа и трета
седмица от месеца като посреща детето след училищни занятия в четвъртък и то пребивава
при нея до неделя включително с преспиване, като го съпровожда до училище в понеделник;
в месеците, когато не се провеждат учебни занятия бащата е длъжен лично и без
присъствието на Г. С. да съпровожда детето до адреса на А. Х. в *** до 17:30 часа на
гореопределените дни, а А. Х. да връща детето до 09:00 в съответния ден. Също така
майката може да взема детето за 30 дни през лятната ваканция, които не съвпадат с
годишния отпуск на бащата, половината дни от зимната ваканция и половината дни от
пролетната ваканция. Личните празници на детето, Коледа и Великден се прекарват с
майката в четните години, а в нечетните с бащата. Личните празници на родителите се
провеждат с детето всяка година, като на основание чл. 59, ал. 8 СК М. Б. С. е задължен
лично и без присъствието на Г. С. да осигурява детето на адрес *** в периодите на
1
определения режим на лични отношения с майката; както и размер на месечна издръжка от
300 лв., която майката следва да заплаща на детето си чрез баща му. Предявените от А. Х.
искове по чл. 127, ал. 2 и чл. 143, ал. 2 СК са отхвърлени. Предявените искове по чл.127а,
ал.2 от СК и от двамата родители са отхвърлени. В тежест на ищцата А. Х. са възложени
разноските в производството.
В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК, А. Х., чрез адв. П. Б., е обжалвала решението изцяло,
като моли същото да бъде отменено като неправилно и противоречащо на материалния и
процесуалния закон. Възразява още, че мотивите на решението са противоречиви и не
кореспондират с приетата по делото фактическа обстановка, а крайният акт не е съобразен с
интереса на детето. В жалбата се излагат подробни доводи по същество срещу решаващите
изводи на първоинстанционният съд като се твърди, че майката е по-пригодния родител и
именно тя следва да упражнява родителските права над детето и то следва да живее при нея.
По отношение на иска с правно основание чл.127а, ал.2 СК, жалбоподателката възразява, че
съдът неправилно го е отхвърлил, доколкото няма никакви причини, налагащи ограничаване
правото на детето да пътува свободно в чужбина. Посочена е съдебна практика в подкрепа
на изложените възражения. В заключение се иска отмяна на първоинстанционното решение
и постановяване на ново, с което да бъдат предоставени родителските права над детето С. С.
на майката – А. Х., също така като местоживеене да му бъде определен адреса на майката в
***, а в условията на евентуалност – адреса в България. Иска се още определяне на
разширен режим на лични контакти между детето и неговия баща, който да е изцяло
съобразен с интереса на детето, както и бащата да бъде осъден да зплаща месечна издръжка
на детето в размер на 400 лв., платими чрез неговата майка. Относно иска по чл.127а, ал.2
СК се иска уважаването му. Претендират се и разноски.
Въззиваемият М. Б. С. по подробни доводи оспорва жалбата и моли оставянето й без
уважение, като счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК
служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба,
доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна
следното:
По делото не се спори, че А. А. Х. и М. Б. С. са били във фактическо съжителство в
периода от *** до ***, като от връзката помежду си двамата имат едно дете - С. М. С.,
родено на ***, което се установява и от представеното по делото копие на удостоверение за
раждане.
Пред РС са изслушани родителите, събрани са писмени и гласни доказателства, приети
са социални доклади, единична СПЕ и комплексна СППЕ, въз основа на които доказателства
РС е направил фактическите си констатации, изложил е подробни мотиви, съобразявайки
доказателствата по делото, извършвайки съвкупна преценка на релевантните обстоятелства.
Въззивният съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
2
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се
установява така, както е изложена от първоинстанционния съд. В тази връзка в мотивите на
настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция
доказателства и направените фактически констатации въз основа доказателствата в първата
инстанция, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства и препраща към тях, на осн. чл. 272 ГПК.
Във възивното производство е приета двойна съдебно психологична експертиза, чието
заключение съдът приема като обективно, компетентно и безпристрастно и го кредитира в
цялост. В контекста на поставените въпроси и след интервю с бащата, майката и детето,
включително и от изслушването на вещите лица, последните дават заключение, че към
момента поради активното присъствие и отглеждането от бащата, то последният е изградил
по-ясна преценка относно емоционалните реакции и поведение на детето. От
психологическото изследване се установява нарушение на привързаността на детето към
майката. Налично е разстройство на привързаността към майката охарактеризиран като
тревожно-избягващ модел на привързаност, а към бащата детето С. е изградил надежден
модел на привързаност. Удовлетвореността от близките взаимоотношения има множество
предпоставки, но един от важните й корелати е проявата на сигурен стил на привързаност,
който не се установява по отношение на майката. От направеното изследване на С. поради
наличния вътресемеен конфликт и прекъсването на връзката на детето с другия родител-
майката в ранното детство се оформя разстройство на привързаността. От направеното
изследване и проведено интервю с детето се наблюдава изразяване на емоционалната
дистанция с тревожно-избягващ модел към майката. Налице е нарушение на привързаността
и емоционалната връзка с родителя, при когото детето не живее. В присъствието на бащата
детето демонстрира по -изразена емоционална отдалеченост с майката, в срещи на детето с
майката направени в присъствието на социален работник се е наблюдава значително
смекчаване на емоционалната дистанция и бариерите между родител-дете в началото и
постепенно и категорично оттегляне на детето от тези взаимоотношения. При детето се
наблюдава несъзнателен страх, ако общува с майката, да не загуби значимия за него
възрастен - бащата с когото има вече изградена привързаност. Страховете се основават и на
това детето да не бъде отведено в чужда държава и да прекрати общуването със значимия за
него възрастен - бащата. В този възрастов период децата преживяват особени страхове и
един от тях е страх да не изгуби обичан от него човек и страх да не разочарова родителите
си. Разстройството на привързаността при С. е в следствие на наличните дълги периоди
необщуване между него и майката. В този период майката е работела в чужбина и детето не
е могло да изгради стабилна връзка. Такава връзка започва да се изгражда и утвърждава
между родителя който поема основната грижа за детето - бащата и бабата по бащина линия.
Избягващият стил на привързаност при С. се характеризира с мрачно настроение на детето в
присъствието на майката, детето е затворено в присъствието на родителя - майката, не
допуска доверителни отношения с майката. Доверието на детето към майката и желанието
му да я вижда може да бъде възстановено не чрез принуда спрямо бащата и/или самото дете,
а най-вече полагайки именно майчински грижи към детето при осъществяване на срещите.
3
За стабилизирането на тази връзка трябва да става поетапно в присъствието на психолог. Не
се покриват критериите на PAS /родителско отчуждение/ при детето. И двамата родители
имат готовност да приложат необходимите мерки при наличието на такова. От направените
психологични изследвания на двамата родителя не се наблюдават особености в личностните
профили. По отношения на родителския стил и двамата притежават родителски капацитет.
Родителите се приемат за компетентни по отношение на ролята си и реално се справят
отлично със задълженията и взаимоотношенията си с детето. Този тип родители имат добра
психическа адаптация и самооценка, които проектират и във взаимоотношенията си с
детето. Данните показват, че родителите не преживяват стрес, свързан с отглеждането на
детето. Родителите не смятат, че особеностите на детето са източник на стрес. Родителите
чувстват, че се справя добре с родителската роля и получават нужната му подкрепа от
социалното обкръжение. И двамата родители притежават благоприятна за отглеждане среда.
Като се има предвид, че детето е отглеждано до момента от бащата. И при двамата родители
участват и трети лица от разширеното семейство на родителите при възпитанието на детето.
И двамата родители имат нови партньори в живота си. И при двамата съжители на
родителите в личностовите характеристики не се отчитат дисфункциоални поведения. Към
момента на изготвяне на съдебно-психологичната експертиза не се наблюдава влияние от
страна на разширеното семейство на бащата. Не се установява безотговорност от страна на
двамата родители. Всеки от двамата родители проявява желание да полага грижи за детето и
неговото възпитание. И при двамата родители се наблюдава способността дълго време да
задържат своя гняв, докато в един момент дори и при незначителен повод е вероятно да
отреагират с изключителна агресивност. Към момента на психологическото изследване и
изготвянето на съдебно- психологическата експертиза не се констатират травматични
събития, оказващи влияние върху поведението и говора на детето.
При преценката за упражняване на родителските права, въззивният състав съобразява
най-добрия интерес на детето съгласно критериите по пар. 1, т. 5 от ДП на ЗЗДет., а именно:
желанията и чувствата на детето, преценени в контекста на неговата възраст и конкретното
му развитие; възрастта на детето и неговите физически и емоционални нужди; личността на
родителите, нравствен облик и родителски качества, имащи значение за правилното
отглеждане и възпитание на детето; поведението на родителите по време на съвместното им
съжителство и от фактическата раздяла до момента – по между им, във връзка с детето,
както и спрямо детето; готовността да водят диалог в името на детето, да не го въвличат в
конфликти, да зачитат и съхраняват авторитета на другия родител (не на думи, а на дела);
умението на родителите да поддържат непрекъсната връзка с детето, познаване на неговите
интереси, амбиции; битовите условия; помощна на трети лица за отглеждане и възпитание
на детето; вредата и стреса, които е претърпяло детето при раздялата на родителите, личният
пример и умение на родителите да го подкрепят и помагат; доколко всеки от родителите е в
състояние да удовлетвори разнообразните нужди на детето.
След преценка в съвкупност и по отделно на всички установени по делото
правнозначими обстоятелства с водещ критерий интересът на детето, съотнесено към
4
гореизложените законови критерии, настоящият въззивен състав приема, че в случая и
двамата родители имат желание да упражняват родителските права върху детето, имат
необходимите битови условия и могат да осигурят адекватна за възрастта на детето
издръжка, включително подпомагани от близки, обичат детето и се стремят да дадат най-
доброто от себе си, според собственото си разбиране за това, но майката има своите
дефицити в това отношение, видно от изслушаната във въззивното производство двойна
съдебно психологична експертиза.
Майката в емоционално отношение изпитва затруднения да контролира своите емоции
и да осъзнава влиянието им върху детето, като натрупаното в нейната психика го е
предавала физически и вербално към детето, водещо до настъпването на душевен и
емоционален дискомфорт у детето. При майката се наблюдават свръх сензитивност към
пренебрегване, обиди и отхвърляне, страхове, недоверие, които влияят негативно на детето
–товари го с чувство за несигурност, съчетано с чувство на страх; налице са трудности в
междуличностните взаимодействия с майката. Показва неспособност да разбира гледната
точка на детето, като емоционалната й нестабилност е и пречка да овладее детските емоции
на детето. Майката не проявява съобразителност кое би обидило и накърнило детето и не
успява да овладее и негативното си отношение към бащата в присъствието на детето, което
е довело до наличието и на противоборство поради налични спорове, в които е въвлечено
детето. Налична е идентификация с образа на бащата и отхвърляне на другия родител-
майката. Въпреки, че родителите са започнали да поддържат комуникация помежду си и
това, че бащата иска майката да участва в живота на сина им, самото дете реагира с
недоверие и със страх към майката. Детето обича и страда за така създалите се
взаимоотношения с майката, но се отнася към една връзка майка-син със страх и недоверие;
не демонстрира поведение на отхвърляне към майката. Разстройството на привързаността
на детето С. от майката не е резултат от синдром на родителско отчуждение от страна на
бащата, а е резултат от чувство на несигурност във взаимодействията с майката, поради
наличните дълги периоди необщуване между детето и майката, в който период майката е
работела в чужбина и детето не е могло да изгради стабилна връзка с майката. Майката е
любящ, заинтересован родител; има желанието да е добрата майка на детето, но не намира
правилния подход за това; все още не е надживяла тези житейски и емоционални промени,
полага усилия в тази посока, но за което й предстои още работа с доизграждането й като
личност и стабилизирането на емоционалната сфера, за да изгради едни нормални
родителски отношения със сина си. Така установеният начин на възпитание на детето от
страна на майката не е в интерес на детето и може да му създаде съществени затруднения за
в бъдеще при вписването на обществения живот и реализирането като пълноценен член на
обществото, тъй като този дефицит при възпитанието не е преодолян от майката.
Същевременно бащата е създал благоприятни за детето условия на живот, които
съответстват на нуждите му и са в състояние да осигурят правилното му физическо и
интелектуално развитие. През *** майката заминава да работи в чужбина, а грижите за С. са
поети изцяло от бащата и разширеното му семейство и до настоящия момент, имал е
5
отношение към образованието му, задоволявал е нуждите му от спокойствие и близост. В
дома, в който детето живее, са осигурени и нужните условия за неговото отглеждане, като
няма и данни за конфликти и напрежение в тази среда, които биха повлияли негативно
върху неговата психика и физическо здраве. Наблюдава се готовност и реално поведение за
партниране като родител от страна на бащата в името на правилното и хармонично
израстване на детето. Към момента у детето доминира желание да живее с баща си, тъй като
в неговия дом и обкръжение се чувства незастрашено, обичано и сигурно, осигурен му е
баланс между учебните и домашни забавления и разнообразие в почивките. Все още няма
поляризация в чувствата му, изпитва емоционална привързаност и към майка си, но тя е
придружена и с резерви относно реакциите й на неговите действия, страх и несигурност.
Детето С. М. С. е на почти *** и без съмнение има нужда от пълноценна бащина подкрепа,
разбиране, преки наблюдения и възприемане на бащиния модел. В този смисъл е и
Постановление № 1 от12.11.1974 г. по гр. д. № 3/1974 г., Пленум на ВС, според което
момчетата се нуждаят от непосредствен надзор от бащата. Към момента поради активното
присъствие и отглеждането от бащата, то последният е изградил по-ясна преценка относно
емоционалните реакции и поведение на детето.
Отчитайки всички тези обстоятелства и критериите по чл. 59, ал. 4 СК -
възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към
детето, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, пола и
възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите,
социалното обкръжение и материалните възможности, с оглед интересите на детето,
въззивният съд приема, че бащата е по-пригоден от майката да осъществява отглеждането и
възпитанието на детето, в това число се съобразява обстоятелството, че вече повече от
четири години детето се отглежда и възпитава от бащата, тъй като през *** майката
заминава да работи в чужбина, а грижите за С. са поети изцяло от бащата и разширеното му
семейство. Майката през *** година се е прибирала 3-ри пъти, през *** 4-ри пъти в
страната. В началото на *** отново започнали чести конфликти между родителите; на *** е
проведена среща между майката и детето в ОЗД. Бащата притежава необходимите
родителски и възпитателски качества, може да осигури домашен уют на детето. Всички
събрани доказателства обуславят извода на съда, че бащата е родителят, който е по-
пригоден да упражнява родителските права по отношение на детето към настоящия момент
и мотивира съда да предостави родителските права по отношение на детето, на неговия
баща и при него да бъде определено местоживеенето му.
Доверието на детето към майката и желанието му да я вижда може да бъде
възстановено, не чрез принуда спрямо бащата и/или самото дете, а най-вече полагайки
именно майчинска грижа към детето при осъществяването на срещите с нея, включително и
за предотвратяване на задълбочаващото се във времето разстройство на привързаността е
препоръчано от двойната съдебно психологична експертиза посещение на семеен терапевт и
режим от почасови срещи на майката с детето в присъствието на психолог или социален
работник. Поради това и за да не накърнява чувствата му и отношението му към самата нея,
6
майката не следва да търси принуда при всяко разногласие с бащата относно
осъществяването на личните контакти с детето. Бащата също следва да направи
необходимото и зависещо от него чрез личния му бащински подход към детето (а не чрез
принуда), за да мотивира детето то отново с желание да контактува с майка си и да положи
необходимото усилие за ограничаване и неблагоприятното въздействие на трети лица в
отношенията на детето с майката. И двамата родители следва да търсят на първо място
диалог помежду си и с детето, което е от изключителен негов интерес. Именно е
необходимо и двамата родители така да му въздействат, че детето само да започне да търси
контакт с майка си.
В жалбата липсват възражения срещу определения с обжалваното решение режим на
лични контакти между детето и неговата майка, но независимо от това с оглед задължението
да следи служебно за интереса на детето, въззивният съд намира, че определеният от
първоинстанционния съд режим на лични контакти на майката с детето осигурява
възможност за пълноценен контакт между тях, поради което напълно съответства на
интересите на детето. Определеният режим на лични отношения между майката и детето
съответства на утвърдения в практиката стандартен режим на лични контакти между детето
и родителя, който не упражнява родителските права, а именно - до степен на практика на
равновременни контакти с двамата родители, за да се достигне до създаване на стабилна
емоционална връзка между детето и майката, промяна на нагласите на детето спрямо този
родител и преодоляване частично родителското отчуждение от майката. В интерес на детето
е да бъдат съобразени желанията му и чувствата му и срещите с майката да се осъществяват
с преспиване, за да се осигури спокойна среда за срещи между детето и майката и се избегне
рискът, ако детето рязко бъде изведено от средата, в която живее фактически към момента
да преживее емоционален стрес и загуба на чувството на спокойствие и защита. Този режим
вменява конкретни права и задължения за родителите като детайлно и прецизно са
определени условията, при които ще се осъществява свиждането и вземането на детето от
майката - майката да взема детето от училището без контакт между двамата родители - без
бащата да предава лично детето, за да не се препятства изпълнението на определения режим,
както и за да се избягват конфликти или спорове между родителите, включително и по този
начин се ограничи и неблагоприятното въздействие на трети лица. Същевременно този
режим е удобен едновременно за детето и бащата с оглед пребиваването на детето при
бащата. Освен това при определения режим на лични отношения, в случай, че детето има
възможност и желание да посети майка си, това може да бъде направено и без да е
постановено като задължение. Доколкото местоживеенето на детето при бащата в *** и
издръжката му от майката не се обжалват самостоятелно, а само като последица от
предоставянето на родителските права на другия родител, то съдът не намира за необходимо
да разглежда тези мерки самостоятелно, извън гореизложените съображения. Ето защо,
предявените от майката искове по чл. 127, ал. 2 от СК са неоснователни.
Изводът на съда относно иска по чл. 127, ал. 2 СК обуславя идентичен и относно
обусловения иск по чл. 127а от СК от майката. Спорът по него между страните се изразява в
7
това, че майката заявява волята си да промени местоживеенето на детето, като заедно с
детето си се установи в ***, и за целта трябва да може свободно да пътува до ***, а бащата,
възразявайки срещу промяната на местоживеенето на детето и съществуващата възможност
да не може да осъществява досегашните лични контакти с детето си, не дава съгласие и за
пътуванията. Съдът изтъква, че при преценката и на това искане изхожда преди всичко от
интересите на детето, като се съобразява и с т. 1 от ТР № 1/3.07.2017 г. на ОСГК на ВКС.
Установено е, че детето не е живяло и към момента не живее в ***, поради което за съда е
невъзможно да изследва всички условия за живот на детето и които то би имало там, за да
извърши преценка за въздействието на исканата и планираната от майката промяна в
жизнената и социална среда на детето, съгласно изискванията на т. 1 от ТР № 1 от
03.07.2017 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСГК на ВКС. Ако местоживеенето на детето
бъде определено в ***, детето няма да може да се вижда с баща си. Този риск е обективен
предвид географската отдалеченост между *** и България и най-добрия интерес на детето
да има редовен и пълноценен контакт и с двамата си родители. Нормата на чл. 9, § 3 от
Конвенцията за правата на детето, чл. 24, § 3 от Хартата на основните права на Европейския
съюз, както и чл. 124, ал. 2 от СК гарантират правото на детето на лични отношения с всеки
от родителите. Основната цел на режима на лични контакти е да се организират
родителските функции по начин, който най-пълно отговаря на интересите на детето и това
не следва да бъде възпрепятствано чрез драстична промяна в местоживеенето на детето
извън България, тъй като би довело до обезсмисляне на самите мерки относно личните
контакти между детето и родителите. С оглед на това, въззивният съд, препращайки към
своите съображения, че не е в интерес на детето промяната на неговото местоживеене от
България в ***, ***, намира, че в интерес на детето е и да не бъде дадено исканото от
майката разрешение за пътуванията на детето до ***, без съгласието на бащата, тъй като
това искане по чл. 127а СК няма за цел краткосрочно напускане и връщане в страната, без
детето да променя местоживеенето си извън България, а напротив - с цел промяна на
местоживеенето на детето в ***. След като съдът приема за неоснователно искането за
промяна в местоживеенето на детето в ***, ***, то съдът не бива да допуска разрешението
за пътуване до *** и по този начин това да води до промяна на местоживеенето на детето в
*** /арг. от мотивите на т. 1 от ТР № 1/3.07.2017 г. на ОСГК на ВКС/. Ето защо, предявените
от майката искове по чл. 127а, ал. 2 от СК също са неоснователни.
С оглед гореизложените мотиви, обжалваното решение следва да бъде потвърдено
изцяло, включително и в частта за присъдените разноски по първоинстанционното
производство, правилно разпределени между страните при спазване на правилата по чл. 78,
ГПК. Въззивната жалба е неоснователна.
По разноските
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски по
въззивното производство.
Въззиваемият претендира и доказва разноски по въззивното производство общо 1750
лв. – 250 лв. депозит за вещи лица и 1500 лв. адв. възнаграждение (съгласно представените
8
доказателства, включително в договора за правна защита и съдействие е отбелязано, че
уговореното адв. възнаграждение е платено изцяло и в брой, и списък по чл. 80 ГПК), които
му се дължат от жалбоподателя изцяло, предвид неоснователността на жалбата.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260176/17.07.2022 г. по гр.д. № 641/2021 г. по описа на
Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА А. А. Х., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на М. Б. С. ЕГН
**********, с адрес: ***, ***, сумата 1750 лв. - разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, при условията
на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, в едномесечен срок от връчването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9