№ 15
гр. Провадия, 20.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Димитър Ст. Михайлов
при участието на секретаря М.Я.М.
като разгледа докладваното от Димитър Ст. Михайлов Административно
наказателно дело № 20243130200245 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на И. С. М., ЕГН ********** против Наказателно постановление №
8598/27.03.20234. на Началник отдел „Контрол по републиканската пътна
мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция
„Пътна инфраструктура“-гр.София, с което за нарушение на чл.139, ал.1, т.2
,пр.3 от ЗДвП във вр. с чл. 7 ал.1 т.4 б.”а” и чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредба №
11/03.07.2001г. на МРРБ му е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 1 000 лв. на основание чл.177 ал.3, т.1, пр.3 от ЗДвП .
В жалбата се навеждат доводи за това, че наказателното постановление е
неправилно и незаконосъобразно, поради което се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание въззивника, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от надлежно
упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата. Претендира
и разноски.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На 27.02.2024 г. около 17:00 часа на път АМ Хемус /А2/ на 385+300 м на
отбивна площадка в посока гр.Шумен-гр.Варна, въззивника управлявал и
извършвал превоз на товари със съчленено ППС с 5 оси - МПС с 2 оси марка
„Волво“, модел „***“ с peг. № *** и полуремарке с 3 оси с рег.№ ***, като в
процеса на извършената проверка е било установено, че водачът извършва
1
превоз на пшеница, видно от кантарна бележка №32/27.02.2024г.
Управляваното превозно средство било с осово натоварване
надвишаващо нормите, установени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, регламентирани в раздел II от Наредба № 11 от 03.07.2001
г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и без
разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата
/Разрешително/, съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1 от Наредбата и при
забрана за извършването на това, съгласно разпоредбите на чл. 8, ал. 1 от
Наредба № 11 от 03.07.2001 г.
При направеното измерване с техническо средство електронна мобилна
везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел DFW-KR №
118807 и ролетка № 1313/18/5 м, е констатирано следното: Измереното
натоварване на задвижващата (2ра) единична ос на ППС 11.955 т, при
максимално допустимо натоварване на задвижващата ос 11.5 т, съгласно чл. 7,
ал. 1, т. 4, буква „а“ от Наредбата, като превишаването е с 0.455 т; При
измерено разС.ие между осите 1.30 м, сумата от натоварването на ос на
тройната ос на попуремаркето е 26.200 т при максимално допустимо
натоварване на оста 24 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б“ от Наредбата,
като превишаването е с 2.200 т, видно от кантарна бележка за измерване №
645/27.02.2024 г.
Измерените параметри на превозното средство показват, че същото е
тежко по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. па МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Въззивника не представил квитанция за разрешено претоварване от
АПИ. Поради това св. Н. А. съставил против въззивника акт за установяване
на нарушение, в който описал установеното при проверката и квалифицирал
действията му като нарушение на чл. 139, ал.1, т.2 ,пр.3 от ЗДвП във вр. с чл. 7
ал.1 т.4 б.”а”, чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ. При
личното предявяване на акта, възражения били направени, като по-подборни
такива в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение,
административно наказващият орган издал атакуваното наказателно
постановление, като изцяло възприел описаната в акта фактическа обстановка,
както и правната квалификация на нарушението по чл. 139, ал.1, т.2 ,пр.3 от
ЗДвП във вр. с чл. 7 ал.1 т.4 б.”а”, чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредба №
11/03.07.2001г. на МРРБ. За него на въз. М. била наложена „Глоба“ в размер на
1 000лв. на основание чл.177 ал.3, т.1, пр.3 от ЗДвП.
В хода на съдебното следствие, като свидетел бе разпитан св. Н. М. А. -
актосъставител, чиито показания съдът кредитира като логични,
последователни и непротиворечиви.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства по административно-наказателната преписка, събраните
в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, които
2
преценени в тяхната взаимносвързаност са логически свързани и
последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление №8598/27.03.2024г. е издадено от
компетентен орган - Началник отдел „Контрол по републиканската пътна
мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция
„Пътна инфраструктура“-гр.София, съгласно заповед № РД-11-
246/31.03.2022г. на председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна
инфраструктура“.
То е издадено в шест месечния преклузивен срок и е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава. Самото нарушение е описано в пълнота, като са
посочени всичките му съставомерни признаци. Посочени са нарушените
материално- правни норми, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано. При предявяване на акта е било декларирано, че
възивника има възражения, които не са били конкретнизирани и в срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН, с което не са били наведени спорни обстоятелства,
нуждаещи се от разследване. По никакъв начин не е накърнено правото на
защита на жалбоподателя, което той е упражнил с подаването на жалба до
въззивната инстанция. Поради това съдът намира, че в хода на производството
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Съдът намира, че правилно административно-наказващият орган е
приел, че въз. М. е допуснал нарушение на чл. 139, ал.1, т.2 ,пр.3 от ЗДвП във
вр. с чл. 7 ал.1 т.4 б.”а”, чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на
МРРБ.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от Закона за
движението по пътищата във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“, чл. 7, ал. 1, т. 3, б.
„б“, от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС, движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да
бъдат с осово натоварване, което не надвишава нормите, установени от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, регламентирани в
раздел II от Наредбата или водача трябва да притежава разрешение за
дейности в рамките на специалното ползване на пътищата /Разрешително/,
съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ
за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Движението на тежки ППС
е забранено и се осъществява само с разрешение (Разрешително) за
превишаване на максимално допустимите норми по раздел II от Наредбата за
3
дейности от специалното ползване на пътищата на администрацията
управляваща пътя (АПИ).
Водачът преди да потегли на път е могъл да провери и да се убеди, дали
параметрите на ППС с товар не превишават максимално допустимите норми
по раздел II от Наредбата, като при установяване на превишаване на нормите,
същото да бъде приведено в съответните норми.
Като е извършил превоз с тежко ППС по смисъла на чл. 3, т. 1 и т. 2 от
Наредбата, водачът е създал потенциална опасност за движението по
републиканския път, водеща до повреждане и преждевременно износване на
пътната инфраструктура.
Не е установено осъществяване на превоз в рамките на специалното
ползване на пътищата, разрешено в случаите, когато е невъзможно или
нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт, или когато товарите не
могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките на общественото
ползване на пътищата.
Не е установено наличие на „неделим товар“ по смисъла на § 1, т. 14 от
ДР на Наредба № 11 от 03.07.2001 г., който не може да се дели на две и повече
части с оглед на неговото превозване, тъй като това деление би довело до
излишни разходи или би породило риск от нанасяне на вреди, и който поради
своите размери или маса не може да бъде превозван от моторно превозно
средство, ремарке, автовлак или съчленено ППС, което да отговаря изцяло на
изискванията на наредбата.
Към момента на проверката въззивника е извършвал превоз на товари
/пшеница/ със съчленено ППС с 5 оси - МПС с 2 оси марка „Волво“, модел
„***“ с peг. № *** и полуремарке с 3 оси с рег.№ ***, което е с осово
натоварване надвишаващо нормите, установени от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, регламентирани в раздел II от
Наредбата и без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване
на пътищата /Разрешително/, съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1 от Наредба
№ 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки
ППС и при забрана за извършването на това, съгласно разпоредбите на чл. 8,
ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г., с което е нарушил разпоредбите на чл.
139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от Закона за движението по пътищата във връзка с чл.
7, ал. 1, т. 4, б, „а“, чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл.
1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС.
Възражения по отношения на годността на техническите средства не са
направени.
Поради всичко изложено съдът намира за безспорно установено, че въз.
М. е извършил описаното в акта и наказателното постановление нарушение,
тъй като е управлявал ППС по път отворен за обществено ползване, със
съчленено ППС с 5 оси - МПС с 2 оси марка марка „Волво“, модел „***“ с peг.
№ *** и полуремарке с 3 оси с рег.№ ***, като натоварване на задвижващата
4
(2ра) единична ос на ППС е 11.955 т, при максимално допустимо натоварване
на задвижващата ос 11.5 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, буква „а“ от Наредбата,
като превишаването е с 0.455 т; При измерено разС.ие между осите 1.30 м,
сумата от натоварването на ос на тройната ос на попуремаркето е 26. 200 т при
максимално допустимо натоварване на оста 24 т.,, като превишението е било
2.200т, без да има издадено разрешение от АПИ, респективно без да са били
заплатени съответни такси по ЗП.
Съдът намира, че допуснатото от въззивника нарушение не
представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Същото е
формално и за неговата съставомерност не е необходимо настъпването на
вредни последици, за да се приеме, че тяхната липса води до извод за по-ниска
степен на обществена опасност на самото нарушение в сравнение с останалите
от този вид. Поради това съдът намира, че правилно наказващият орган не е
приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Правилно е била определена и санкционната норма- чл.177 ал.3, т.1, пр.3
от ЗДвП, тъй като именно в нея е предвидена санкцията за водач, който
управлява ППС с натоварване на ос, която надвишава нормата, определена от
Министъра на регионалното развитие и благоустройството, без да спазва
установения за това ред, каквото виновно поведение от страна на въз. М. в
случая е налице.
Съдът намира, че това наказание, като размер е съответно на
допуснатото нарушение и в цялост ще изпълни целите на ЗАНН. Наказанието
е към минимума и е адекватно на извършеното нарушение с оглед размера на
претоварването.
С оглед направеното искане от процесуалния представител на
въззивниваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът установи от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 63,
ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред
районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН
предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид,
че производството по делото е приключило в две съдебни заседания, съотв.
същото не представлява фактическа и правна сложност и процесуалният
представител се е явил в двете съдебни заседания намира, че на юрисконсулта
следва да бъде присъдено възнаграждение около минималния размер,
предвиден в нормата на чл. 27е от Наредбата, а именно за сумата от 100 /сто/
5
лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 вр. ал.2 т.4 вр. ал.7 т.2 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №8598/27.03.20234. на
Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна
инфраструктура“-гр.София, с което на И. С. М., ЕГН ********** за
нарушение на чл.139, ал.1, т.2 ,пр.3 от ЗДвП във вр. с чл. 7 ал.1 т.4 б.”а” и чл.7,
ал.1, т.3, б.“б“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ му е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 1 000 лв. на основание
чл.177 ал.3, т.1, пр.3 от ЗДвП .
ОСЪЖДА И. С. М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Агенция „Пътна инфраструктура“-гр.София сумата от 100 /сто/лева
юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от
Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-
Варна по реда на АПК .
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
6