Р Е Ш Е Н И Е № 3193
26.07.2019 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и първи юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 11682/ 2018 г. по описа на същия съд,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК
– решение по исково производство.
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. Васил Левски № 114 , мецанин, е
депозирала против ответника Д.Я.И., ЕГН **********, искова молба с искане да се
установи съществуването на парично вземане на ищеца против ответника,
произтичащо от договор за кредит, на което вземане ищецът е цесионер.
Ищцовото
дружество черпи права от два договора.
Най- напред, твърди се в исковата молба , че на дата 29.12.2016 год.
между „Вива Кредит“ООД, ЕИК ********* като заемодател
и Д.Я.И., като заемател, бил сключен договор за
паричен заем № …. , по силата на който И. получил 1200 лв. в заем. От своя
страна , И. се задължил да върне
заемната сума заедно с договорна лихва в
размер на 654.18 лв., на 18 двуседмични погасителни вноски, всяка от които в
размер на 103.01 лв. ,съответно , със срок на заема от 36 седмици. На И. бил
предоставен стандартен европейски формуляр.
Между страните било договорено, кредитодателя да разгледа искането за сключване на кредит
експресно, срещу което И. трябвало да заплати сума от 208.80 лева,
представляваща такса за експресно разглеждане на документи. Задължил се също
така, в срок от три дни от датата на подписването на договора , да предостави
на кредитора обезпечение – поръчител , който да отговаря на определени условия
, или банкова гаранция , издадена след усвояване на паричния заем. При
непредставяне на обезпечение, Я.
трябвало по силата на договора да заплати неустойка за неизпълнение в размер от
469.80 лева, която, както и таксата за експресно разглеждане , била разсрочена
като част от двуседмичните вноски. Така, общия размер на вноската станал 129.11
лева. Обезпечения – поръчителство или банкова гаранция – не били представени.
При
забава на която и да било погасителна вноска , се дължала и такса за
извънсъдебно събиране на вземанията ( дейност на служител по извънсъдебното
събиране), които към датата на подаване на заявлението били в размер от 105
лева.
По
договора, Я. извършил плащания в общ размер на 1335 лева. Останали незаплатени:
главница в размер 641.47 лв.; договорна лихва в размер на 50,72 лв. за периода
от 12.01.2017 год. – 07.09.2017 год.; 208.80 лв. такса за експресно разглеждане
на документите за отпускане на кредит,
от която услуга И. се възползвал; 227.99 лв.
от неустойката , начислена за
неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение, разходи и такси за
извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер на 105 лв. и 63.89лв.
мораторна лихва върху непогасената главница от
08.09.2017г. – 31.01.2018г.
На дата 07.09.2017г изтекъл срока на
договора . Предсрочна изискуемост на вземанията не е твърдяна.
На дата 01.12.2016 год. между кредитора „Вива
Кредит“ООД и ищеца бил сключен договор за цесия, по силата на който вземането на първото дружество било
прехвърлено на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД. Това
дружество, упълномощено от цедента, уведомило
длъжника за настъпването на цесията , но плащане отново не постъпило.
Затова ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на вземането си , издадена по
реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №2137/2018 год. Заповедта била връчена на
ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, при което се иска установяване на
вземането по реда на чл. 422 от ГПК в посочените по – горе размери и присъждане
на ищеца на сторените за защитата му
разноски.
Ответникът оспорва иска като неоснователен
в своевременно депозиран отговор. Не бил уведомен за настъпилото прехвърляне на
вземането; договорът бил недействителен поради противоречие на императивните
разпоредби на чл.10 и чл.11 от Закона за потребителския кредит ( ЗПК). Уговорената в договора клауза
, определяща размера на възнаградителна лихва (
40.03% на годишна база ) е нищожна, тъй
като противоречи на добрите нрави. Нищожна е и клаузата, с която е уговорена
неустойка в размер на 469.80лв. за неизпълнение на задължението за представяне
на обезпечение, недоказано е вземането на ищеца и за разходите за извънсъдебно
събиране на вземането, тъй като такива не били направени. Моли се искът да бъде отхвърлен и да се
присъдят сторените разноски.
Вещото лице по проведената съдебно –
счетоводна експертиза дава заключение, че общо платените от ответника суми по
договора са 1335 лева.
Допустим като установителен
иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 240 от ЗЗД, чл. 79 , чл. 86, чл. 92 и чл.
99 от ЗЗД. Сроковете по чл. 414 и чл. 422 от ГПК са
спазени, като има пълна идентичност между спорното право , така , както е
описано в заповедта за изпълнение , от една страна, и исковата молба , от
друга.
По съществото на спора :
На л. 7 от делото е представено
копие от договор за паричен заем „Вивакредит план 14
и 30„, сключен между ответника и „Вива Кредит„ ООД
ЕИК *********, на дата 29.12.2016г. По силата на договора , И. трябвало да
получи сума от 1200 лева , която да върне заедно с възнаграждение на кредитора
в размер на 40.30 % на годишна база , при годишен процент на разходите от 49.33
% , като кредитора приел разсрочено плащане на общо 18 броя вноски, платими на
всеки две седмици от датата на сключването; датите на плащане били изрично посочени в договора. В чл. 2 ал. 2 от
договора фигурира изрично изявление на Я., че е получил заемната сума, което
съставлява пълно изпълнение от страна на кредитодателя.
Подписите под договора не са оспорвани. Следва да се приеме, че същият е
сключен.
Няма данни по делото обезпеченията да са
представени .
С оглед датата на сключването си , приложимо към договора право са
разпоредбите на Закона за потребителския кредит в редакцията му към датата на
сключване ( ДВ , бр. изм. и доп., бр. 59 от 29.07.2016 г., независимо от факта
, че самият договор съставлява търговска сделка. Договорът за кредит е писмен, с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт , съставен е в поне два екземпляра съгласно чл. 11 от ЗПК,
единият от които – предаден на ответника. Същият е получил необходимата преддоговорна информация под формата на стандартен европейски
формуляр, макар обратното да не води до недействителност на договора по смисъла
на чл. 22 от ЗПК. Тук следва да се отбележи , че самият договор не е такъв по
смисъла на чл. 16 от Закона за
задълженията и договорите – той не е
сключен при общи условия , макар в него на всяка страница да фигурира подпис на
ответника. В него има посочване на вида и размера на отделните вноски и датите
на падеж на всяка от тях поотделно; няма посочване на точна стойност на
отделните компонентни на вноските , но самите вноски са равни по стойност, а в
договора е обяснено , че отделните компоненти се изплащат разсрочено , като „се
раздели на равни части и се включи в размера на всяка от погасителните вноски“. Посочена е възможността , заемателя
във всеки един момент при поискване и безвъзмездно да получи извлечение под
формата на погасителен план, предвиждащ извършените и предстоящи плащания /чл.
5 т. 5 от договора/, т. е. спазен и чл.
11 ал. 1 т. 12 ЗПК. Посочена е чистата стойност на
кредита, годишният процент на разходите, който е фиксиран, начинът на
усвояване, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на
общата стойност на кредита, предвидено е правото на потребителя да погаси
предсрочно кредита, както и условията за прекратяване на договора. Формулировките
на договора са достатъчно ясни. Нарушения на чл. 10 от ЗПК няма.
Лихвения процент е фиксиран за
целия срок на договора по смисъла
на § 1, т. 4 от ДР на ЗПК, при което неприложимо е изискването на чл. 11 ал. 1 т. 9 предл. ІІ ро от ЗПК. Годишния процент на разходите ( ГПР) не надхвърля пет пъти размера на годишния
лихвен процент ( определен по реда на
ПМС № 426/18 декември 2014 г.), след като
е на стойност от 49.33 % , при което не са констатира нарушение на чл. 11 ал.1 т. 10 ЗПК, а закона не предвижда
задължение на кредитора да посочи в договора механизма на изчисляване на годишния
процент на разходите или отделните компоненти на уравнението, представляващо
приложение към закона , по който този процент се изчислява. Няма и възможност
да се променя в рамките на договора величината, представляваща годишния процент
на разходите.
Отсъства основание договорът да бъде
прогласен за недействителен в целостта си по реда на чл. 22 от ЗПК. Плащането на главницата по него е дължимо.
Освен за спазването на нормите за потребителската защита, съдът следи
служебно , без да е сезиран, и за съответствието на договора с императивните
правни норми от публичен ред.
Нищожна е клаузата на чл.1 ал. 3 от договора , която предвижда такса за
експресно разглеждане на документите в размер от 469.80 лева.
Тази клауза противоречи на добрите нрави ,
доколкото има за цел единствено
неоснователното обогатяване на кредитора. Като институт на правото ,
таксата съставлява плащане , което има за цел да репарира направените за
оказването на определена , най- често
административна услуга, разноски, като
по този начин се избегне неоснователното
обогатяване на получилия услугата. По правило , паричната стойност на таксата е
равна на тези разноски. В случая обаче, търсеното плащане значително надхвърля
необходимите за бързото разглеждане на искането разноски , вкл. тези по
евентуалната оценка на кредитния риск, който отпуснатия заем носи на кредитора.
Затова въвеждането на тази клауза в
договора има за единствена цел обогатяването на кредитора , а оттам –
клаузата противоречи на добрите нрави.
Клаузата за такса за експресно разглеждане
на документи заобикаля забраната на чл. 10а
ал. 2 от Закона за потребителския кредит. Според тази норма , кредиторът
не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита, а точно такава такса предвижда коментираната
договорка. Това е така, тъй като таксата е безалтернативно
условие за получаването на главницата по
кредита. След като заобикаля изискванията на закона за потребителския кредит,
тази клауза е нищожна и на основанието по чл. 21 ал. 1 от ЗПК.
Затова плащане на остатъка от това вземане на кредитора
не се дължи.
Съдът
приема, че е нищожна и клаузата на чл. 4 ал. 2 от договора , която предвижда
неустойка при непредставяне на обезпечение на вземанията на кредитора по договора, тъй като противоречи
на добрите нрави; липсата на представени
обезпечения е безспорен факт. С оглед
дадените от ВКС в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК
критерий, следва да се каже , че тази неустойка не разполага с присъщите си
функции. Тя не обезпечава вземане на кредитора за вреди, каквито не биха могли
да настъпят само заради неизпълнението на задължението на ответника да
представи обезпечение. Пак по същата причина, неустойката няма възстановителна
функция , а прилагането й като санкция не може да обоснове законосъобразност,
доколкото паричния й еквивалент е значителен, почти 42% от стойността на
главницата. Изводът на съда е , че плащането на сумата по тази неустойка е
самоцелно, а оттам – тази клауза
противоречи на добрите нрави.
Плащане на остатъка от това вземане не
се дължи.
Основателно се явява и релевираното от ответника
възражение на нищожност на клаузата , определяща размера на кредиторовото възнаграждение, поради противоречие с добрите
нрави.
Договорът е сключен на 29.12.2016г, при фиксиран лихвен процент от 40.30 % на годишна
база, със срок от 36 седмици, при общ размер на възнаграждението от 184.38 лева
. Считано от 01.12.2016г основният лихвен процент на БНБ е нулева стойност,
което прави съобразно определената от МС методика, законната лихва да е в размер от 10 % на годишна база.
Тоест, договорката за лихва в размер от 40.30 % надхвърля четирикратно размера
на законната лихва , а същевременно , с оглед съдебната практика ( срв. решение № 61/21.10.2015 г., т. д. № 894/2014 г.
на I т. о. на ВКС) се приема , че е противоречаща на добрите нрави е уговорка,
предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща
трикратния размер на законната лихва . Или уговорката в договора касателно размера на законната лихва , противоречи на
добрите нрави, и затова направеното за установяването на това вземане искане ще се отхвърли. За пълнота , като цяло, таксите
и възнаграждението по договора са почти равни на стойността на
главницата .
Що се
касае до сумата от 105 лева , плащането на същата е договорено да е еквивалент
на направени от кредитора „разходи и
такси за извънсъдебното събиране на просроченото задължение„; след като по
договор по правило се договаря
еквивалентна от гледна точка на
страните размяна на блага, то няма пречка , ответникът да се брани със
възражение за неизпълнен в тази му част договор, дори и при договорки, които по
своя характер имат неустоечен характер. По делото
отсъстват данни , такива разходи да са реално направени
от цедента или цесионера ( писма , телефонни обаждания , нотариални
или др. покани), тоест, това възражение е основателно и исковете следва да се
отхвърлят и в тази част.
На л.
10 от делото е представено копие от рамков договор за прехвърляне на парични задължения, сключен между кредитора и ищеца , по силата на които , вземането на Вива Кредит“ООД, ЕИК
********* от Д.Я.И. по процесния договор е
продадено на ищеца. В приложението към договора под № 1 е посочен номера
на процесния договор и е индивидуализиран
кредитополучателя. В договора за цесия е посочено, че приложенията са
неразделна част от договора.Има пълномощно от цедента,
с което се упълномощава цесионерът да изпълни
задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД; (пълномощно на л.19), а към приложенията на
исковата молба е представено уведомление до длъжника от дата 17.07.2018 г. по
реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Същото е връчено на ответника заедно с исковата
молба , при което действието му не може да бъде отречено, включително и с оглед
разпоредбата на чл. 235 ал. 4 от ГПК - прехвърлянето
на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД,
легитимирайки успешно ищеца като носител на спорното вземане.
В
резюме, основателни са исковете да се установи
вземане за главницата и обезщетението за забавата в размер на законната
лихва в плащането й , начислено от 08.09.2017г ( крайната дата на договора
) до датата на подаването на заявлението, доколкото същото се дължи на
основание чл. 86 от Закона за задълженията и договорите. В останалите части ,
исковете следва да бъдат отхвърлени.
Разноските се присъждат в тежест на ответника , но
пропорционално на уважената част от исковете . На ищеца се определя хонорар за
процесуален представител - юрисконсулт в
размер от 150 лева , според чл. 78 ал. 8 от ГПК. Така , общия размер на
сторените от ищеца разноски става 750 лева , като в тях се включва и платения
хонорар на особен представител на
ответника. Дължат се пропорционално следователно 407.61 лева (
750/1297.87*705.36).
В полза на ответника разноски няма да
бъдат присъждани , той не е направил такива ; бил е представляван от особен
представител.
По сметката на съда за депозитите, страните
следва да бъдат осъдени да заплатят пропорционално платения на вещото лице на
основание чл. 83 ал. 3 хонорар.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено в отношенията между
страните , че Д.Я.И. , ЕГН **********,*** дължи на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. Васил Левски № 114 , мецанин,
плащане на следните суми, за
които е издадена заповед за изпълнение №
1277/08.02.2018г. по ч. гр. дело № 2137 по описа на Районен съд-Пловдив за 2018
година :
641.47
лева – главница, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
подаване на заявлението – 07.02.2018г. до окончателното изплащане на вземането;
63.89лв. мораторна
лихва върху непогасената главница от 08.09.2017г. – 31.01.2018г.
като
ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ ДА СЕ УСТАНОВИ съществуването на вземанията
за:
сумата от 227. 99 лева неустойка, начислена за
неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение;
50.72 лв.договорна лихва за периода от
12.01.2017 год. – 07.09.2017 год.;
208.80 лв. такса за експресно разглеждане
на документите за отпускане на
кредит и
105 лв. разходи и такси за извънсъдебно
събиране на просроченото задължение, като неоснователни.
Осъжда Д.Я.И. , ЕГН **********, да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София , бул. Васил
Левски № 114, мецанин, сумата от 407.61 лева разноски, включително по частното дело
2137/18 , ПРС.
Осъжда Д.Я.И. , ЕГН **********,
да заплати по бюджета на съдебната власт, по сметката на ПРС за депозитите , пропорционално на уважената част
от исковете, сумата от 76.08 лева
хонорар на вещото лице по счетоводната експертиза.
Осъжда „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София , бул.
Васил Левски № 114, да заплати по бюджета на съдебната власт, по сметката на
ПРС за депозитите , пропорционално на отхвърлената
част от исковете, сумата от 63.92 лева
хонорар на вещото лице по счетоводната експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП