Р
Е Ш Е Н И Е № 260075 / 29.1.2021г.
гр.
П., 29.01.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П.,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на двадесет и първи януари, две хиляди двадесет и
първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Теодора Тодорова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 5137
по описа на ПРС за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба на „Топлофикация – П.“ АД, в която се сочи, че в полза на дружеството
срещу В.П.С. е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в рамките
на ч.гр.д. № ***г. по описа на ПРС за сумата 1503,63 лева, представляваща
стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент,
находящ се в град П., ул.“***, от които главница в размер на 1316,21 лева за
периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019 г. включително; законна лихва за забава
на месечните плащания в размер на 187,42 лева за периода от 10.07.2018г. до
23.06.2020 г.; както и законната лихва върху главницата от 1316,21 лева,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че между него и ответника
в качеството му на потребител-клиент за битови нужди съществува облигационно
правоотношение с предмет покупко-продажба /доставка/ на топлинна енергия,
възникнало по силата на закона и регулирано от публично известни общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се
намира в топлоснабдена сграда. Сочи, че съгласно Общите условия през процесния
период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответника топлинна
енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение. Твърди, че
от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на
дължимата цена на топлинната енергия за исковия период и на падежа, нито към
момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца,
следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно чл. 41, ал. 1
от приложимите Общи условия ответникът като потребител дължи и обезщетение за
забава в размер на законната лихва, възлизаща на заявената сума.
С оглед на изложеното моли съда да уважи
така предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът
не е подал писмен отговор. В открито съдебно заседание, редовно призован, не се
явява, не се представлява.
В съдебно заседание ищецът поддържа така
изложеното в исковата молба. Отправено е искане до съда да постанови
неприсъствено решение, което е уважено с протоколно определение в проведеното
открито съдебно заседание.
Съдът,
след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК в
случаите, при които ответникът не представи в срок отговор на исковата молба и
не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу него, като за тези последици от бездействието си
ответникът следва да е бил уведомен. Същевременно, от изложените в исковата
молба обстоятелства и доказателствата по делото следва да може да се направи
извод за вероятна основателност на исковата претенция.
В настоящия случай така посочените
предпоставки, обуславящи възможността за постановяване на неприсъствено
решение, са налице: ищцовото дружество е направило изрично искане в този смисъл;
ответникът не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, уведомен е за последиците по чл. 238 ГПК с разпореждането на съда, редовно
е призован за първото по делото съдебно заседание, не се явява и не изпраща
представител, като не е направил и искане делото да се разглежда в негово
отсъствие.
Съдът приема, че са налице
предпоставките и на чл. 239 ал. 1 т. 2 ГПК, тъй като от представените от
ищцовата страна документи предявеният иск вероятно основателен, тъй като
недвусмислено се установи наличие на облигационна връзка, между ищеца и
ответника както и размера на исковата претенция.
Предвид изложеното, съдът намира, че
следва да се постанови решение по реда на чл. 238 ГПК, с което предявените искове да
бъдат уважени изцяло.
По
разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този
изход от спора по правилото на чл. 78, ал. 1 такива следва да му бъдат
присъдени. Ищецът е доказал разноски в размер на 30,07 лева като е претендирал
и възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК в минимален размер от 100.00 лева, което
също следва да бъде присъдено, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК
на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските в
заповедното производство с осъдителен диспозитив. Предвид изхода от спора и
доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца се дължат 80,07 лева,
които също следва да му бъдат присъдени.
В светлината на гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ, че В ПОЛЗА на „Топлофикация-П.“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република“ СЪЩЕСТВУВА изискуемо вземане срещу В.П.С., ЕГН **********,*** в размер на 1316,21 лева представляваща стойността
на доставена, но незаплатена топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден
имот, находящ се в град П., ул.“*** за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019 г. включително, ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 15.07.2020 г. до
окончателното ѝ изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата
в размер на 187,42 лева,
представляваща законна лихва за забава върху месечните задължения за периода от
10.07.2018г. до 23.06.2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по ч.гр.д. № ***г.
по описа на Районен съд П..
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В.П.С., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация-П.“ АД, ЕИК *********
сумата от 130,07 лева – разноски
пред Районен съд П. в исковото производство и 80,07 лева – разноски пред
Районен съд П. в заповедното производство.
Решението не подлежи на обжалване, а
ответникът разполага със защита срещу него, съобразно чл. 240 ГПК.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
СЪДИЯ_________________