Р Е
Ш Е Н
И Е
№
…
гр. София, 22.02.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3 състав, в
публичното заседание на пети февруари две хиляди и осемнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: ВЕНЕТА
ЦВЕТКОВА
при секретаря Р.Аврамова, като разгледа т.д. № 1855/2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
„Т.“ АД е предявил
иск срещу З. „А.“ АД по чл. 208, ал. 1 от КЗ /отм./ за сумата от
632 974,87 лв. - главница, като претендира и
присъждане на законна лихва от датата на исковата молба до датата на
окончателното изплащане, както и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата
от 223 552,47 лв., представляваща лихва за забава от 22.11.2007 г. до
датата на завеждане на исковата молба. Претендират се и извършените в
настоящото производство разноски.
Ищецът сочи, че e сключил с ответника застрахователен договор под формата на застрахователна
полица „Индустриален пожар“ №********* В 000899, със срок на застраховката от
00.00 ч. на 17.06.2007 г. до 24.00 ч. на 16.06.2008 г. Предмет на застраховане
са производствени и непроизводствени сгради, машини, съоръжения и оборудване,
материали, суровини, незавършено производство и продукция, собственост на
ищеца, находящи се в производствената база на дружество с адрес гр. Вълчи дол,
Промишлена зона, а един от покритите по застрахователната полица рискове е по
клауза „А“ от ОУ на застраховка „Индустриален пожар“, а именно - пожар и
последиците от гасенето му. Застрахователната сума е в размер на 3 822 000
лв., а застрахователната премия е в размер на 3 771,46 лв., разсрочена на
4 равни вноски, като първата е платена на 20.06.2007 г. Ищецът твърди, че на
26.07.2007 г. около 05.00 ч. в предприятието е възникнал пожар в склад №5 за
полуготова продукция - за отлежаване на „рулони“. Вследствие на пожара са
унищожени напълно складът и намиращата се в него продукция. На същия ден с
уведомление вх.№13007080100027/26.07.2007 г. застрахователят е уведомен за
настъпилото застрахователно събитие, вследствие на което е образувана щета № 13007080100027.
На 30.07.2007г. представители на застрахователя са посетили мястото на пожара,
за което е съставен Констативен протокол, в който е записана като причина за пожара „искра,
натрупана от статично електричество“. С писмо с изх. № 4833/23.08.2007г. ответникът
е поискал допълнителни писмени материали във връзка с експедитивно приключване
на щетата и с писмо с вх.№230/12.09.2007 г. ищецът ги е представил, с
изключение на Постановление на районна прокуратура-Девня, тъй като същото не
било изготвено към момента. На 19.09.2007 г. било представено и Постановление за
прекратяване на наказателното производство от 17.09.2007 г. Впоследствие били
изискани допълнителни документи, сред които и извадка от проекто-сметната
документация, касаеща изграждането на хале № 5 в „Цехове за производство на
изделия от пенополистирен“, гр. Вълчи дол. В констативния протокол от
30.07.2007 г. в част „Начин на възстановяване и оценка на повредените части“ е
записано, че това ще стане „по експертна оценка“. До момента на подаване на
исковата молба в съда, ищецът не е получавал такава оценка от ответника.
Съгласно назначената в хода на досъдебното производство № БВЛ20702113ГМХ/07 по
описа на ПУ - гр. Вълчи дол, строително-техническа експертиза, общата стойност
на щетите възлиза на 632 974,87 лв., от които 495 688 лв. стойност на
нанесените от пожара щети на недвижимия имот - хале №5 на производствената база
и 137 286,87 лв. стойността на унищожената от пожара продукция. Преди
получаване на последните изискани от ответника документи, последният е изпратил
писмо с изх. №160-3556/05.11.2007 г., с което отказал изплащане на
застрахователно обезщетение, който отказ ищецът намира за неправилен и
немотивиран. Счита, че застрахователят е направил общо позоваване на част от
текстовете на ОУ към посочения вид застраховка, без да посочи причинна връзка
на действие/бездействие на ищеца, нарушение на действащ стандарт или
задължително технологично правило, довело до настъпване на щетата.
По отношение възраженията на ответника твърди, че третото
ползващо се лице се е отказало от уговорката в негова полза поради отказа на
застрахователя да изплати доброволно застрахователното обезщетение. Сочи, че
индивидуализацията на застрахованото имущество е в достатъчна степен, а по
отношение на възраженията за наличие на общи изключения от застрахователното
покритие счита, че липсват данни, от които да се установява, че настъпилите
вреди са в резултат на нарушени строително-технически, противопожарни норми и
др. норми или от неправилно или безстопанствено съхранение. Посочва, че пожарът
е възникнал в помещение за складиране на готова продукция, в което не се
извършват никакви технологични процеси, което изключва приложението на
специфичните норми, изискващи поддържане на по-висока влажност на въздуха. Не
оспорва, че складът не е имал автоматична пожарогасителна инсталация, нито
система за поддържане на повишена влажност в помещението, както и за отвеждане
на зарядите, тъй като помещението е от клас П-II а. На следващо
място сочи, че обяснителната записка не съдържа предписания, тя разяснява
проектантските решения за обекта, а в нормативните актове, действащи към
момента на възникване на пожара липсва изрична забрана за използване на
мотокари в производствени помещения от клас II-IIa. Намира,
че изгорялото имущество спада към групата „производствени сгради“.
Ответникът оспорва исковете като недопустими и
неоснователни. Посочва, че производството по делото е прекратено с влязло в
сила определение на СГС от 06.06.2011 г. При условията на евентуалност твърди
недопустимост на исковете поради липса на активна процесуална легитимация на
ищеца, предвид обстоятелството, че полицата е сключена в полза на „Б.-А.К.Б.“
АД, която след настъпването на застрахователното събитие е заявила, че ще се
ползва от правата си по договора и е
посочила банкова сметка, ***хователното обезщетение.
По отношение на основателността на исковете прави
възражение за изтекла погасителна давност. Твърди още, че склад №5 за полуготова
продукция не е предмет на процесната
имуществена застраховка, както и че договорът се явява нищожен, тъй като самите
сгради не са индивидуализирани по вид, местоположение, предназначение и
разгърната застроена площ и застрахователна сума. Алтернативно твърди, че не е
доказано погиналата сграда да е част от предмета на застрахователния договор,
поради което и не дължи обезщетение. Посочва още, че са налице общи
изключения от застрахователното
покритие. Съгласно т.10.8 от ОУ, застрахователят не покрива вреди, настъпили в
резултат на „нарушени строително-технически и противопожарни норми, изисквания,
правилници и стандарти, строителни дефекти и недостатъци,нарушения на
строителните технологии, нарушение за инструкции за експлоатация, некачествен
монтаж и ремонт, недостатъчна или неправила поддръжка… вътрешни архитектурни и
строителни промени, извършени в нарушение на нормативните изисквания“, а в
т.10.10 от ОУ страните са договорили, че не се обезщетяват вреди, настъпили от
неправилно или безстопанствено съхранение. Посочва, че в склада е била налице
само пожаро-известителна система, но не и пожарогасителна система, наличието на
която би ограничило размера на вредите. Счита, че въпросният склад не е
отговарял на изискванията, на които е следвало да отговаря помещение, в което е
възможно да бъдат образувани опасни заряди със статично електричество. Липсвала
е система за поддържане на законоустановената влажност на въздуха и за
отвеждане на зарядите, поради което счита, че са налице нарушения на строително-технически
и противопожарни норми и изисквания. Твърди, че причина за пожара е машина или
механична авария, а именно огън, върнат от ауспуха на работещия в склада за
рулони мотокар. В обяснителна записка на архитектурната част на проекта на
обекта, изрично е предписано техническите параметри на цеха и склада за рулони
да бъдат съобразени с вътрешнозаводски транспорт-електрокар, а не мотокар. В
завода е използван мототоварач, вместо електротоварач, който е по-ниско
пожароопасен. На следващо място сочи, че размерът на вредите е завишен и същите
не са в причинно-следствена връзка с процесното събитие. Твърди, че предявените
претенции са частично неоснователни с оглед границите на отговорността на
застрахователя, уговорени в договора-140 000 лв. за групи имущества
„непроизводствени сгради“, какъвто е въпросният склад. По отношение на
погиналите стоки, посочва, че отговорността му е ограничена до сумата от
50 000 лв., тъй като същите представляват „незавършено производство“.
Претендира разноски.
Съдът, като
съобрази становищата на страните и доказателствата по делото, достигна до
следните фактически и правни изводи:
На първо
място, предявените искове са допустими.
Делото
не е прекратено с влязъл сила съдебен акт. Определението за прекратяване от
06.06.2011 година е отменено с определение на САС от 25.07.2011 година по
ч.гр.д. № 2443/2011 година. Единствено е потвърдено разпореждане по делото от
24.11.2010 година, с което е оставено без разглеждане искане на ищеца за
освобождаване от държавна такса.
Съгласно
чл. 22, ал. 1 ЗЗД, може да се договаря и в полза
на трето лице.
В съдебната практика / решение № 219 от
14.2.2012 г. по т.д. 837/10 г., ВКС/ е утвърдено разбирането, че съгласно чл. 22, ал. 1 ЗЗД задължение за
застрахователя да плати застрахователното обезщетение на застрахования ще
възникне, ако застрахованият е отменил клаузата в полза на бенефициера преди
последният да е заявил, че ще се ползва от нея, или ако третото лице се откаже
от уговорката в негова полза, което е допустимо да се направи и след заявяването,
че ще се ползва от договора. В последния случай отказът погасява правото на
третото лице, уговарящият може да замени отказалия се бенефициер с друг, като в
хипотезата на договор за имуществена застраховка в полза на трето лице може и
сам да получи застрахователното обезщетение. Видно от
Уведомление на л. 286 от делото, третото ползващо се лице, изрично се е
отказало от правата си по сключения с уговорка в полза на трето лице
застрахователен договор. Посоченото изявление е достигнало и до знанието на застрахователя,
видно от представения документ, на 13.10.2016 година. Тоест, към момента на
даване ход на устните състезания /и при съобразяване нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК/, процесуално и материалноправно легитимиран да претендира и получи плащане
по застрахователната полица е именно застрахованият ищец.
По иска по чл.
208 КЗ:
За
основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже възникването между страните на валидно застрахователно правоотношение по
имуществена застраховка с предмет, вкл. процесното хале като
производствена/непроизводствена сграда и продукция, собствени на ищеца;
настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска /тоест, покрит
застрахователен риск/ и от което са причинени имуществени вреди на ищеца, причинна връзка между застрахователното
събитие и настъпилите вреди, размер на
вредите към датата на настъпване на събитието. Ищецът носи тежест и да
докаже изпълнение на задължения на застрахования по договора
за застраховка, свързани със своевременното уведомяване на застрахователя
съобразно с предвиденото в договора и разпоредбите на КЗ (отм.).
От застрахователна полица от 15.06.2007 година се
установява валидно облигационно правоотношение между страните по имуществена
застраховка, сключена съобразно изискванията чл. 184 и чл. 186 КЗ/отм./.
Неоснователно е възражението на ответника за нищожност
на договора, поради липса на предмет. Съгласно чл. 200 КЗ/отм./, предмет на застрахователния договор за имуществено
застраховане може да бъде всяко право, което за застрахования е оценимо в пари. Видно от представения договор, както и от представеното от самия ответник
Предложение за застраховане /л. 225 и сл./, негов предмет е имущество на ищеца,
находящо се на административен адрес в гр. Вълчидол, Промишлена зона, в тази
част – недвижими вещи - производствени и непроизводствени сгради и движими вещи
- машини, съоръжения и оборудване, вкл. материали
и суровини, незавършено производство и продукция. Тоест, налице е достатъчна
индивидуализация на имуществото, предмет на застраховката. Следва да се
отбележи и че едва в процеса ответникът навежда тези възражения, като напр. невъзможност
за установяване местонахождението на застрахованото имущество. Установява се и
плащане в срок на първата вноска от уговорената застрахователна премия.
Неоснователно е възражението и за погасяване по
давност на правата по застрахователния договор. Давностният срок в случая е
този, определен в нормата на чл. 197 КЗ /отм./ и е тригодишен от датата на настъпване
на застрахователното събитие /в конкретния случай – 26.07.2007 година/.
Исковата молба е входирана в съда преди изтичане на срока – на 23.07.2010
година.
В срока на покритие по полицата е настъплило
застрахователно събитие – покрит застрахователен риск, съгласно чл. 7.1. от
приложимите Общи условия – Клауза А – пожар и последици от гасенето му.
Посочената клауза е относима към цялото имущество, предмет на полицата, видно
от изрично отразеното в нея.
От нотариален акт, обективиращ договор за
покупко-продажба на недвижим имот, от 24.02.2010 година, се установява, че
ищецът е бил собственик на УПИ II – 909, ведно с построените в него
сгради, една от които е ПРОИЗВОДСТВЕНО ХАЛЕ № 5 – склад за рулони, с разгърната
площ от 540 кв. м., както и на Производствено хале № 7 – склад за готова
продукция, както и на ТОПЛА ВРЪЗКА между Производствено Хале 1 и производствено
Хале № 5 по силата на нотариален акт за покупко – продажба № 161, том 1, рег. №
679, нот.дело 191/2004 година на нотариус А.Никитов, рег. № 226 на НК, Разрешение
за строеж № 08/09.03.2004 година /л. 309/ и Разрешение за ползване от
12.08.2005 година /л. 301/. От представения по делото амортизационен план се
установява, че сградите са въведени в експлоатация на 01.01.2006 година. Тоест,
установява се съществуването и притежанието на правото на собственост върху
описаните сгради и съоръжения от ищеца, преди сключване на застрахователния
договор през 2007 година.
Няма спор между страните, че именно склад за рулони е
погиналата изцяло в резултат на пожара сграда. Или, съдът приема, че
ПРОИЗВОДСТВЕНО ХАЛЕ № 5 е част от предмета на процесния застрахователен договор
и обект на настъпилото застрахователно събитие.
Настъпване на застрахователното събитие – пожар, не е
спорно, но се установява и от представените по делото писмени доказателства –
вкл. Протокол за оглед на местопроизшествие, съдържащ се в преписката по
изисканото досъдебно производство № БВЛ 20702113/2007 г. – ПУ Вълчи дол, който
протокол, с оглед характера си на официален свидетелстващ документ по смисъла
на чл. 179 ГПК, установява възприетите от длъжностното лице факти – а именно констатираните
видими материални щети вследствие възникнал пожар, както и датата и мястото на
съставянето му. Видно и от Удостоверение на л. 23, на датата на твърдяното събитие,
в ликвидиране на пожар /вследствие на който е унищожен склад за отлежаване на
рулони и стена на производствено хале/ са участвали силите и средствата на РС
„ПБЗН” – Вълчи дол. Не е спорно и че ответникът е отказал да изплати
обезщетение във връзка с процесното събитие, за което е уведомен в срок.
Спорен между страните е въпросът дали е налице нарушение
на задължение на застрахования, установено в нормите на чл. т. 10.8. и/или т.
10.10 от Общите условия към застрахователния договор.
Съгласно
§ 1, т. 2 от ДР на КЗ /отм./, „застрахователен риск" е обективно съществуващата
вероятност от увреждане на имуществено или неимуществено благо, осъществяването
на която е несигурно, неизвестно и независимо от волята на застрахованото лице.
Уговореното в т. 10.8. и т. 10.10 от Общите условия не
отговаря на характеристиките на понятието риск, а по същество представлява
предвидено от страните по договора задължение за застрахования и съответната санкция
от неизпълнението му. Тоест, посочените разпоредби следва да се отнесат към евентуална
приложимост на чл. 211 КЗ /отм./, респективно чл. 207, ал. 2, предложение трето КЗ /отм./ и не представляват изключен риск. Аналогична е и клаузата по т. 72.8.
от ОУ.
По
отношение приложимостта на чл. 211, т. 2 КЗ /отм./, в частност и на изрично
предвидената в КЗ хипотеза, при която застрахователят може да откаже плащане по
чл. 207, ал. 2, предложение трето КЗ /отм./ - при настъпването на застрахователното събитие вследствие на неизпълнение на задължението за
предотвратяване и ограничаване на вредите, когато в договора е предвидено, че на това основание
може да се откаже плащане, следва да се има предвид следното.
Съдебната
практика, вкл. постановена по реда на чл. 290 ГПК / РЕШЕНИЕ № 207 ОТ 13.01.2017
Г. ПО Т. Д. № 3394/2015 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС, Решение № 79/29.06.2012 г.
по т.д. № 802/2011г. на ВКС, Решение № 211 от 06.12.2012 година по т.д. №
1029/2011 г. на ВКС/ приема, че за да възникне право за застрахователя да
откаже изплащане на застрахователно обезщетение по чл. 208 КЗ (отм.) в
хипотезата на неизпълнено задължение на застрахования, предвидено в
застрахователния договор или закона, неизпълненото задължение следва да е
значително с оглед интереса на застрахователя /като установяване на тази
значимост не се налага в случай, че в договора между страните неизпълнение на определено
задължение на застрахования е скрепено със санкция от неизплащане или
намаляване на застрахователното обезщетение при настъпил риск/ и е от такова
естество, че да се намира в причинна връзка с настъпването на застрахователното
събитие, с обема на произлезлите от събитието вреди или с възможността те да
бъдат доказани. Според посочените решения, преценката за значимост е конкретна
с оглед уговореното между страните и с оглед доколко неизпълнението е довело до
реализиране на събитието. Или, за да е законосъобразен отказ по чл.211 т.2 КЗ (отм.), необходимо е установяване
наличието на следните предпоставки: 1./ неизпълнение
на задължение по застрахователния договор; 2./ неизпълнението на задължението
да е значително с оглед интереса на застрахователя; 3./ да е предвидено в закон
или в застрахователния договор; 4./ настъпването на застрахователното събитие
да е следствие от неизпълнение на това задължение, т. е. между неизпълнението
на задължението по застрахователния договор, което е значително с оглед
интереса на застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие да
съществува пряка причинно-следствена връзка.
Заключението
по комплексната пожаро-техническа и строителна експертиза съдът кредитира,
доколкото няма основание за съмнение относно изводите на вещите лица, както и
същите не са противоречиви. Първо, с оглед възраженията на ответника, следва да
се посочи, че вещите лица /и по-специално вещото лице със специални знания в
областта на пожарната безопасност/ не са преповторили заключението на
експертизата, изготвена в досъдебното производство, а са основали изводите си
върху установеното при огледа на произшествието. Или, заключението, прието в
настоящото производство, за да бъде възможен въобще отговор на поставените
задачи, е ползвало възприетите от длъжностното лице факти и отразеното във вече
споменатия протокол за оглед на местопроизшествие изготвен в досъдебното
производство, поради което няма причина заключението да не бъде взето предвид. Предвид
изминалия дълъг период от време от настъпване на събитието, е налице пълната
невъзможност вещите лица да обосноват своите изводи въз основа на личните
впечатления от мястото на произшествието.
При
това уточнение, от заключението се установява, че производствено хале № 5,
което е едно и също със Склад за рулони № 5 и Междинен технологичен склад по
технологичен проект е именно част от пострадалото от пожара имущество. Според
вещото лице Ц., тази сграда е обект на застрахователната полица, както и същата
представлява производствена такава, съобразно строителната документация, тъй
като в нея се реализира изпълнението на част от технологичния процес, което е
нормативно изискване на приетата технология на производство. В посочения склад
рулоните отлежават няколко дни с цел отделяне остатъчни изобутан. Вещото лице Ц.
не е констатирало нарушение, на каквито и да е строителни правила и норми при
изграждане на процесната производствена сграда, при отчитане функционалната й
специфика.
Според
вещото лице М., със специални знания в областта на пожарната безопасност и
пожаротехнически експертизи, склад № 5 е с площ от под 1000 кв.м., както и по
експертна оценка е от клас П- II а
по отношение на ел. оборудването, а по категория по пожарна опасност е
категория В, съгласно приложимата Наредба № 2 за ПСТН. От установеното от
вещото лице и установеното в Приложение 1 от Противопожарни строително-технически норми
ПСТН № 2, приложими в настоящия случай, може да се направи
извод за липсата на установено нарушение на нормативните изисквания по
отношение изпълнението на пожарогасителна система, доколкото за процесното
помещение не се е изисквало такава. Не се установят и нарушения на нормативно
установените правила и норми по отношение на ел. оборудването на процесното
помещение. Ищецът, в изпълнение на нормативните изисквания е изградил
необходимата автоматична пожароизвестителна система в склада за рулони. Предвид
заключението на вещото лице и нормативната уредба по Наредба № I-209/22.11.2004 година, не се установи и допуснато от ищеца нарушение на
правилата и нормите за пожарна и аварийна безопасност в процесния обект относно ползваното
транспортно средство – мотокар. Не е налице изискване или забрана, установени в
нормативен акт, в процесния вид и категория помещение да бъде използван
конкретен вид транспортно средство, съответно – да не бъде използвано
транспортно средство – мотокар. Ответникът, чиято е доказателствената тежест не
установи и в конкретния случай, използваният за товаро – разтоварната дейност
на датата на събитието мотокар да е бил в неизправност.
В
обощение, не е спорно между страните, а и вещите лица сочат, че в склада е
предвидено обдухване на помещенията /проветряване по естествен път/ и пожароизвестителна
инсталация, но не е изпълнена пожарогасителна автоматична инсталация, както и
система за поддържане повишена влажност и система за отвеждане на зарядите. Но
въпреки това, ответникът не доказа извършено нарушение, на каквито и да е
нормативни изисквания или предписания при изграждане на процесното хале,
съответни на типа производство. Напротив, вещите лица сочат, че при
изграждането са използвани съвременни технологии, съобразени с всички
нормативи.
Или,
предвид всичко гореизложено ответникът не доказа нарушение на кое да е от задълженията
на застрахования, уредени в чл. 10.8. и чл. 10.10. от Общите условия, както и
не се установи наличие на хипотезата на чл. 72.9.
Щом
застрахователят не доказа неизпълнение на установено от закона или договора
задължение на застрахования, не е била налице и причина за отказа да заплати
застрахователно обезщетение. От друга страна, се установиха всички елементи от
състава на чл. 208 КЗ /отм./ за изплащане на обезщетение по застрахователния
договор във връзка с настъпилото застрахователно събитие, покрит застрахователен
риск.
Видът
и размерът на вредите от събитието се установяват частично от заключението по
съдебно – счетоводната експертиза на в.л. А., базирано основно на протокола за
оглед в досъдебното производство, счетоводната документация на ищеца, както и
строителните книжа за сградите на ищеца и частично от заключението на в.л. Й.,
ползвал представената от ищеца количествено – стойностна сметка при изграждане
на сградата. Заключенията са мотивирани и обективни, изготвени в обхвата на
компетентност на вещите лица, но следва да бъдат съобразени с оглед изводите на
съда досежно подлежащите на обезщетяване вреди /резултат от пожара/, какво
следва да се включи в тях и определяне на техния размер.
От
заключенията на всички вещи лица, както и от писмените доказателства по делото
– протокол за оглед в досъдебното
производство се установяват следните вреди от пожара: изцяло унищожена
сграда на хале № 5, увредена топла връзка между посоченото хале № 5 и хале № 1,
нанесени /описаните в заключението на вещото лице А./ вреди по Хале № 1 /стенни
термопанели, остъкляване на прозорци, ролетна врата/, както и повреди по
противопожарна помпена станция. Сред настъпилите вреди от събитието, предмет на
застраховката е и намиращото се в склада незавършено производство /съдът
приема, че именно такъв е характерът на съхраняваните в склад № 5 рулони,
доколкото се касае за част от производствения цикъл, но дори и да се приеме, че
се касае до готова продукция – това не би променило изводите относно количеството
унищожена продукция, нито относно дължимото застрахователно обезщетение, тъй
като за продукция и незавършено производство е уговорен един и същи размер на
застрахователната сума/. По отношение
на продукцията, съдът възприема изложеното от вещото лице – оценител - А.,
както за вида и количеството на погиналата продукция, доколкото в тази част
заключението е основано на данните по счетоводна справка за движение на
продуктите в склад Рулони от 26.07.2007 година, неоспорени от ответника, така и
за нейната пазарна стойност, определена на база себестойност на продукцията с добавен процент печалба, определен на база реализираната 2006 г. и
2007 година дейност и отчети. Вещото лице изрично е посочило и че стойността на
продукцията на ищеца, унищожена в Склад Рулони е по-ниска сравнение с
аналогичната на конкуретните фирми за периода, но е действителната стойност,
съобразно счетоводните данни на самия ищец.
В
коригираното първоначално заключение вещото лице е определило стойността на
погиналото вследствие пожара имущество чрез редица оценъчни анализи определящи
обективно средната му пазарна стойност към датата на събитието. Съдът кредитира
коригираното заключение в посочената част, тъй като същото е в съответствие с
установените по делото факти и представени доказателства. При остойностяване на
вредите, обаче, не следва да бъде включена цената за проектиране, както и
изкопните и фундаментни работи, свързани с изграждането на основите, бетоновия
под и т.н., както правилно е възразил ответникът. Това е така, доколкото те не
се явяват вреда от пожара - повторно проектиране за изграждане на същата по вид
и предназначение сграда не се налага, нито пък повторно извършване на основните
изкопни и придружаващите ги строителни работи. Тоест, цената на тези дейности
не следва да се включва в обезщетението по чл. 208 КЗ /отм./.
Съгласно чл. 208, ал. 3 от КЗ (отм.),
обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване
на събитието. С разпоредбата на чл. 203, ал. 1 от КЗ (отм.)
е предвидено, че застрахователната сума не може да надвишава действителната или
възстановителната стойност на имуществото. Легално определение за действителна
и възстановителна стойност е дадено с разпоредбите на чл. 203, ал. 2 и, ал. 3 от КЗ.
В
чл. 56 от ОУ, страните изрично са уговорили обезщетението да е в размер на
действителната стойност на имуществото – тоест, средна пазарна цена, за която може да се закупи имущество от
същия вид и качество.
Съдът
приема, че средната пазарна стойност на имущество от същия вид и качество е
посочената от вещото лице А. – 445 089 лева – по отношение на сградния
фонд и 140 142 лева – по отношение на продукцията.
Дължимото
от застрахователя обезщетение, обаче, следва да бъде определено предвид
изложеното по – горе, като от горната стойност се извадят цените за проектиране
и изкопни дейности, посочени и в заключението на в.л. Й. като запазени части –
общо в размер на 161 174,18 лева /остойностеното по т. 1-18 от Приложение
1 към заключението на вещото лице Й.. Перата по пунктове 19, 20 и 23 от
Приложение 1 съдът приема, че нямат характер на „запазени части” и следва да
бъдат включени като стойност в дължимото обезщетение. В тази част заключението
не коредспондира на останалите доказателства по делото, сочещи на пълно
погиване на Производствено Хале № 5 вследствие на пожара, а единствено на предположения
на вещото лице.
При
това положение общият размер на дължимото обезщетение по отношение на сградите е 283 914,82 лева.
Съгласно
§1, т. 5 от ДР на КЗ /отм. /, "застрахователна сума" (лимит на отговорност) е
договорената или определената с нормативен акт и посочена в застрахователен
договор парична сума, представляваща горна граница на отговорността на
застрахователя към застрахования, ползващото се лице или третото увредено лице.
Такава е уговорката в чл. 56 и чл. 14 от ОУ. Сътветно, дължимото застрахователно
обезщетение, посочено по-горе, по отношение на повредите по производствените
сгради е в рамките на договорената застрахователна сума от 1 590 000
лева.
По
отношение на продукцията, застрахователната сума /и за готова продукция и за
незавършено производство/ е 50 000 лева и макар да се установи, че
действителната вреда да го надхвърля /140 142 лева/, обезщетението следва да се
присъди в максималната уговорена горна граница от 50 000 лева.
Така,
искът за главница е основателен до размер от 333 914,82 лева. За разликата да пълния предявен размер искът
е неоснователен
За
пълнота на изложението следва да се посочи, че допълнителното заключение по ССЕ
съдът не кредитира, тъй като намира за неотносимо към определяне на
застрахователното обезщетение в случая. На първо място, защото в
застрахователната полица са посочени застрахователните суми по категории
застраховано имущество – съответно – за производствени и непроизводствени
сгради, а същите не са определени на основа квадратен метър застраховано имущество.
И на второ място, защото вещото лице изрично сочи, че пълно индивидуализация на
сградите по застрахователна полица не е направено при сключване на договора,
тоест, не може коректно да отговори на задачата. Съдът не кредитира
първоначалното заключение по задача втора от ССЕ, доколкото намира, че същата
не е от обхвата на специални знания на вещото лице. Съдът кредитира
заключението на вещото лице А. по отношение средната пазарна стойност на
имуществото, тъй като е изготвено задълбочено, при използване множество
оценъчни методи и анализи, с цел постигане най-голяма точност при определянето
й, както и е изготвено при преценка на целия доказателствен материал.
По иска по чл.
86 ЗЗД.
Между
страните е безспорно, че в срока по чл. 206 КЗ/отм./ ищецът е уведомил
застрахователя за настъпилото събитие, като представители на последния са
направили оглед на място на 30.07.2007 година, видно от представения от ищеца
Констативен протокол.
Съгласно
чл. 208 КЗ /отм./, при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да бъде по-дълъг от 15 дни и
започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 206, ал. 1 или 2 и чл. 207, ал. 3.
Съгласно чл. 207, ал. 3, при настъпване на застрахователното събитие застрахованият
е длъжен да допусне застрахователя за извършване на оглед на увреденото
имущество и да представи поисканите от застрахователя документи, пряко свързани
с установяването на събитието и на размера на вредите. Последно
изисканите от ответника документи са представени на 07.11.2007 година /видно от
писмо на л. 103 от делото/. Срокът по чл. 208 КЗ /отм./ и чл. 65 от ОУ е
изтекъл на 21.11.2007 година, след което ответникът е изпаднал в забава.
Изчислена
с помощта на компютърна програма, лихвата за забава за периода 22.11.2007
година – 22.07.2010 година върху приетия от съда за дължим размер на
обезщетение е в размер на 117 927,11 лева, до който размер искът следва да
се уважи.
По
разноските:
Предвид изхода на производството и отправеното
искане, на разноски имат право и двете страни.
Възражението на ответника за прекомерност на
адв.възнаграждение на ищеца от 1500 лева /за заплащане, на които са налице
доказателства/ е неоснователно, предвид размера на исковете, голямата
фактическа и правна сложност на делото и размерите на възнагражденията по
НМРАВ.
При това положение, на ищеца са дължими разноски,
съответни на уважената част от исковете в общ размер от 20 975,08 лева – за
адвокат, държавна такса и вещи лица /съобразно представен списък/.
На ответника са дължими разноски, съответни на
отхвърлената част от исковете – общо в размер на 708,81 лева – за юрисконсулт и
вещи лица.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА З.
„А.” АД, ЕИК: *******да заплати на „Т.”
АД, ЕИК: *******
-
на
основание чл. 208, ал. 1 КЗ /отм./ - сумата от 333 914,82
лева, представляваща
дължимо застрахователно обезщетение по застрахователна полица № ***/**** В*****,
слючена на 15.06.2007 година за причинени имуществени вреди в резултат на
застрахователно събитие – пожар от 26.07.2007 година на застраховано имущество
на ищеца – производствени сгради и незавършено производство, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 23.07.2010 година и до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния предявен размер от 632 974,87 лева;
-
на
основание чл. 86, ал 1 ЗЗД - сумата от 117 927,11
лева, обезщетение
за забавено плащане в размер на законната лихва, дължимо за периода 22.11.2007 година – 22.07.2010 година главницата от 333 914,82 лева,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
пълния предявен размер от 223 552,47 лева;
-
на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК – сумата от 20 975, 08 лева – съответни на уважената част на
исковете разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА „Т.” АД, ЕИК: *******
да
заплати на З. „А.” АД, ЕИК: *******, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 708,71
лв. – съответни на отхвърлената част от исковете разноски в настоящото производство.
Решението
може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: