№ 418
гр. Бургас, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно гражданско
дело № 20222100500256 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна
жалба подадена от „ФИШ ТРЕЙД БГ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, 9-ти километър, Рибна борса „Фишленд“,
офис № 5, представлявано от управителя Ставрин Михайлов Гиноолу, чрез
адв. Стоян Кацаров, срещу Решение № 1650 от 21.12.2021г. по гр. д. №
1842/2021г. на Районен съд Бургас, в частта му, в която „Фиш Трейд БГ“ ООД
е осъдено да заплати на „ИНТЕРКОМ СПЕД“ ООД сумата от 540 лева по
заявка-договор с изх. № 2966/29.09.2020 г. и фактура №
**********/02.10.2020г., сумата от 696 лева по заявка-договор с изх. №
5005/20.10.2020 г. и фактура № **********/23.10.2020г., сумата от 360 лева
по заявка-договор с изх. № 3006/12.10.2020 г. и фактура №
**********/02.11.2020г. и сумата от 1549,52 лева по заявка-договор с изх. №
3110/24.11.2020 г. и фактура № **********/30.11.2020 г., както и сумата от
73,76 лева, представляваща сбор от дължима мораторна лихва, от които по
фактура № ********** от 02.10.2020г. за периода от 24.11.2020 г. до
16.03.2021 г. лихва в размер на 16.98 лева, по фактура № ********** от
23.10.2020г. лихва за периода от 11.12.2020г. до 16.03.2021 г. в размер на
18,60 лева, по фактура № ********** от 02.11.2020г. лихва за периода от
10.12.2020г. до 16.03.2021г. в размер на 9,72 лева и по фактура № **********
от 30.11.2020 г. лихва за периода от 10.01.2021 г. до 16.03.2021г. в размер на
28.46 лева, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
депозиране на исковата молба – 17.03.2021г. до окончателното изплащане на
1
сумите, както и сумата от 853,80 лева - съдебно-деловодни разноски.
Във въззивната жалба са наведени твърдения за нарушаване на
съдопрозиводствените правила относно направеното от ищеца възражение за
нищожност на клаузата за неустойка и то не подлежало на разглеждане, тъй
като било заявено извън предвидените в ГПК срокове. Твърди се, че същото е
неоснователно по същество и клаузата за неустойка не противоречала на
разпоредбите на Конвенцията за международен автомобилен превоз.
Аргументира се становището, че правните изводи на първоинстанционния
съд досежно прекомерността на неустойката са неправилни и като
компенсаторна неустойка уговорена между търговци, същата не подлежала на
намаляване поради прекомерност и целяла обезщетяване на настъпили вреди
вследствие на нарушаване на договора за превоз, каквото било налице и
ищецът - „ИНТЕРКОМ СПЕД“ ООД бил установил трайни търговски
отношения с клиент на ответника – „Клио Комерс - ТБ“ ЕООД, лишавайки
последния от възможността да сключва сделки с този клиент и нарушавайки
клаузата на чл. 26 от договора между „ФИШ ТРЕЙД БГ“ ООД и
„ИНТЕРКОМ СПЕД“ ООД. Клаузата отговаряла и на всички критерии за
действителност дадени в тълкувателната практика на ВКС. Твърди, че поради
валидно възникналото задължение на ищеца за неустойка, въззивникът-
ответник не дължи претендираните суми поради ефекта на настъпилото
прихващане, тъй като задължението за неустойка е в по-голям размер от
вземането претендирано от ищеца. Моли за отмяна на обжалваното решение
и постановяване на ново, с което да се отхвърли предявеният иск, поради
настъпило прихващане. Претендира разноските за двете съдебни инстанции.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба подаден от
„ИНТЕРКОМ СПЕД“ ООД, в който тя се оспорва като неоснователна. Твърди
се, че в Конвенцията за международен автомобилен транспорт не била
уредена неустойка за „кражба на клиент“ и клаузата била нищожна.
Аргументира се становището, че съдът следва служебно да провери
действителността на уговорената клауза за неустойка, но въпреки това било
налице възражение от страна на въззиваемия направено пред
първоинстанционния съд. Моли за потвърждаване на обжалваното решение и
претендира направените разноски за въззивното производство.
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговаряща
на изискванията на чл. 260-261 ГПК.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата
следва да бъде разгледана по същество.
Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:
Производството е образувано по повод исковата молба на „ИНТЕРКОМ
СПЕД“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Аксаково, п.к. 9154, ул.Батова № 5, против „ФИШ ТРЕЙД БГ“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, „9-ти километър“,
Рибна борса „Фиш Ленд“, офис №5.
Предмет на спора са обективно съединени осъдителни искове на
2
„ИНТЕРКОМ СПЕД“ ООД, ЕИК ********* против „ФИШ ТРЕЙД БГ“ ООД,
ЕИК *********, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 372 ТЗ и чл.
86 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3625.52 лв. -
главница за извършени транспортни услуги в периода от 01.10.2020 г. до
01.12.2020 г. по 5 бр. заявки-договори и издадени фактури, както и сумата от
88.46 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
падежа на всяко задължение до 16.03.2021г., ведно със законна лихва върху
главницата от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Излагат се твърдения, че ищецът в качеството си на превозвач
(изпълнител и доставчик на транспортна услуга) извършил в периода от
01.10.2020 г. до 01.12.2020 г. в полза на ответното дружество-товародател
(възложител и получател на транспортна услуга) 4 броя транспортни услуги
за вътрешен превоз и 1 брой транспортна услуга за международен превоз на
стоки по общо 5 броя заявки-договори и издадени към тях фактури и ЧМР
товарителници, подробно описани и приложени към исковата молба, на обща
стойност 3625.52 лв. Длъжникът бил канен многократно да погаси
задълженията си, но плащане не постъпило. Претендира се и обезщетение за
забава в размер на законната лихва, считано от падежа на всяко от
задълженията, посочени в счетоводна справка за просрочените задължения,
до 16.03.2021г., в общ размер на 88.46 лв. В законоустановения срок е
постъпил писмен отговор от ответника, в който не се оспорват изложените в
исковата молба обстоятелства. Признава се възникването на задълженията по
петте броя заявки-договор за автомобилен превоз на товари, в посочените в
исковата молба размери. Прави възражение за прихващане със сумата от
4648,56 лв. - дължима неустойка за нарушение на чл. 26 m от заявка-договор
за автомобилен превоз на товари от 24.11.2020г., равняваща се на тройния
размер на уговореното навло по заявката. Излага подробни съображения по
основателността на възражението за прихващане. Сочи доказателства и за
заплащане на сумата от 480 лв. по фактура ********* от 12.03.2021г. 1 Моли
претенциите да бъдат отхвърлени поради погасяване чрез прихващане, а в
условията на евентуалност оспорва претенцията по размер предвид
извършеното плащане в размер на 480 лв.
За да се произнесе по основателността на въззивната жалба,
настоящият съдебен състав обсъди доказателствата по делото, във връзка
с доводите на страните, при което приема от фактическа и правна страна
следното:
Съгласно чл. 269, изр. второ ГПК, разгледано във връзка с чл. 6, ал. 2
ГПК, по отношение проверката на правилността на първоинстанционното
решение, въззивният съд е обвързан от изрично посочените във въззивната
жалба въпроси, чието разрешение е провокирало въззивниците да поискат
преразглеждането им.
Въззивният съд, като прецени събраните в процеса доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка по
делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение.
Неоснователни са доводите на въззивника, че районния съд не е
3
притежавал компетентност да провери действителността на уговорената в т.
26 m) от договора клауза за неустойка. Съдът следи служебно за
действителността на договора и отделните негови клаузи, а не по възражение
от някоя от страните.
Спорен между страните в настоящото въззивно производство е
материалноправният въпрос досежно действителността на уговорената клауза
за неустойка и дали тя противоречи на добрите нрави.
С оглед задължителните разрешения в т. 3 от ТР № 1/09 от 15.06.2010.
по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, нищожна поради накърняване на
добрите нрави е всяка неустойка, уговорена извън присъщите й функции
/обезпечителна, обезщетителна и санкционна/ и нарушаваща принципа за
справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за
нищожност следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора, като се съобразяват специфичните факти и
обстоятелства, включително примерно посочени критерии като естеството и
размера на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка;
дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи -
поръчителство, залог, ипотека и др.; вида на уговорената неустойка
/компенсаторна или мораторна/ и вида на неизпълнение на задължението-
съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера
на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението
вреди. Не е нищожна по условие неустойка само заради това, че е уговорена
без краен предел или без фиксиран срок, тъй като преценката за накърняване
на добрите нрави поради свръхпрекомерност не може да се направи към
момента на сключване на договора.
Не може да бъде възприето становището на първоинстанционния съд,
че уговорената неустойка противоречи на добрите нрави. Двете страни по
договора са търговци, осъществяващи превозна дейност и уговореното
задължение за „Интерком Спед“ ООД да не влиза в търговски отношения с
клиентите на „ФИШ ТРЕЙД БГ“ ООД е валидно. Това задължение
съответства на осъществяваната от дружеството дейност и цели опазване на
търговските му интереси. Няма пречка изпълнението на това задължение да
бъде обезпечено с неустойка в троен размер на навлото. Неустойката е
компенсаторна и има за цел на първо място, да обезпечи изпълнението на
поетото от въззиваемия-ищец задължение да не извършва конкурентна
дейност на основната дейност на „ФИШ ТРЕЙД БГ“ ООД, на второ място, да
обезщети вредите, които биха настъпили от неизпълнението на това
задължение и на последно място, да санкционира за неизпълнението
неизправната страна. При преценката дали договорената неустойка в троен
размер на навлото противоречи на добрите нрави следва да бъдат отчетени
различни фактори, вкл. естеството и целта на договора, вида на поетите с него
задължения, особените качества на страните.
Неустоечната клауза е част от договор за превоз, който е двустранен и
възмезден – с насрещни задължения, вкл. превозвачът да не влиза в договорни
отношения с клиентите на „ФИШ ТРЕЙД БГ“ ООД. Следва да се съобрази
обстоятелството, че страните по договора са търговци с трайни търговски
4
отношения. Поетото от въззивамия-ищец договорно задължение да не влиза в
контакт с клиентите на въззивника по конкретен договор е задължение за
бездействие отнасящо се за конкретно лице, като цели да гарантира запазване
на клиентите и разработените пазари. С оглед изложеното настоящият
съдебен състав намира, че в конкретния случай договорената неустойка в чл.
26 m) от договора има засилена обезпечителна функция, т. е. цели да възпре
превозвача от извършване на конкурентна дейност, за да гарантира на
дружеството запазване на клиентите.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че
претендираната от ищеца неустойка не е уговорена извън присъщите й
функции /обезпечителна, обезщетителна и санкционна/ и не нарушава
принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения,
поради което не е нищожна поради накърняване на добрите нрави.
От доказателствата по делото се установява от фактическа страна, че
„Интерком Спед“ ООД и „Клио Комерс - ТБ“ ЕООД, са провеждали
преговори и в последствие са установили търговски отношения. Това е видно
от представената разпечатка от електронна поща осъществена между
„Интерком Спед“ ООД и „Клио Комерс - ТБ“ ЕООД, заявка – договор за
транспорт № **********, както и от фактура № ********** от 04.12.2020 г.,
и фактура № ********** от 23.04.2021 г. Съвкупният анализ на
доказателствения материал води до категоричен извод, че преговорите водени
между „Интерком Спед“ ООД и „Клио Комерс - ТБ“ ЕООД са приключили
със сключването на договор.
При това положение настоящия въззивен състав намира, че „Интерком
Спед“ ООД не е изпълнило задължението си да не влиза в търговски
отношения с конкретен получател - „Клио Комерс - ТБ“ ЕООД. Поради това
задължението за неустойка в троен на навлото размер се явява валидно
възникнало и изискуемо, а възражението за прихващане на вземането за
неустойка със задължението за заплащане на възнаграждението за
извършения превоз, направено от ответника – основателно. Предявеният иск
за възнаграждение за извършени транспортни услуги е в по-малък от
неустойката размер, поради което следва да бъде отхвърлен в цялост поради
ефекта на съдебното прихващане.
С оглед изхода на делото, разноските и за двете инстанции следва да се
възложат в тежест на въззиваемия-ищец. Поради това първоинстанционното
решение в частта за разноските следва да бъде отменено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 271 от ГПК, Бургаският
окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1650 от 21.12.2021г. по гр. д. № 1842/2021г. на
Районен съд Бургас, в частта му, в която „Фиш Трейд БГ“ ООД е осъдено да
заплати на „ИНТЕРКОМ СПЕД“ ООД сумата от 540 лева по заявка-договор с
изх. № 2966/29.09.2020 г. и фактура № **********/02.10.2020г., сумата от 696
5
лева по заявка-договор с изх. № 5005/20.10.2020 г. и фактура №
**********/23.10.2020г., сумата от 360 лева по заявка-договор с изх. №
3006/12.10.2020 г. и фактура № **********/02.11.2020г. и сумата от 1549,52
лева по заявка-договор с изх. № 3110/24.11.2020 г. и фактура №
**********/30.11.2020 г., както и сумата от 73,76 лева, представляваща сбор
от дължима мораторна лихва, от които по фактура № ********** от
02.10.2020г. за периода от 24.11.2020 г. до 16.03.2021 г. лихва в размер на
16.98 лева, по фактура № ********** от 23.10.2020г. лихва за периода от
11.12.2020г. до 16.03.2021 г. в размер на 18,60 лева, по фактура № **********
от 02.11.2020г. лихва за периода от 10.12.2020г. до 16.03.2021г. в размер на
9,72 лева и по фактура № ********** от 30.11.2020 г. лихва за периода от
10.01.2021 г. до 16.03.2021г. в размер на 28.46 лева, ведно със законната лихва
върху главниците, считано от датата на депозиране на исковата молба –
17.03.2021г. до окончателното изплащане на сумите, както и сумата от 853,80
лева - съдебно-деловодни разноски, както в частта му, в която „ИНТЕРКОМ
СПЕД“ ООД е осъдено да заплати на „Фиш Трейд БГ“ ООД, сумата от 73,11
лв., представляваща съдебно деловодни разноски, съобразно отхвърлената
част от иска като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ИНТЕРКОМ СПЕД“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Аксаково, п.к. 9154,
ул.Батова № 5, против „ФИШ ТРЕЙД БГ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, „9-ти километър“, Рибна борса
„Фиш Ленд“, офис №5, обективно съединени осъдителни искове, с правна
квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 372 ТЗ и чл. 86 ЗЗД, за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 540 лева по заявка-договор с изх.
№ 2966/29.09.2020 г. и фактура № **********/02.10.2020г., сумата от 696
лева по заявка-договор с изх. № 5005/20.10.2020 г. и фактура №
**********/23.10.2020г., сумата от 360 лева по заявка-договор с изх. №
3006/12.10.2020 г. и фактура № **********/02.11.2020г. и сумата от 1549,52
лева по заявка-договор с изх. № 3110/24.11.2020 г. и фактура №
**********/30.11.2020 г., както и сумата от 73,76 лева, представляваща сбор
от дължима мораторна лихва, от които по фактура № ********** от
02.10.2020г. за периода от 24.11.2020 г. до 16.03.2021 г. лихва в размер на
16.98 лева, по фактура № ********** от 23.10.2020г. лихва за периода от
11.12.2020г. до 16.03.2021 г. в размер на 18,60 лева, по фактура № **********
от 02.11.2020г. лихва за периода от 10.12.2020г. до 16.03.2021г. в размер на
9,72 лева и по фактура № ********** от 30.11.2020 г. лихва за периода от
10.01.2021 г. до 16.03.2021г. в размер на 28.46 лева, ведно със законната лихва
върху главниците, считано от датата на депозиране на исковата молба –
17.03.2021г. до окончателното изплащане на сумите, поради извършено
съдебно прихващане.
ОСЪЖДА „ИНТЕРКОМ СПЕД“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Аксаково, п.к. 9154, ул.Батова № 5, да заплати на
„ФИШ ТРЕЙД БГ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, „9-ти километър“, Рибна борса „Фиш Ленд“, офис №5,
6
сумата в размер на 637, 91 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски
за първа и въззивна съдебна инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7