Р Е Ш Е Н И Е №260186
Гр. С., 18.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С.ски районен съд,
наказателно отделение, VІІ- ми наказателен състав, в публично заседание на тридесети
ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА МАРИНОВ
при секретаря ХРИСТИНА ПАНАЙОТОВА,
след като разгледа докладваното от председателя АНД №1384 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, съобрази:
Производството е
образувано по повод жалба от Д.И.Щ. против наказателно постановление №2856/20.07.2020г.,
издадено от Директора на ОД на МВР- С., с което на основание чл.209а, ал.1 от
Закона за здравето е наложена „Глоба” в размер на 300 (триста) лева за
нарушение на същата разпоредба.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно и своевременно призован се явява лично и поддържа жалбата. Моли за отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно.
В съдебно заседание
административнонаказващият орган, редовно и своевременно призован не изпраща процесуален представител и не изразява становище по
жалбата.
Въз основа на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства, преценени в
своята съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на
делото съдът изведе следното от фактическа страна:
На 08.07.2020г.
около 23,20 часа служители от РУ на МВР- С. потърсили съдействие от свои колеги
за извършване на проверка в пекарна „Двата аслана“, тъй като имало струпване на
хора без маски в закрито помещение. На място за проверката пристигнал екип на
групата за опазване на обществения ред, свидетелите Ц.К. и В. Х.. Св. К.
съставил на жалбоподателя Д.Щ. акт за установяване на административно нарушение
като приел, че е извършил нарушението по чл.209а, ал.1 от закона за здравето. В
акта за установяване на административно нарушение той изписал следното: „Горепосоченото
лице е установено на закрито обществено място без да има поставена защитна
маска за лице за еднократна или многократна употреба, нито друго средство
прикриващо носа и устата, с което не изпълнява въведеното с т.І. 4 от заповед
№РД 01- 369/30.06.2020г. на министъра на здравеопазването“.
Въз основа на така съставения акт за установяване на
административно нарушение впоследствие директорът на ОД на МВР- С. е издал
обжалваното наказателно постановление, в което изписал следното: „Горепосоченото
лице е установено на закрито обществено място без да има поставена защитна
маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство
прикриващо устата и носа, с което нарушава въведени със т.І. т.6 от заповед №РД
01- 354/22.06.2020г. на МЗ противоепидемични мерки по чл.63, ал.4 от Закона за
здравето“. Наложил на жалбоподателя
наказание „Глоба” в размер на 300 (триста) лева за нарушение на чл.209а, ал.1
от Закона за здравето.
Горната фактическа
обстановка, съдът прие за установена въз основа на всички събрани по делото
доказателства и доказателствени средства.
Съдът кредитира
изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели като безпротиворечиви,
логични, взаимно допълващи се и същите се подкрепят от останалия събран по
делото доказателствен материал.
Съдът кредитира и
писмените доказателства, присъединени към доказателствения материал по реда на
чл.283 от НПК.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима,
подадена в седемдневния преклузивен срок от лице, имащо правен интерес от
обжалването и разгледана по същество е основателна. Както в акта за установяване на административно нарушение, така и в атакуваното
наказателно постановление е описано нарушение, което жалбоподателят не е
извършил. Видно е от една страна, че няма единство в изложеното в АУАН и
атакуваното наказателно постановление. В АУАН актосъставителят е посочил за
нарушена разпоредбата на т.І. 4 от заповед №РД 01- 369/30.06.2020г. на
министъра на здравеопазването, а в наказателното постановление директорът на ОД
на МВР- С. е изписал разпоредбата на т.І т.6 от заповед № РД 01- 354/22.06.2020г.
на МЗ. По този начин е нарушено правото на защита на жалбоподателя, защото не
може да разбере какво точно е нарушил. Това нарушение е съществено и винаги
води до отмяна на наказателното постановление. И актосъставителят и директорът
на ОД на МВР- С. не са се съобразили с посочените от тях заповеди на министъра,
тъй като и в двете заповеди са посочени изключения. В заповедта посочена в
наказателното постановление №РД 01- 354/22.06.2020г. на МЗ в т.І т.6 във
второто изречение е посочено: „Изключение от задължението за носене на маска за
лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа
и устата (в т. ч. кърпа, шал, шлем и др.) се допуска за клиентите в местата за
хранене и в питейните заведения“. Освен това следва да се обърне внимание и на
факта, че посочената от директора на ОД на МВР- С. към датата на извършване на
деянието не е действала, тъй като министъра на здравеопазването е посочил в т.І
следното: „Въвеждам следните временни противоепидемични мерки на територията на
Република България, считано от 23 юни 2020г. до 30. Юни 2020г.
В т.І т.5 на
заповедта посочена от актосъставителя №РД 01- 369/30.06.2020г. на министъра на
здравеопазването, действаща към датата на извършване на деянието е посочено:
„Изключение от задължението по т.4 се допуска за клиентите в местата за хранене
и в питейните заведения, както и за спортуващите на закрито за времето на
физическата дейност“. С тези изключения не се е съобразил нито актосъставителят
нито наказващият орган. Фурната „Двата аслана“ представлява точно такова място
за хранене и там клиентите не е нужно да бъдат с маски или други средства
покриващи носа и устата. Ето защо съдът следва да приеме, че действително
жалбоподателят не е извършил нарушението по чл.209а, ал.1 от Закона за здравето
и не следва да носи административнонаказателна отговорност.
Ето
защо издаденото наказателно постановление следва да се отмени като
незаконосъобразно.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №2856/20.07.2020г.,
издадено от Директора на ОД на МВР- С., с което на Д.И.Щ. с ЕГН ********** на
основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето е наложена „Глоба” в размер на 300
(триста) лева за нарушение на същата разпоредба като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд- гр. С. в 14- дневен срок от получаването му от
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: