Р Е Ш Е Н И Е
Номер
207/17.05. Година 2019 Град Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият
районен съд IV – ти наказателен състав
На
двадесет и шести март Година
2019
В
публичното заседание в следния състав:
Председател: Светослава Алексиева
Секретар:
Антоанета В.а
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията административнонаказателно дело № 00307 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
С наказателно постановление №5 от
31.01.2019 г., изд. от зам.началник на ДНСК, гр. София, на „А1 България“ ЕАД,
ЕИК ****, представлявано от
управителите А. В. Д. и М.М., на основание
чл.237, ал.1, т.1 от ЗУТ, във вр. с чл. 239, ал.1, т. 2 и чл.222, ал.1, т.15 от ЗУТ и съгласно предоставени му
правомощия със заповед № РД—13-110/12.04.2018г.
на Началник ДНСК, е наложена имуществена
санкция в размер 5000 лева, за това, че на 02.08.2018г., ЮЛ, във функциите си
на извършител е изпълнил строеж БАЗОВА СТАНЦИЯ в имот - държавна собственост, с идентификатор №***по КККР на с. ***, общ. Перник, одобрени със
заповед №РС-18-1205/04.06.2018г. на
изпълнителен директор на АГКК, без разрешение за строеж и одобрени
инвестиционни проекти, в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ.
Против
издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба от „А1 България“ ЕАД, чрез пълномощника
ю.к. Я. З., с която се оспорва законосъобразността и обосноваността на
издаденото наказателно постановление. Излагат се възражения за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на
акта и издаване на наказателното постановление, както и че установените от контролните
органи фактически обстоятелства са получили неправилна правна оценка, което е
довело до издаване на наказателно постановление в нарушение на материалния закон.
В съдебните прения процесуалният представител на жалбоподателя обосновава
тезите в жалбата с доводи, че „А1 България“ ЕАД не е изграждало посоченото
съоръжение, то не представлява строеж, за законността на който да са били
необходими строителни книжа, а преместваем обект,
спрямо който контрол осъществява не ДНСК, а общинската администрация, следователно
компетентен да издаде наказателно постановление е кметът на общината. Излага и
възражения, че дори да се приеме, че базовата станция представлява строеж, то необосновано
същият е категоризиран като строеж от 3-та категория, позовавайки се на разпоредби
от подзаконовите нормативни актове, регламентиращи определянето категорията на
строежите. Твърди се, че въпреки наведените възражения срещу съставения
констативен акт, същите са останали без обсъждане в хода на
административнонаказателното производство, разследване по спорните
обстоятелства не е извършено от АНО, съобразно правомощията му по чл.52,
ал.4 от ЗАНН, което е довело до издаване
на необоснован и незаконосъобразен
административнонаказателен акт. Въз
основа на всичко това пълномощникът моли за отмяна на издаденото наказателно
постановление, като издадено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител – ст. ю.к. К.И.,
изразява становище за неоснователност на жалбата и пледира наказателното постановление да бъде
потвърдено, като издадено при спазване на процесуалните изисквания и в
съответствие с материалния закон.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.14 и 18 от НПК, както и доводите на
страните, намира за установено следното:
На 02.08.2018
свидетелят Е.В.А. - гл. инспектор в РО “НСК“ – Перник при РДНСК –
Югозападен район изпълнявал служебните си задължения в района на кариерите в с.
***. Прибирайки се към гр. Перник, отстрани на пътя забелязал антена на базова станция, каквато
нямало основание да е изградена на това място, тъй като му било служебно
известно, че разрешение за строеж за такава
не било издавано. Поради
това предприел служебна проверка.
На
мястото установил съоръжения, монтирани
на мобилна платформа с размери на платформата приблизително 4,2/2.0 м. Върху нея била изградена тръбна мачта с приблизителна височина около
12 метра, която била осигурена /стабилизирана/ с четири двойки обтежки, фундирани в терена. На
платформата били монтирани шкафове с електронно оборудване, от които била
изпълнена кабелна връзка до антените монтирани
на мачтата. Базовата станция била захранена с ел. енергия от агрегатно – генераторна
група, изпълнена върху стоманенобетонов фундамент. Същата отстояла на около 4
метра от източната ограда и на около
4.50 м. от южната ограда на част от имота с идентификационен №***, оградена за
нуждите й. В момента на проверката имало работници, които извършвали настройка
на апаратурата. Те дали сведения, че съоръжението е собственост на „А1 България“
ЕАД и се изгражда за него, като е предназначено за експлоатация
във връзка с дейността на мобилния оператор.
Впоследствие било
установено, че имотът в който била изградена базовата станция е държавна
собственост, в управление на Министерство на отбраната, с възложител Министерство
на отбраната, съгласно Акт за държавна собственост №44/34- V от 30.12.1985г.
За
установеното фактическо положение и направените констатации при проверката, на
02.08.2018г. бил съставен констативен протокол №АМ-/2018/02.08.2018г.
На
11.09.2018г., работна група в РО „НСК“, в състав инж. Е.А. и инж. М.Д.
съставили констативен акт №АМ- II/11.09.2018 г., екземпляр от
който бил връчен на „А1 България“ на 28.09.2018г.
Срещу
констативния акт било подадено възражение от „А1 България“ЕАД, в което се изложили възражения, че обектът
описан в констативния акт /базова станция/ не представлява строеж, а е моторно превозно средство, регистрирано
по съответния ред, с рег. № С0007 ЕА от МВР, по конкретно - ремарке за товарен автомобил. Изложено било, че
разположеното върху ремаркето оборудване, заедно със самото ремарке могат да бъдат преместени самостоятелно във
всеки един момент, т.е., касае се за мобилен обект, който няма характеристиките
на строеж – базова станция, и не се ползва като такава.
На 18.10.2018г., с писмо изх. № П428-18-00-447
до „А1 България“ ЕАД, представлявано от управителите А. Д. и М.М., била изпратена покана на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН
за съставяне на АУАН. Същата била получена на 22.10.2018г. В указания срок законните
представители на дружеството не с е явили, не изпратили и свой пълномощник.
Поради
това, на 01.11.2018г., в отсъствие на нарушителя, свид. Е.В.А. образувал
административнонаказателно производство с АУАН №ПК-26от 01.11.2018г., като
приел, че „А1 България“ ЕАД, във функциите си на извършител на строеж, е нарушил
разпоредбата на чл. 148, ал.1 от ЗУТ, тъй като го е изпълнил без разрешение за строеж и одобрени
инвестиционни проекти. АУАН бил
връчен на упълномощено от нарушителя
лице – ю.к. Д. Х. на 12.11.2018г.
В срока
по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения.
На
31.01.2019 г., след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, базирайки се на
събраните по преписката доказателства, наказващият орган приел, че са налице
основанията по чл.53, ал.1 и 2 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с
което на основание чл.237, ал.1, т.1 от ЗУТ, във вр. с чл. 239, ал.1, т. 2 и
чл.222, ал.1, т.15 т ЗУТ, и съгласно предоставени му правомощия
със заповед №РД-13-110/12.04.2018г. на началник ДНСК, ангажирал имуществена отговорност
на жалбоподателя за нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ.
Гореизложената
фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе
предвид: показанията на свидетелите Е.В.А., Р. Л. С.; както и приетите като
писмени доказателства заверени копия на: акт за установяване на административно
нарушение АУАН №.от 01.11.2018г, констативен протокол №АМ-/2018/02.08.2018г.
констативен акт №АМ- II/11.09.2018 г. възражение срещу
него, писмо-покана по чл.40, ал.2 от ЗАНН, изх. № П428-18-00-447 до „А1
България“ ЕАД, известия за доставяне, заповед № РД-13-110/12.04.2018г. на
началник ДНСК, пълномощни, свидетелство за регистрация, част I, № *** за ремарке за товарен автомобил, рег. № ***,
ръководство за разгръщане на
обект – мобилна базова станция.
Съобразно установената фактическа
обстановка, от правна страна, съдът намира следното:
При
извършване на служебна проверка за законосъобразност на обжалвания акт,
съобразявайки и доводите на страните, съдът не констатира допуснати съществени
нарушения на административнонаказателната процедура, опорочаващи законосъобразността
на обжалвания административнонаказателен акт, които да обосновават отмяната му.
Възраженията направени от страна на жалбоподателя в
тази насока не се приемат за основателни, тъй като не намират обоснованост в
съдържанието на обжалвания акт..
Съществени нарушения на императивните изисквания към
съдържанието на наказателното постановление, установени в разпоредбата чл.57,
ал.1, т. 5 от ЗАНН, съдът не установява. Видно е, че датата на извършване на
нарушението е ясно посочена – 02.08.2018г., поради което в този аспект правото на защита на ЮЛ не е накърнено, респ. съдът не е
възпрепятстван да извърши проверка за подсъдност на делото и допустимост на
производството с оглед давностните срокове по чл.34
от ЗАНН. Съвпадението между означената
дата на извършване на нарушението и датата на установяването му е възможно и
допустимо, и именно това сочат фактите по случая – съоръжението е
транспортирано до мястото на изграждането му с ремарке, а в момента на
пристигането на контролните органи са довършвани настройки на апаратурата. Т.е.,
нарушението е извършено на датата, на която е
установено от контролните органи
при инцидентна служебна проверка.
Нарушение на задълженията на АНО по чл.52, ал.4 от ЗАНН съдът не установява. Срещу съставения
АУАН възражения не са депозирани, поради
което наказващият орган не е можел да извърши преценка по тях в акта си.
Жалбоподателят е подал възражение срещу констативния акт, който обаче поставя
началото на друго, административно по характера си производство, развиващо се
паралелно на административнонаказателното, но по други правила, не по реда на
ЗАНН.
Що се отнася до възражението за оспорената компетентност
на органа, издал наказателното постановление, решението по него се предпоставя от
решаването на въпросите по същество на спора - действително ли
обектът представлява строеж – базова станция и правилно ли е
категоризиран като строеж от 3-та категория. Поради това, приемането или
отхвърлянето му като неоснователно
предполага разглеждане на спора
по същество.
Съдебният състав приема, че вмененото на жалбоподателя
нарушение е действително извършено и законосъобразно е ангажирана отговорността
му за него.
Съображенията
са следните:
По делото не се
спори относно фактите, констатирани при проверката извършена на 02.08.2018г. от служителите на РО „НСК“ – Перник – че в имот с идентификационен № ***, по
КККР на с. ***, общ. Перник,
държавна собственост, са били разположени съоръжения, монтирани на автомобилна
платформа, в т.ч. тръбна мачта с приблизителна височина около 12 метра,
стабилизирана с четири двойки обтежки, фундирани в терена, шкафове с електронно оборудване с
изпълнена кабелна връзка до антените
монтирани на мачтата, като и че съоръжението е било захранено с ел.
енергия от агрегатно –генераторна група, изпълнена върху стоманенобетонов
фундамент.
Безспорен
е и факта, че разрешение за строеж и одобрени инвестиционни проекти за този обект не са издавани.
Спорни са въпросите представлява ли обекта строеж, а
оттук - били ли са необходими строителни книжа за започването му, каква е
категоризацията му и е ли „А1 България“ ЕАД съпричастно към изпълнението на
строежа.
Понятието ”строежи” е дефинирано в §5, т.38 от ДР на
ЗУТ. В случая се касае за базова станция, представляваща приемно-предавателно
телекомуникационно съоръжение, част от електронните съобщителни мрежи, което съгласно чл.64, ал.1, т.6 ЗУТ е елемент на
техническата инфраструктура, чието проектиране и строителство се извършва по общия
ред, установен в специалния закон (чл. 64, ал.4 ЗУТ). Съгласно §5, т.31 от
Допълнителните разпоредби на ЗУТ, "Техническа
инфраструктура" е система от сгради, съоръжения и линейни инженерни мрежи
на транспорта, водоснабдяването и канализацията, електроснабдяването, топлоснабдяването, газоснабдяването, електронните
съобщения, хидромелиорациите, третирането на отпадъците и геозащитната
дейност", а съгласно изричната норма на §5, т.38 от ДР на
ЗУТ изграждането й представлява строеж, за което следва бъде
издадено разрешение за строеж /в този смисъл са Решение №2482/20.02.2019г. на ВАС по
адм. дело №9836/2018г., II о.; Решение №6488/23.05.2017г. на
ВАС по адм. дело №13816/2016г., II о., и др./.
Доводите, че се касае за преместваем обект по чл. 56, ал. 1 ЗУТ във вр. с § 5, т. 80 ДР ЗУТ, са неоснователни. Съгласно дефиницията на понятието в редакцията на текста на разпоредбата към датата на нарушението, а и в сега действащата, преместваем обект е обект, който няма характеристиките на строеж и е предназначен за увеселителна, административна, търговска или друга обслужваща дейност, както и за временно обитаване при бедствия, каквито характеристики и предназначение процесната базова станция няма, поради което и не може да бъде определяна като преместваем обект.
Факта, че части от
съоръжението са били разположени върху
ремарке – мобилна платформа с регистрационен
номер, не налага друг извод. Мобилната платформа /регистрираното ремарке/ е
ползвана като ППС само като средство
за транспортиране на оборудването до мястото
на изпълнение на строежа. След изпълнението му и въвеждане на базовата станция
в работно положение, платформата става
неподвижна част от съоръжението. Събраните по делото писмени и гласни
доказателствени средства еднозначно установяват, че разположената върху платформата
на ремаркето тръбната мачта е била укрепена и стационирана
към земната повърхност чрез четири двойки обтежки, фундирани в терена. Доколкото в случая се касае не само до
позициониране и монтиране на
съоръжението, но и за извършени строително-монтажни работи по укрепване към земната повърхност, т.е., по
самото изграждане на строежа, то същият правилно е категоризиран от трета категория, съгласно
чл.137, ал.1, т.3, б. „з“ от ЗУТ и чл.8, т.2, вр. чл.6, т.1, б. „а“ от Наредба
№21/11.05.2007г. за правилата за
изграждане на мобилни далекосъобщителни мрежи и съоръжения.
С оглед характеристиките на обекта като
базова станция, представляваща електронно съобщително телекомуникационно съоръжение, категоризирането му като строеж от трета категория
съответства и на разпоредбата на чл. 6, ал.7 от НАРЕДБА № 1 от 30.07.2003
г. за номенклатурата на видовете строежи.
По изложените
съображения, съдебният състав приема, че се касае за строеж, за изпълнението на
който е било необходимо разрешение и одобрен инвестиционен проект, с каквито
„А1 България“ ЕАД не е разполагало.
Оттук
следва, че жалбоподателят е извършил незаконен строеж по смисъла на
чл.225, ал.2, т.2, поради което вмененият му състав на административно нарушение
по чл.148, ал.1 от ЗУТ е осъществен и доказан.
Предвид изводите по-горе, възражението, че наказателното постановление е
издадено от орган с недоказана компетентност, е неоснователно. Доколкото се
касае за строеж, извършен в нарушение на
разпоредбите по устройство на територията, то компетентен да издаде наказателно
постановление, с което да наложи глоба или имуществена санкция, независимо от
категорията на строежа, е началникът на
ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице. От приетата като писмено доказателство
заповед №РД-13-110 от 12.04.2018г., изд. от
началник ДНСК, се установява, че на зам.- началникът на ДНСК - арх. П. Д.,
издал процесното наказателно постановление, изрично е
предоставено правомощието да налага предвидените в ЗУТ глоби и имуществени
санкции за всички категории строежи /т.12 от заповедта/.
Възраженията
за недоказаност, че именно „А1 България“ ЕАД е
субект на нарушението като извършител на строеж от трета категория, се
приемат за голословни и защитни, тъй като се опровергават от събраните по
делото доказателствени материали. В нито един момент в хода на административнонаказателното
производство дружеството не е оспорило, че процесният
обект е на дружеството, напротив, изложените във възражението срещу констативния акт от 11.09.2018г.
обстоятелства, приложените към него материали, в т.ч. свидетелство за
регистрация, част I на ремаркето,
върху което е било ситуирано съоръжението, видно от
което ППС е собственост на „А1 България“ ЕАД, както и приетото Ръководство за
разгръщане на обект – мобилна
базова станция, красноречиво сочат за обратното. Поради това, контролните
органи обосновано и законосъобразно са
ангажирали отговорността на дружеството
за извършеното административно
нарушение.
По вида и размера на наложеното административно
наказание.
Санкцията
за установеното нарушение се съдържа в разпоредбата на чл.237, ал.1, т.1 от ЗУТ,
която предвижда, че на ЮЛ или ЕТ -
извършител, възложител или строител на строеж от първа до трета категория
включително, незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2,
се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 50 000 лв. В конкретния
случай, на жалбоподателя е наложена санкция в минималния предвиден в закона
размер, а именно 5000 лв. С оглед на това и предвид обстоятелството, че
производството е образувано по жалба на наказаното лице, съдът няма правомощия за намеса
по отношение определения от АНО размер на имуществената санкция и
наказателното постановление следва да се потвърди.
По
изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №5 от 31.01.2019 г., издадено от зам.
началник на ДНСК, оправомощен със заповед № РД-13-110/12.04.2018г. на началник ДНСК, с което на „А1 България“
ЕАД, ЕИК ****, с адрес на управление гр. София, ***, представлявано от
управителите А. В. Д. и М.М., на основание чл.237,
ал.1, т.1 от ЗУТ, във вр. с чл. 239, ал.1, т. 2 и чл.222, ал.1, т.15 т
ЗУТ е наложена имуществена санкция
в размер 5000 /пет хиляди/ лева за нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Перник на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател:/п/
Вярно с оригинала
ИЗ