РЕШЕНИЕ
№ 58
гр. Карлово, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛНИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Гюрай Ал. Мурадов
при участието на секретаря Красимира Бл. Божакова
като разгледа докладваното от Гюрай Ал. Мурадов Административно
наказателно дело № 20215320200609 по описа за 2021 година
Установи следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 21-0281-001272 от 02.11.2021г. на
Началник група към ОД МВР – П., РУ К. на М. К. Е.. с ЛНЧ **********,
живущ в с.Х. Д., обл.П., ул.“*-та“ №**, е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 250 лева за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от
Кодекса за застраховането /КЗ/.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят и
го обжалва в срок, като моли съда да отмени същото като незаконосъобразно.
Твърди, че не е извършил нарушението, което му е вменено във вина, тъй
като при проверката е представил на контролните органи полица за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" (ГО), поради което и
деянието му е несъставомерно и, че лицето, което упълномощил да
регистрира новозакупеното МПС му казало, че всичко е наред с автомобила,
включително и че има задължителната застраховка „Гражданска отговорност
за автомобилистите“.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от
пълномощник – адв. Е.П., която заявява, че поддържа жалбата по изложените
в нея доводи. Допълва, че липсва и субективна съставомерност на
извършеното, доколкото жалбоподателят не е бил уведомяван за срока на
полицата и за нейното прекратяване, а от там и не е формирал вина за
извършване на нарушението. Иска се отмяна на НП и присъждане на
1
разноски.
Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, не
изпраща представител, но взема писмено становище с което оспорва жалбата,
счита атакуваното наказателно постановление за правилно и
законосъобразно, поради което пледира същото да бъде потвърдено. Не
претендира разноски.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост,
обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намери за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана от съда е неоснователна, като съдът след като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си
по съдебния контрол намира за установено следното:
М. К. Е.. е гражданин на Р. Т., но със статут на продължително
пребиваващ в Р. Б. /л.21/, живущ в с.Х. Д., ул.“*-та“ №**, общ.К., обл.П..
На 04.01.2021 г. жалбоподателят придобил собствеността върху лека
автомобил "Ф. Т." с номер на рамата ***************************, който
бил без българска регистрация и съответно без регистрационни номера /л.50/.
За да регистрира това МПС в КАТ П. жалбоподателя упълномощил лицето И.
К. /л.27/. За нуждите на регистрацията на автомобила К., от името на
жалбоподателя сключил на 05.01.2021 г. в 13.38 часа задължителна
застраховка "ГО" със ЗАД "Д***********" АД (л.30). Предвид липсата на
българска регистрация, в полицата бил вписан само номерът на рамата на
автомобила. Застраховката била сключена със срок от една година (до
04.01.2022 г.) при еднократно заплащане на премията, което било сторено
още същия ден. Изрично в полицата (долу в ляво) било посочено, че при
непредоставяне на данни за български номера на застрахованото МПС в срок
от 1 месец от началото на валидност на полицата (до 04.02.2021 г.), същата ще
бъде прекратена считано от следващия ден от изтичането на този срок. Към
полицата било сключено и допълнително споразумение (л.31), в което
страните изрично се договорили, че в случай, че в 30-дневен срок от началото
на валидността на полицата, Застрахования не предостави на Застрахователя
необходимите документи за установяване на надлежно регистриране на
автомобила, съдържащи актуален регистрационен номер - то действието на
договора се прекратява автоматично, без да са необходими каквито и да е
последващи уведомления от страните. Договорили се още, че след
предоставяне на информацията за регистрация на автомобила, ще бъде
издаден Анекс към първоначалната полица, с който полето за регистрационен
номер на МПС ще бъде променено от такова без съдържание, на такова с
актуалния регистрационен номер.
На 05.01.2021 г. К. регистрирал на името на жалбоподателя в Сектор
"ПП" – П. лек автомобил "Ф. Т." с номер на рамата
****************************, като за него били издадени табели с рег. №
********. След регистрацията К. предал МПС и документите за него на Е.,
2
включително задължителната застраховка "ГО" сключена със ЗАД "Д.: Ж. и
З." АД и допълнителното споразумение, в което страните изрично се
договорили, че в случай, че в 30-дневен срок от началото на валидността на
полицата, Застрахования не предостави на Застрахователя необходимите
документи за установяване на надлежно регистриране на автомобила,
съдържащи актуален регистрационен номер - то действието на договора се
прекратява автоматично, без да са необходими каквито и да е последващи
уведомления от страните. Въпреки това жалбоподателят не изпълнил
задължението си да уведоми в 30 дневен срок застрахователя за актуалния
регистрационен номер на автомобила, поради което и съобразно с уговорките
между тях – на 05.02.2021 г. /л.42/ застрахователния договор бил прекратен,
без изпращането на каквито и да е уведомления.
На 20.10.2021 г. около 10.40 часа жалбоподателят управлявал процесния
лек автомобил, негова собственост, в с.И., обл.П. по ул. "Г. Д.", когато бил
спрян за проверка от полицейски патрул, в състав св.Д. Ж. - мл.
автоконтрольор и св.В. П.. Полицейските служители извършили проверка на
лекия автомобил, като констатирали, че той не е спрян от движение, но няма
данни за сключена валидна застраховка "ГО" към момента на управлението.
При тези факти св. Ж. съставил на място срещу водача АУАН серия GA
№*******, квалифицирайки нарушението като такова по чл.483, ал.1, т.1 от
КЗ. Актът бил предявен на водача, който го подписал без възражения и
получил препис от него. В законоустановения срок по чл.44 от ЗАНН
възражения не били депозирани.
На 20.10.2021 г. в 16.57 часа жалбоподателят сключил застраховка "ГО"
(полица на л.5), в която изрично било посочено, че тя действа от 16.57 часа на
20.10.2021 г. до 23.59 часа на 19.10.2022 г.
Въз основа на АУАН, на 02.11.2021 г. било издадено и атакуваното НП,
в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта.
Административно-наказващият орган не констатирал нередовности при
съставяне на АУАН и счел, че горните факти нарушават разпоредбата на
чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, поради което и на основание чл.638, ал.1, т.1 от КЗ
наложил на жалбоподателя административно наказание "Глоба" в размер на
250 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото материали по АНП, както и писмените и гласни
доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът
кредитира изцяло. Срещу горните факти не са изложени и никакви конкретни
доводи от страна на жалбоподателя и не са ангажирани никакви
доказателства. Е. не оспорва, че на процесната дата и час е управлявал
собствения си автомобил, нито прилага доказателства (Анекс), че е уведомил
застрахователя за регистрирането на автомобила и получаването на
регистрационни номера, които да бъдат вписани в полицата.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на
3
наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административно-наказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.14, ал.2 от
НПК и т.7 от Постановление №10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е
длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото
закон.
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е
издадено от оправомощен орган, а АУАН е съставен от компетентно
(териториално и материално) лице. Това е така, доколкото на основание
чл.647, ал.1 от КЗ актовете за установяване на административно нарушение -
в случаите по чл.638, ал.1-3 и 5 от КЗ се съставят от длъжностните лица на
службите за контрол по Закона за движението по пътищата, каквото качество
несъмнено актосъставителят е притежавал (от данните по делото е видно, че
той е заемал длъжността "младши автоконтрольор"). Съгласно нормата на
чл.647, ал.2 от КЗ наказателните постановления се издават от Директора на
областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, в чийто
район е установено нарушението, или от оправомощено от него длъжностно
лице. С приложена по делото Заповед № 317з-7973 от 30.08.2021 г. на ВПД
Директора на ОДМВР П. – Началниците на групи в „П. к." при съответното
РУП са оправомощени да издават наказателни постановления по чл.638, ал. 1-
3 и 5 от КЗ /л.8/.
Административно-наказателното производство е образувано в срока по
чл.34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН, а
при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от
ЗАНН. Противно на становището на жалбоподателя съдът счита, че
вмененото му във вина нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е "обвинен" и срещу какво да се защитава.
Посочени са нарушените материално-правните норми, като наказанието за
нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са налице
формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при
реализиране на административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до порочност на административно-наказателното
производство.
Съдът не възприема доводите на жалбоподателя, че към датата на
управление на МПС за него е имала валидна застраховка "ГО", нито че
незнанието за прекратяването на полицата води до извод за липса на виновно
поведение.
4
Съгласно чл.461, ал.1 от КЗ гражданската отговорност е задължителна
застраховка. Съгласно чл.483, ал.1, т.1 от КЗ такава застраховка е длъжно да
сключи всяко лице, което притежава МПС, което е регистрирано на
територията на РБ и не е спряно от движение. Съобразно чл.489, ал.5 от КЗ,
при придобиване на МПС, което е с чуждестранен регистрационен номер, за
целите на първоначалната регистрация на моторното превозно средство по
реда на действащото българско законодателство задължително се сключва
застраховка "Г. о." на автомобилистите за срок от 30 дни по номер на рама на
моторното превозно средство, като такава застраховка не може да се издава
повторно. Съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 49 от 16.10.2014 г. за
задължителното застраховане по застраховки "Г. о." на автомобилистите и
"Злополука" на пътниците в средствата за обществен превоз, за целите на
първоначална регистрация на употребявано моторно превозно средство с
чуждестранен регистрационен номер или без регистрационен номер,
включително с изтекъл такъв, чл. 489, ал.5 от Кодекса за застраховането се
прилага съответно. След получаване на свидетелство за регистрация и табели
с регистрационен номер от компетентните органи на М. на в. р.,
застраховащият е длъжен писмено да ги обяви пред застрахователя в 7-
дневен срок от получаването им. В наредбата не са предвидени последици от
неуведомяването на застрахователя, поради което следва да намерят
приложение общите правила за уреждане на отношенията между страните по
договора - съобразно договореното между тях. В случая, страните са
договорили автоматично прекратяване на договора с изтичане на едномесечен
срок, в случай на непредставяне на данни за регистрационен номер на
автомобила след регистрацията му, като така сключен договорът за
застраховка инкорпорира както договор по чл.489, ал.1 от КЗ, така и по
чл.489, ал.5 от КЗ, който за нерегистрирано МПС предвижда сключване на
договора за срок от 30 дни. Същото е изрично указано в полицата и в
допълнителното писмено споразумение към нея. Жалбоподателят не е
ангажирал доказателства (липсват и твърдения в тази насока) да е изпълнил
задължението си и да е уведомил застрахователя за регистрацията на МПС и
за актуалните му регистрационни номера. При получаване на документите от
К., включително на полицата и допълнителното писмено споразумение,
жалбоподателя е бил наясно, че в такъв случай – по волята на страните -
застраховката ще бъде автоматично прекратена, без нуждата от допълнителни
уведомления.
Предвид горното, с изтичане на указания в договора срок от един месец,
същият е автоматично прекратен от 05.02.2021 г. и считано от тази дата за
автомобила вече не е имало валидна застраховка "ГО". Жалбоподателят е бил
наясно с този факт, доколкото тези последици са били вписани в полицата и
допълнителното споразумение, поради което и доводите за липса на вина,
поради незнание за прекратяването, не се възприемат от съда.
Тук е мястото да се посочи, че съдът не възприема и изложеното от
адв.П., че жалбоподателя на практика не говори български език, тъй като
всички документи в изготвянето на които е участвал и които той е подписал –
договор за покупка на МПС /л.50/, фактура /л.51/, нотариално заверено
5
пълномощно /л.53/ в което собственоръчно изписал името си пред нотариуса
на български език, включително и договора за правна защита и съдействие и
пълномощното с което е упълномощена адв.П. и др. са на български език и
очевидно той – М.Е. се е запознал със съдържанието им, разбрал ги е и ги е
подписал.
Неизпълнението на задължението на собственика за сключване на
задължителна застраховка, при положение, че автомобилът не е спрян от
движение, е административно нарушение, което се санкционира по реда на
чл. 638, ал. 1 от КЗ - с глоба от 250 лв. за физическите лица и с имуществена
санкция от 2000 лв. за юридическите лица и еднолични търговци.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че извършеното деяние
правилно е квалифицирано като административно нарушение, като на
основание чл.638, ал.1 от КЗ законосъобразно е наложено "Глоба" в размер на
250 лв. Видно от санкционната норма наказанието е определено в
предвидения от законодателя размер, който е фиксиран и не може да се
изменя (още с т. 1 на ППВС № 10 от 28.09.1973 г. е отречена възможността в
производството по обжалване на НП да намери приложение разпоредбата на
чл.55 от НК, поради което нито за АНО, нито за съда съществува възможност
за определяне на наказание под минимално предвидения в закона размер).
В заключение – конкретно нарушение, за което жалбоподателят е бил
санкциониран не е и маловажно и за него не е приложима разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават
помежду си по "наличието на очевидност и несъмненост на маловажността на
извършеното нарушение". В случая, конкретното деяние не се отличава от
обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл.28 от
ЗАНН в настоящия случай би било незаконосъобразно. Нещо повече, видно
от справката за водач (л.7) това не е първото нарушение на Е. – т. е. личната
обществена опасност на водача също не е пренебрежимо ниска и това
изключва приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била
ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя,
като наложеното му наказание е правилно и законосъобразно
индивидуализирано, поради което и атакуваното наказателно постановление
следва да се потвърди изцяло.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на
чл.63д от ЗАНН, съгласно която - в производството по обжалване на НП
принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата
препраща към чл.143 от АПК, който пък от своя страна препраща към чл.77 и
чл.81 от ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на
разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането
им. В конкретния случай и с оглед изхода на правния спор – разноски
принципно се дължат на АНО, който обаче не е направил искане за
присъждането им, поради което и съдът няма как служебно да му присъди
такива.
6
Така мотивиран К. р. с.
РЕШИ:
1.ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0281-001272 от
02.11.2021г. на Началник група към ОД МВР – П., РУ К., с което на М. К. Е..
с ЛНЧ **********, живущ в с.Х. Д., обл.П., ул.“*-та“ №**, е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 250 лева за нарушение на
чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането.
2.Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред А. с. – гр.
П. в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Ц.Ч.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
7