№ 89
гр. Карнобат, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Татяна Ст. Станчева И.а
при участието на секретаря Красимира Хр. Недева
като разгледа докладваното от Татяна Ст. Станчева И.а Гражданско дело №
20242130100429 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ****, регистрирано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията, с ЕИК ****, представлявано от Ц.В.М. -
Изпълнителен директор чрез главен юрисконсулт Н. Р. за признаване за установено, че всеки
от ответниците С. Е. И. с ЕГН ********** и Х. Е. И. с ЕГН **********, двамата с адрес гр.
Карнобат, ул. **** дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД по 63,08лв. – главница,
дължима по издадени фактури за периода от 25.01.2021 г. до 25.03.2021 г., с отчетен период
по фактури от 15.12.2020г. до 16.03.2021 г. и по 23,25 лв. обезщетение за забавено плащане
върху главниците, дължимо за периода от 24.02.2021г. до 28.11.2023 г., както и лихва от
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че ответниците С. Е. И. и Х. Е. И. са наследници на Е.А. И. и по
силата на наследсвеното правоотношение се явяват негови клиенти за предоставяните от
него ВиК услуги за обект с административен адрес: гр.Карнобат, ул.**** с партида в базата
данни с аб.№ ****. Ищецът твърди, че ответниците са наследили от починалия Е.А. И.
водоснабдения обект в гр.Карнобат, ул.****, като всеки от един от тях бил собственик на ½
ид.част от посочения водоснабден обект. На основание чл.3 ал.1 от Наредба № 4/2004г. за
условията и реда на присъединяване на потребители за ползване на водоснабдителни и
канализационни системи, С. Е. И. и Х. Е. И. се явявали потребители на предоставяните ВиК
услуги. Услугите ищецът предоставял при публично известни Общи условия. Отчитането на
водомера било осъществявано по електронен път, посредством използването на мобилно
устройство. След всяко отчитане по електронен път, в законоустановения срок били
издавани фактури с отчетените водни количества, отчетния период, за който всяка фактура
била издадена, както и единичните цени на всяка от предоставените от ВиК оператора
услуги - вода, канал и пречистване, одобрени от КЕВР с решение№Ц-
37/23.12.2019г.,решение№Ц-46/ 30.12.2020г. Данъчните фактури отразявали компонентите на
процесното задължение и заедно формирали задължението на ответниците. Ответниците не
заплатили задълженията си за предоставените услуги в 30-дневен срок от датата на издаване
на всяка фактура, поради което ищецът претендира обезщетение за забава в размер на
1
законната лихва, считано от първия ден на падежа до деня на постъпване на дължимата сума
по сметка на ВиК оператора.
По заявление на ищеца по реда на чл.410 от ГПК било образувано ч.гр.дело
№14099/2023г. и ищецът се снабдил със заповед за изпълнение срещу С. Е. И. и Х. Е. И. за
сумите в размер по 63,08 лева -главница и 23,25 лева -лихва за всеки ответник. Заповедта за
изпълнение била връчена на ответниците по реда на чл.47 ал.5 от ГПК и на ищеца били
дадени указания да предяви установителен иск за дължимостта на сумите предмет на
заповедта, което обосновава правният му интерес от предявяване на настоящия положителен
установителен иск.
В законния едномесечен срок, адв. Д. К. -БАК, назначен за особен представител на
ответниците на основание чл.47, ал.6 от ГПК, е подал писмен отговор, с който оспорва
установителния иск по основание и размер. Твърди, че задълженията, въз основа на които са
издадени фактурите не са доказани по основание и размер, основават се на служебно
начислени количества и не доказват реално ползване от ответниците на предоставена услуга.
Оспорва и претенцията за лихва върху дължимите парични вземания, поради липса на
задължение за главница. Твърди, че количествата вода били начислени при липса на
потребление, тъй като в имота не е имало живущи лица и същият не е бил ползван. Оспорва
иска и с твърдения за направен от ответниците отказ от наследство и твърди, че ответниците
не са единствените законни наследници на Е.А. И.. В писмено становище депозирано в
последното с.з. излага съображения, че искът е недопустим и производството следва да бъде
прекратено, алтернативно моли претенциите да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства от ищеца.
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, намира
за установено следното:
По заявление на "ВиК" Бургас ЕАД, по чл.410 от ГПК, постъпило в съда на
13.12.2023г. е било образувано ч.гр.дело № 1099/2023г. по описа на РС-Карнобат.
Претенциите по заявлението са били насочени срещу С. Е. И. и Х. Е. И., като наследници и
собственици на водоснабдения обект. В заявлението е посочено, че всеки от ответниците
притежава по ½ ид.част от недвижимия имот, находящ се в гр.Карнобат, ул.****, за който
било начислено задължение от 126,17 лева за доставена, отведена и пречистена вода, за
периода от 25.01.2021г. до 25.03.2021г. с отчетен период по фактури от 15.12.202г. до
16.03.2021г. Заявителят е претендирал и сумата от 46,51 лева –лихва за забава върху
дължимата главница. Сумите за главница и лихва са претендирани при условията на
разделност, съобразно твърдяната наследствена квота от по ½ ид.ч. от имота за всеки от
двамата длъжници. Със заповед за изпълнение на парично задължение № 624 от 14.12.2023г.
по ч.гр.дело № 1099/2023г. на КбРС, заявлението на ВиК ЕАД Бургас е било уважено изцяло
и съдът е издал заповед срещу длъжниците/ответници в настоящото производство/ за
претендираните суми. Със заповедта длъжниците са осъдени и за разноските в заповедното
производство.
Връчването на заповедта за изпълнение на С. Е. И. и Х. Е. И. е осъществено по реда
на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което с Разпореждане от № 506/15.04.2024 г. на заявителя е
указана възможността, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, да предяви иск за
2
установяване на вземането си по издадената заповед, в едномесечен срок от уведомяването.
Разпореждането е връчено на ищеца на 23.04.2024г. Настоящият иск е предявен в срока по
чл. 415, ал. 1 от ГПК – на 17.05.2024 г.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, намира
за установено следното:
Представено е удостоверение за наследници /лист 137/ от което се установява, че Е.А.
И. е починал на 27.04.2016г. за което е издаден акт за смърт № 0476/28.04.2016г. Негови
наследници са Х. Е. И., С. Е. И., Н. Е. И.. Наследодателят е имал и дъщеря П. Е.а И.а
починала на 30.04.2014г. която не е оставила наследници.
Съдът допусна до разпит св. Г. Д., която работи като инкасатор в ищцовото
дружество. Същата свидетелства, че обслужва района на т.нар. „Каладжийска махала“ -
ромски квартал в гр.Карнобат, в който попада водоснабдения имот. Свидетелства, че в имота
до смъртта на Е. И. заедно с него са живели сина му Н. И. със семейството си - съпругата му
и двете им деца. За обекта била начислявана вода по 20куб.м. вода защото водомерът бил
повреден и при свалянето му не можело да се установи консумираната вода. Свидетелката
начислявала по 5 куб.м. вода, съобразно броя на обитателите на имота- Н. И., съпругата му и
двете деца, общо по 20 куб.м. на месец. Сочи се от св.Д., че в имота никога не са живели
други лица освен Е. И., сина му Н. И. и семейството му. Ответниците С. Е. И. и Х. Е. И.
свидетелката никога не е виждала в имота.
По искане на ищеца беше извършена справка, при която се установи, че в книгата по
чл.49, ал.1 от ЗН, водена в РС-Карнобат /лист126/, са вписани откази от наследството
оставено от Е. И. от всички негови наследници. Отказът на С. Е. И. е вписан на 14.12.2022г.
по ч.гр.дело № 1102/2022г., а отказът на Х. Е. И. е вписан на 27.11.2023г. по ч.гр.дело №
1020/2023г. Предвид направените от ответниците откази от наследство предявените срещу
тях искове, в качеството им на наследници на починалия Е. И., са неоснователни и те не са
материалноправно легитимирани да отговарят по предявения иск. Изявлението на
ответниците по чл. 52 от ЗН е вписано по надлежния ред в особената книга на РС-Карнобат,
поради което ответниците не са придобили съответната част от наследството на длъжника-
наследодател и не следва да отговорят за задълженията му към ищеца за предоставени ВиК
услуги. Приемането и отказът от наследство произвеждат действие от момента на откриване
на наследството. Отказалият се от наследство в нито един момент след откриването му не е
имал право върху него/Тълкувателно решение № 148 от 10.XII.1986 г., ОСГК/. Това
означава, че отказалият се от наследството не е придобивал правата, включени в
наследството, а също така, че той не отговаря за задълженията на наследодателя, т. е. не е
наследник.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ претенцията на„Водоснабдяване и канализация” ЕАД, със седалище и
3
адрес на управление: гр. Бургас, ****, ЕИК ****, представлявано от Ц.В.М. - Изпълнителен
директор за приемане за установено, че ответникът С. Е. И. с ЕГН ********** с адрес гр.
Карнобат, ул. ****, в качеството си на наследник на Е.А. И., починал на ****, дължи на
ищеца сумата от 63,08лв. – главница, дължима по издадени фактури за периода от 25.01.2021
г. до 25.03.2021 г., с отчетен период по фактури от 15.12.2020г. до 16.03.2021 г. и 23,25 лв.
обезщетение за забавено плащане върху главницата, дължимо за периода от 24.02.2021г. до
28.11.2023 г., за което вземане ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 1099/2023г. на КбРС.
ОТХВЪРЛЯ иска на„Водоснабдяване и канализация” ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ****, ЕИК ****, представлявано от Ц.В.М. - Изпълнителен директор
за приемане за установено, че ответникът Х. Е. И. с ЕГН **********, с адрес гр. Карнобат,
ул. **** в качеството си на наследник на Е.А. И., починал на ****, дължи на ищеца сумата
от 63,08лв. – главница, дължима по издадени фактури за периода от 25.01.2021 г. до
25.03.2021 г., с отчетен период по фактури от 15.12.2020г. до 16.03.2021 г. и 23,25 лв. -
обезщетение за забавено плащане върху главницата, дължимо за периода от 24.02.2021г. до
28.11.2023 г., за което вземане ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 1099/2023г. на КбРС.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването на страните.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
4