Р
Е Ш Е
Н И Е № 234
гр.Кюстендил, 09.11.2018год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Кюстендил, в публичното
съдебно заседание на девети октомври през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
Административен съдия: ГАЛИНА
СТОЙЧЕВА
при участието на секретаря Светла Кърлова, като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 293 по описа за 2018год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр.
с чл.118 КСО.
Е.Б.Ч. *** оспорва Решение № 2153-09-10/23.05.2018г. на
директора на ТП на НОИ-гр.Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата и срещу
Разпореждане № ********** от 28.03.2018год. на длъжностното лице по
пенсионно осигуряване, с което е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст на жалбоподателката на основание чл.69б, ал.2 и чл.68, ал.1-2 от КСО. В жалбата се релевира материална незаконосъобразност на
решението. Жалбоподателката счита, че положеният от нея труд при
работодателите “Мини Бобов дол” ЕАД - гр.
Бобов дол от 25.09.1984г. до 01.11.1992г.
на длъжността „организатор оборудване“ в
Дирекция „Инвеститорски контрол“ и “Минстрой“
АД – гр.Бобов дол от 01.01.2000г. до
04.07.2000г. на длъжността „технически
ръководител“ е от втора категория съгласно т. 7а от ПКТП /отм./, като сочи, че
упражняваната трудова дейност е свързана
с доставка на крепителни материали, метални конструкции, минни комплекси и
други материали и съображения, необходими за работата на подземните и надземни
рудници при „Мини Бобов дол“ ЕАД. Допълнителен аргумент в подкрепа на тезата си
оспорващата извежда от доказателствата за начисляване и заплащане на трудово
възнаграждение за работа при вредни условия. Иска се отмяна на решението и отпускане на исканата
пенсия.
В съдебно
заседание пълномощникът на жалбоподателката
адв. Б., поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като счита
оспореното решение за незаконосъобразно. Претендира заплащане на деловодни разноски.
Ответникът
– директорът на ТП на НОИ-гр.Кюстендил, чрез процесуалния си представител юк А.,
изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита се, че оспореното
решение е законосъобразно като постановено в съответствие с допустимите
доказателствени средства за установяване на осигурителен стаж и при правилно приложение на материалния закон.
Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административният
съд, като извърши преценка на доказателствата
по делото, както и на доводите и възраженията на страните, приема за
установено следното:
Административното производство,
приключило с издаване на оспорения административен акт, е започнало по заявление
вх. № 2113-09-166/12.03.2018г. на Е.Б.Ч., с искане да бъде отпусната лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е представила доказателства за
положения осигурителен /трудов/ стаж и
за осигурителен доход. С оглед предмета
на административния спор следва да се
посочат следните документи: Удостоверение,
обр. УП-3 изх.№ 1542/07.08.2014г.,
издадено от Мини „Бобов дол“ ЕАД, в което е вписан осигурителен стаж на
жалбоподателката на длъжностите: „началник склад“ от 16.12.1982г. до
25.01.1984г. ; „счетоводител“ – от 25.01.1984г. до 25.09.1984г. ; „организатор оборудване“ – от 25.09.1984г. до 01.11.1992г.
и „организатор МТС“ – от 01.11.1992г.-18.03.1993г. или общ осигурителен стаж от
трета категория от 10г. 03м. 02дни; Удостоверение, обр. УП-2
изх.№1543/07.08.2014г., издадено от Мини
„Бобов дол“ ЕАД, в което е вписан осигурителен доход на жалбоподателката на
длъжността „организатор оборудване“ от
01.01.1987г. до 31.12.1989г. в размер на 8641,07лв., в който се включва основна заплата, редовна работа,
условия на труд, нощен и извънреден труд, платен отпуск, премии, болничен
отпуск; Удостоверение, обр. УП-30 изх.№ ФС-19-11590 от 25.08.2000г., издадено
от „Минстрой“ АД-гр.Бобов дол, в което е вписан осигурителен стаж на
жалбоподателката на длъжностите „организатор производство“ от 18.03.1993г. до
01.07.1999г. и „технически ръководител“ - от 01.07.1999г. до 04.07.2000г. или
общо 07г 03м 16дни, който е от втора категория труд по т.7/ПМС 1990г.
В административното производство
са представени писма, издадени от началник отдел „ООА“ при ТП на НОИ –
Кюстендил, съотв. изх.№ 5506-09-1156-1
от 07.03.2018г., в което е посочено, че въз основа на проверка на
разплащателните документи на осигурителя „Минстрой“ АД – гр.Бобов дол, приети с
Приемо-предавателен протокол № 94-09ЯА/19.06.2007г., Е.Ч. фигурира на длъжност
„организатор производство“, ИТР р-к „Миньор“, р-к „Иван Русев“, СМУ за периода
м.03.1993г.-м.12.1997г; на длъжност „организатор производство“, ИТР р-к
„Минстрой 1“, СМУ за периода м.01.1998г.-м.12.1998г.; на длъжността
„организатор производство“, СМУ за периода м.01.1999г.-м.06.1999г.; на
длъжността „началник звено“ СМУ за периода м.07.1999г.-м.08.1999г. и на
длъжността „ръководител производствена група“, СМУ за периода
м.09.1999г.-м.07.2000г. и изх. № 5506-09-1157-1 от 02.03.2018г.,
в което е посочено, че въз основа на проверка на разплащателните документи на
осигурителя „Мини Бобов дол“ ЕАД, Е.Ч. фигурира на длъжност „началник склад
Автобаза“, ДИК за периода м.12.1982г.-м.12.1983г. ; на длъжност „счетоводител,
отдел Служители“, ДИК за периода м.01.1984г.-м.12.1984г.; на длъжността
„организатор оборудване, отдел Служители“, ДИК за периода м.01.1985г. –
м.12.1991г. и за периода м.01.1992г.-м.03.1993г. - няма записана длъжност, ДИК.
Съобразно доклада на длъжностното
лице по пенсионно осигуряване на л.16 от делото, осигурителният стаж за
времето 18.03.1993г. - 01.01.2000г.,
общо в размер на 06 год. 01 мес. 13дни в
„Минстрой“ АД – гр.Бобов дол като „организатор производство“, е зачетен като такъв от втора категория по т.7
от ПКТП въз основа на данни в Удостоверение, обр. УП-30 изх.№ ФС-19-11590 от
25.08.2000г., а останалият осигурителен стаж общо в размер на 32г. 02м. 01д. е признат за такъв от трета
категория, като общият осигурителен стаж, след превръщането към ІІІ категория,
е 40г. 07м. 25д.
Въз основа на посочените писмени доказателства,
с разпореждане № ********** от 28.03.2018год., длъжностното лице по
пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-гр.Кюстендил отказва да отпусне лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст на Е.Б.Ч., на осн. чл.69б, ал.2 от КСО като приема, че няма необходимият
осигурителен стаж от втора категория труд от 15 години, а само 06г. 09м. 13д.,
както и на осн. чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО – като приема, че няма изискуемата
възраст от 61 год. 08 мес., а към датата на заявлението е на възраст 58г. 04м.
24д.
Няма данни относно датата на
съобщаване на разпореждането на жалбоподателката, която е депозирала жалба пред
директора на ТП на НОИ на 24.04.2018г. Преценена съобразно датата на издаване
на адм. акт на 28.03.2018г., жалбата е
постъпила в срока по чл.117, ал.2 КСО.
Към жалбата е приложена декларация от
лицето К.Д.Т, в която се съдържат данни за естеството на положения труд от Е.Ч.
*** ЕАД.
При усл. на чл.117, ал.2 от КСО, директорът
на ТП на НОИ - Кюстендил се произнася с Решение № 2153-09-10 от 23.05.2018год.,
като отхвърля жалбата по съображения за неоснователност. Приема се, че осигурителният стаж за времето
от 25.09.1984г. до 01.11.1992г. на длъжностите „началник склад Автобаза“, ДИК;
„счетоводител, отдел Служители“, ДИК; „организатор оборудване, отдел
Служители“, ДИК при осигурителя „Мини Бобов дол“ ЕАД е от трета категория,
доколкото посочените длъжности не са обхванати от разпоредбата на т.7а от ПКТП
/отм/, която се прилага за труда на работниците от надземния комплекс към
подземните рудници, мини, минно-строителни, тунелни и геологопроучвателни
обекти, както и на работници, заети в производството и доставката на крепителни
материали, конструкции и елементи за подземни разработки. Допълнително е
посочено, че длъжностите, на които е работила заявителката не са част от
производствения процес, а същата е извършвала дейности като организационно и
документално отчетно звено в този процес. По отношение на положения труд в периода 01.01.2000г. - 04.07.2000г.
на длъжността „технически ръководител“ към „Минстрой“ АД – гр.Бобов дол,
органът е приел, че същият не следва да
се зачете от втора категория, тъй като действието на ПКТП е до 31.12.1999г. и с
влизането в сила на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране,
приета с ПМС №235/ 20.10.1998г., трудът на длъжността „технически ръководител“
е изключен като такъв от втора категория.
Решението на административния
орган е съобщено на жалбоподателката на 07.06.2018год., а жалбата е изпратена
по пощата на 20.06.2018год., т.е. в срока по чл.118, ал.1 от КСО.
В съдебното производство са
приети следните писмени доказателства: заповед
№ 165/06.02.2014г. на управителя на НОИ, с която определя длъжностни лица от ТП
на НОИ – Кюстендил, които да заместват директора на ТП в случаите на отсъствие,
сред които е Цветанка С. Георгиева – началник отдел „Пенсии“ в ТП на НОИ – Кюстендил,
която е подписала оспореното решение; копия
от трудова книжка на името на жалбоподателката Е.Б.Ч. в частта относно
записванията, касаещи спорните периоди, а именно: длъжност „счетоводител“ в инвеститорски
контрол в ДИК „Бобов дол“ от 25.01.1984г.; длъжност „организатор оборудване“ в
инвеститорски контрол в ДИК „Бобов дол“ от 25.09.1984г. до 01.01.1997г. ;
длъжност „организатор оборудване“ в инвеститорски контрол в ИП „Бобов дол“ при
СМЕК „Бобов дол“ от 01.01.1990г. до 03.12.1990г.
; длъжност организатор технически отдел“ в инвеститорски контрол в ИП „Бобов дол“ при СМЕК „Бобов дол“ от 03.12.1990г. до 01.11.1992г.; длъжност
„организатор МТС в ОМЗ“ в дейност добив на въглища в Мини „Бобов дол“ от
01.11.1992г. до 18.03.1993г.; длъжност „организатор производство“ в „Минстрой“
– Бобов дол от 01.03.1997г.- 01.07.1999г. и длъжност „технически ръководител“ в
„Минстрой“ – Бобов дол от 01.07.1999г. до 04.07.2000г.
Като доказателство по делото е прието експертно заключение вх. № 4221/01.10.2018г.
на вещото лице Н.С.С., изготвено в
изпълнение на назначена съдебна експертиза. Констатациите на съдебния експерт,
които съдът счита за обективни, са следните: съобразно вписванията във
ведомостите за заплати на работниците в ДИК към „Мини Бобов дол“, Е.Ч. е
работила на длъжност „организатор оборудване“ за времето от 25.09.1984г. до
01.11.1992г. и на длъжност „организатор МТС“ за времето от 01.11.1992г. до
18.03.1993г., като в начисляваното трудово възнаграждение е
включено възнаграждение и за вредни условия на труд до м. март 1990г. В
съдебното производство вещото лице сочи, че ДИК е структура към Мини „Бобов
дол“ и е обслужвала всички рудници; твърди, че не е открило длъжностна
характеристика за заеманите от жалбоподателката длъжности и че няма данни дали длъжностите,
които е заемала са работнически.
Съдът е разпитал като свидетел К.Д.Т, който е
депозирал сведения пред административния орган. От показанията му се
установява, че е работил заедно с жалбоподателката в Дирекция „Инвеститорски
контрол“ към „Мини Бобов дол“ от 1987г., като Ч. е бил в отдел
„Снабдяване“ към ДИК, който се е
занимавал със снабдяване на мината с машини и съоръжения за площадките на
мината; че работата на Ч. се е изразявала в снабдяване, получаване на стоката в
склада, организация и разпределяне на стоката по обекти; че в задълженията се е включвало да осигурява превоз, оформяне
на документи по приемане и предаване на машините и съоръженията; че в отдела са
се доставяли крепителни материали, конструкции, тръби, трансформаторни
съоръжения и др.
Описаните обстоятелства се
установяват от приложената пенсионна преписка, от заключението на вещото лице
по назначената съдебно-икономическа експертиза и от показанията на разпитания
свидетел.
С оглед така установената
фактическа обстановка по делото, съдът намира жалбата за допустима като
подадена от надлежен правен субект с право на обжалване по чл.147, ал.1 от АПК
във вр. с чл.118, ал.3 от КСО, пред компетентния за разглеждането й съд, в преклузивния срок по чл.118, ал.1, изр.1 от КСО.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна. Съображенията за това са следните:
В
резултат на служебната проверка по чл.168, ал.1 от АПК на всички основания за
оспорване по чл.146 от АПК, съдът намира, че решението на директора на
РУСО-гр.Кюстендил е издадено от компетентен орган съгласно чл.117, ал.3 от КСО,
в изискуемата се форма по чл.59, ал.2 от АПК, при спазване на процесуалните
правила, в съответствие с материалния
закон и с целта на закона.
Основният
спор по делото е относно категоризацията на труда на жалбоподателката за периода
25.09.1984г. - 01.11.1992г., когато е изпълнявала длъжности в Дирекция
„Инвеститорски контрол“ при „Мини Бобов дол“ ЕАД. Пенсионният орган, сезиран с
искането от оспорващата за отпускане на лична пенсия при усл. на чл.69б, ал.2
от КСО, е приел, че този осигурителен стаж
е от трета категория, поради което не е налице необходимия осигурителен
стаж от 15 години, положен при условията на ІІ категория труд, предвиден в
цитираната разпоредба. Приема се, че заявителката не е доказала основания за
приложение на т.7а от ПКТП/отм./, регламентираща труда включително в мини,
който е от втора категория. Визираното становище на пенсионния орган е обосновано
с оглед доказателствата в пенсионната преписка и правилно с оглед приложимия
закон.
Съобразно разпоредбата на т.7а от Правилника за категоризиране на труда при
пенсиониране /отм./, в относимата за спора
част, от втора категория е трудът
на работници от надземния комплекс към подземните рудници, мини,
минностроителни, тунелни и геологопроучвателни обекти, както и на работниците,
заети в производството и доставката на крепителни материали, конструкции и
елементи за подземни изработки. Следва, че разпоредбата на т.7а от ПКТП /отм./
определя подробно и изчерпателно длъжностите,
които се причисляват към втора категория труд, съобразявайки характера и естеството на
упражняваната трудова дейност. С оглед на горното, кумулативно необходимите
предпоставки за категоризиране на труда като такъв от втора категория по т.7а
от ПКТП /отм./ са работническа длъжност в надземен комплекс към подземни
рудници, свързана с производство и доставка на крепителни материали, конструкции и
елементи за подземни изработки.
В случая, от анализа на събраните
доказателствени средства се установява, че през
спорния период 25.09.1984г. - 01.11.1992г., жалбоподателката е изпълнявала последователно
длъжностите „счетоводител“ в инвеститорски контрол в ДИК „Бобов дол“ , „организатор
оборудване“ в инвеститорски контрол в ДИК „Бобов дол“, „организатор оборудване“
в инвеститорски контрол в ИП „Бобов дол“ при СМЕК „Бобов дол“ и „организатор
технически отдел“ в инвеститорски контрол
в ИП „Бобов дол“ при СМЕК „Бобов дол“ . В този смисъл са вписванията в трудовата
книжка на оспорващата, както и данните в
Удостоверение, обр. УП-3 изх.№
1542/07.08.2014г., издадено от Мини „Бобов дол“ ЕАД, в което осигурителният стаж е приет за такъв от трета
категория – общо от 10г. 03м. 02дни. Касае се за доказателства за осигурителен
стаж, предвидени в разпоредбата на чл.40, ал.1 от НПОС, записванията в които са
зачетени от административния орган при постановяване на оспорения отказ.
Данните в цитираните официални удостоверителни документи, относно заеманите от
жалбоподателката длъжности се потвърждават и от вещото лице, което е изготвило
експертно заключение по делото въз основа на ведомостите за заплати при
осигурителя „Мини Бобов дол“ ЕАД.
Действително,
Удостоверение, обр. УП-3 изх.№
1542/07.08.2014г., издадено от Мини „Бобов дол“ ЕАД, е оспорено от жалбоподателката,
но в производството по чл.193 от ГПК, същата която не се е справила с доказателствената
тежест да установи невярно съдържание на
документа. Касае се за официален свидетелстващ документ, който притежава
материална доказателствена сила по
чл.179, ал.1 от ГПК и съдът, както и административните органи /в случая
пенсионните органи/ са длъжни да приемат, че удостоверените с него
обстоятелства са се осъществили. Следват
изводи за безспорна установеност на длъжностите, които е заемала оспорващата
през процесния период, а именно „организатор оборудване и „организатор технически отдел“ в Дирекция
„Инвеститорски контрол“ при „Мини Бобов дол“ ЕАД, респ. при СМЕК „Бобов дол“. Не
е спорно по делото, че ДИК е структура, която е обслужвала дейността на всички
рудници при „Мини Бобов дол“ ЕАД, с което е изпълнено едно от изискванията по
т.7а от ПКТП /отм./.
От преценката на събраните
доказателства е видно, че останалите предпоставки за категоризиране труда на
жалбоподателката като такъв от втора категория по т.7а от ПКТП /отм./ не са
налице. Липсват доказателства за това,
че заеманата от същата длъжност е работническа. Липсват доказателства и за
това, че Ч. е била заета в производството
и доставката на крепителни материали, конструкции и елементи за подземните
изработки. Нормата на т.7а от ПКТП /отм./ следва да се прилага според точния и
смисъл, заложен от законодателя,
доколкото с нея се създава привилегия при пенсиониране с оглед вредността и
тежестта на положения труд. В този контекст,
съдът счита, че трудът следва да се приеме за втора категория само при категорични доказателства за това, че
е положен в процеса на производство на описаните
съоръжения и доставка на произведеното в
подземните рудници, т.е. необходимо
е пряко участие на лицето в процеса на производство и доставка на
крепителни материали, конструкции и елементи за подземните изработки. В случая,
документите към пенсионната преписка и в съдебното производство не установяват
положен труд от посочения вид. Естеството на трудовата дейност на
жалбоподателката е описано от разпитания
по делото свидетел Кирил Т. От показанията
му е видно, че отдел „Снабдяване“ към
ДИК, където е работила Ч., се е занимавал със снабдяване на мината с машини и
съоръжения за площадките на мината, а конкретно работата на същата се е изразявала в снабдяване, получаване
на стоката в склада, организация и разпределяне на стоката по обекти; че в
задълженията и се е включвало да
осигурява превоз, оформяне на документи по приемане и предаване на машините и
съоръженията. Анализът на гласните доказателства сочи, че трудът на оспорващата
не е свързан пряко с производството и доставката на крепителни материали и др. за
рудниците, а с организационна дейност по
доставката на елементите за подземните изработки и документалното отразяване на същите като складови наличности
и активи по обектите. Горното дисквалифицира труда на жалбоподателката като такъв от втора категория по т.7а от ПКТП
/отм./. Характерът на робата на същата през спорния период от 25.09.1984г. до 01.11.1992г., не покрива
задълженията на работника, зает в производството и доставката на минни
изработки. Изложеното обосновава и правилността на отказа
на административния орган за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст на оспорващата на осн. чл.69, ал.2 от КСО, тъй като не е работила 15
години при условията на втора категория труд. Без значение е обстоятелството, че Ч. е
получавала като елемент от трудовото си възнаграждение добавка за вредни
условия. Последното е съществено за доказване на осигурителен доход, но е и на категорията
труд.
По отношение на положения труд на
длъжността „технически ръководител“ към „Минстрой“ АД – гр.Бобов дол, до
01.01.2000г. същият е признат за такъв от втора категория, но за периода от 01.01.2000г. до 04.07.2000г. - органът е приел, че трудът на длъжността не следва да се зачете
от втора категория. Изводите са законосъобразни и правилни, тъй като действието
на ПКТП е до 31.12.1999г. и с влизането в сила на Наредбата за категоризиране
на труда при пенсиониране, приета с ПМС №235/ 20.10.1998г., трудът на
длъжността „технически ръководител“ е изключен като такъв от втора категория.
Жалбоподателката не отговаря на
изисквания за пенсиониране и по общия
ред на чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО. Видно от доказателствата по делото, към
датата на заявлението същата е на възраст 58г. 04м. 24д., т.е. не е навършила изискуемата
възраст от 61 год. 08 мес.
Предвид изложеното, обосновано и
правилно административният орган е отказал
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на оспорващата..
Съдът приема атакувания административен акт за издаден при спазване на
материалноправните предпоставки за законосъобразност и подадената срещу него
жалба се явява неоснователна.
С оглед изхода по делото и предявеното
искане на процесуалния представител на ответника, съдът
присъжда в негова полза юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00лв., определено при усл. на чл.78, ал. 8 ГПК
вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП вр. с чл.24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Водим от гореизложеното и на
осн.чл.172, ал.2 АПК вр. с чл.118, ал.2 КСО, Административният съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Е.Б.Ч.
***, срещу Решение № 2153-09-10/23.05.2018г. на
директора на ТП на НОИ-гр.Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата
и срещу Разпореждане № ********** от
28.03.2018год. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което е
отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.69б, ал.2
и чл.68, ал.1-2 от КСО.
ОСЪЖДА Е.Б.Ч. ***, ЕГН ********** да заплати на
ТП на НОИ – Кюстендил юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00лв.
Решението може да се обжалва пред
ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: