Р
Е Ш Е Н И Е
№………
гр.Плевен,
12.11.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ-ти
граждански състав, в публично съдебно заседание на единадесети
ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Петя Иванова, като
разгледа докладваното от съдията Ширкова гр.дело № 1896
по описа на съда за 2018г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Пред РС Плевен е постъпила искова молба
от “Б.Д.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК *********,
представлявано от ***и ***чрез юрк.И.К., против П.Х.В.,
ЕГН **********,***. В молбата се твърди, че на 10.01.2014г. е сключен договор
за кредит за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ
кредит за физически лица, по силата на който банката предоставила на клиента револвиращ кредит под формата на кредитен лимит, усвояван
чрез кредитна карта в размер на 1000 лева с променлив стандартен лихвен
процент. Твърди, че падежната дата за вноските била 20 число на месеца, а
лихвения процент към датата на сключване на договора бил 21,95 % годишно.
Твърди , че договорът влиза в сила с подписването му и е в сила до
прекратяването му от някоя от страните. Твърди, че срокът за ползване на
кредита съвпада със срока на валидност на кредитната карта, който е три години.
Твърди, че кредитът е усвоен на
10.01.2014г. Ищецът твърди, че кредитополучател бил длъжен ежемесечно да
заплаща минимална сума за револвиране в размер,
представляващ процент от усвоената част от кредитния лимит, като при невнасяне
на такава сума се начислява такса. Твърди, че на 20.02.2015г.
кредитополучателят не е заплатил дължимата месечна сума за револвиране,
а след тази дата окончателно било преустановено плащането на дължимите месечни
суми по заема и не са извършвани никакви погасявания. Ищецът твърди, че към
16.03.2018г. кредитополучателят имал непогасени 5 непогасени револвиращи вноски, а съгласно чл.30 ал.3 от Общите
условия, при невнасяне на четири вноски, правото на ползване на кредит се
преустановява. Съгласно чл.31 от Общите условия, ако кредитополучателят не
погаси задълженията до края на следващия – пети по ред месец, ползването на
кредитния лимит се прекратява.Твърди се, че вземането на банката за целия използван кредитен лимит става изискуемо и
започва да се олихвява с лихва, равна на действащия лихвен процент, увеличен с
допълнителна надбавка за забава.Твърди, че четири месеца кредитополучателят не
е револвирал кредита си, и до края на петия месец не е погасил задълженията си, за банката е
възникнало правото да го обяви за предсрочно изискуем. Банката не е упражнила
това свое право, нова карта не е издадена и срокът на договора не бил
продължен. В заключение моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника като наследник на *** да заплати дължимите по договора за кредит суми
в размер на 616,76 лева главница, 190,66 лева договорна лихва и 38,25
санкционираща лихва. Прави искане за назначаване на съдебно-счетоводна
експертиза.
В настоящето производство ответникът не
е открит, поради което му е назначен особен
представител, който оспорва иска. Прави възражение, че ответникът не е приел
наследството. Твърди, че вземанията не са изискуеми. Твърди, че няма
доказателства с какъв лихвен процент се олихвяват вземанията на банката.
Оспорва настъпването на изискуемост и счита, че чл.71 ал.1 от ОУ е
неравноправна клауза, тъй като не позволява на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора. Твърди, че в
Договора и в Общите условия не е предвидено, че при изтичане срока на
кредитната карта договорът се прекратява автоматично, поради което
претендираните задължения не са станали изискуеми и искът е неоснователен.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното :
Установява се от представения Договор за
издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ
кредит за физически лица, че между ищеца и *** е сключен договор, по силата на
който ищецът е предоставил на кредитополучателя револвиращ
кредит в размер на 1000 лева при ГПР 24,30%, с общо дължима сума в размер на
1122,84 лева. Установява се от същия, че страните са уговорили в чл.31, ако
клиентът не погаси кредита си в уговорения срок, целият използван кредитен
лимит става окончателно изискуем, поради което съдът не споделя доводите на
ответника, че договорът не е прекратен и вземането не е станало изискуемо.
Напротив, с неплащане на четири поредни дължими по договора суми, вземането е
станало окончателно изискуемо и тази изискуемост не е обвързана с
прекратяването на договора.
По делото е назначена съдебно-счетоводна
експертиза, от която се установява, че ответникът е усвоил сумата от кредитната
карта на 03.02.2014г. и на 10.03.2014г. и е заплащал дължимите суми в
съответните срокове до месец януари 2015г. като от 20.02.2015г. до 05.07.2015г.
ответникът е преустановил плащанията. След изтичане на четири непогасени вноски,
на 09.07.2015г. е преустановено правото на ползване на кредитната карта поради
неплатени пет погасителни вноски.
Установява се от заключението, че към
датата на преустановяване на плащанията по картата, задълженията на
кредитополучателя са били в размер на 871,31 лева, от които 783,28 лева
главница и 88,03 лева договорна лихва. Установява се от заключението, че след
датата на преустановяване правото на ползване на кредитната карта до датата на
подаване на исковата молба, на кредитополучателя са били начислени : лихва в
размер на 492,62 лева, от които са били платени 301,96 лева, била му е
начислена наказателна лихва в размер на 38,25 лева, а общо платената сума е
била в размер на 468,48 лева.
Установява се от заключението, че към
15.03.2018г. при ищеца са начислени задължения на кредитополучателя в размер на
: 616,76 лева главница, договорна лихва в размер на 190,66 лева и санкционираща
лихва на размер на 38,25 лева. Така начислените суми съвпадат с изготвената от
вещото лице таблица за начислени и платени суми за главница и лихви – договорна
и наказателна.
Спорно по делото е дали искът е
основателен по отношение на ответника
като наследник на кредитополучателя, както и налице ли са неравноправни клаузи
в договора по смисъла на чл.143 т.18 от ЗЗП, каквото възражение е направено в
писмения отговор.
Видно от представеното по делото
удостоверение за наследници, ответникът П.Х.В. е наследник на кредитополучателя
***, починал на 03.10.2016г. В чл.51 от
Закона за наследството е определена процедура чрез която на наследникът се дава
срок да заяви дали приема наследството и ако не даде отговор в дадения срок,
наследникът губи право да приеме наследството. В практиката на ВКС се приема,
че „Когато призованият наследник не е приел наследството и му е даден срок
по реда на чл. 51
ЗН, той
следва да изрази своята воля
лично и самостоятелно. Поради това, в производството по чл. 51
ЗН се
изключва приложението на предвидените в ГПК фикции по чл. 40 и чл. 41
ГПК, както
и призоваване чрез залепване на уведомление или чрез "Държавен вестник", които предполагат назначаване на особен представител. Особеният представител
не би могъл
да изрази воля в смисъл дали
призованият към наследяване приема или се отказва
от наследството, което зависи изцяло
от личната преценка на призования наследник и се отразява в неговата имуществена сфера.“ (Определение
№460/22.07.2015 по дело №3616/2015 на ВКС, ГК, III г.о)
От една страна особеният представител не може да изрази воля
дали представляваният приема наследството. От друга страна обаче, не може да се
допусне укриването на наследника да осуети упражняването на правата на
кредиторите на наследодателя. В тази връзка ВКС се е произнесъл в Решение
№437/17.01.2012 по дело
№70/2011 на ВКС, ГК, III г.о, където се приема, че наследството е прието изцяло докато
не се докаже, че наследникът се е отказал от наследство или, че го е приел по
опис, като това предположение се извежда от разпоредбата на чл.48 от Закона за
наследството. По въпроса дали нормата
на чл.48 ЗН съставлява законова
презумпция, по силата на която законните наследници носят отговорността по чл.60 ЗН от откриването
на наследството по смисъла на чл.1 ЗН до доказване
приемането на наследството по опис или
отказ от наследството, следва да се даде
положителен отговор.
По отношение
на възражението на ответника, че от договора не е ясно какъв е лихвения процент
на договора, тъй като в Общите условия са посочени различни лихви, то съдът
счита, че страните са уговорили лихвения процент в Договора сключен между
страните и приложен в копие на лист 11 от делото. Видно е, че страните са
уговорили годишен процент на разходите в размер на 24,30 %, което е в рамките
на позволеното и не противоречи на добрите нрави – чл.19 ал.4 ЗПК.
По отношение на направеното възражение
за наличие на неравноправна клауза в Общите условия, съдът счита, че тази клауза не е неравноправна и като такава
нищожна, тъй като в договора между страните е уговорен процент на ГПР, а именно
24,30%, в рамките на закона.
Предвид
изложеното ответникът П.Х.В., като
наследник на *** следва да бъде осъден да заплати на ищцовото
дружество, дължими по сключен на 10.01.2014г. Договор за издаване и обслужване
на кредитна карта с револвиращ кредит за физически
лица, следните суми:
главница: 616,76 лева;
договорна лихва – 190,66 лева за периода 05.03.2015г. -
15.03.2018г. санкционираща лихва – 38,25 лева за периода 12.01.2017г. –
15.03.2018г.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцовото
дружество и разноски по делото в размер на 150 лева за държавна такса, разноски
за назначен особен представител на ответника в размер на 300 лева, разноски за
депозит за вещо лице в размер на 150 лева, както и юрк.възнаграждение
по делото в размер на 100 лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.79 вр. чл.240 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК П.Х.В., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на “Б.Д.“ ЕАД, със
седалище и адрес на управление ***, ЕИК *********, представлявано от ***и ***главница в размер на 616,76 лева ведно със законната лихва
от 16.03.2018г. до окончателното изплащане; договорна лихва в размер на 190,66
лева за периода 05.03.2015г. - 15.03.2018г. и санкционираща лихва в размер на
38,25 лева за периода 12.01.2017г. – 15.03.2018г., дължими по сключен на
10.01.2014г. Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ГПК П.Х.В., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на “Б.Д.“ ЕАД, със седалище
и адрес на управление ***, ЕИК *********, представлявано от ***и ***разноски по
делото в размер на 700 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :