РЕШЕНИЕ
№ 3381/22.07.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при
участието на секретаря Ани Динкова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 14083 по описа на съда за 2019
г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
предявени от „Ч.Р.Б.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление ***, срещу „П.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 286, ал.1 от ТЗ във вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
12180,00
лв., представляваща сбор от задължения за наем за периода 01.11.2018 г. -
31.05.2019 г. по Договор № * г. за наем на площи от елементи от
разпределителната ел. мрежа собственост на „Ч.Р.” АД, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 16.07.2019 г. до окончателното ѝ
изплащане, както и сумата 453,85 лв., представляваща сбор
от обезщетения за забава за периода 30.11.2018 г. – 12.07.2019 г. начислени върху
отделните месечни задължения за наем, които суми са
предмет на Заповед за изпълнение № * г., издадена по ч. гр. д. № * г. по описа
на ВРС.
В исковата молба
ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на настоящите искове с
обстоятелството, че в срока по чл. 414 от ГПК длъжникът е възразил срещу
издадената в негова полза заповед за изпълнение. Твърди, че на * г. въз основа
на тръжна процедура страните сключили Договор № * г., по силата на който ищецът
отдал на ответника под наем за разполагане на рекламни елементи фасадни площи
от сто броя разпределителни касети и разпределителни табла, разположени на
територията на гр. София, собственост на „Ч.Р.Б.“ АД. Месечния наем по договора
бил договорен в общ размер от 1740,00 лв. с включен ДДС и падеж между 20-то и
30-то число на месеца, за който се отнася. С чл. 10, ал. 5 страните договорили,
че в гратисния период до 01.03.2017 г. не се дължи наемна цена и наемателят
следва да се снабди със съответните разрешения от Столична община за монтаж на
рекламни елементи, а първата месечна наемна вноска ще се дължи, считано от
01.03.2017 г., независимо от обстоятелството дали към този момент Наемателят
фактически е монтирал или не рекламни елементи. С чл. 10, ал.4 страните приели
да се начислява обезщетение за забава за просрочените плащания в размер на
законната лихва. Ищецът сочи, че в периода от 01.03.2017 г. до 28.02.2018 г.
ответникът заплащал месечните си задължения за наем, след което преустановил
плащанията, а многократните разговори за погасяване на вземанията не дали
резултат. Излага, че на 16.05.2019 г. връчил на ответника едностранно
предизвестие за прекратяване на договора, считано от 30.05.2019 г. Поддържа, че
наемателят се е възползвал от правото на ползване на елементите от собствената
на ищеца разпределителна ел. мрежа, независимо дали фактически е разположил
рекламни пана върху фасадните им площи. Сочи, че така ответникът е
възпрепятствал възможността му да отдаде под наем същите площи на друго лице и
да получава съответното възнаграждение. По изложените съображения моли
предявените искове да бъдат уважени. Претендира присъждане на сторените в
заповедното и в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „П.“ ЕООД,
чрез адв. П. Ч. оспорва исковете като
неоснователни. Не спори, че страните са сключили процесния договор за наем, но
оспорва, че считано от 01.03.2017 г. е дължал наемна цена независимо дали към
този момент фактически е монтирал или не рекламните елементи, предмет на
договора, както и че за процесния период е възпрепятствал възможността ищецът
да отдаде под наем същите площи на друго лице. Сочи, че съгласно чл.12, ал.1 от
договора ползването на отдадените фасадни площи от разпределителните касети и
разпределителни табла започва след оформяне на двустранен протокол между
страните, в който задължително се отразявал броя на елементите от
разпределителната ел. мрежа, като всички касети и табла следвало да се опишат,
включително с точното им местоположение. Излага, че с подписването на протокола
страните следвало да постигнат съгласие относно вещите, предмет на наемния
договор. Сочи, че такъв протокол не бил съставен поради липса на съгласие
относно броя касети и табла и тяхното местоположение. Твърди, че съгласието е
условие за валидно възникване на наемното правоотношение, а поради липса на
такова договорът е нищожен на основание чл.26, ал.2, пр. 2 от ЗЗД. Сочи, че
договорът е сключен с отлагателно условие по смисъла на чл.25 от ЗЗД, като в
чл. 2, страните уговорили отдадените под наем площи да се ползват за
разполагане на рекламни елементи след получаване на съответното разрешение от
Столична община и при спазване на изискванията за преместваемите обекти, за
рекламните, информационните и монументално- декоративните елементи и за
рекламната дейност на територията на Столична община. Излага, че в гратисния
период предприел действия за получаване на разрешение от Столична община за
поставяне на рекламните елементи по реда на НПОРИМДЕРДТСО, но заявлението му
било върнато с аргумента, че процесният договор за наем не бил такъв за
поземлен имот или сграда. Ответникът уведомил ищеца за това и на проведената
среща с Главния архитект на Столична община и служители от ресорните дирекции,
Главният архитект отказал да подпише разрешение, тъй като процесният договор
бил за наем на енергийни уредби по смисъла на § 1, т. 19 от Закона за
енергетиката, а не договор за наем на имот, какъвто се изисквал съгласно чл.
24, ал.2 от НПОРИМДЕРДТСО. Доколкото преди тази среща бил изтекъл гратисния
период по чл.10, ал.5 от договора ответникът започнал да заплаща наемна цена,
предвид уверенията, че ще бъде издадено разрешение за поставяне. Сочи, че
доколкото разрешение не е издадено, то и отлагателното условие не се е сбъднало
и договорът за наем не е проявил действието си. Последното аргументира и с
твърдението, че наемодателя не е предоставил държането на вещите. Твърди също,
че ищецът е знаел за невъзможността да се издаде разрешение за поставяне на
рекламни елементи, но въпреки това не се е съгласил за прекратяване на договора
по взаимно съгласие, нито го е прекратил едностранно на основание чл. 26, т.2 и
т.3. Определя като злоупотреба с право обстоятелството, че ищецът продължил да издава фактури за
наемната цена по договора без да предостави на „П.“ ЕООД ползването на фасадни
площи. По изложените съображения се моли за отхвърляне на исковете.
В проведеното открито съдебно заседние ищецът с писмена молба поддържа
изразеното становище по спора.
В о.с.з. ответникът, чрез
адв. Чорбаджийски и оспорва исковете, доразвива доводите си в писмени бележки.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа
страна:
На л. 8 – 15 от делото е приобщен двустранно подписан
Договор № *г. за наем на площи от елементи от разпределителната ел. мрежа, собственост
на„Ч.Р.Б.”
АД.
Видно от текста на
договора в чл. 1 от същия е уговорено, че наемодателят „Ч.Р.Б.”
АД предоставя на наемателя „П.“ ЕООД за временно и
възмездно ползване фасадни площи от сто броя разпределителни касети и табла
собственост на наемодателя, разположени на територията на гр. София с подробна
индивидуализация и опис, съдържащи се в двустранно подписан между страните
протокол, представляващ Приложение № 1 – неразделна част от настоящия договор,
а наемателят наема същите, като ще ги ползва единствено за договореното
предназначение.
Съобразно чл. 2 от
договора фасадните площи от разпределителните касети и табла ще се ползват за
разполагане от наемателя на рекламни елементи, след получаване на съответните
разрешения от Столична община и при спазване на изискванията на Наредбата за
преместваемите обекти, за рекламните, информационни и монументално-декоративните
елементи и за рекламната дейност на територията на Столична община.
В чл. 8 от договора
страните са се споразумели, че срещу предоставеното ползване наемателят се
задължава да заплаща наемна цена, в размера и при условията уговорени в чл. 10 от
договора. В ал.1 първа на последния е договорено, че наемодателят предоставя на
наемателя ползването на процесните площи срещу месечна наемна цена от 14,50 лв.
без ДДС, за всяко ползвано табло или касета, или общо 1450,00 лв. без ДДС, за
всички площи, като в ал. 2 е посочено, че цената ведно с дължимото ДДС се плаща
ежемесечно между 20-то и 30-то число от месеца, за който се дължи, но не
по-късно от изтичането му. Съгласно ал.5 наемодателят предоставя на наемателя
гратисен период до 01.03.2017 г., през който да се снабди със съответните
разрешения от Столична община, като първата месечна наемна вноска се дължи,
считано от 01.03.2017 г.
Съобразно чл. 12, ал.1
от договора ползването от наемателя на отдадените под наем фасадни площи,
започва след двустранното подписване на договора и оформяне на двустранен
протокол между наемодателя и наемателя, представляващ Приложение № 1 –
неразделна част от договора. В протокола задължително се отразява броя на
елементите от разпределителната ел. мрежа, от които наемателя ползва фасадни
площи, като се описват/индивидуализират конкретните разпределителни табла и
касети, както и точното им местоположение.
Към доказателствата по
делото е приложено писмо от „Ч.Р.Б.” АД с изх. № * г. до „П.“ ЕООД, с което
ответникът е поканен да заплати задълженията си по Договор № * г. възлизащи на 24360,00 лв. за наемна цена в периода 30.03.2018 г. до
30.04.2019 г. и обезщетение за забава, което към 03.05.2019 г. възлиза на
1361,56 лв.
С исковата молба е
представена разпечатка от имейл-кореспонденция водена между двете дружества на
16.05.2019 г. (л. 18-19), чиято истинност, в частност автентичност не с
оспорена от страните по делото.
С първият имейл от
16.05.2019 г., 09:40 ч., представител на ответника „П.“ ЕООД уведомява
представител на ищеца, че в прикачен файл изпраща молба за прекратяване на
договор за наем на елетроразпределителни касети.
С последващ имейл от
16.05.2019 г., 10:06 ч. представител на ищеца уведомява ответника, че за да се
прекрати договора за наем е необходимо да се платят всички задължения по него.
С имейл от 16.05.2019
г., 10:28 ч., ответникът риторично поставя въпроса, дали да разбира, че за да
се прекрати договора трябва да плати цялата сума, и ако не я плати продължава
да тече наема и да си плаща главница и лихви. Признава, че има задължения към
ищеца, но изразява недоумение защо не може да прекрати договора.
На л. 54 по делото е
приложен мейл от ответника до ищеца от дата 04.12.2018 г., с който първият е уведомил
втория, че са уточнени булевардите, по които да започне почистването и монтажа
на разпределитените касети.
Като доказателства по
делото са приети седем фактури с доставчик ищеца и получател ответника на
стойност 1740,00 лв. с ДДС съоветно № * г., № * г., № * г., № * г., № * г., № * г. и № * г., като всичките са
с вписано основание – наем, 100 бр, касети, табла, с.д.17-052.
Други релевантни доказателства не са събрани по делото.
Предвид така установеното от фактическа
страна се налагат следните правни изводи:
Предявени са обективно-кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 286,
ал.1 от ТЗ във вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
За успешно провеждане на
исковата защита по главния иск за заплащане на дължимата наемна цена за периода
01.11.2018
г. - 31.05.2019 г. в тежест на ищеца по делото е да установи в условията на
пълно и главно доказване, че е изправна страна по валидно възникнало
облигационно правоотношение с ответника по Договор
№ * г. за наем на площи от елементи от разпределителната ел. мрежа собственост
на „Ч.Р.Б.” АД.
В случая страните не
спорят и на основание чл. 146, ал.1, т.3 и 4 от ГПК с доклада е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че страните са сключили Договор № * г. за наем на площи от елементи от
разпределителната ел. мрежа собственост на „ЧЕЗ Р.” АД.
Спорно е обаче
обстоятелството дали договорът е породил целените от страните правни последици,
доколкото ответникът е релевирал две правоизключващи възражения.
Първото е за нищожност
на договора на основание чл.26, ал.2, пр. 2 от ЗЗД поради липса на съгласие относно броя на наетите разпределителни
касети и табла и тяхното местоположение. Съдът намира същото за неоснователно
по следните съображения:
Практиката на ВКС (Решение
№ 254/14.07.2011 г. по гр. д. 569/2010 г. на ВКС, Решение № 94/13.09.2016 г. по
т.д. № 3768/2014 г. на ВКС, II т.о., Решение № 198/10.08.2015 г. по гр.д. №
5252/2014 г. на ВКС, IV г.о., ТР № 5/12.12.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2014
г., ОСГТК) приема, че при порока липса на съгласие волята все пак се изразява
изрично от страната, но тя е толкова негодна, че изобщо не може да породи
правни последици. Следователно трябва да съществува някакво волеизявление, но
това съществуване да е само формално, тъй като всъщност липсва съгласие на
едната или на двете страни, доколкото съгласието ѝ/им е направено при т.
нар. „съзнавана липса на съгласие” (например - изтръгнато е с насилие,
направено е без намерение за обвързване - на шега, като учебен пример и др. подобни).
В случая обаче ответникът сочи, че страните изобщо не са направили
волеизявления досежно броя и точното местоположение на процесните разпределителни
кутии и касети и не са подписали уговореното като неразделна част от договора
Приложение № 1. Респективно възражението на ответника не следва да се субсумира
под хипотезата за нищожност по чл.26, ал.2, пр. 2 от ЗЗД поради липса на съгласие, доколкото страната твърди че
изобщо не е изявила воля по въпроса касаещ тези съществени елементи от предмета
на наемното правоотношение, пък било то и порочно, а следва да се квалифицира
като възражение за недовършен фактически състав на договора поради липса на
съгласувана воля в такъв смисъл (Решение № 198/10.08.2015 г. по гр.д. №
5252/2014 г. на ВКС, IV г.о.). Следователно дори и възражението да е
основателно, то евентуално ще влече като последица висяща недействителност на
наемната сделка, но не и твърдяната от ответника нищожност.
В тази връзка
действително от текста на Договор № * г., в частност от
чл. 1 и чл. 10 е видно, че страните са се споразумели ползването на отдадените
под наем фасадни площи да започне едва след оформяне като неразделна част от
договора на двустранен протокол (Приложение № 1), в който да е отразен броя и
точното местоположение на отдадените под наем елементи. Наред с това по делото
не е спорно, че такъв протокол или приложение страните не са подписвали, т.е.
същите формално не са постигнали съгласие относно местоположението на
разпределителните касети и кутии, предмет на договора за наем, независимо от
изричната договорка в този смисъл. От друга страна обаче, по делото не е било
спорно и обстоятелството, че за периода 01.03.2017 г. до
28.02.2018 г. ответникът е извършвал плащания към ищеца на
дължимата наемна цена именно по Договор № * г. Т.е. близо
година наемателят-ответник е престирал наемна цена на ищеца съобразно условията
на процесния договор, което извънсъдебно действие не може да бъде игнорирано, а
следва да се счита за конклудентно, но и недвусмислено волеизявление на търговеца,
че е признал в отношенията си с наемодателя валидното възникване на правната
връзка между двамата, съответно че се е считал обвързан от нея, независимо от
обстоятелството, че и двете страни по сделката не са изпълнили задължението си
по чл. 1 и чл. 10 да съставят протокол. При това положение наемодателя не може
в последващ извършените от самия него плащания момент да се брани с възражение,
че наетата вещ не му е предоставена за ползване при липсата на твърдения за
промяна в обстоятелствата касаещи облигационната връзка след извършване на последното
му плащане по договора. Обратното схващане би довело до недопустимо спрямо
приложимия ТЗ правно положение (доколкото с чл. 293, ал.3 от ТЗ на поведението
на търговеца е придадена тежест годна включително да „санира“ нищожна спрямо
него поради липса на форма сделка), при което търговецът наемател в хода на
съдебен процес ще може да се освободи от задължението си към съконтрагента без
да бъде обвързан от предходното си поведение по търговското съглашение, с което не просто не е оспорил
действителността му, а е престирал изцяло в параметрите на същото.
Отделно от горното,
следва да се посочи, че броят на разпределителните касети и табла, чиито
фасадни площи са отдадени под наем на ответника, фактически е бил фиксиран от
страните още в текста на чл. 1 на самия договор, респективно възражението на
ответника в обратен смисъл се явява неоснователно и по това съображение.
На следващо място съдът
намира за неоснователна и тезата на ищеца, че договорът е сключен под
отлагателно условие по смисъла на чл. 25 от ЗЗД. Вярно е, че в чл. 2 и чл. 12,
ал.1 страните са се съгласили ползването на отдадените под наем площи да започне след получаване на съответното разрешение от Столична
община и при спазване на изискванията за преместваемите обекти, за рекламните,
информационните и монументално- декоративните елементи и за рекламната дейност
на територията на Столична община. Тези клаузи обаче изобщо не
съдържат уговорка поставяаща действието на самия договор в зависимост от обстоятелството
кога наемателят ще се снабди с разрешение от административния орган, а
единствено поставят като условие пред наемателя същият да ползва фасадните
площи само след изпълнение на административните изисквания на общината за
съответния вид рекламна дейност. Всъщност тезата на съда, че договорът не
съдържа като отлагателно условие за да породи същият действие получаването от
наемателя на разрешение от Столична Община, намира своята опора дори в самите клаузи
на договора, доколкото в чл. 10, ал.5 страните са се съгласили на гратисен период за плащанията на наемна цена до 01.03.2017 г., т.е. както
наемодателят така и наемателят са се съгласили, че след този момент задълженията
за наем са изискуеми независимо от обстоятелството дали към тази дата ответникът
се е снабдил или не със съответните разрешения от Столична община. Т.е. от съдържанието
на договора не може да се направи заключение, че същият съдържа клауза
поставяща задължението на ответника за заплащане на наемна цена в зависимост от
обстоятелството дали ответникът фактически е започнал ползването на фасадните
площи или не, каквото именно страната се домогва да докаже в настоящия процес.
За пълнота следва да се посочи, че валидното
възникване на облигационната връзка между страните се доказва и от
представената, неоспорена от ответника имейл-кореспонденция, от която е видно,
че негов представител е направил изявление (неоспорено по реда на чл. 301 от ТЗ) пред наемодателя, че има задължения към последния по договора за наем
(имейл от 16.05.2019 г., 10:28 ч.), което съдът тълкува като
извънсъдебно признание на неизгодния за страната факт, че съществува нейно
задължение към ищеца за заплащане на наемна цена. Наред с това в по-ранния
имейл от същия ден (16.05.2019 г., 09:40 ч.) отново представител на оветника е оправил волеизявление до ищеца за
прекратяване на облигационната връзка по договора за наем, а на прекратяване по
взаимно съгласие с цел заличаване занапред последиците от сделката, подлежат само
договорите, които в минал момент вече валидно са породили правното си действие
между страните.
В обобщение коментираните по-горе правоизключващи
възражения на ответника се явяват неоснователни и процесният договор за наем е
проявил своето действие между станите по него, с оглед на което и предвид
липсата на твърдения, че наемателят е заплащал наемна цена за процесния период 01.11.2018
г. - 31.05.2019, съдът приема, че предявеният главен иск е основателен и
следва да бъде уважен изцяло в претендирания размер от 12180,00 лв., съставляващ сбор на дължимите седем месечни наемни вноски от по
1740,00 лв. с ДДС. Основателна е и претенцията за присъждане на законна лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 16.07.2019
г. до окончателното ѝ изплащане.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, когато
денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му. В тази връзка чл. 10, ал.2 от процесния договор за наем сочи, че
намената цена се заплаща ежемесечно между 20-то и 30-то число на мсеца, за
който се отнася същата, но не по-късно от изтичането му. Същевременно за всяко
от дължимите плащания по всяка от седемте фактури за дължима наемна цена (л. 20
-26) е посочен и конкретен падеж (срок за плащане), съдът приема, че считано от
датата, следваща настъпване на падежа, ответникът е изпаднал в забава до
крайната дата на претенцията - 12.07.2019 г.
Конкретният размер на дължимите обезщетения съдът изчисли
с помощта на публично достъпния онлайн калкулатор на НАП за законна лихва - http://nraapp03.nra.bg/web_interest/
start_int.jsp.
По фактура № * г. ответникът е в забава за периода от 01.12.2018 г. (срокът за плащане е 30.11.2018 г.)до 12.07.2019 г., като за този период размерът на обезщетението възлиза на 108,28 лв.
По фактура № *. ответникът е в
забава за периода от 31.12.2018 г. (срокът за плащане е 30.12.2018
г.)до 12.07.2019, като за този период размерът на обезщетението възлиза на 93,77 лв.
По фактура № * г. ответникът е в забава за периода от 01.02.2019 г. (срокът за плащане е 31.01.2019 г.)до 12.07.2019, като за този период размерът на обезщетението възлиза на 78,31 лв.
По фактура № * г. ответникът е в забава за периода от 03.03.2019 г. (срокът за плащане е 02.03.2019 г.)до 12.07.2019, като за този период размерът на обезщетението възлиза на 63,81 лв.
По фактура № *г. ответникът е в
забава за периода от 31.03.2019 г. (срокът за плащане е 30.03.2019
г.) до 12.07.2019, като за този период
размерът на обезщетението възлиза на 50,27 лв.
По фактура № *г. ответникът е в
забава за периода от 01.05.2019 г. (срокът за плащане е 30.04.2019
г.) до 12.07.2019, като за този период
размерът на обезщетението възлиза на 35,29 лв.
По фактура № *г. ответникът е в
забава за периода от 31.05.2019 г. (срокът за плащане е 30.05.2019
г.) до 12.07.2019, като за този период
размерът на обезщетението възлиза на 20,78 лв.
Или общо дължимото обезщетение възлиза на сумата 450,51 лв.,
до който размер предявеният акцесорен иск следва да се уважи, а за разликата до
пълния претендиран размер от 453,85 лв. следва да се отхвърли като
неоснователен.
Предвид изхода на спора, на ищеца следва да бъдат присъдени поисканите и
доказани разноски възлизащи на 406,46 лв. за исковото производство (100,00 лв.
юрк. възнаграждение и 306,46 лв. доплатена държавна такса) и 302,67 лв. за
заповедното производство (50,00 лв. юрк. възнаграждение и 252,67 лв. държавна такса),
на основание чл. 78, ал.1 вр. ал.8 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „П.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** дължи на „Ч.Р.Б.”
АД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление *** сумата от 12180,00 лв.,
представляваща сбор от задължения за наем за периода 01.11.2018 г. - 31.05.2019
г. по Договор № * г. за наем на площи от елементи от разпределителната ел.
мрежа собственост на „ЧЕЗ Разпределение” АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 16.07.2019
г. до окончателното ѝ изплащане, както и сумата
450,51 лв.,
представляваща сбор от обезщетения за забава за периода 30.11.2018 г. –
12.07.2019 г. начислени върху отделните месечни задължения за наем, които суми са предмет на Заповед за изпълнение № * г., издадена по ч. гр.
д. № * г. по описа на ВРС, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 286, ал.1 от ТЗ във вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска
за обезщетение за забава с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за периода
30.11.2018 г. – 12.07.2019 г. за
разликата над присъдената сума до пълния претендиран размер от 453,85 лв.
като неоснователен
ОСЪЖДА
„П.“ ЕООД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „Ч.Р.Б.”
АД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, сумата 302,67
лв.,
представляваща сторените съдебно-деловодни разноски в заповедното производство
по ч.гр.д. № * г. по описа на ВРС, както и сумата 406,46 лв., представляваща сторените в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 от
ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: