Решение по НАХД №4054/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2087
Дата: 19 ноември 2019 г. (в сила от 18 декември 2019 г.)
Съдия: Валя Илиева Цуцакова Нанкова
Дело: 20193110204054
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 септември 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер…………….                 Година  2019                        Град  Варна

                     

В    И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД                 ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ

 

На  десети октомври                             Година  две хиляди и деветнадесета

 

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАЛЯ ЦУЦАКОВА

 

СЕКРЕТАР: РАДОСТИНА ИВАНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията

 

НАХД                               № 4054                             по описа за 2019г.

 

за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на С.Р.И.  –ЕГН ********** ***9г. на Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа” Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”  към Агенция „Пътна инфраструктура” - София, с което на осн. чл.53 ал.1 т.2 от ЗП, за нарушение на чл.26 ал.2 т.1 б.”А” от същия закон, на въззивника е наложено административно наказание „ Глоба” в размер на 2500/  две хиляди и петстотин/ лв.

 

          Жалбата е процесуално допустима. Подадена от надлежна страна и в предвидения от закона срок, поради което е приета от съда за разглеждане.

          С жалбата не се оспорва установената в хода на АНП фактическа обстановка, като се възразява единствено срещу размера на наложеното административно наказание, като се  твърди, че мотивите на АНО относно размера на наложеното административно наказания се свеждат до продължаване движението на МПС в нарушение на законовата забрана и след съставяне на АУАН, без липса на доказателства в този смисъл.Като смекчаващо отговорността обстоятелство се визира липса на доказателства за идентични нарушения до настоящия момент, твърди се, че не е отчетено имотното състояние на нарушителя и получаваното от него възнаграждение в близост до минимално установения размер и в заключение се иска единствено налагане на наказание в минимално предвидения от закона размер.

          В съдебно заседание, редовно призован, въззивникът не се явява лично, представлява се от адв.Няголов, надлежно упълномощен и приет от съда.Процесуалният представител поддържа жалбата, ангажира доказателства в подкрепа на същата, а в хода на делото по същество отново излага аргументи в подкрепа на становището си, че наложеното административно наказание е завишено.

          Въззиваемата страна се представлява в с.з. от ю.к.Ч., надлежно упълномощена и приета от съда.Процесуалният представител на АНО оспорва жалбата, а в хода на делото по същество моли НП да бъде потвърдено, като приема, че наложеното административно наказание е справедливо, предвид констатираното превишение на законоустановеното допустимо натоварване .

          С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

          На 25.07.2019 г., в 14.35 ч. на път 1-2, км. 183, на 3 км. преди разклона за с. Слънчево в посока Девня - Варна , въз.С.Р.И. управлявал и осъществявал движение на МПС с три оси марка „МАН " модел „ТГА 33.400ББ" с per. № В0042НС и именно там бил спрян за проверка от служители на АПИ, сред които и св.К..

          В процеса на проверката било направено измерване, при което било констатирано, че са надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, както следва:-при измерено разстояние между осите 1.38 м., сумата от натоварването на ос на двойната ос на МПС била 25.700 т., при максимално допустимо натоварване 18 т., съгласно чл.7, ал.1, т. 5, буква „В" на Наредбата;

         Съгласно чл. 3, т.2 на Наредбата, при надвишаването на нормите по чл.7, ППС е тежко.

         Измерването било извършено с техническо средство ел. везна PW-10 № К0200010 и ролетка 1309/18 (5м) ППС превозва фракция.

         Проверяващите приели, че измерените параметри на гореспоменатото ППС показват, че ППС е извънгабаритно по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно тежко по чл. 3, т. 2 на Наредбата. Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а" от ЗП движението на извънгабаритни и тежки ППС е забранено и се осъществява само с разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от специалното ползване на пътищата на администрацията управляваща пътя (АПИ).

         При проверката водачът не  представил на длъжностното лице на АПИ валидно разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за движение на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно тежко по чл. 3, т. 2 на Наредбата.

         Прието било, че водачът е следвало да провери и да се убеди, че параметрите на ППС с товар или без товар не надвишават максимално допустимите норми по Наредбата или разрешените параметри с разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от специално ползване на пътищата, издадени по реда на раздел IV от Наредбата, но не го е сторил и е извършил виновно административно нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а" от ЗП.

         Предвид горното св.К. приел, че към момента на проверката лицето С.Р.И. е осъществявало движение на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата, респективно тежко по чл. 3, т. 2 на Наредбата без разрешение, издадено по реда на раздел IV на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС от администрацията управляваща пътя (АПИ) за дейност от специално ползване на пътищата, с което е нарушил разпоредбите на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а" от Закон за пътищата във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, поради което на место съставил АУАН срещу жалбоподателя.

         Срещу АУАН не постъпили възражения в законоустановения срок и предвид липсата на спорни обстоятелства, въз основа на материалите по преписката, на 14.08.2019г. АНО  издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка.

         В същото, след описание на нарушението от фактическа и правна страна АНО посочил, че нарушението е извършено за първи път и наложил административно наказание на нарушителя на основание чл.53 ал.1т.2 от ЗП.

         Видно от съдържанието на НП, АНО приел, че нарушението не е маловажно, тъй като  надвишаването на нормите на Наредбата повишава рисковете относно безопасността на движение, повреждане и преждевременно износване на пътната инфраструктура. По тези причини движението на ППС по РПМ с параметри надвишаващи нормите на Наредбата се осъществява със разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от специалното ползване на пътищата, с което се разрешава движение на ППС по строго определен маршрут и се заплащат пътни такси.

        В хода на съдебното производство се ангажираха доказателства, че техническото средство, с което е извършено измерването,  е одобрено и че е било изправно.

        Съдът напълно кредитира показанията на св.К., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото, а и фактическата обстановка по делото не е оспорена в нито един момент от производството.

         Съдът кредитира и  приобщени по делото писмени доказателства, тъй като същите са  непротиворечиви по между си и липсват доказателства, които да ги оборват..

          Описаната фактическа обстановка се  установява и потвърждава от събраните по делото доказателства – преписката по АНП -Протокол от измерване, копия на  лична карта, свидетелство за регистрация на МПС част 2, пътен лист, трудов договор, експедиционна бележка,  от приобщените в хода на с.з. писмени доказателства и от показанията на св.К..

          Съдът, предвид становището на жалбоподателя и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

         По приложението на процесуалния закон.

         АУАН и НП са издадени при спазване на предвидените от  ЗАНН срокове, от компетентни лица съгласно приобщените по делото пълномощни и заповеди и са били връчени  по надлежния ред на нарушителя.

         Срещу съставеният АУАН не са били депозирани писмени възражения, в този смисъл не са били налице спорни обстоятелства, изискващи преценка и разследване, поради което съдът намира, че не е допуснато нарушение на чл.52ал.4 от ЗАНН.

        Видно от съдържанието на НП, същото съдържа достатъчно пълно, точно и ясно описание на нарушението, дата и място на извършване, обстоятелства, при които е извършено, посочени са всички съставомерни елементи  и доказателствата, които потвърждават нарушението.Правилно е била посочена нарушената норма и същата кореспондира с описанието на нарушението от фактическа страна, поради което  нарушителят е имал възможност да разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен и за какво нарушение е ангажирана неговата отговорност и по този начин адекватно да организира защитата си, а и фактическата обстановка не е била оспорена в нито един момент от АНП.

        По приложението на материалния закон.

        Съгласно посочената като нарушена норма на чл.26 ал.2т.1 б.”А” от ЗП, за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия движението на извънгабаритни и тежки ППС.Съгласно параграф 1 т.8 от ДР на ЗП, използването на пътищата за превозване на тежки или извънгабаритни товари е специално ползване на пътищата.Съгласно чл.3  от  Наредба 11 за движение на извънгабаритни и/ или тежки ППС, тежко  ППС е това ППС или състав от ППС, които имат допустима максимална маса , по-голяма от стойностите в чл.6 от същата наредба и натоварване на ос, по-голямо от стойностите в чл.7. Съгласно чл.7 ал.1т .5 б.”В” от същата Наредба, допустимата максимална маса на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване за МПС с три оси  е 18т., а  натоварването в случая е било 25,700кг.

        Както се установи от събраните в с.з. гласни доказателства, а и от писмени, приложени в АНП/ АУАН, срещу който въззивникът не е възразил/, към момента на проверката жалбоподателят не е разполагал с изискуемото разрешение от администрацията, управляваща пътя, като възражения в тази насока не са били направени в нито един момент от АНП, а и в с.з., като не са ангажирани и доказателства за противното.

        Предвид гореизложеното съдът намира, че правилно АНО е приел, че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл.26 ал.2 т.1 б.”А” от ЗП, тъй като на посочените в НП дата и място е управлявал   тежко ППС, без разрешение от администрацията, управляваща пътя-АПИ.

        Разпоредбата на чл.53 ал.1 т.2 от ЗП предвижда ангажиране на отговорността на всяко физическо лице, извършващо движение на тежки ППС без разрешение на собственика  или администрацията, управляваща пътя, поради което съдът приема, че в основният си състав  приложената санкционна норма кореспондира с извършеното нарушение и правилно е ангажирана личната отговорност на водача на тежкото МПС.Макар наложеното наказание да е в рамките, предвидени от закона, съдът споделя становището, че размерът на глобата е завишен.По делото не са ангажирани никакви доказателства въззивникът да е бил санкциониран за други идентични нарушения, напротив, отразено е в НП, че нарушението е било извършено за първи път, извършеното нарушение не е било оспорено в хода на АНП, което е проява на критично отношение, няма доказателства след съставянето на процесния АУАН жалбоподателят отново да е управлявал ППС в нарушение на закона, очевидно професията на жалбоподателя не  му осигурява получаване на високи доходи, за което в с.з. са ангажирани и съответните доказателства, законодателят не е регламентирал рамки за превишение на теглото на автомобила, които да касаят размера на наказанието, което следва да се наложи,  поради което в конкретният случая съдът намира, че наказанието следва да бъде определено изцяло при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в минимално предвидения от закона размер на глобата- 1000лв., който размер съвсем не е незначителен, като това наказание изцяло би постигнало нужното поправително възпитателно и възпиращо въздействие.Наказание в по-висок размер би имало по-скоро негативно въздействие върху нарушителят, който е извършил нарушението в изпълнение на трудовите си задължения и при евентуален отказ би останал без работа.

         Водим от горното съдът намира, че НП следва да бъде изменено, като бъде намален размера на наложеното наказание, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ИЗМЕНЯ НП №6310/ 14.08.2019г. на Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа” Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”  към Агенция „Пътна инфраструктура” - София, с което на осн. чл.53 ал.1 т.2 от ЗП, за нарушение на чл.26 ал.2 т.1 б.”А” от същия закон, на С.Р.И.  –ЕГН ********** *** е наложено административно наказание „ Глоба” в размер на 2500/  две хиляди и петстотин/ лв., като НАМАЛЯВА размера на глобата на 1000/ хиляда/ лв.

          Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен  съд Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

         След влизане в сила на решението, АНП да се върне по компетентност на наказващият орган.

 

 

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: